Либидото през погледа на Исляма

Либидото през погледа на Исляма
نظرة الإسلام للجنس باللغة البلغارية

Абд Ер-Рахман бин Абд Ел-Керим Еш-Шиха
د. عبد الرحمن بن عبد الكريم الشيحة

ПРЕВОДАЧ
EUROPEAN ISLAMIC RESEARCH CENTER (EIRC)
المركز الأوروبي للدراسات الإسلامية
РЕДАКТОР
Мустафа Хайруш

 
WWW.ISLAMLAND.COM

въведение
С името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния
Слава на Аллах и нека мира и благослова да са върху нашия пратеник Мухаммед, неговото семейство и сподвижници.
Исляма разглежда половия инстинкт, като необходимост, която трябва да се удовлетвори. Нещо повече, той разглежда удовлетворяването му като нещо препоръчително и желано, когато е съобразено с постановленията, които Аллах е определил. Уважаеми читателю, задоволяването на този инстинкт не е нещо, което е отхвърлено и е нужно да се страни от него. Всевишния Аллах казва: „Разкрасена е за хората любовта към страстите към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах.  И Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Заобичани за мен са жените и парфюма, а радостта за моите очи е направена да е в намаза (молитвата).“  
Исляма забрани на човека да се възпира напълно от този инстинкт, тъй като е религията на истинското природно заложено качество, с което не се сблъсква, а нещо повече върви заедно с него и посреща нуждите му, които са съобразени с постановленията в Исляма. Това са постановления, които се грижат да бъде удовлетворено природното качество заложено в човека по правилния и здрав начин, който е далеч от животинското и насилствените страсти. Неща които са причина хората да влезнат в огъня, когато бъдат използвани не по предназначение (т.е. ако страстите биват утолявани по забранен начин). Предава се от Ебу Хурейра, Аллах да е доволен от него, че е казал: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, беше попитан за нещото, което ще вкара най-много хора в Рая (Дженнета) и отговори: „Богобоязливостта от Аллах и доброто поведение.“ И беше попитан за нещото, което ще вкара най-много хора в огъня, а той отговори: „Устата и половия орган.  
В тази книжка ще се запознаем с насоката, която следва Исляма за правилното организиране на половия живот и издигането му до такава степен от страна на Исляма, че да бъде богослужение (ибадет) –когато бъде съобразен с шериатските постановления-. И така за половия живот на мюсюлманина му се въздава награда (севап), така както му бива въздадена за останалите добри дела. Предава се от Ебу Зер, че някои от сподвижниците /сахабетата/ на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, са казали: - „О, Пратенико на Аллах! Богатите печелят повече възнаграждения от нас, те кланят намаз както и ние се кланяме, и говеят както и ние говеем, но те раздават милостини от излишъка на своето богатство! Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Не ви ли е дал Аллах достатъчно неща, от които можете да раздадете като милостиня? Наистина всеки тесбих /произнасяне на субханеллах – пречист е Аллах/ е милостиня; и всеки текбир /произнасяне на Аллаху екбер – Аллах е най-велик/ е милостиня; и всеки техмид /произнасяне на ель-хамдулиллях – слава на Аллах/ е милостиня; и всеки техлил /произнасяне на ля иляхе иллеллах – няма друг бог достоен да се обожава с искреност освен Аллах/ е милостиня; и всяко повеляване на одобряваното е милостиня; и всяко възбраняване на порицаваното е милостиня; и всеки законен полов акт е милостиня!“ Всички се учудили и запитали: „О, Пратенико на Аллах! Нима ще бъде награден онзи, който удовлетвори сексуалното си желание?!“ Той отговори: „Мислите ли, че ако го направи по незаконен път, не ще изпадне в грях? И така, ако го стори по законен път, ще му бъде въздадена награда (севап)  !...  
Исляма направи встъпването в ислямски брак (никях) да е правилния начин за мюсюлманина да утоли сексуалните си желания, като към това ни подтиква, чрез думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „О, Младежи, който от вас има възможност, нека се ожени, защото това предпазва половите органи и погледа от забраненото! А който няма възможност, нека да говее, защото това за него е щит.“  
Исляма счита встъпването в брак, по отношение на човека като вродена нужда, чрез която постига душевно спокойствие. Встъпване в брак, което по отношение на обществото е като постеля от която се издига обичта, състраданието и загрижеността, а по отношение на човешкия индивид начина, по който се запазва принадлежността на децата към родителите им. А по отношение на всичките споменати неща заедно- встъпването в брак според Исляма- е средство, чрез което се достига до запазване на целомъдрието, стабилността, честта и достойнството за отделния човек и за цялото общество. Именно затова въздържането от встъпването в брак, е въздържане от всичките тези неща и отклоняване от естествения и социален път, по който брака върви наравно с човешката потребност. Наистина крайната цел от встъпването в брак според Исляма, е постигане на спокойствие, душевна и емоционална стабилност за съпрузите. Всевишния и Преславен Аллах казва: „И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи.“
Друга от целите му е опазване на целомъдрието и предпазване на съпрузите от падане или подхлъзване по калта на земния свят. Всевишния Аллах казва: „Те са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях.“  
Заради тези неща се намират хора, които враждуват и се обявяват срещу Исляма, поради причината, че тяхната природа е разрушена и те призовават към полова свобода. Свобода, която не е съобразена с повелите и законите на религията. И наред с това, Исляма поставя последователите си над нивото на животните, които нямат задръжки по какъв начин и къде ще си задоволят сексуалните желания. Ах, колко огромен е този грях и колко грозно е това престъпление, човека да постави неговото семе в полов орган, който не е позволен за него. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Появи ли се при един народ прелюбодеянието и лихвата, те самите си предизвикват наказанието на Аллах.“
Исляма възпитава последователите си на целомъдрие и чистота, наставлявайки ги по най-правилния начин, чрез който се гарантира –с позволението на Аллах- едно прекрасно поведение, чрез което се следва правилния път, по който те могат да задоволят своите сексуални потребности. Предава се от Ебу Умаме, че е казал: „Дойде едно младо момче при Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и каза: „Направи за мен прелюбодеянието да е халал (позволено).?!! Хората се струпаха покрай него и почнаха да го навикват казвайки: „Млъкни, млъкни.“ А той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Ела до мен.“ Това момче се приближи до него и седна. След като седна младежа, Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, му каза: ,,Одобряваш ли това за Майка си?“ Младежа казал: „Не, кълна се в Аллах. Аллах да ме направи аз да съм твоя откуп.“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Нито хората одобряват това за майките си. Одобряваш ли това за дъщеря си?“ Отговори: „Не, кълна се в Аллах о, Пратенико на Аллах. Аллах да ме направи аз да съм твоя откуп.“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Нито хората одобряват това за дъщерите си. Одобряваш ли това за сестра си?“ Отговори: „Не, кълна се в Аллах. Аллах да ме направи аз да съм твоя откуп.“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Нито хората одобряват това за сестрите си. Одобряваш ли това за леля си?“ Отговори: „Не, кълна се в Аллах о, Пратенико. Аллах да ме направи аз да съм твоя откуп.“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Нито хората одобряват това за лелите си. Одобряваш ли това за вуйна си?“ Отговори: „Не, кълна се в Аллах о, Пратенико. Аллах да ме направи аз да съм твоя откуп.“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Нито хората одобряват това за вуйните си.“ След това Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, постави ръката си върху главата му и каза: „О, Аллах опрости му греховете, пречисти сърцето му и опази целомъдрието му (половия орган). След този момент младежа никога повече не се върна към това.  Но наред с това в Исляма няма монашество, няма изолиране от света, изоставяне на земното и на добрите наслаждения от него, които Аллах ги е направил да са позволени. Предава се от Енес ибн Малик, Аллах да е доволен от него: „Дойдоха трима човека при къщите на жените на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и разпитваха за ибадета (богослужението) на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Когато бяха известени, на тях им се видя много малко ибадета (богослужението) му. Тогава си казаха: „Къде сме ние от Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, на Него Аллах му е опростил и изминалите и предходните грехове. Единия от тях каза: „Що се отнася до мен, аз ще отслужвам по цяла нощ намаз до края на живота си.“ Втория каза: „Аз ще говея по цяла година и няма да има нито един ден през, който да не говея.“ Третия каза: „Аз ще страня от жените и никога няма да се женя.“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде и каза: „Вие ли сте казали това и това..., що се отнася до мен –кълна се в Аллах- аз съм най-богобоязливия и онзи, който най-много го е страх от Аллах сред вас, но има дни в които говея и дни в които не говея, отслужвам намаз през нощта и спя, и се женя за жени. А онзи, който изостави моят суннет, той не е от мен.“  
В Исляма няма животински упадък, който не е контролиран, по отношение на задоволяването на желанията. Мухаммед Кутуб   казва: „Не намираме за сексуалните взаимоотношения в Исляма проблем. Наистина Исляма застава пред всички природно заложени потребности, а сексуалното отношение не е нещо ново, появило се измежду тях. Пътищата на нуждите не се затварят, а се задоволяват по определен начин, подобно на мостовете, които са построени над водата -те не спират течението на водата, но ограничават границите на течението и мястото на оттичане и след това оставят водата на свобода, като след повишаването и тя може да достигне до други области, до които не е стигала преди, когато е била на минимума си- същото нещо извършва Исляма с природно заложените потребности... Поставя за тях правила, които не ги възпират напълно т.е. не ги потискат, но ги ограничават в определени области, които са позволени, а именно това са границите на Аллах, които е определил и е казал за тях: „Не ги преминавайте.“ Границите, които Аллах ги е поставил, чрез Неговото знание и мъдрост, знаейки, че те са граници на сигурността, които водят към отделяне на тази енергия по начин, по който се постига чрез нея добро за единиците хора и за цялото общество... Невежеството признава силната нужда от закони и правила за всички природно заложени потребности освен либидото!
Само по себе си това влечение желае да е от неконтролирани природно заложените човешки нужди, с изключение на единственото правило разпалените страсти и разгорещеното желание да бъдат водещото нещо в него.
Невежеството не позволява неограниченото владение, без да има правила и закони контролиращи прищевките на душата- прищевки, които карат владетеля да завладява откъдето пожелае. Нещо повече дори тези правила считат отнемането на имущество без право за кражба и човека бива наказван според закона... По същия начин се процедира по отношение на храната, дрехите и жилищата... не ги изоставя на човешките прищевки?!... Но що се отнася до либидото, то е оставено на произвола. Именно заради това Исляма идва за да въведе ред и дисциплина в половия живот и във всяка една сфера на човека.

Погледа на Исляма към половия живот
Наистина Исляма гледа на сексуалния инстинкт като на нещо, което обезателно трябва да се задоволи, нещо което не трябва да се потиска, но наред с това трябва да е по позволен начин според шериата. Този начин е пояснен от Аллах- който е създал мъжа и жената от изтласкваща се семенна течност. Този който направи женитбата според Исляма (никях) да е нещото, което позволява да се задоволи този инстинкт по начин, който способства за удовлетворението едновременно при съпругата и съпруга. И забрани по най-строгия начин да се задоволи този инстинкт по друг начин освен чрез никях. Казва Всевишния Аллах, възхвалявайки тези, които се придържат към тази повеля: 1. Успеха е за вярващите, 2. които в своята молитва са смирени 3. и които от празнословието странят, 4. и които милостинята закат дават, 5. и които целомъдрието си пазят, 6. освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани ¬7. а които се стремят към друго, освен това, тези са престъпващите.
И наред с това Аллах пояснява, че женитбата е пътя на Пратениците и Пророците, мир на тях, пояснение съдържащо подстрекаване и подтикване към нея. Казва Всевишния Аллах: „И изпратихме пратеници преди теб, и им отредихме съпруги и потомство.   И не на последно място самият Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, подтиква към женитбата и многобройното потомство, за да се увеличи и запази неговата общност, казвайки: „Женете се за любящи и често раждащи жени, защото аз се надявам моята общност да преобладава по численост на съдния ден.“  Нещо повече, повели на онези от последователите си, които желаят да задоволят този техен инстинкт на желание, да побързат да го задоволят по позволен начин. Предава се от Ебу Хурейра, Аллах да е доволен от него, че е казал: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Когато дойде при вас човек от чиито религия и поведение сте доволни, оженете се за него (встъпете в никях (брак) с него). А ако не го извършите, това ще бъде причина за разврат по земята и огромна развала.“
Също така Исляма повели на настойниците (Вели) да улесняват нещата за женитбата. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „От благодатта на жената е да бъде лесен годежа за нея, да бъде нисък (лесен) мехира (задължителната плата) и да бъдат лесни за нея бременността и раждането.“
Исляма повели на последователите си да избързват с женитбата, без да се възпират от нея заради страх от бедност и изпадане в нужда. Всевишния и Преславен Аллах казва: „И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от робите и робините ви! Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат. Аллах е Прещедър, Всезнаещ.“ (Ен-Нуур: 32) А Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Трима имат право Аллах да им помогне: Воюващия по пътя на Аллах, встъпващия в никях (брак) целящ да си опази целомъдрието и роба, който желае да откупи свободата си.“

Също така Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, повели специално на младежите да бързат с женитбата и поясни начина по който да се намали желанието на онзи, който няма материална възможност да встъпи в никях (брак) като каза: „О, младежи! Който от вас има възможност, нека се ожени, защото това предпазва половите органи и погледа от харам (забраненото)! А който няма възможност, нека да говее, защото това за него е щит.“  А за онзи, който които няма възможност да се ожени, поради материални затруднения и неспособност да издържа семейство в Исляма, Пратеника повели да се въздържа и да се издигне чрез неговия инстинкт над животните. Казва Всевишния Аллах: „Които нямат средства да встъпят в брак, нека се въздържат, докато Аллах им даде от Своята благодат!“
Също така Корана поясни най-висшия пример за това, как човек да се издигне чрез неговия инстинкт и да победи страстите си, разказвайки ни за Юсуф, мир нему. Разказ, който е образец за младежите следващи Исляма. Всевишния Аллах казва: 23. И го съблазняваше онази, в чийто дом пребиваваше. Тя залости вратите и рече: “Хайде ела!” Рече: “Опазил ме Аллах! Моят господар се отнасяше добре с мен. Не ще сполучат угнетителите.” 24. Вълнуваше я той, но и тя щеше да го развълнува, ако не бе видял довода на своя Господ. Така бе, за да отклоним от него злото и покварата. Той бе от Нашите предани раби.“
Дори резултата от неподчинение на сексуалното желание да бъде затвор и мъчение?! Всевишния Аллах ни казва разказвайки за Юсуф, мир нему: „32. Рече тя: “Това е онзи, за когото ме упреквахте. Аз го съблазнявах, а той отказа. Но ако не изпълни онова, което му повелявам, непременно ще го затворят и ще бъде един от унизените.” 33. Рече той: “Господи, предпочитам затвора пред онова, към което ме подканят. И ако не отклониш от мен тяхното коварство, ще се увлека по тях и ще съм от безразсъдните.” 34. И му се отзова неговият Господ, и отклони от него коварството им. Той е Всечуващия, Всезнаещия.“  
И наред с това, че Исляма забранява изпускането на сексуалната енергия в каквато и да е насока освен позволената, според нормите на Исляма, той позволява в най-крайно положение, когато човек се страхува за себе си, че ще извърши прелюбодеяние с жена, да използва тайната привичка (самозадоволяването). Това означава да е в такова положение, че да няма друг избор освен между прелюбодеянието и самозадоволяването. В този случай извършва по-малкото зло. Това се разглежда така, защото прелюбодеянието е огромен грях от големите грехове, а самозадоволяването е забранено- неподчинение и грях, което е харам.

Стъпките, които следва Исляма за да регулира инстинкта на либидото

Исляма е религия, която забранява всяко нещо или средство, което способства за повишаване на либидото – с изключение това, което е между съпрузите-, а това е така поради предпазливост от това да се попадне в грях и дело, което е забранено според Исляма. Всеизвестно е, че онзи, който върши неща повишаващи либидото, той го зарежда, а зареди ли го, трябва да търси начин, по който да изпусне тази енергия и този заряд, дори да е по непозволен начин според Исляма. От непозволените начини са прелюбодеянието и хомосексуалността. Тези двете остават винаги забранени, независимо дали е пожелание от двете страни или насилствено. А най-малкото зло, чрез което човек може да изпусне тази енергия е самозадоволяването, но то също е харам (забранено) според Исляма. Сега нека разгледаме нещата, с които дойде Исляма, за да прекъсне пътищата водещи към повишаване на либидото, те са:

- Исляма повели да се внимава и да има предпазливост, като повели още от малки децата да се разделят в постелите си. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Заповядайте на вашите деца да отслужват намаза, когато са на седем години и ги удряйте заради него, а когато станат на десет години ги разделете в отделни легла.”

С разделянето в леглата се цели предпазване от това, което се случва по време на сън от триене един в друг, като точно това е причина от причините да бъде предизвикано либидото и да се събудят страстите.
- Исляма заповяда на жените мюсюлманки да обличат хиджаб пред чуждите мъже, целейки да запази тяхното целомъдрие, да се погрижи за тях по най-добрия начин и да ги отдалечи от всяко нещо, което предизвиква страстите и либидото. Всевишния Аллах казва: “О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.“

Но наред с тази повеля, Исляма позволи на прекалено възрастните жени, които са на години и вече нямат надежда за никях (женитба), нямат страст и желание да бъдат с мъже, нито мъжете ги желаят, да оставят най-връхните си дрехи като покривало и одежда които се пускат от главата и падат до под гърдите (т.е. да не прекаляват в хиджаба, както трябва да го правят младите жени, защото те биват желани, но наред с това не трябва да се разголват и да показват женските красоти.) Всевишния Аллах казва: „А престарелите жени, които вече не се надяват на брак, не е грях да свалят връхното си наметало, без да показват украшения. Но да се въздържат е по-доброто за тях. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.“

Исляма повели да се свежда погледа от нещата, които са забранени за него. Това е така заради това, което може да последва, като да се премине от етап на невинния поглед, към етап, който някои го наричат „етап на страстния поглед“, след това към етап на мисли и най-накрая към етап на действия и извършване на огромен грях. Всевишния Аллах казва: „Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела. 31. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях,“  

Ибн Ель-Каййим, Аллах да го помилва, е казал : „И понеже началния етап на това е от страна на погледа, повелята за това да бъде свеждан е предхождаща на повелята за опазването на половия орган. Наистина всички случки се случват заради погледа. Така както големия пожар се получава от невинния малък и почти безвреден огън, така и погледа се превръща в опасност (мисълта), след това в действие и след това в грях. Именно поради тази причина бива казано: „Който запази тези четири неща, той вече е опазил религията си: Погледа, мислите, езика и действията.“

Дори да вземем, че първият поглед е нещо реално, то забраната за него е да бъде продължителен и да се повтаря. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва на Али ибн Ебу Талиб, Аллах да е доволен от него: „Ей, Али, не следвай единия поглед с друг, на теб ти е опростено за първия, но не и за следващите.“  

Но дори да ни е опростено за първия мигновен поглед, Исляма повелява на последователите си да си пазят погледите, като не гледат към харам (забраненото). Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, беше попитан за спонтанния поглед, той отговори: „Отдръпни погледа си.“

Исляма повелява задължителното търсене на разрешение преди влизане, поради опасността окото да попадне на нещо, което е забранено според законите на Исляма и да погледне към него. Всевишния Аллах казва: „О, вярващи, нека онези, които са под властта на десниците ви и онези от вас, които не са достигнали зрелост, да ви искат позволение три пъти: преди молитвата в зори и когато сваляте одеждите си по пладне, и подир нощната молитва три случая, в които може да сте съблечени. Извън това не е грях нито за вас, нито за тях да влизате едни при други. Така Аллах ви разяснява знаменията. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.“  Също така в друго знамение Всевишния казва: „А когато децата ви достигнат зрелост, да искат позволение, както искат и всички преди тях. Така Аллах ви разяснява Своите знамения. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.“  

•    Също така Исляма забранява оприличаването на мъжете с жените и жените с мъжете. Предава се от ибн Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, да казва: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, прокле оприличаващите се мъже с жените и оприличаващите се жени с мъжете.“
•    Исляма забрани да се гледат неща, които подбуждат страстите и либидото, като разголеност касаеща и двата пола и неприлични снимки, в които няма срам. Предава се от Абдуррахман бин Сеид Ель-Худрий, че той предава от баща си, че Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Нека не поглежда един мъж към аурата на друг мъж, и нека не поглежда една жена към аурата на друга жена. И нека да не се завиват двама мъже под една завивка и нека да не се завиват две жени под една завивка.“  
•    Исляма забранява слушането на това, което подбужда либидото като песни, музика и подобните на тях, защото в голяма част от случаите те подготвят мозъка за извършване на грях, като го подтикват към извършване на нещо забранено. Древните учени в Исляма са много прави, като казват за музиката възбуждаща страстите: „Това е магията на прелюбодеянието“
•    Исляма забранява на мъжа да стои с друг мъж и да гледа продължително към него, когато той силно прилича на жените и няма брада, ако това предизвиква у него лоши чувства и мисли поради красотата в отсрещния човек, заради словата на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „...прелюбодеянието на очите е погледа, прелюбодеянието на ушите е слуха, прелюбодеянието на езика е говора, прелюбодеянието на ръката е опипването, прелюбодеянието на краката е отиването (към прелюбодеянието), а сърцето мечтае и желае, но половия орган е нещото, което потвърждава това или го отхвърля.“
•    Исляма забранява усамотяване с чужда жена, заради това, че е причина за изкушение от шейтана, а реално той е онзи, който ги призовава към прелюбодеяние. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Никой от вас да не остава насаме с чужда жена, защото шейтана е третия от тях...“
•    Исляма забрани смесването на мъже с жени, поради това, че води до съмнителни и забранени връзки между тях, и заради правилото, че всяко нещо, което води до харам, то е харам (забранено). Казва учителя Мухаммед Кутуб:  „Тази на пръв поглед безобидна смесица на мъже и жени, е един огромен мит с който се изяви запада под предтекста, че чрез него лекува въздържанието от полов живот. По този начин психолозите и социолозите преувеличаваха казвайки, че са единодушни за ползата от това, и че тя е всеобхватна...След това запада се отказа от това становище и го отрече. По този начин след като са били разкрити неизбежните последици от него и до ден днешен това становище не се споменава... Що се отнася до учените и лекарите по неврология, те също се отказали от първоначалното си виждане за това масово смесване на мъже и жени, заради това, което се появило от танци подбудени от музиката, появата на кафенетата и интивните пикници, които се организират дори от родители и учители. В днешно време те казват, че от същността на всяко едно смесване на мъже с жени е разпалването на либидото, а не достигането до полов контакт. И когато тези чувства се премълчават и потискат с оглед на условията в обществото, че това не може да се осъществи явно или поради срама заложен в човека, който го възпира да се появи сред мъжете и жените навън със силно зажаднели чувства или поради каквато и да е друга причина, без съмнение с това нещо се достига най-малко до душевно и нервно неспокойствие. То се появява след временно спокойствие, което е предизвикала смесената обстановка от мъже и жени. При това положение се случва едно от две неща:

•    1 - Младежа търси място, на което няма прегради, които да го възпрат да извърши това дело
•    2 - или остава да живее с нервното и съсипващо го безпокойство. Каква е тази невинност и дисциплина?!

И с оглед на това, Исляма забранява на съпругата да описва на мъжа си друга жена. Това е така защото това описание предизвиква в него появата на мисъл, а това води до омраза между него и жена му, поради качествата, които той намира в другата жена, а неговата ги няма. А още по-лошото е да го подмами шейтана и да отиде при другата жена за да се възползва от нея. Предава се от Абдуллах ибн Мес‘уд, че е казал: Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Да не се показва една жена пред друга (т.е. да не показва от тялото си дори това, което е позволено да се види от жена, но не е позволено да се види от чужд мъж), защото с показването си тя способства другата жена да я опише на съпруга си или на някой друг мъж, по начин по които той все едно я вижда пред очите си.“  

Исляма забранява на жените да се украсяват и гиздят при излизане от вкъщи, като се парфюмират, разкрасяват, гримират и обличат с предизвикателни и непокриващи тялото дрехи, поради причината, че чрез тези неща привличат погледите на вълците с човешки облик към тях. Предизвикват у тях либидото и така, това гиздене става средство, чрез което се достига до забраненото (харам). Всевишния Аллах казва: „И стойте в домовете си, и не се показвайте, както се показваха жените по времето на невежеството“  

Също така Исляма забрани за жените да говорят с нежен и предизвикателен глас. Тази забрана е с цел предпазване от онези мъже, в чиито сърца се е заложила болестта на прелюбодеянието. Затова е редно жената да приказва колкото е нужно, без да прекалява с говоренето изпадайки в закачки, празнословие и ненужно увличане в разговори. В тази насока Всевишния Аллах казва: „О, жени на Пророка, вие не сте като никоя друга от жените. Ако сте богобоязливи, не говорете с нежност, та да не закопнее онзи, в чието сърце има болест. И говорете, както подобава!“  В друго знамение Всевишния Аллах казва: „И ако помолите жените му (на Пратеника) за някоя вещ, помолете ги иззад завеса! Това е най-чисто и за вашите сърца, и за техните сърца.“

Също така тази религия забрани разголването и изявяването на красотите, които са причина за попадане в забраненото. Затова Всевишния Аллах казва: „О, синове на Адам, спуснахме ви одежда, за да скрива срамотиите ви, и за украса. Ала одеждата на богобоязливостта е най-доброто. Това е от знаменията на Аллах, за да се поучите.“  Предава се от Ебу Хурейра, Аллах да е доволен от него, че е казал: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Две групи от хора, които все още не съм видял ще са в огъня (т.е. не са се появили по негово време): Група от хора, които ще имат дълги камшици приличащи на опашките на кравите и с тях ще удрят хората (т.е. полицията и хората като нея, които ще имат такива камшици и ще удрят хората без право) и облечени в кавички - реално разголени жени (т.е. ще са с къси или прилепнали дрехи по тялото, и ще си мислят, че са облечени според нормите в Исляма), привличащи сърцата на мъжете, люлеещи се в походката и движенията си, а главите им ще са като гърбиците на камилите. Тези няма да влезнат в Дженнета (Рая) и няма да помиришат дори мириса на Рая (Дженнета), макар, че той се усеща от далечно разстояние.“  
Наред с това Исляма поясни, че е позволено на жената да показва красотите си пред мъжете, които са и Мухрим -пояснени в следното знамение- като се казва в Словата на Всевишния Аллах: „И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!“

Исляма забрани на жената да пътува без мухрим (съпруг, баща, брат или близък за който и е забранено да се омъжи), заради словата на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Да не се усамотява мъж с чужда жена и да не пътува жена без да я придружава мухрим.“ Един човек стана и каза: „О, Пратенико на Аллах! Моето име е записано в участниците за еди коя си битка, нима аз ще отида да воювам, а жена ми ще иде да извърши хадж?! Каза, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Отиди и извърши хадж заедно с жена си.“  

Исляма с това дело желае да запази благородността на жената и да се погрижи за нея, понеже по време на пътуване възникват много трудности и са нужни повече усилия. А и също така жената по природа е по-слаба от телесна гледна точка- заради положението в което изпада от месечно течение, бременност и кърмене. Също така и от душевна гледна точка- заради по-голямата емоционалност при нея и по-лесното поддаване на манипулация и не на последно място голямата чувствителност от нещата, които я заобикалят. Затова тя има нужда по-време на пътуването от някой да я пази от хората желаещи да се възползват от нея, хора които са с лоши намерения и желаят да откраднат парите ѝ и да се възползват от тялото ѝ. В повечето от тези случаи жената не може да се защити поради нейната телесна слабост. Също така жената има нужда от някой, който да се грижи за нея и да и помага в нуждите, да съблюдава нейните потребности и да я успокоява напълно. Човека, който е мухрим на жената в Исляма, е задължен да се грижи за всичко това, което споменахме, за да не остане жената незадоволена и това да стане причина да се обърне към мъж, който е чужд за нея (не е мухрим) и да търси помощ да бъде удовлетворена нейната нужда от него.

•    Исляма повелява на човека видял жена, която му е харесала и го е удивила да отиде при съпругата си, за да изпусне напрежението по позволен начин и на правилното място. По този начин възпрепятства нашепванията и стъпките на шейтана. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „... когато някой от вас види жена, от която се е удивил, нека отиде при съпругата си, защото с това ще затрие чувствата в неговата душа.“

•    Исляма направи да е задължително пълното удовлетворение на сексуалните желания за всеки един от съпрузите, дори и в положение в което само единия от двамата желае това. По този начин религията забрани на жената да не се отзовава на желанието на мъжа си за полов контакт, защото отказа от нейна страна води до зло, като по този начин тя несъзнателно подтиква мъжа си да търси друг начин, който разбира се е забранен от Аллах, за изпускане на тази енергия, Или другия вариант е да потиска това желание, като това способства за многобройни душевни и физически болести. Ето заради това Исляма се отнася със строгост в това отношение. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Ако един съпруг призове съпругата си към постелята, а тя откаже да отиде и това е причина той да прекара нощта ядосан, тази жена я проклинат ангелите (меляйкетата), докато осъмне.“  

И наред с това, мъжа също е задължен да задоволи напълно сексуалното желание на съпругата си, за да не стане трудно контролирането му и тя да започне да си мисли за непозволени начини (харам), чрез които да утоли това желание. В това отношение ибн Ель-Хазим казва, че е задължително за мъжа да извършва полов контакт със съпругата си най-малко един път между два месечни цикъла, ако има такава възможност. А ако не го извърши той е извършил грях и това се доказва с думите на Всевишния Аллах: „А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил!“  

И съвсем достатъчно за нас е да знаем, че от правото на съпругата е да повдигне въпроса пред съда в положение, в което тя е ощетена от съпруга си по отношение на сексуално незадоволяване. Това се прави с цел съпруга да отдаде правото на жена си и да престане да я ощетява по този начин, защото отдаването на това право води до запазване на обществото и предпазване от разпространението на покварата.

•    Пречистия Аллах обещава болезнено наказание за онзи, който обича да се разпространява разврата в ислямската общност казвайки: „За онези, които желаят покварата да се разпространява сред вярващите, ще има болезнено мъчение в земния живот и в отвъдния. Аллах знае, вие не знаете.“  А какво ли очаква онзи, който извършва поквара, полага усилия и помага да се разпространява?!

Встъпването в брак през призмата на Исляма

Исляма не е позволил задоволяването на сексуалното желание по никакъв друг начин, освен чрез встъпването в брак (никях),   защото пречистия и Всевишен Аллах не е създал човека като останалите създания, които задоволяват тези желания по какъвто и да е начин без да се замислят. Именно заради това, Той не е оставил връзката между мъжа и жената да бъде неконтролируема и в пълен хаос, нещо повече, поставил е подходящи правила произлизащи от Неговото господство. Правила които имат за цел да запазят честа и достойнството. По този начин направи тази благородна връзка между мъжа и жената да е базирана върху взаимното съгласие и на двамата, като това се изявява чрез предлагане на брак (от страна на мъжа) и съгласие (от страна на жената), след което се търси съгласието на настойника на жената (бащата) и да има поне двама свидетели, които да свидетелстват, че те са станали съпруг и съпруга. И така, след това мъжа може да утолява сексуалното си желание по позволен начин, като това способства за запазване на потомството (т.е. мъжа е спокоен и сигурен, че децата са негови). А от друга страна това встъпване в брак запазва и самата жена от това тя да бъде позволена трапеза за всеки, който е огладнял и зажаднял. Това се постига чрез поставянето ѝ в семейното ядро, където я заобикаля майчиния инстинкт и се грижи за нея бащината симпатия. По този начин тя се развива по най-добрия начин и дава зрели и сочни плодове. Това е начина, който Аллах одобри и Исляма работи с него. И няма друг легален начин за утоляване на тези желания според Исляма освен този. Мисля, че тук е подходящо място да поясним накратко стъпките при встъпване в брак според Исляма, и сполуката е само от Аллах.

Избиране на съпруга
Исляма отдава огромно значение на избирането на съпруга, защото това не е просто едно правило в Исляма, чрез което човек да задоволи сексуалните си потребности. Встъпването в брак е нещо, чрез което се създава семейство. Именно поради тази причина Исляма подтиква мъжа да избере съпруга с която да прекара живота си, да създаде праведно семейство, чиито членове да извършват религиозните и обществените си задължения. Като това не се постига без да се избере праведна съпруга, която притежава велик нрав, религия, страхува се от Аллах и отдава правата на човека, който Аллах е натоварил с отговорността да отговаря за нея- без да се отнася пренебрежително към останалите неща, като красота и останалите качества. Всевишния Аллах казва: „И встъпвайте в брак с несемейните от вас и с праведните от робите и робините ви! Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат. Аллах е Прещедър, Всезнаещ.“

Също така и Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, поясни нещата, които се съблюдават по време на никях (женитбата) потвърждавайки това, което споменахме от най-важното и съхраняващото за семейството, а именно праведност и религиозност. И така той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: “Човек се жени за една жена заради четири неща: заради нейното богатство, нейното потекло, нейната красота и заради нейната религиозност, избери религиозността за да си печеливш.”  С това нещо Исляма цели да изгради съпруг, който се описва в думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: “Вярващите с най-добрия нрав са с най-пълна вяра и най-добрите измежду вас са тези, които са най-добри за съпругите си.“

И наред с това Исляма говори за съпруга, която се описва с думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато беше попитан: „Коя жена е най-добра?“ Той отговори: „Тази, която радва съпруга си, когато погледне към нея, покорява му се в това, което ѝ повелява, и не го огорчава вършейки неща, с които не е съгласен и харчейки богатството му за неща за които не е съгласен.“

Исляма има за цел да създаде семейство, което се придържа към повелите му и е в полза на мюсюлманското общество, общество което взаимно се наставлява за доброто и подтиква останалите към него. За това семейство ни известява Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, като казва: „Аллах да помилва мъжа, който става през нощта, отслужва намаз и събужда съпругата си, а ако тя не желае да стане я пръска с вода по лицето. И Аллах да помилва жена, която става през нощта, отслужва намаз и след това събужда съпруга си, а ако той не желае да стане му пръска вода по лицето.“

Шериатската визия, която повелява Исляма и подтиква към нея

Исляма следва стриктни правила при създаването на семейство, които не позволяват да се показват забранени части от тялото. Именно поради тази причина религията и поведението са в основата на избора (на съпруг или съпруга), защото Исляма не се отнася небрежно към външния вид и визията. Поради тази причина Исляма ни насочва да не се предприемат каквито и да е действия за сключване на никях (брак), без да има пълно удовлетворение за това и от двете страни, като всеки един от двамата е спокоен за избора си от страна на външна визия и облекло. По този начин Исляма разрешава да погледне всеки един от двамата към другия- според позволеното в Исляма- преди да се оженят. Ето ви пример как един човек от мединците дойде при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и му съобщи, че се е сгодил, а той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, му каза: „Видял ли си я?“ Отговори: „Не.“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, му каза: „Отиди и погледни към нея, наистина в очите на мединците има небрежност.“
Ето, като погледнем Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не пропусна да поясни дори мъдростта от погледа към жената за която се сгодява човек. Това го пояснява в хадиса предаден от Енес, който разказва, че Мугира бин Шуа‘бе се е сгодил за жена и Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, му казал: „Отиди и погледни към нея, защото това е нещо, което ще ви подтикне да се ожените и е причина за постоянна обич между вас.“
С оглед на това, че Исляма се грижи да възпита праведно общество – с позволението на Аллах-, което да е далеч от обществени проблеми и с оглед на това, че обичта между мъжа и жената е природно заложена в човека от Аллах, той потвърждава всяка любов базирана на невинност, чрез която човек се въздига на далеч от падението и порочността. Тази любов следва път, който води до нейното засилване, укрепване и постоянство. Поради тази причина Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Няма по-добро за заобичалите се мъж и жена от никяха (женитбата)“   (т.е. най-доброто за заобичалите се е да встъпят в никях, защото когато единия заобича другия, най-доброто лекарство за тази обич е узаконяването на връзката им, а това води до повишаване на обичта им и заздравяване на връзката им.)

-    И поради важността на тази връзка, Исляма подтиква към застъпничество за да се съберат заобичалите се, когато те са праведни мюсюлмани. Това се постига също и чрез материално подпомагане за да се оженят, заради думите на Ибн Аббас, в които казва: „Съпруга на Бурейра беше роб на име Мугис и аз гледах как той върви зад нея плачейки със сълзи, които се стичаха по брадата му. Тогава Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза на Аббас: „Ей, Аббас, нима не се учудваш от обичта на Мугис към Бурейра и от омразата на Бурейра към Мугис? След това каза: „Де да се завърне Бурейра при Мугис.“ А Бурейра каза: „ Ей, Пратенико на Аллах, заповядваш ли ми?“ Отговори: „Аз само се застъпвам за него.“ Тогава тя каза: „Аз нямам нужда от него.“

И наред със споменатото до тук, Исляма подтиква мюсюлманина да предлага на дъщеря си или на момичето, което е под негово попечителство, -след нейното съгласие и одобрение- да я сгоди за праведен мюсюлманин, защото настойника е пряко отговорен за подсигуряване на доброто за тези, които са под неговата отговорност и в това няма нито недостатък нито унижение. Нека погледнем разказа за Муса, който се споменава от Аллах в Корана: 23. И когато стигна до водата на Медйен, завари там група хора да поят [добитък]. И завари освен тях две жени да възпират [добитъка си]. Рече: “Какво ви се е случило?” Рекоха: “Не ще поим, докато пастирите не приключат. А баща ни е твърде стар.”

24. И той напои [добитъка им] вместо тях. После се оттегли на сянка и рече: “Господи, нуждая се от благо, което да ми спуснеш.”

25. И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян. Тя рече: “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои вместо нас.” А когато той отиде при него и му разказа историята си, [бащата] рече: “Не се плаши! Избавил си се от хората-угнетители.”
26. Едната от двете рече: “О, татко мой, наеми го! Най-добрия, когото можеш да наемеш, е силният, довереният.”
27. Рече: “Искам да те оженя за една от двете ми дъщери, ако ми работиш осем години. А ако ги изпълниш до десет, то си е от теб. Но не искам да те затруднявам. И ако Аллах пожелае, ще разбереш, че съм от праведните.”
28. Рече [Муса]: “Това е между мен и теб. Който и да изпълня от двата срока, няма да е бреме за мен. На онова, което говорим, Аллах е свидетел.”

Споменава се от Салим бин Абдуллах, че е чул Абдуллах ибн Омар да разказва за времето когато е умрял мъжа на Хафса- дъщерята на Омар, че Омар е казал: „Отидох при Осман ибн Аффан и му предложих да се ожени за Хафса, а той каза: „Ще си помисля“. След няколко денонощия той ме срещна и каза: „Аз мисля да не се женя тези дни.“. Омар продължава да разказва: „След това срещнах правдивия Ебу Бекр и му казах: „Ако пожелаеш ще те оженя за дъщеря си Хафса“, а Ебу Бекр замълча и не каза нищо. Тогава аз се натъжих от него и от Осман. След като прекарах така няколко нощи Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, потърси да се сгоди за нея, а аз му разреших да се омъжи за нея. Срещна ме Ебу Бекр и каза: „Като чели ти се натъжи когато ми предложи да се оженя за Хафса, а аз не ти отговорих? Казва Омар: „Аз отговорих: „Да.“ След което Ебу Бекр каза: „Това което ми попречи да говоря с теб, когато ми предложи да се оженя за нея беше знанието ми, че Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, говори за нея, а аз не исках да разпространявам тайната на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари. И ако не беше се оженил за нея Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, щях да я взема за моя жена.“  

Встъпването в никях (брак според Исляма), мехр (задължителната плата) и гощавка

За да бъде валиден никяха според Исляма трябва да са на лице следните условия:

1.    Двустранното съгласие (т.е. и мъжа и жената да са съгласни) да встъпят в брак. Това е нужно заради думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Не е валиден брака при жена, която е имала никях преди, без тя да се съгласи с думи, а девицата не се омъжва без да се потърси съгласието ѝ. Беше казано: „О, Пратенико на Аллах, а как се търси съгласието ѝ?“ Отговори: „Мълчанието ѝ, е съгласие.“  (т.е. при девственото момиче съгласието се изразява чрез мълчанието ѝ поради срама, който го има при нея). Също така жената, която е омъжена без да е била съгласна (по принуда) има право да поиска анулиране на никяха (ислямския брак), заради преданието на Ханса бинт Джеззам Ель-Енсарийех, в което се споменава, че баща ѝ я омъжил, а тя не желаела да се омъжва. След това тя отишла при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и той анулирал никяха.“  Всичките тези правила споменати в предишните редове са за да се запази семейството и да не се разрушава впоследствие. А също така и да не се разпространява разврата, чрез изневяра и предателство породени от липсата на обич от единия към другия.

2.    Присъствието и съгласието на настойника на момичето (вели) е задължително за да бъде валиден никяха, заради думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Няма никях без вели и двама справедливи свидетели, а този никях, който е сключен без тези две неща е невалиден. А настойниците изпаднат ли в разногласие, управника е настойник за онзи, който няма настойник.“

Това е така за да се предпазят родствените връзки от разпадане и защото настойника в по-голяма част от случаите е най-наясно и най-много се придържа към това, което е добро за момичето. По този начин избира за нея това, което е най-добро. Именно поради тази причина настойника не се съгласява да даде дъщеря си, освен на човек за който предполага, че ще се грижи добре за нея. А в положение в което жената няма настойник (вели) или настойниците изпаднат в разногласие и всеки един желае тя да се омъжи за различен човек,  тогава настойничеството се прехвърля към управника (халиф, мюфтия, имам т.н.), заради думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, в предишното предание: „...управника е настойник за онзи, който няма настойник.“
Нека погледнем и към думите на ибн Аббас в които се споменава причината за низпославането на следното знамение от Корана: „О, вярващи, не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им. И не ги потискайте, за да отнемете част от онова, което сте им дали“ казва ибн Аббас: „Преди Исляма, когато умираше един човек, неговите близки имаха най-голямо право за жена му. Ако пожелаеше един от тях се женеше за нея, ако пожелаеха я женеха за който поискаха и ако пожелаеха я оставяха без съпруг. И така близките на умрелия човек имаха по-голямо право към тази жена от собственото ѝ семейство. Ето заради това беше низпослано това знамение.“
3.     А когато е налице съгласието и на двамата младоженци, след това идва задължението да бъде определена задължителната плата (мехр) и да бъде дадена от мъжа на жената. Тази плата се счита за задължителна заради словата на Всевишния Аллах: „И давайте на жените задължителната плата от сърце! А ако ви отстъпят нещо от него, яжте го със здраве и охота!“
И понеже говорим за задължителната плата е редно да споменем, че подобава да не се преувеличава със стойността ѝ, заради думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „От благородността на една жена е лесния годеж за нея, лесната задължителна плата (мехр) (т.е. да не е с висока стойност и трудна за изплащане) и лесните бременност и раждане.“  В това отношение Омар ибн Ель-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, казва: „Не завишавайте задължителната плата (мехр) за жените. Ако една жена е дотолкова почтена на този свят и богобоязлива при Аллах, Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, щеше да е първия от вас и с най-голямо право да се ожени за нея! Но той не е платил на нито една от съпругите си, нито дъщерите му са искали повече от 12 еукийех (мерна единица равняваща се на 200 гр.)
4.     Също така трябва да се вземе под внимание изпълнението на условията , за които са се договорили двамата младоженци по време на никяха (женитбата), ако има такива, заради думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Условията, които най-много трябва да изпълнявате са тези, чрез които сте си направили позволен половия контакт.“  
5.    
    И за да се заложат радостта и щастието, Исляма повелява да се направи гощавка за оповестяване на женитбата, като се поканят роднините и приятелите. Предава се от Енес, Аллах да е доволен от него, че е казал: „Когато Абдуррахман бин Ауф пристигна в Медина, Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го побратими със Сеад ибн Рабиа Ель-Енсари. След побратимяването Сеад предложи на Абдуррахман да се разведе с една от двете си жени за да се ожени той за нея и да му даде половината си богатство, а Абдуррахман каза: „Аллах да те благослови в съпругите ти и богатството ти (т.е. нямам нужда от това), покажи ми къде е пазара.“ И така Абдуррахман започна да припечелва чрез търговия със сухо мляко и масло. Когато го видя Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, след няколко дена с жълти следи по него от шефран каза: „Ей, Абдуррахман! Какво става с теб?“ Отговори: „О, Пратенико на Аллах! Ожених се за жена от Мединките.“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го попита: „Каква е стойността на мехира, който си и дал?“ Отговорил: „Злато колкото една костилка от фурма“ (равнява се на три дирхема и една трета). Каза: „Направи гощавка, дори да е само с една овца.“  Като разбира се, подобава наред с повелята за гощавка да няма прахосничество и разточителство в нея, заради словата на Всевишния Аллах: 26. ...но не пилей с прахосничество! ¬27. Прахосниците са братя на сатаната. Сатаната към своя Господ е голям неблагодарник.“  

Що се отнася до онзи, който е поканен на гощавка за младоженци, за него е задължение да присъства, ако няма извинителна причина, заради думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Когато някой от вас бъде поканен на гощавка за младоженец, нека се отзове.“   И за онзи, който се отзове на поканата подобава да призовава Аллах (дуа) за младоженците, заради думите на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отправени към младоженците: „О, Аллах, опрости им, помилвай ги и ги благослови в това, с което си ги дарил.“

Като най-доброто е да използва призивите оставени от Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, като думите му: „Аллах да те благослови и Аллах да го благослови за теб и да ви събере в добро.“

- И заради важността на този момент Исляма позволи, за жените да използват тамбурина и да пеят, при условие това да е далеч от неприлични фрази и действия, които предизвикват скверността. (бел. на преводача: тук се има в предвид, когато жените са отделени и няма мъже, които да ги виждат и чуват). Това го доказват и думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отправени към Айша, Аллах да е доволен от нея, по време на сватбата между една жена и мъж от Медина: „О, Айша, вие забавлявахте ли се?...Знам, че мединците обичат забавлението.“

Обноски при първата брачна нощ

Това, което е редно от страна на младоженеца в първата брачна нощ, е да бъде приобщителен и нежен към младоженката, като използва нежни и приветливи думи, чрез които да премахне отчуждението и да сближи душите им. Това го доказват действията на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, описани в думите на Есма бинт Йезид: „Аз разкрасих Айша за Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, след което го повиках да дойде да я види. Той дойде и седна до Айша, след което му донесоха голяма купа с мляко. Отпи от нея, след това я подаде с ръцете си на Айша да отпие, а тя наведе глава и се засрами.“ Казва Есма: „Аз я навиках казвайки: „Вземи от ръката на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари.“ След това тя взе купата и отпи малко от млякото. Тогава Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и каза: „Дай на приятелката си“, а аз отговорих: „Не о, Пратенико, вземи и отпий от него след това ми дай с ръката си да пия и аз.“ Той взе купата отпи от нея и ми я подаде със собствената си ръка. Аз седнах, взех купата, поставих я на коленете си и започнах да я въртя докосвайки устните си до нея, за да улуча и отпия от мястото, от което беше отпил Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. След това той каза на жените при мен: „Вземете и пийте.“ А те отговориха: „Не искаме.“ Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Не правете комбинация между глада и лъжата.“

Флиртуването и закачките между съпруг и съпругата

Както споменахме Исляма гледа на сексуалния инстинкт, като на останалите инстинкти, които трябва да се задоволят по позволен според Него начин, който е базиран на определени условия и правила. Имайки на предвид, че това е погледа на Исляма по отношение на сексуалния инстинкт, тази религия подтиква той да се поддържа и засилва между двамата съпрузи. В тази връзка се предава от Джабир да казва: „Бях се качил на една моя камила, движейки се в края на кервана с който бях, а Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, удари камилата и каза: „Пришпори я... Пришпори я...“ След този момент моята камила беше от първите в кервана, освен в положение когато я възпирах. Тогава дойде при мен Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и каза: „Ще ми продадеш ли камилата си за това и това, Аллах да ти опрости.“ Отговорих: „Тя е твоя о, Пратенико.“ Казва Сулейман (предавача от Джабир): „Не съм сигурен колко пъти каза: „Ще ми продадеш ли камилата си за това и това.“ След това Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Женил ли си се след смъртта на баща си?“ Аз отговорих: „Да.“ Каза: „Девственица или не?“ Отговорих: „Не е девственица.“, а той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Де да се беше оженил за девственица за да се забавлява с теб и ти да се забавляваш с нея, за да се шегува с теб и ти да се шегуваш с нея.“

Нещо повече, Исляма издигна мястото на флирта, закачките и гальовността между съпрузите, чрез които се постига сплотяване и обич на възвисено място и това се пояснява в думите на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Всяко нещо в което не се споменава Аллах, е празнословие и безмислица, освен ако е едно от четирите неща: „Човек да върви между двете войски, да дресира коня си, да се заиграва със съпругата си и да се учи да плува.“
    И наред с всички споменати неща, е редно всеки един от съпрузите да поддържа телесна и душевна чистота и да бъде с приличен външен вид, защото това способства за увеличаване на сплотеността, обичта и премахва отвращението един от друг. Ето затова Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „...Аллах е красив и обича красотата.“  Също така се предава от Айша, Аллах да е доволен от нея, че е казала: „Парфюмирах Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, с най-добрия парфюм, който имаше, до такава степен, че след това виждах следите от парфюма по главата и брадата му.“
    А в думите си ибн Аббас казва: „Аз се разкрасявам за жена си, така както тя се разкрасява за мен. Аз не желая тя да отдаде моите права на мен, а аз да остана без да съм отдал нейните права на нея, защото Всевишния и Преславен Аллах казва: „И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая,...“
От примерите за забавляването, шегуването и флиртуването между съпруг и съпругата са следните
•    Забавлението и флиртуването в леглото:
-Позволено е за всеки един от двамата да се съблича изцяло пред другия и всеки един да се наслаждава с погледа си към другия. Предава се от бащата на Хаким, че е казал: Казах: „О, Пратенико на Аллах! Какво да показваме от аурата (частите от тялото, които е задължително да са покрити според Исляма), и какво да прикриваме? Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отговори: „Прикривай си аурата от всеки един без жена си и това, което владее десницата ти.“ Казах: „А ако са едни хора върху други (т.е. ако не мога)?“ Отговори: „Ако може да опазиш аурата си да не я види никой, направи го.“ Казах: „Ако човек е сам?“ Отговори: „Аллах има най-голямо право човек да се срамува от Него.“
- Също така е позволено за всеки един от съпрузите да се наслаждава по време на половия контакт чрез позите, които желае. Като за това нещо се съблюдава единственото условие мъжкия полов орган да е точно в женския полов орган, а не другаде. Предава се от ибн Аббас, че е казал: „Дойде Омар ибн Ель-Хаттаб при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и каза: „Погубен съм.“ Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го попита: „Какво те погуби?“ Отговори: „Бях зад жена си и така извърших полов контакт.“ Казва ибн Аббас: „Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не отговори, докато Аллах не му низпосла следното знамение: „Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при нивата си, както пожелаете.“ Тогава той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Отивай при нея и отпред и отзад, но страни от дупето и от жена, която е в месечен цикъл.“
    Няма се на предвид в това предание буквалното значение на думата „страни“, от което се разбира човек да стои далеч от тази жена. Като по този начин той не сяда до нея, не се храни с нея и дори не говори с нея. Това се пояснява в думите на съпругата на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, Айша, Аллах да е доволен от нея: „Когато бях в месечен цикъл, аз пиех от един съд след това го давах на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а той поставяше устните си на същото място на което бяха моите и след това пиеше. И когато бях в месечен цикъл вземах един кокал с месо и отхапвах от него, след това го давах на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а той отхапваше от същото място от което аз бях отхапала.“  
    Също така се няма на предвид забраняване на това да се наслаждават един от друг. Предава се от Енес, че когато жените на евреите са били в месечен цикъл, съпрузите им не са сядали да се хранят заедно с тях и не са оставали с тях в една къща. Поради това сподвижниците на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го попитаха за отношението на евреите към жените си, и тогава Всевишния Аллах низпосла следното знамение: „И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: “Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят! А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил! Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се.“ (Сура Ель-Бакара: 222), а Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отговори: „Правете всяко позволено нещо с тях освен полов контакт.“ Когато това достигна до евреите те казаха: „Този човек не иска нищо да вземе от нас, той ни противоречи във всичко.“
    Отидоха Есйед ибн Худайр и Ибад ибн Бешр при Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и казаха: „Евреите казват така и така, затова ние няма да доближаваме съпругите си по време на месечен цикъл.“ Когато Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, чу тези думи, до такава степен му се промени изражението на лицето, че си помислихме, че той е много ядосан на тях двамата. След като те излязоха, един човек подари мляко на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а той изпрати друг човек да ги повика. След като дойдоха той ги напои от това мляко. По този начин те разбраха, че Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не им е ядосан.  В друго предание се споменава от Джабир, Аллах да е доволен от него, че е казал: „Евреите казаха: „Когато един мъж обладае жена си отзад (има се в предвид мъжа да е зад съпругата си и половия контакт да си е на място) ще им се роди разногледо дете.“ Тогава беше низпослано следното знамение: „Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при нивата си, както пожелаете.“ И така ако мъжа пожелае може да отива при жена си в различни пози, било то отпред или отзад, но за това като условие е половия контакт да е на мястото си (половия орган на жената).
- От практиката на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е да се спомене името на Аллах при пристъпване към полов контакт и да се призовава с призива, който е наследен от него. В следното предание (хадис) се споменава: „Ако някой от вас, когато желае да отиде при съпругата си, каже следните думи: „С името на Аллах. О, Аллах, отдалечи ни от шейтана и отдалечи шейтана от това, с което си ни дарил.“ и бъде отредено те да имат дете от този полов контакт, на това дете никога няма да му навреди шейтана.“
- От желателните неща е съпруга да флиртува със съпругата си, да я съблазнява, целува и да бъде нежен с нея, за да предизвика желанието в нея и след това да я изчака, докато тя изпълни своята нужда.
- От практиката на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е преди да се повтори половия контакт да се вземе голям (гусул) абдест или малък (вуду‘) абдест. Това е така заради думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Когато някой от вас обладае жена си и след това желае да се повтори, нека да вземе абдест.“  Желателно е да се взема абдест преди следващия/те полови контакти поради това, че допринася за по-добра чистота, хигиена и допринася за по-голяма активност в следващия полов контакт.

Заиграването и флиртуването по време на къпане
    Флиртуването, нежността и закачките не се ограничават единствено и само в леглото. Нещо повече, нещото, което води до укрепване на съпружеската връзка и засилване на чувствата и обичта са именно флиртуването, нежността и закачките, които се наблюдават по всяко време. Разбира се с условието те да не се наблюдават и чуват от други хора. В това отношение се предава от Айша, Аллах да е доволен от нея, че е казала: „Аз и Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се къпахме заедно използвайки един съд. И така той ме изпреварваше при взимането на съда, а аз казвах: „Остави на мен. Остави на мен.“ Това нещо се случваше, когато те двамата бяха джунуби (след полов контакт).

Заиграването и флиртуването в дома
    Айша, Аллах да е доволен от нея, беше попитана за първото нещо, което вършеше Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, след като си влезне в къщи, а тя отговори: „Почистваше устата си с мисвак. Може би с това желаеше да бъде с чиста уста и приятна миризма, когато се срещаше със съпругите си.“ Също се предава от Айша, че е казала: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, целуваше част от съпругите си, след това излизаше за намаз без да взема нов абдест.“ Урвех попита Айша: „Кои са тези съпруги?! Не си ли ти?“ А тя (Айша) се засмя.“

Заиграването и флиртуването извън дома
    За този вид има условие, което го споменахме по-горе, а то е да не се чува и вижда от други хора. Предава се от Ебу Селеме бин Абдуррахман, че е казал: „Айша, Аллах да е доволен от нея, разказва: „Бях с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, по време на едно пътуване. По това време аз бях младо момиче. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза на сподвижниците си: „Отдръпнете се.“ След това ме извика казвайки: „Ела да се надпреварвам с теб.“ Отидох и след това започнахме да тичаме, а аз го изпреварих. След време излязох с него, по време на друго пътуване и той каза на сподвижниците си: „Отдръпнете се.“ След това ме извика казвайки: „Ела да се надпреварвам с теб.“ А аз не бях предишната, бях напълняла. Тогава казах: „Как да се надпреварвам с теб о, Пратенико на Аллах, като съм в такова положение (т.е. напълняла съм). Той каза: „Ще го направиш.“ Започнахме да тичаме и той ме изпревари. След това каза: „Тази моя победа беше за предишния път.“
    Считаме за редно тук да споменем, че е забранено да се разпространяват семейните тайни, които са между съпрузите. Не е редно тези тайни да са обект на разговор по време на сбирки, заради думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „От хората с най-лошо положение на съдния ден при Аллах ще са: мъж, който се е усамотявал със съпругата си, и жена, която се е усамотявала със съпруга си, а след това единия от тях разпространявал тайните на другия.“  
    Целта от тази забрана е да се заздрави семейния живот и да се изгради семейство от мюсюлмани, което се грижи за развитието на общността, като я държи далече от разногласия и кавги. Именно заради това в Исляма има закони, които ясно определят правата и задълженията на всеки един от съпрузите, за да знае всеки един от тях какви задължения има към другия и какви са неговите права.

Правата на съпругата
    По отношение на тази тема е достатъчно да споменем накратко част от знаменията в Корана и част от преданията на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари. От тези знамения и предания са следните:
1. Всевишния Аллах казва: „И живейте с тях, както подобава. А ако сте ги възненавидели, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро.“  
2. Всевишния Аллах казва: „И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях.“
3. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Най-добрия измежду вас е онзи, който е най-добър към семейството си. А аз съм най-добър измежду вас към семейството си.“
4. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Вярващите, които са с най-пълна вяра са онези, които са с най-добро поведение. А най-добрите измежду вас са онези от вас, които са най-добри към съпругите си.“
5. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Бойте се от Аллах по отношение на вашите съпруги (т.е. чрез отдаване на техните права). Защото наистина са ви поверени от Аллах, а и вие сте направили да бъде позволено да сте с тях чрез словото на Аллах“
6. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Нека един вярващ мъж не мрази вярваща жена. Ако намрази в нея едно поведение, то той ще намери в нея друго поведение от което да е доволен.“
7. Предава се от бащата на Хаким бин Муауийех Ель-Кушейри, че е казал: „Аз казах: „О, Пратенико на Аллах, какво е задължението на съпруга към съпругата?! Отговори: „Да я храниш, от това от което и ти се храниш, и да я обличаш така както ти се обличаш.“
И нека знаем, че само и единствено на Всевишния Аллах принадлежи съвършеността.

Правата на съпруга

    Тук също ще споменем няколко знамения от Корана и предания от Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, с цел да не удължаваме темата. Може би ограничаването в доказателствата е по-добро от това да пишем собствени думи:
1. Всевишния Аллах описва праведните съпруги в Корана, като казва: „Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил. „
2. Предава се от Хусайн бин Мухсан, че е казал: „Моята леля ми каза следното: „Отидох при Пратеника на Аллах за да го питам за част от моите нужди, а той каза: „Ти имаш ли си съпруг?“ Отговорих: „Да.“ Тогава той каза: „Ти как се отнасяш с него?“ Отговорих: „Не пренебрегвам покорството ми пред него, услугите ми към него и отдаването на правата му, освен това, което е извън моите възможности.“ Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Къде си ти от него?! Наистина той е твоя Рай (Дженнет) и твоя Ад (Джехеннем)!“  (т.е. твоя съпруг ако е доволен от теб, той е причина ти да влезнеш в Дженнета, и ако той ти е ядосан става причина ти да влезнеш в огъня. Затова се отнасяй с добро към него).
3. Предава се от Ебу Хурейра, че Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато жената отслужва петкратния намаз, говее през месец Рамадан, пази целомъдрието си и се покорява на съпруга си, ще влезне в Рая (Дженнета) през която врата пожелае.“
4. Предава се от Муаз ибн Джебел, че е отишъл в Шам и видял християните да се покланят на техните епископи, свещеници и патриарси. И видял евреите да се покланят на техните правници, монаси, набожници и учени. Тогава казал: „Защо извършвате това?!“ Отговориха: „Това е поздрав за Пророците, мира и благослова да са над тях.“ Муаз казал: „Ние имаме най-голямо право да се покланяме пред нашия Пратеник.“ Тогава Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Те са измислили лъжа за техните пророци и са изгорели писанията, с които бяха изпратени. И ако аз бях повелил на някой да се поклони на друг, щях да повеля на жената да се поклони на съпруга си. Бих направил това, заради задълженията, които има съпруга към нея. И нито една жена няма да вкуси сладостта на вярата, докато не отдаде правата на съпруга си. До такава степен, че дори той да я възжелае, когато тя е на гърбицата на камила, тя е длъжна да му отдаде правото.“  (бел. на преводача: няма се на предвид, че съпруга има право да се отнася грубо и безмилостно към жена си, но се цели да се поясни в примера с камилата, че жената е длъжна напълно да отдаде правата на съпруга си, като това ще е причина той да се опази от забраненото (харам), а тя да намери душевно спокойствие и да вкуси сладостта на вярата.)

Развода от гледната точка Исляма
    Женитбата в Исляма е нещо свещено. Именно поради тази причина Исляма подтиква към всяко нещо, което допринася за заздравяване и укрепване на връзката между съпрузите. Това се прави с цел да не се разпадне тази свята връзка. Достатъчно като доказателство за свещеността на тази връзка е знамението, в което Всевишния Аллах я назовава като „твърд обет“ казвайки: „и те получиха от вас твърд обет?“  Също така по отношението на свещеността ѝ са достатъчни и думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който казва: „Онзи, който подмами и развали съпругата на един човек или пленницата му, той не е от нас. И онзи, който измени на повереното, той също не е от нас.  И наред със свещеността, която Исляма придава на женитбата, в него се съдържа и повеля за развод. До него се достига след като проблемите в семейството достигнат степен за която няма друг изход, освен развод. Развода се позволява за да се избегне изневярата, смесването на поколенията и наследяването от човек, който всъщност не е истински син на бащата- човек който ще бъде причина други близки хора на умрелия да не получат наследство. И най-вече поради причината, че всички тези неща водят до разпространението на разврата в обществото. А дори да пренебрегнем споменатото до сега, то е достатъчно да обърнем внимание на това, че децата в това семейство ще се възпитат на лошо поведение виждайки, как родителите им се мразят едни други му и всеки един от тях страни от другия. И без съмнение тази среда в която ще израстат децата ще се предаде на тях и те ще станат същите. Но е редно да се разбере, че развода е позволен в определени случаи. Това е така за да не се вземе за игра и лекомислените хора да започнат да развеждат наред. Именно заради това учените са пояснили, че развода е:

1. Задължителен (Уаджиб): това е когато отсъдят двама човека с развод при наличието на огромен раздор между съпрузите. Потвърждава се в словата на Всевишния Аллах: „А ако ви е страх от раздор между двамата, пратете съдник от неговото семейство и съдник от нейното семейство. Ако искат сдобряване, Аллах ще ги помири. Аллах е Всезнаещ, Сведущ.“
2. Забранен (Харам): това е развод, за който няма основателна причина и не се налага да се стигне до него. Именно този развод е от оръжията на Иблис (дявола)- проклятието на Аллах да е над него. А доказателството за това са думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Иблис се настанява на трона си, който е над морската вода и след това изпраща войните си. Най-приближения от тях до Иблис е онзи, който сее най-голяма развала и заблуда. Един от тези войни идва при Иблис и казва: „Аз направих това и това.“, а той му отговаря: „Нищо не си направил.“ Друг от тези войни идва и казва: „Не си тръгнах от този човек, докато не го разделих със съпругата му.“ Тогава Иблис го поставя на близко място до него, и той става от приближените. След това му казва: „О, да... точно ти... ти си изпълнил задачата си.“
3. Позволен (Мубах): това е развод, който се осъществява когато съпругата е невъзпитана и не се придържа към религиозните принципи или е жена, която не е опазила целомъдрието си. В такъв случай, тя се наставлява да се поучи и да се придържа към повелите в Исляма. А ако не откликне на този призив, тогава е позволено човек да се разведе с нея (т.е. мъжа има право да избира дали да се разведе или да не се разведе).
4. Това се отнася и по отношение на съпруга също. Ако той не се придържа към религиозните повели, има лошо поведение, унизителен е и притежава лошо съжителство или има физически проблеми, като да има проблеми за полов контакт или изобщо да няма желание за него и на съпругата да е трудно да живее с него при тези обстоятелства, в такъв случай се позволява тя да потърси развод.

Искане на развод според Исляма чрез предлагане на нещо в замяна- откуп (Ель-Хал‘а)
    Когато съпружеският живот не е базиран на взаимно допълване, обич и добро съжителство между съпрузите, той се превръща от милост и спокойствие в омраза и нещастие. Това се получава когато единия от двамата съпрузи намрази другия. В това положение Исляма повелява търпение и запазване на самообладание. Всевишния Аллах казва: „И живейте с тях, както подобава. А ако сте ги възненавидели, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро.“
    Но ако се достигне до там, че вече не може да се търпи повече и човек не може да запази самообладание, в този случай Исляма е узаконил искането на развод чрез даване на нещо в замяна. В положение, което съпруга е намразил съпругата, той може да я разведе спокойно- без да дава откуп в замяна, защото при него е правото на развод. Но ако съпругата е намразила мъжа си, тя няма право да се разведе, но има право да потърси развод от съпругът си, като му предложи нещо в замяна. Това се постига чрез връщане на задължителната плата (мехр), която ѝ е дал съпругът при женитбата или предлагане на друго нещо. По този начин тя търси от него да я разведе. Това е така, защото Исляма е справедлива религия, а от справедливостта в този случай е откупа даден от жената, защото мъжа е този, който е поел отговорността да плати мехира и се е заел със всички разходи по сватбата. Всевишния Аллах казва: „И не ви е позволено да взимате нищо от онова, което сте им дали, освен ако двамата се опасяват да не престъпят границите на Аллах. Ако се опасявате, че двамата не ще спазят границите на Аллах, не е прегрешение за тях, ако жената даде откуп.“
    От целите на Исляма от узаконяването на откупа в този случай е да се запази достойнството на хората и те да не бъдат унижавани и опозорявани. И наред с това да се опази обществото като се затворят всички врати, които водят до разпространение на разврата сред хората. Именно заради това, Исляма обръща голямо внимание на тази свещена връзка, защото няма как да има омраза при единия от двамата съпрузи към другия и да не се предприемат мерки, които са споменати в религията. А не се ли предприемат никакви мерки, това положение ще доведе до съмнителни и незаконни връзки. Това е причината Аллах да узакони развода казвайки: „А ако двамата се разделят, Аллах ще обогати всекиго от Своето изобилие. Аллах е Всеобхватен, Премъдър.“  

Част от последиците на анархията в половия живот

    Исляма забранява прелюбодеянието, като го определя за огромен грях. И наред с това забранява всяко нещо, което води до него. Сейид Кутуб, Аллах да го помилва, е казал : „Исляма се бори да премахне животинското, което не възпрепятства да се сливат две тела [чрез непозволен начин] и цели да създаде дом и семейство, които са изградени със съвместно съжителство. Съжителство, което не приключва със свършването на моментното телесно влечение. И наред с това се бори да създаде връзка между съпруга и съпругата, която е базирана на взаимни чувства, нежност, любвеобилност и обич, защото именно тези чувства са причина да бъдат свързани сърцата, душите и телата- цялостно свързване на съпрузите, а не само частично- телесно. Като именно по този начин нещото, което ги свързва е съвместния живот, взаимните чувства, болки и бъдещето в което всеки от двамата включва другия. Все неща, които способстват всеки един от двамата да се надява за узряло потомство, което ще посрещне по подходящ начин този съвременен свят. Като най-важната причина за зрялостта му е, че е израснало заедно с родителите си, които са загрижени за децата си и стоят далеч от раздялата и всяко нещо, което би я предизвикало. И поради целта на Исляма да се създаде едно прекрасно семейство, той забрани прелюбодеянието. Нещо повече определи го като животинска болест, която премахва всичките по-горе споменати неща, погубва всичките изброени цели и прави човека чудовище, което не прави разлика между една и друга жена или между един и друг мъж. Чудовище, на което единствената цел е да задоволи жаждата си, дори да е само за миг. А ако това чудовище правеше разлика между доброто и лошото, щеше да осъзнае, че сладострастията и влеченията не са градивни в живота, не са ползотворни на земята и не водят до продуктивност, нито до желание за продуктивност. И още повече от това, зад тях не се крият истински и чисти чувства, защото тези чувства водят до продължителен съвместен живот, а именно този живот е нещото, което дели човека от периодични и краткотрайни връзки. Но за голямо съжаление голяма част от хората непрестанно попадат в тези връзки, които не са нищо повече от една животинска кожа с която биват покрити и очернени естествените човешки чувства. Исляма не застава срещу природно заложените чувства у човека, нито ги порицава, но ги привежда в ред, пречиства ги и ги издига над степента на животинското. До такава степен ги пречиства, че те стават центъра около който се въртят голяма част от личните и обществените обноски. Що се отнася до прелюбодеянието и с частност до проституцията, това са неща, които отклоняват в грешна посока вродените наклонности у човека, водейки го до душевен упадък, непозволени копнежи и неприлично поведение между двата пола. Това неприлично поведение се е изградило с течение на дълги години и именно то е нещото, което кара човека да се разголва пред другите и да бъде груб и неприличен наподобявайки на животните. За голямо съжаление една част от хората са дори по-груби и безскрупулни от животните. Ако погледнем към голяма част от двойките при животните ще намерим, че те стоят близо до половинките си, грижат се за семейството си, имат определен ред и стоят далеч от анархията, която се разпространява чрез прелюбодеянието, което е масова практика при групи хора.“
    А сега на накратко да разгледаме лошите неща, които са предизвикани от анархичния полов живот- живот довел до неизбежното разпространение на прелюбодеянието. Тези неща са:
•    Разпространението на опасни епидемии и болести породени от анархичния полов живот. Епидемии и болести, чиято вреда не обхваща единствено практикуващите прелюбодеянието, а и цялото общество. Именно заради това Всевишния Аллах казва: „И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път.“  И Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „...Уважаеми преселници (мухаджирин), моля се на Аллах да ви опази от пет неща, с които може да бъдете изпитани и те да се заложат при вас: „Всеки път, когато при един народ се разпространи разврата до такава степен, че той вече е явен, при тях се появяват чума и болести, които ги е нямало при предците им. И всеки път когато те ощетяват при тегленето и меренето, ще ги достига огромна бедност, силна нужда и гнета на управника. И всеки път когато откажат да дават милостинята зекят ще им бъде отнет дъжда от небето, и ако ги нямаше животните те никога нямаше да видят дъжд. И всеки път, когато нарушат обета на Аллах и на Неговия Пратеник, ще надделява над тях врага им и ще отнема властта им. И ако управниците им не отсъждат с писанието на Аллах, Аллах ще направи така, че те самите да воюват помежду си.“

    Наред със споменатото до тук е и това, че извършването на порочни дела затрива доброто в човека. А по този начин той сам по себе си се лишава от душевно пречистване, издигане и изграждане, което да го предпази от унизителността и презрението. И така той се превръща в човек подобен на животно на което единствената цел му е да задоволи страстите и желанията си, по какъвто и да е начин, независимо от обстоятелствата. Като това разбира се, довежда човека до бедност поради средствата, труда и времето които отделя за да достигне до тези забранени страсти и наслаждения. И не на последно място е това, че тези средства, труд и време ще са силно страдание и съжаление за човека на този земен свят и болезнено наказание в отвъдния. И не само това, тези грехове са причина за кратък живот. Извършването им е порок, а приемането им за нещо нормално е отрова за здравето и привличане на болести, които водят човека до гибел.
•    Увеличаване броя на децата от прелюбодеяние. От нещата в които няма съмнение, е че децата лишени от родителски грижи израстват без възпитание и в среда, в която липсват нежността и семейната любвеобилност, а тези неща се намират при бащата и майката взети заедно. Нека не забравяме също, че те като родители са много важна част в живота на детето поради факта, че го тласкат към правилното и благочестиво възпитание, което не може да бъде предадено от друг освен от тях двамата. А когато двамата родители не са си на мястото, се получава една група от хора сред обществото, която в повечето случаи е невъзпитана, груба и отмъстителна. Като причината за това е непоемането на отговорност от страна на мъжа и/или жената и изпадането в непозволени връзки (прелюбодеяние и изневяра). Ана Фройд казва в книгата си: „Децата израснали без семейства имат психични разстройства, които се наблюдават при възпитанието им в домовете за сираци и яслите. Това се получава от емоционални разстройства и необичайни отклонения, с които дори психологическата наука не може да се справи без да положи огромни усилия за това, ако може да се положат разбира се.“

•    Разпространение на психологични заболявания като непрестанна тревога, безпокойство, чувство за малоценност, вина и самопрезрение. И всичките тези неща се получават в резултат на незаконни сексуални връзки. Без съмнение Превеликия Аллах казва истината в следните Си слова: „И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи.“  (Сура Ель-Исра: 21)

•    Разпространението на анархията в интимния живот на човека допринася за разпространението на анархията в поведението на хората. Известно е, че чрез парите се осъществяват съблазнения, жертвеност и достигане до голяма част от сладострастията. А когато се изчерпат парите на хората следващи страстите си, те пристъпват към непозволени методи за да достигнат до желанията си използвайки кражба, измама, лъжа, подкупи и т.н. И още повече, те си позволяват да вършат това за сметка на други хора отвличайки ги и принуждавайки ги.

•    Спускане на наказанието, с което Аллах е предупредил народите сред които се разпространява прелюбодеянието. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Моята общност ще е в добро, докато не се разпространят в нея децата от прелюбодеяние, а когато се разпространят децата от прелюбодеяние се опасявам, че ще ги сграбчи Всемогъщия и Велик Аллах с наказание.“
Заключение
    Споменахме в тази книжка кратки откъси и съвети за гледната точка на Исляма към либидото. Намерението ни е тази книжка да бъде ключ за онзи, който желае да се запознае с тази изключително важна страна на човешкия живот, пътя, който следва Исляма при привеждането ѝ в ред и достигането чрез нея до висшата степен на ибадета (богослужението), за който мюсюлманина ще бъде възнаграден. Разбира се, това се постига единствено когато се следват по правилния начин нормите и границите предопределени от Исляма. Надяваме се тази книжка да Ви подтикне да четете все повече за тази велика религия. Религия, която обхваща всяко нещо в живота на човека било то лично, обществено или свързано с отвъдния свят. Исляма пояснява, че онзи, който се стреми да получи това, което е при Аллах от добро, за него това добро не се прекъсва със смъртта му, а остава след нея. Именно това са праведните дела на човека и призива му към тях. Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: „Когато умре сина на Адем му се прекъсват всички дела освен три неща: текуща садака, полезно знание и добри деца, които ще се молят за него.”   
Също така се споменава в друго предание, че Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който призовава към напътствие (всяко одобрено нещо от Исляма) за него ще има награда като наградата на онези, които са го е последвали, без да бъде намалена наградата на последвалите го с нищо, и който призовава към заблуда (всяко неодобрено нещо от Исляма) за него има грях като греха на последвалите го, без да бъде намален греха на последвалите го с нищо.“  
И от преданията доказващи за пълнотата на тази религия и нейната загриженост за поведението на хората, което е пряко свързано с техния живот са думите на Селман в които казва: „Казаха ни съдружаващите: „Виждаме, че вашия приятел [Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари,] ви научава на всичко, дори как да отивате по нужда и да се къпете.“ Аз отговорих: „Разбира се, той забрани да се почистваме след нужда с дясната ръка, забрани ни да се обръщаме по посока къбле и ни забрани да се почистваме с изпражненията на камили, крави, овце, кози и кокали. И каза: „Никой от вас да не се почиства с по-малко от три камъка.“
    Тук може би е уместно да споменем думите на един юридически учен от западния свят, който говори за дисциплината в Исляма и как той обхваща всички свери на човешкия живот. Този учен д-р Хокинг, който е преподавател по философия в Харвадския университет. Той казва в книгата си „Душата на световната политика“: „Успеха в напредъка на Ислямските владетели, не се крие в копирането на западните маниери, които гласят, че религията няма нищо общо с ежедневния живот на човека и няма нищо общо с държавните закони и норми. Редно е човек да намери в религията основа, която го тласка
към градивност и напредък. Понякога част от хората се питат: „Откъде системата на Исляма може да генерира нови идеи и да издава независими решения, които отговарят на изискванията на съвременния живот?“ Отговора е: „Исляма като цяло, от същността си е подготвен за растеж. Нещо повече, той има много по-голяма способност да доведе хората към напредък и развитие, като това е главната причина законите му да се предпочитат пред законите поставени от хората. Трудността не е в липсата на средства за растеж и развитие според Ислямските закони, но в отсъствието на желание от страна на мюсюлманите да ги използват по правилния начин. Аз съм убеден, че казвам истината като потвърждавам, че в Исляма се съдържат всички принципи, необходими за напредъка на обществото.“
    Колко велика е тази религия, която съпътства човека в движение, затишие и подрежда за него всичките му неща и дела. Тази религия е достойнство за самите мюсюлмани, които трябва да се придържат към нея, да не я губят и да призовават останалите хора към нея, за да може и те също да се възползват от добротата, намираща се под знамето ѝ. А за немюсюлманите, подобава да четат и изследват тази прекрасна религия отдалечавайки се от фанатизма, за да разберат нейната същност, да се запознаят с отличителните ѝ черти и да се насладят на красотата ѝ. Защото без съмнение тази религия е ключа към всяко добро и затвора за всяко зло.

Чужди Думи
сахабетата – сподвижниците на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Намаз- молитва съдържаща определени думи и действия.а
Шериат- законите и правилата поставени от Аллах.
Аурата- срамните части от тялото на мъжа и жената според Исляма.
Мухрим- мъж за който е забранено да се омъжи жената като баща, брат, син, чичо и т.н.
Мухаджирин-преселниците от гр. Мекка към гр. Медина.
Милостинята зекят-Милостиня, която задължително се дава всяка година при определени правила и норми.
Ибадет-Всяко нещо, което Аллах обича и е доволен от него, от думи и дела, явни и скрити.
Сина на Адем- човека.
Дженнет – Рай
Джехеннем – Ад
Къбле – свещения дом в гр. Мекка кябето
Хиджаб – Име на Женската дреха в Исляма
Вели – Настойник
Хадис – Думите на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Никах – Брак в Исляма
Джунуб – име на човек, който е направил полов акт с жена си или се е отделила семенна течност от половия му орган
Мисвак – Пръчка за почистване на зъбите
Иблис – Името на сатаната в Исляма
Месир – Задължителна плата, която се дава от мъжа на съпругата му при сключване на брак.

 
WWW.ISLAMLAND.COM