Универсално ръководство за принципите и основните цели на религията Ислям Въпроси и отговори

Универсално ръководство за принципите и основните цели на религията Ислям Въпроси и отговори

دين الإسلام سؤال وجواب باللغة البلغارية

Автор:

Умер ибн Абдуррахман ибн Мухаммед Ел-Умер

Член на преподавателския състав във Висшия институт на съдебната власт

Превод:

Емин Голев

WWW.ISLAMLAND.COM

Книгата е представена на:

Многоуважавания Шейх:

Абдул- Азиз ибн Абдуллах Аали Шейх

Главен мюфтия на кралство Саудитска арабия и председател на съвета на големите учени

Книгата е показана и четена от:

Многоуважавания Шейх Салих ибн Феузан Ел- Феузан

Член на съвета на големите учени

Представяне на многоуважавания главен мюфтия на кралството

С името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния

Слава на Аллах, Господарят на световете и нека саляту селяма[1] да бъдат над нашия пейгамбер[2]Мухаммед, семейството му и всичките му сподвижници.

Прегледах тази книга: „Универсално ръководство за принципите и основните цели на религията Ислям“, която е написана от д-р Умер ибн Абдуррахман Ел- Умер. Въпреки малкия ѝ размер, тя съдържа изключително важни неща по отношение на единобожието и убеждението на последователите на суннета и колектива. В нея на кратко се споменават постановленията за абдеста, молитвата намаз, зекята, говеенето и хаджа.

Считам тази книжка за полезна в сферата си, в която е представена като върпоси и отговори. Тя е представена по лесен и достъпен начин, за да бъде лесна за разбиране от читателя. Би било хубаво да се превежда на други езици, за да се възползват от нея неговорящите арабски език.

И нека саляту селяма на Аллах да бъдат над нашия пейгамбер Мухаммед, както и милостта и благословията на Аллах.

Главен мюфтия на Саудитска Арабия

Председател на съвета на големите учени

Генерален президент на научните изследвания и издаването на религиозни становища (ел- ифта)

Абдул- Азиз ибн Абдуллах ибн Мухаммед Аали Еш- Шейх

Представянето на многоуважавания шейх д-р Салих ибн Феузан Ел- Феузан

С името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния

Слава на Аллах! Прегледах тази книжка на шейх Умер ибн Абдуррахман Ел- Умер, на име: „Универсално ръководство за принципите и основните цели на религията Ислям“ и установих, че е полезна и хубава, въпреки краткоста ѝ. Аллах да му надбавя добро и да направи тази книжка да е в негова полза! И нека саляту селяма да бъде над нашия пейгамбер Мухаммед, семейството и сподвижниците му.

Това бе написано от:

Салих ибн Феузан Ел- Феузан

Член на съвета на големите учени

10/02/ 1438 по хиджра

Увод на писателя

Слава на Аллах, Който ни напъти към единобожието и суннета и нека саляту селяма да бъде над пратеника на напътствието и милостта, нашият пейгамбер Мухаммед, над неговото семейство и сподвижници.

            Наистина, изучаването на единобожието и основите на религията е най- важното нещо, и най- голямото задължение. Чрез тях вярата бива правилна, а богослуженията озаконени от Аллах, извършени искрено заради Всевишния Аллах и съобразени с примера на Неговият Пратеник /саллеллаху алейхи уе селлем/. Именно поради тази причина написах тази малка книжка, съобразена с Корана, суннета, изказванията на учените на тази общност и водачите в призива, чиито послания са важни и полезни. Именувах тази книжка: „Универсално ръководство за принципите и основните цели на религията Ислям.“ и направих да бъде разделена на глави и да бъде под формата на въпроси и отговори, за да се разбере по- лесно и да се проумее истината.

            Моля Всевишният Аллах да я направи да бъде искрено заради желанието към Неговият Лик, да бъде съобразно Неговото удовлетворение и да бъде полезна за рабите Му! 

            И нека саляту селяма да бъдат над нашия Пейгамбер Мухаммед и над семейството и всичките му сподвижници.

ГЛАВА ПЪРВА

ТРИТЕ ОСНОВИ

Въпрос 1: Кои са трите основни въпроса, които трябва да се знаят от всеки мюсюлманин и всяка мюсюлманка?

Трите основи, които трябва да се знаят от всеки мюсюлманин и всяка мюсюлманка са:

1. Познаване на своя (истински) Господар (Единствения Аллах).
2. Познаване на своята религия.
3. Познаване на своя Пратеник – Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/.

Въпрос 2: Кой е твоят Господар и кое е доказателството?

Моят Господар е Този, Който се грижи за мен и за всички останали творения чрез благодатите и щедростта Си, Той е Този, на Който служа и се покланям, нямам друг бог, освен Него.

            Доказателството е: „Хвала на Аллах ­ Господаря на световете,“[3]

Въпрос 3: Как опозна своя Господар и кое е доказателството?

Опознах го чрез знаменията и творенията Му. От Неговите знамения са нощта и деня, слънцето и луната. Доказателството са словата на Всевишния: „И от Неговите знамения са нощта и денят, и слънцето, и луната.“[4]

И от Неговите творения са седемте небеса и седемте земи и всичко в тях и между тях. Доказателстово за тях са словата на Всевишния: „Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и всичко между тях в шест дни. После се въздигна [безподобен] Той на Трона. Нямате освен Него друг покровител, нито застъпник. Не ще ли се поучите?“[5]

Въпрос 4: Коя е твоята религия и кое е доказателството?

Моята религия е Ислямът, които означава: „Отдаване на Аллах чрез единобожите (монотеизъм), покорстото на Него чрез подичинение и страненето от съдружаването (политеизма) и последователите му.

            Доказателството са словата на Всевишния: „А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.“[6]

Въпрос 5: Кои са степените на религията?

Степените на религията са:

1. Ислям (отдаване, покорство- подчинение и отдаване на един Бог- Аллах).
2. Иман (вяра- твърда, непоколебима вяра в Аллах)
3. Ихсан (добротворство- висше ниво на вяра, човек във всеки момент да усеща, че Аллах го наблюдава, чува и знае какво спотайва, изрича и върши).

Въпрос 6: Кой е твоят пейгамбер (пророк) и кое е доказателството?

Моят пейгамбер е Мухаммед, син на Абдуллах, син на Абдул- Мутталиб, син на Хашим, а хашим е от племето Курайш. А Курайш са от арабите, арабите са от потомството на Исмаил, който е син на любимеца на Аллах Ибрахим (Авраам) /нека саляту селяма да бъде и над двамата/.

            Доказателството са словата на Всевишния: „Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците.“[7]

ГЛАВА ВТОРА

ОСНОВИТЕ (СТЪЛБОВЕТЕ) НА ИСЛЯМА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ДВЕТЕ ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНИЯ

Въпрос 7: Кои са основите на Исляма?

Основите на Исляма са пет, те са:

1. Засвидетелстването, че няма друг (истински) бог, (достоен за обожествяване), освен Аллах, и че Мухаммед е Пратеник на Аллах. [Това са думите, с които човек става мюсюлманин: „Ешхеду елля иляхе илляллах уе ешхеду енне Мухаммеден расулюллах.]
2. Изпълнението на молитвата намаз.
3. Даването на милостинята зекят (задължителна годишна плата за богатите).
4. Говеенето през месец Рамадан.
5. Извършването на хадж при дома на Аллах, джамията Ел- Харам (в Мекка), за които има възможност и способност да стигне до там.

Въпрос 8: Какво означава засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах? И какво е доказателството за него?

Засвидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах означава: „Няма друг истински бог, достоен за обожествяване с право, освен Аллах.“ 

Доказателството за него са словата на Всевишния: „Така е, защото Аллах е Истината, а онова, което зоват вместо Него, е лъжата. Аллах е Всевишния, Превеликия. “[8]

Въпрос 9: Кои са основите на засвидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах? И какво е доказателството за тях?

Основите на засвидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах са две:

Първата: Отрицание- Това са думите „Ля иляхе“, т.е. „няма друг бог“ (това  е отричане на всички неистински, измислени богове)

Втората: Потвърждение-Това са думите: „илляллах“, т.е. „освен Аллах“ (това е потвърждение, че само Аллах е истинския бог, само Той трябва да се обожествява и само на Него трябва да се служи.)

            Доказателството са словата на Всевишния: „Който отхвърли фълшивите богове ет- тагут[9] и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка,…“[10] Словата Му: „Който отхвърли ет- тагут“ са довод за отрицанието, а словата Му: „и повярва в Аллах,“ са довод за потвърждението.

Въпрос 10: Какви са условията на „ля иляхе илляллах“:

Условията на „ля иляхе илляллах“ (няма друг (истински) бог, освен Аллах) са осем, те са:

1. Знание (за значението му), което премахва невежеството и незнанието за него.
2. Убеждение, което премахва съмнението.
3. Искреност, която изтрива съдружаването.
4. Правдивост, която премахва лъжата.
5. Обич, която премахва омразата.
6. Покорство (отдаване), което премахва изоставянето.
7. Приемственост, която премахва отхвърлянето.
8. Невярването във всяко нещо, което се обожествява освен Аллах.[11]

Тези условия са събрани в няколко стиха от поезия, както следва: 

Знание, убеждение, искреност и правдивостта ти,
съчетани с обич, покороство и приемственост, 
включително осмото от тях, отхвърлянето от твоя стана 
на всичко, което се обожествява, освен Единствения Истински Бог Аллах.

Въпрос 11: Какво изисква засидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах?

Изискването на засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах съдържа две неща:

1. Вярата във Всевишния Аллах чрез стрикното спазване на предписаното от Него единобожие, заедно с искреното служене (извършване на ибадет) на Него. (Това е изискването на аспекта на потвърждението от засвидетелстването).
2. Невярването във всяко нещо, което се обожествява и на което се служи, освен Аллах, предпазване от съдружаването и съдружаващите и странене от нещата, които анулират вярата. (Това е изискването на аспекта на отрицанието от засвидетелстването).

Въпрос 12: Какво означава засвидетелстването, че Мухаммед и пратеник на Аллах?

Засвидетелстването, че Мухаммед и пратеник на Аллах означава: Да се признае явно и вътрешно, че Мухаммед е раб на Аллах и Негов пратеник изпратен към всички хора, и че той е последния от пророжите и пратениците.

Доказателството са словата на Всевишния: „И те изпратихме Ние [о, Мухаммед] за всички хора само като благовестител и предупредител,…“[12]

Въпрос 13: Какво изисква засвидетелстването, че Мухаммед е пратеник на Аллах?

Изискванията на засвидетелстването, че Мухаммед е Пратеник на Аллах са: Да му се покоряваме  в това, което е повелил, да му вярваме в това, което е казал, да страним от онова, за което е предупредил или забранил и да служим на Аллах само по начина, по които той Му е служил.

ГЛАВА ТРЕТА

ОСНОВИТЕ НА ВЯРАТА И ПЛОДОВЕТЕ Ѝ

Въпрос 14: Кои са основите на вярата?

Основите на вярата са шест, те са:

1. Вяра във Всевишния Аллах.
2. Вяра в Неговите меляйкета.
3. Вяра в Неговите книги.
4. Вяра в неговите пратеници.
5. Вяра в Сетния Ден.
6. Вяра в съдбата, и че доброто и лошото в нея са от Всевишния Аллах.

Въпрос 15: Какво означава: „Вяра във Всевишния Аллах.“?

Вярата във Всевишния Аллах означава: Непоколебимото убеждение, че Всевишния Аллах съществува и потвърждаване на Неговите Господство, Божественост и Имена и Качества.

Въпрос 16: Какви са плодовете на вярата във Всевишния Аллах?

Плодовете на вярата във Всевишния Аллах са много, от тях са:

Първо: Спазването на единобожието (монотеизма) предписано от Всевишния Аллах, като се обожествява само Той и се служи единствено на Него, няма Той съдружник.

Второ: Обичта на Всевишния Аллах  от страна на човека с цялото му сърце, като Го почита, страхува се от Него и почита Прекрасните Му имена и Съвършените Му качества.

Трето: Спазване на същността и изискванията на богослуженията предписани от Аллах, като се извършва онова, което е повелил и се страни и изоставя онова, което е възбранил.

Въпрос 17: Какво означава: Вяра в меляйкетата?

Вярата в меляйкетата е: Непоколебимото убеждение, че те съществуват, че са почетни раби на Аллах, че не се противопоставят на повелята на Аллах и вършат онова, което им бъде повелено.

Ние вярваме във всички меляйкета, които Аллах е назовал поименно, от тях са: Джибрил, Микяил и Исрафил. И също така вярваме в онези от тях, които не е назовал.

Въпрос 18: Какви са плодовете на вярата в меляйкетата?

Плодовете на вярата в меляйкетата са много, от тях са:

Първо: Повече познание за величието на Всевишния Аллах, силата Му и властването му. Величието на творението доказва величието на Твореца. От това величие са: Многобройността на меляйкетата, огромния размер на Джибрил /алейхисселяям/, големината на меляйкетата носещи Трона на Аллах.

Второ: Повече обич и признателност към Аллах за това, че се грижи за вярващите от рабите Си, като е възложил на меляйкте да ги пазят с повелята Му.

Трето: Насърчаване на хората да вършат повече добрини и да изоставят все повече злините. Това е в резултат на знанието, че Аллах е възложил на меляйкета да записват делата на потомците на Адем, както добрите, така и лошите.

Въпрос 19: Какво означава вяра в Книгите?

Вярата в книгите е: Непоколебимата вяра във книгите, които Аллах е низпослал на пратениците и непоколебимата вяра, че те са Словата Му, че те са истина и светлина. Ние вярваме в книгите, които Аллах е назовал поименно, като: Корана, Тората, Инджил и Зебур, и вярваме и в тези, които не е назовал. Вярваме, че Корана е най- превъзходната книга от низпосланите книги от Аллах, тя е последната, която отменя всички предишни небесни книги и Аллах лично се е заел да я пази.

Въпрос 20: Какви са плодовете на вярата в книгите?

Плодовете на вярата в книгите са много, от тях са: 

Първо: Знанието, че Аллах е постъпил с милост и грижа към рабите Си, като е низпослал книги, за да им покаже напътствието и да се напътят.

Второ: Знанието за мъдростта на Всевишния Аллах при узаконяването, като е узаконил за всяка общност това, което е подходящо за тях. Или какво казва Всевишният Аллах: „За всеки от вас сторихме закон и път.“[13]

Трето: :Постъпването с признателност към Аллах за тази велика благодат, низползаването на книгите.

Четвърто: Служенето на Всевишния Аллах с прозрение произлизащо от правилно познание за небесните книги и следване на изпратения пратеник.

Въпрос 21: Какво означава вяра в пратениците?

Вярата в пратениците е: Непоколебимото убеждение в пратеничеството на всички пратеници и потвърждаването от сърце на това, което съобщават. Ние вярваме във всеки назоват пратеник и пророк поименно от Аллах, като: Нух (Нои), Ибрахим (Авраам), Муса (Моисеи), Иса (Исус), Мухаммед /нека благословът и мирът са над тях/, и също така вярваме в онези, които не са опоменати. Вярваме, че най- превъзходния и последния от тях е Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/.

Въпрос 22: Какви са плодовете от вярата в пратениците:

Плодовете от вярата в пратениците са много, от тях са:

Първо: Знанието, че Аллах е постъпил с милост и грижа към рабите Си, като им е изпратил пратеници, за да ги напътстват по правия път и да им пояснят истинската вяра.

Второ: Служенето на Аллах с прозрение чрез ниспосланата книга на определения пратеник и следването на изпратения пророк.

Трето: Обичта към всички пратеници и пророци /нека благослова и мира да са над тях/, почитането им и споменаването им с добри качества и това, което подобава по отношение на тяхното оповестяване на посланието на Аллах.

Четвърто: Признателност към Аллах за това огромно благо, изпращането на пратеници.

Въпрос 23: Какво означава вяра в Сетния ден?

Вяра в Сетния ден е: Непоколебимото убеждение в Съдния ден, в които Аллах ще възкреси хората за равносметка и възмездие.

Въпрос 24: Кои са плодовете на вярата в Сетния ден?

Плодовете на вярата в Сетния ден са много, от тях са:

Първо: Увеличаване на желанието за извършване на добри дела, по- големия стремеж към тях и засилване на надеждата за награда в този ден.

Второ: Увеличаване на страха от извършването на грехове, незадоволяването със злините и засилване на страха от наказание в този ден.

Трето: Тя мотивира вярващите да не тъжат за това, което са пропуснали от преходните земни неща, защото те се надяват на непреходно блаженство в отвъдното.

Въпрос 25: Какво означава вяра в Съдбата с доброто и лошото в нея?

Вярата в съдбата е: Непоколебимото убеждение и цялостното потвърждение, че знанието на Всевишния Аллах е всеобхватно и обхваща всичко, Той знае какво ще се случи преди да се е случило. Съдбата е записана в тайния скрижал (ел- леух ел- мехфуз), тя се случва по волята на Аллах и Той е Създателя на всичко това.

Въпрос 26: Какви са плодовете на вярата в съдбата с доброто и лошото в нея?

Първа: Искреното упование във Всевишния Аллах и усланянето на Него чрез извършване на причините и предпоставките [за сдобиване с добро, избавление от сполетяната беда, предпазване от нещастията и спечелване на задоволството на Аллах]. Това което Той е пожелал се случва, а онова, което не е, то не се случва.

Втора: Пълното убеждение във Силата на Всевишния Аллах и, че се случва това, което Той пожелае. И дори всички хора да се съберат, за да възпрат предписаното от Аллах и да отблъснат това, от което се опасяват, те няма да успеят, и дори всички да се насъберат, за да накарат нещо да се случи (след като не е предписано от Аллах), те няма да успеят.

Трета: Проявяването на търпение и удовлетвореност за всяко нещо, което се случвана човек от беди и нещастия. Той си казва: „Съдбата на Аллах! Той прави каквото пожелае!“[14]

Четвърта: Проявяване на признателност към Аллах за благата Му и недопускането на самовъзхищение и надменност при постигането на нещо, защото човек е достигнал до него чрез сполука от Аллах и съдбата, която Аллах му е предписал за него.

Пета: Способства за напътствие на сърцето и пълно отдаване на Аллах, както и за спокоиствие от тревогата и тъгата. Всевишния Аллах казва: „Никоя беда не идва без позволението на Аллах. А който вярва в Аллах, Той напътва сърцето му. Аллах всяко нещо знае.“[15]

Шеста: Предпазване от завистта, защото завистникът се възправя срещу съдбата и предопределеното от Аллах, понеже иска благодатта на Аллах да бъде премахната от човека, на които Аллах я предписал.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Ихсана и плодовете му

Въпрос 27: Какво означава ихсан?

Ихсан (добротворсто): Това е да служиш на Аллах все едно го виждаш, и ако не го виджаш да бъдеш напълно убеден, че Той те вижда.

Въпрос 28: Кои са степените на ихсана?

Ихсана има две степени, те са:

Първа степен: Това е степента на прозрението на сърцето, която се изразява в това раба да служи на Господаря си все едно го вижда - то е най- висшата степен от двете.

Втора степен: Това е степента на наблюдаването- т.е. раба да знае, че Аллах го наблюдава във всеки един момент, където и да е, както и да върши: „Знае Той скришните погледи и онова, което гърдите потайват.“[16]

Въпрос 29: Какви са плодовете на ихсана?

Плодовете на ихсана са много, от тях са:

Първо: Засилва страха от Аллах, независимо дали човек е сам или сред хора, дали върши нещо тайно или публично.

Второ: Поражда искреност в служенето (ибадета) към Всевишния Аллах, кара човек да полага повече усилия при служенето и да го прави по най- хубавия начин.

Трето: Той е причина човек да се сдобие със специалното съпътствие на Аллах, което е за хората на ихсана.

Четвърто: Той е причина човек да влезе в Дженнета и да види Всевишния Аллах.

ГЛАВА ПЕТА

ЕДИНОБОЖИЕТО (ТЕУХИД) И ПРЕВЪЗХОДСТВАТА МУ

Въпрос 30: Кой са видовете единобожие?

Видовете единобожие са три, те са:

1. Единобожие[17] в Господството на Аллах (теухид ер- рубубиййе).
2. Единобожие в Божествеността на Аллах (теухид ел- улюхиййе).
3. Единобожие в Имената и Качествата на Аллах (теухиф ел- есма уе ел- сифат).

Въпрос 31: Какво означава единобожие в Господството на Аллах?

Единобожие в господството е: Да се потвърди и вярва, че Аллах е един и неповторим в Своите действия, като например: Сътворяване, даряване на препитание, властване, управелние, съживяване, умъртваване и останалите дела на Аллах.

Въпрос 32: Достатъчно ли е да е налице само единобожието в Господството на Аллах за приемане на Исляма?

Не е достатъчно да е налице само единобожието в Господството на Аллах, за да се приеме Исляма.  Съдружаващите (езичниците) по времето на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ са потвърждавали господството на Аллах, и че Аллах е Твореца, но това не им е било от полза. Доказателството са словата на Всевишния Аллах: „И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: “Аллах!” Как тогава биват подлъгвани[18]?“[19]

Въпрос 33: Каква е важността на единобожието в Господството на Аллах?

Важността на единобожието в Господството на Аллах се свежда до следните неща:

1. Единобожието в Господството на Аллах е неразделно и пряко свързано с единството в Божествеността на Аллах. То е пътеводителя водещ рабите до служенето и обожествяването единствено на Аллах, Единствен е Той, няма съдружник.
2. Единобожието в Господството на Аллах съдържа в себе си вярата в предопределеното и съдбата, защото то обхваща делата на Аллах. Този, които отхвърли и успорва предопределеното и съдбата, той всъщност не спазва единството в Господството на Аллах и не е вярващ.
3. От плодовете на единобожието в Господството на Аллах е упованието в Аллах. А то от своя страна е от най- високите позиции в религията и от най- висшите степени на вярващите.
4. Единобожието в Господството на Аллах предпазва мюсюлманите от опасността на атеизма и от подозренията и съмненията на атеистите.

Въпрос 34: Какво означава единобожие в Божествеността на Аллах?

Единобожие в Божествеността на Аллах е: Да се приема за Бог единствено Аллах и само на Него да се служи чрез делата на човек.

Някои казват: То е да се обожествява само Аллах, чрез извършването на ибадета (богослуженията).

Въпрос 35: Каква е важността на единобожието в Божестеността на Аллах?

Единството в божествеността на Аллах е най- важния вид от трите вида единобожие, това се дължи на следните причини:

1. Единобожието в Божествеността е значението на засвидетелстването, че няма друг (истински) бог, освен Аллах.
2. Единобожието в Божествеността е целта от сътворяването на хората и джиновете.
3. Единобожието в Божествеността е нещото, към което са призовавали всички пратеници и пророци, то е нещото, което е било причина да се стигне до разногласие и разграничение между тях и народите им.
4. Единобожието в Божествеността е правото на Аллах над Неговите раби.
5. Единобожието в Божествеността е основата за правотата на праведните- добри дела и за приемането на ибадета (богослуженията).

Въпрос 36: Какво означава единобожие в имената и качествата на Аллах?

Единобожие в имената и качествата е: Обожествяването единствено на Пречистия и Всевишен Аллах чрез прекрасните Му имена, с които самият Той се назовава и чрез съвършените Му качествата, с които самият Той се описва, или го навовава и описва с тях Неговият Пратеник /саллеллаху алейхи уе селлем/. Това включва и потвърждаване на всяко едно име и качество, които Той или Неговият Пратеник споменават и отхвърляне на всяко едно име и качество, които Той или Неговият отхвърлят да се отнася до него. По отношение на Имената и Качествата на Аллах се спазват следните правила: Да няма преиначаване (на значението им), отричане (на всички тях или на част от тях) , търсене на същността им (или придаване на някаква форма. Как? Какво предствалява?) и оприличаване (с творенията на Аллах).

Въпрос 37: Какъв е метода, които следват ехлю суннет уе ел- джемат по отношение на имената и качествата на Аллах?

Методът на последователите на суннета и колектива е: Потвърджаване на всяко едно име и качество, което Аллах потвърждава за Себе Си в Корана или Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ го потвърждава за Него в достоверния суннет, без да се допуска оприличаване. Също така и отричане на всяко едно име и качество, което Аллах отрича за Себе Си или Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ го отрича за Него в достоверния суннет, и пречистването на Аллах от това - пречистване, което е далеч от отхръляне или отричане (на достоверни имена и качества). Доказателството са словата на Всевишния Аллах: „Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.“[20]. Словата Му: „Няма подобен Нему.“ са отхвърляне на оприличаването и оподобяването, а словата Му: „Той е Всечуващия, Всезрящия.“ са отхвърляне на отричането.

Въпрос 38: Каква е важността на единобожието в Имената и Качествата?

Вярващия трябва да обърне сериозно внимание на единобожието в Имената и Качествата заради следните причини:

1. Знанието за имената и качествата на Аллах е най- превъзходната наука, защото превъзходството на науката доказва превъзходството на изучаваното.
2. Знанието за имената и качествата е начина да се опознае Всевишния Аллах.
3. Увеличаване на вярата в Аллах. Винаги, когато знанието на раба за имената и качествата на Аллах се увеличи, с него се увеличава и вярата му и се затвърждават стъпките му на правият път.
4. Заздравяват се делата на сърцето- Обичта към Всевишния Аллах, страха от Него, надеждата в Него.
5. Вярата в прекрасните имена на Аллах и опознаването им съдържат в себе си трите вида единобожие:

Единобожие в Господството; единобожие в Божествеността и единобожие в Имената и Качествата.

6. Изучаването им е причина човек да се опази от оприличаване и отричане по отношение на имената и качествата на Аллах, това което се е случило при джехмитите, муатезилите и ешаритите.

Въпрос 39: Какви са превъзходствата на единобожието:

Превъзходствата на единобожието са много, от тях са:

1. То е най- успешното средство за премахване на кръвопролитията и разграбването на чуждо имущество.
2. То е истинското спасение от трудностите на този и отвъдния живот.
3. То носи триумф над враговете и стабилност на земята.
4. То е всеобхватното- съвършено напътствие, пълното спокойствие на този и в отвъдния живот.
5. То е хубав живот на земята и огромна награда в отвъдното.
6. То е опрощение на греховете.
7. То е причина за спечелване на застъпничеството на пророка Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/.
8. То е причина за избавление от робството на други хора, от привързването към създания на Аллах, от страха от творенията на Аллах и от таенето на надежди в други, а не в Аллах.
9. То е спасение от огъня на Джехеннем.
10. То е причина за влизане в Дженнета.

ГЛАВА ШЕСТА

ВЕРООТСТЪПНИЧЕСТВО

Въпрос 40: Какво означава вероотстъпничество? И какво е доказателството за него?

Вероорстъпничеството е: Връщането към неверието след приемането на Исляма.

Доказателството са Словата на Всевишният Аллах: „А които от вас отстъпят от религията си и умрат неверници, на такива пропадат делата и в земния живот, и в отвъдния, и те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.“[21]

Въпрос 41: Кои са видовете вероотстъпничество?

Вероотстъпничеството е пет вида, те са:

1. Вероотстъпничество чрез думи.
2. Вероотстъпничество чрез действия.
3. Вероотстъпничество чрез вярвания.
4. Вероотстъпничество чрез съмнения.
5. Вероотстъпничество чрез изоставяния (на определени неща от Ислям).

Въпрос 42: Какви за примерите за вероотстъпничеството чрез думи?

Вероотстъпничеството чрез думи се осъществява ако мюсюлманинът направи едно от следните неща:

1. Поругае Всевишния Аллах или Неговият Пратеник /саллеллаху алейхи уе селлем/.
2. Подиграе се със Свещения Коран, с достоверния суннет или с който и да е от обредите и аспектите на Исляма.
3. Претендиране, че човек знае неведомото.
4. Претендиране за пратеничество и пророчество.
5. Отправянето на дуа (молба) към друг, а не към Аллах, за неща, които са по силите и възможностите само на Аллах, на никой друг.

Въпрос 43: Какви са примерите за вероотстъпничеството чрез дела?

Вероотстъпничеството чрез дела се осъществява ако мюсюлманинът направи едно от следните неща:

1. Да се покланя на друг, вместо на Аллах. Например: Покланянето на идол или на гробове.
2. Да заколи курбан за джинове надявайки се на добро от тях или срахувайки се от тях, или да заколи курбан за умрял човек, целейки да се доближи до него.
3. Да хвърли Мусхафа (Корана) на мръсни места.
4. Да прави магии, да изучава магьосничество и да го преподава.

Въпрос 44: Какви са примерите за вероотстъпничеството чрез вярвания?

Вероотстъпничеството чрез вярвания се осъществява ако мюсюлманинът направи едно от следните неща:

1. Вярва, че Всевишният Аллах има съдружник (политеизъм).
2. Вярва, че няма живот и възкресение след смъртта или вярва, че не съществуват Дженнета (рая) и джехеннема (ада).
3. Позволява онова, което Аллах е забранил, например: Позволява прелюбодеянието, употребата на алкохол или отсъжда с друго, а не с низпосланото от Аллах.
4. Отхвърля и успорва част от основите на Исляма или задълженията в него, например: Успорва задължителността на молитвата намаз, зекята, говеенето през Рамадан или хаджа.

Въпрос 45: Какви са примерите за вероотстъпничеството чрез съмнения?

Вероотстъпничеството чрез съмнения се осъществява ако мюсюлманинът направи едно от следните неща:

1. Съмнява се във възкресението след смъртта или в съществуването на Дженнета и джехеннема.
2. Съмнява се в религията Ислям или се съмнява дали е годна за нашето съвремие.
3. Съмнява се в пратеничеството на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ и в правдивостта му.
4. Съмнява се в Свещения Коран и дали той наистина е слово на Всевишния Аллах.

Въпрос 46: Какви са примерите за вероотстъпничеството чрез изоставяне?

Вероотстъпничеството чрез изоставяне се осъществява чрез съзнателното и умишлено изоставяне на молитвата намаз, заради думите на пророка /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Между човека и съдружаването и неверието е изоставянето на намаза.“[22]

ГЛАВА СЕДМА

СЪДРУЖАВАНЕТО В ИБАДЕТА

Въпрос 47: Какво означава съдружаване в ибадета (служенето на Аллах, бпогослуженията)? И какви са видовете му?

Съдръжаването е: Да се приеме, че има друг бог с Аллах, Негов съдружник, на когото човека да служи заедно със служенето му на Аллах.

Съдружаването е два вида:

1. Голям ширк (голямо съдружаване).
2. Малък ширк (малко съдружаване).

Въпрос 48: Какво е голям ширк?

Голям ширк е: Да се отклонят част от видовете ибадет към друг, а не всичкия ибадет да е насочен едниствено към Всевишния Аллах.

Въпрос 49: Кои са част от примерите за голям ширк?

За големия ширк има различни примери, от тях са:

Търсенето на помощ от мъртви хора; коленето на курбан заради друг, вместо единствено заради Аллах, като например заради гробове, джинове и шейтани (дяволи); търсенето на  помощ от приближените Негови раби и праведните хора, за неща, за които само Аллах има сила и възможност, това обхваща и задоволяването на нуждите и премахването на трудностите.

Въпрос 50: Какви са лошите последствия от големия ширк?

Големия ширк има пагубни последствия и те са много, от тях са:

1. Големия ширк е най- големия грях, най- тежкия грях и най- големия гнет.
2. Големия ширк изкарва човек от кръга на вярата.
3. Големия ширк проваля всички дела.
4. Големия ширк е греха, който Аллах не опрощава на човека умрял с него.
5. Големия ширк възпрепятсва влизането в Дженнета. Извършителя му ще бъде вечно в джехеннем (ада), след като е умрял с него (т.е. извършвайки го- не се е покаял от него преди смъртта и не е престанал да го върши).

Въпрос 51: Какви са причините за изпадане в голям ширк?

Причините за изпадане в голям ширк са много, от тях са:

1. Прекалеността към праведните хора и превъзнасянето им. 
2. Невежеството по отношение на единобожието (теухида) и същността му, както и неправилното разбиране на засвидетелстването, че няма друг (истински) бог, освен Аллах.
3. Следването на собствените прищевки и желания.
4. Сляпото следване (на философии, теории, традиции, нововъведения, различни виждания, вярвания, убеждения и т.н.)

Въпрос 52: Какво е малък ширк?

Малък ширк е: Всяко нещо, което Аллах е възбранил в религията Си и се назовава в религиозните текстове като „ширк“, (не е голям ширк), но е причина за изпадане в голям ширк.

Въпрос 53: Какви са видовете малък ширк?

Малкия ширк е два вида:

Първи вид: Явен ширк, той е два подвида:

1. Ширк в думите- като заклеването в друго, а не в Аллах и думите: „Каквото Аллах и ти пожелаете.“
2. Ширк в делата- като носенето на пръстен, конец и други неща за предпазване от лоши неща или за премахване на изпитания, или окачване на амулети страхувайки се от урочасване и т.н.[23]

Втори вид: Скрит ширк: Това е показността в ибадета (богослуженията).

Въпрос 54: Какви са разликите между големия ширк и малкия ширк?

Разликите между големия и малкия ширк са следните:

1. Големия ширк изкарва човека от Исляма, а малкия не го изкарва, но отслабва единобожието у него.
2. Големия ширк анулира единобожието в основите му, а малкия само нарушава пълнотата му, която е задължние да е налична при всеки човек.
3. Големия ширк проваля всички дела, а малкия ширк не проваля всички дела, той проваля само делото, в което е налице показност.
4. Големия ширк е причина попадналия в него да бъде вечно в огъня на джехеннем, а малкия ширк не е причина попадналия в него да е вечно в огъня, но може да пребивава там за определено време.

ГЛАВА ОСМА

ЛИЦЕМЕРИЕ

Въпрос 55: Какво означава лицемерието (нифак)? Какви видовете му?

Нифак е: Показване на яве доброто, а спотайване вътре в себе си злото.

Нифака е два вида:

1. Лицемерие в убежденията- то се назовава като: Голям нифак.
2. Лицемерие в делата- то се назовава като: Малък нифак.

Въпрос 56: Какво представлява лицемерието в убежденията?

Лицемерието в убежденията е: Изявяване на Исляма и прикриване  на неверието?

Въпрос 57: Какви са видовете на лицемерието в убежденията:

Лицемерието в убежденията е шест вида:

1. Приемането на Пратеника /саллелаху алейхи уе селлем/ за лъжец (неверието в него).
2. Приемането за лъжа част от това, с което е изпратен Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ (и невярването в него).
3. Омразата към Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/.
4. Омразата към част от онова, с което е изпратен Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/.
5. Изпитването на радост и удоволствие при падението и разрухата на религията на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/.
6. Презирането на успехите и победите на религията на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/.

Въпрос 58:Какво представлява лицемерието в делата?

Лицемерието в делата е: Изършването на някои дела от делата на лицемерите, но заедно с това да се запази основната вяра в сърцето. Например: Лъженето, маменето, мързела и небрежността по отношение на изпълнението на груповия (джемат) намаз.

Въпрос 59: Какви са разликите между лицемерието в убежденията и лицемерието в делата?

Разликите между лицемерието в убежденията и лицемерието в делата са следните:

1. Лицемерието в убежденията изкарва човек от кръга на Исляма, а лицемерието в делата не изкарва човек от кръга на Исляма.
2. Лицемерието в убежденията е разминаване между явното и спотайваното по отношение на убежденията, а лицемерието в делата е разминаване между явното и спотайваното по отношение само на делата, без убежденията.
3. Лицемерието в убежденията не се намира при вярващ човек, а лицемерието в делата може да се намира при вярващ човек.

ГЛАВА ДЕВЕТА

ИБАДЕТА Е УЗАКОНЕН А НОВОВЪВЕДЕНИЯТА СА ЗАБРАНЕНИ

Върпос 60: Защо Всевишният Аллах ни е сътворил? И какво е доказателството?

Всевишният Аллах ни е сътворил, за да му правим ибадет (да Му служим, да Му се покланяме) и да не съдружаваме никой и нищо с Него.

Доказателството са словата Му – Всевишен е Той -: „Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.“[24]

Въпрос 61: Какво означава ибадет?

Ибадет е: Обобщено понятие на всичко онова, което Аллах обича и е доволен от него, от думи и дела, явни и скрити.

Въпрос: 62: Какви са условията, за да бъде приет ибадета?

За да бъде приет ибадета има две условия:

1. Да бъде извършен искрено заради Всевишния Аллах.
2. Да се следва примера на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/.

Въпрос 63: Какво означава искреност към Всевишния Аллах?

Искреност е: Пречистване на ибадета (богослужението) от всякакъв вид ширк (съдружаване), показност и желание хората да говорят за него.

Въпрос 64: Какво е доказателството, че искреността към Всевишния Аллах е задължителна?

Доказателството, че искреността е задължителна са словата на Всевишния Аллах: „И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, искрени[25] Нему в религията, правоверни,…“[26]

Въпрос 65: Какво означавада да се следва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/?

Да се следва Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е: Да се приеме Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ като върховен модел за подръжание в ибадета към Аллах и ибадета да бъде съобразно суннета, пречистен от нововъведения.

Въпрос 66: Какво е доказателството, че е задължително да се следва примера на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/?

Доказателството за задължителността да се следва примера на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ са словата на Всевишния Аллах: „Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.”“[27]

Въпрос 67: Какво означава нововъведение (бид‘ат) в религията?

Нововъведение е: Всяко измислено и добавено нещо в религията, за което няма довод в нито в Корана, нито в суннета, нито при разбирането на праведните предци.

Въпрос 68: Какво е постановлението за нововъведението в религията? И какво е доказателството?

Всяко едно нововъведение в религията е забранено (харам) и е заблуда.

Доказателството са думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Който измисли нещо в тази наши религия, което не е от нея, то ще бъде отхвърлено?“[28]

И думите му /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Всяко нововъведение е заблуда.“[29]

Въпрос 69: Какви са видовете нововъведения в Исляма?

Нововъведенията в Исляма са два вида:

Първи вид: Словестни нововъведения касаещи убежденията и вярата- като изказвания на джехмитите[30], муатезилите[31], хариджитите[32], рафидитите[33] и останалите секти и течения изпаднали в заблуда по отношение на убежденията си и вярата. Това е най- опасния вид от нововъведенията.

Втори вид: Нововъведенията в ибадета (богослуженията), те се разделят на два подвида:

Първи подвид: Същинско нововъведение- това е нововъведено нещо, което няма абсолютно никаква основа в религията на Аллах, например: рождението на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ и мевлида.

Втори подвид: Добавено нововъведение- това е нововъведено нещо, което е добавено към друго нещо, което е узаконено в религията, като:

1. се променя начина му на изпълнение, например: груповото споменаване на Аллах[34] или добавяне на нещо повече от узаконеното- като да се отслужи обедния намаз пет ракята, вместо четири.
2. се определи определено време за определен ибадет, време за което няма довод в религията, например: да се говее през петнадесетия ден от месец Шабан (заявявайки, че е по- специален от останалите).

Въпрос 70: Може ли да споменем няколко примера за нововъведенията в религията?

Нововъведенията в религията са много, но най- разпространени са:

1. Нововъведението да се чества рождението на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/.
2. Да се чества нощта Исра и Миарадж.
3. Да се застрояват, ограждат,циментират и облепват гробища, да се приемат за място на служене, да се предприемат пътувания към определени гробища и тюрбета (текета).

Въпрос 71: Какви са причините за попадане в нововъведенията?

За да попадне човек в капана на нововъведенията си има причини, от тях са:

1. Непознаване на достоверния суннет (и невежеството по отношение на религията на Аллах).
2. Изоставяне на делата на сподвижниците (сахабите) и тяхното разбиране на Корана и суннета.
3. Следване на страстите, желанията и собствените разбирания и прищевки.
4. Сляпото следване.
5. Оприличаването на немюсюлманите.

ГЛАВА ДЕСЕТА

КРАТКО ПОЯСНЕНИЕ НА УБЕЖДЕНИЕТО НА ЕХЛЮ ЕС- СУННЕТ УЕ ЕЛ- ДЖЕМАТ

Въпрос 72: Коя е групата, която ще се спаси от огъня на джехеннем, от всички групи причисляващи се към Исляма?

Групата, която ще се спаси от огъня на джехеннем е: ехлю ес- суннет уе ел- джемаат (последователите на суннета и колектива (следващ суннета).

Въпрос 73: Кои са хората наречени: „ехлю ес- суннет уе ел- джемаат“?

Ехлю ес- суннет уе ел- джемаат са: Група хора, които са от колектива убединил се върху суннета на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, те прилагат на практика суннета, явно и скрито, с думи, дела и убеждения.

Някои учени казват, че ехлю ес- суннет са: Последователите на правия път, придържащите се към правилния Ислям, с който е изпратен Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ и е прилаган от праведните предци, затова те се наричат: „селефии.“[35].

Въпрос 74: Каква е причината да се наричат: „ехлю ес- суннет уе ел- джемаат“?

Причината да се наричат „ехлю ес- суннет“ (последователи на суннета) е факта, че те се придържат към суннета на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, и причината да се наричат „ел- джемаат“ (колектива) е факта, че те се обединяват като колектив върху суннета.

Въпрос 75: Каква е причината да се наричат „селефии“?

Причината да се наричат селефии (следващите праведните предци) е това, че следват добрият пример и пътя на предците си от сподвижници (сахаби) /Аллах да е доволен от тях/ и табии (вярващите хора срещали се със сподвижници).[36]

Въпрос: 76: Какво е доказателството , че ехлю ес- суннет уе ел- джемаат ще бъдат спасената група на Съдния ден?

Доказателството, че ехлю ес- суннет уе ел- джемаат ще бъдат избавилата се група хора от огъня на джехеннем е: Известния достоверен хадис, в които се споменава, че хората ще се разделят. Това да думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Юдеите се разделиха на седемдесет и една групи, християните се разделиха на седемдесет и две групи, моята общност ще се раздели на седемдесет и три групи, всички те са в огъня (на джехеннем), освен една.“ Бил попитан: „О, Пратенико на Аллах, кои са хората от нея?“ Казал: „Онези, които са на това, на което съм аз и моите сподвижници в този ден.“ В друго предание: „и джемаата (колектива).“[37]

Въпрос 77: Какво е вярването на ехлю ес- суннет уе ел- джемаат по отноешние на двете качества на Аллах: Ел- Улюу (الْعُلُوُّ – върховенство, извисеност)[38] и Ел- Истиуа (الْاسْتِوَاءُ  - въздигане)?

Вярването на ехлю ес- суннет уе ел- джемаат по отношение на двете качества на Аллах „върховенство“ и „въздигане“ е вярването, върху което са се обединили сподвижниците и всички пратеници /нека над тях да са саляту и селяма на Аллах/, а то е: Пречистия и Всевишен Аллах е в небесата, над седемте Свои небеса, въздигнал се безподобен на Трона Си, Отличаващ се от всички Свои творения.

Въпрос 78: Кое е доказателството от Свещения Коран, което потвърждава качеството на Аллах ел- улюу?

Доказателството, което потвърждава качеството на Аллах ел- улюу са словата на Всевишния Аллах:„Нима имате сигурност, че Онзи, Който е на небето, не ще накара земята да ви погълне? И ето я ­ тресе се!“[39] и словата на Всевишния Аллах: „Прославяй пречистото име на твоя Господ, Върховния,…“[40],  и останалите айети, доказващи това.

Въпрос 79: Кое е доказателството от суннета, което потвърждава качеството ел- улюу?

Доказателството от суннета, което потвърждава качеството ел- улюу е хадиса за робинята, която била попитана от Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Къде е Аллах?“ и тя отговориля: „На небето!“. След това я попитал: „Кой съм аз?“, а тя отговорила: „Ти си пратеника на Аллах.“. Тогава той казал (на господаря ѝ): „Освободи я, тя е вярваща.“[41]

Въпрос 80: Кое е доказателството, което потрвърждава качеството на Аллах ел- истиуа?

Доказателството, което потрвърждава качеството ел- истиуа са Словата на Аллах: „Всемилостивия, Който се въздигна [безподобен] на Трона.“[42]

На шест места в Корана се срещат словата на Всевишния Аллах: „…после се въздигна [безподобен] Той на Трона.“, те са: Сура Ел- Еараф: 54; сура Юнус: 3; сура; Ер- Раад: 2; сура Ел- Фуркан: 59; сура Ес- Седжде: 4; сура Ел- Хадид: 4.

Въпрос 81: Какво означава ел- истиуа?

Значението на ел- истиуа е: Извисеност, въздигнатост. Т.е. извисил се е и се е въздигнал на Трона Си. Значението на ел- истиуа е напълно ясно в арабския език, но начина и същноста ѝ са неизвестни за нас, или както казва имам Малик /рахимехуллах/: „Въздигането е ясно, същността му е неизвестна, вярата в него е задължителна, а върпоса за него е бид‘ат.“ Това правило се отнася за всички качества на Аллах, те са известни и ясни като значение, но същността им е неизвестна (за нас хората).

Въпрос 82: Какво е вярването при ехлю ес- суннет уе ел- джемат по отношение на Свещения Коран?

Вярването на ехлю ес- суннет уе ел- джемат по отношение на Свещения Коран, е, че той е думите на Всевишния Аллах, буквите и значенията му са на Аллах и Той го е низпослал (на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/). Корана не е сътворен и не е от творенията на Аллах, той произлиза от Аллах и се завръща при Аллах. Аллах ни говори чрез него, дал го е на Джибрил и Джибрил го е низпославал с повелята от Аллах в сърцето на нашия Пратеник Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/.

Въпрос 83: Какво е доказателството, че Свещения Коран е Думите/Словата на Всевишния Аллах?

Доказателството са словата на Всевишния Аллах: „И ако те моли за защита някой от съдружаващите, защити го, та да чуе той Словото на Аллах!“[43] Значението на „Словото на Аллах“ е: Корана.

Въпрос 84: Какво е доказателството, че Свещения Коран е низпослан и не е сътворен?

Доказателството, че той е низпослан са Словата на Всевишния: „Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Разграничаването[44], за да бъде предупредител за световете“[45]

А доказателството, че не е сътворен са Словата на Всевишния: „Негови са творението и повелята.“[46] Тук Аллах споменава повелята отделно, т.е. направил е тя да не е творение, а Корана е от повелята на Аллах. Довода са Словата на Всевишния Аллах: „Така и на теб [о, Мухаммад] разкрихме дух с Нашата повеля.“[47]Говоренено е качество от качествата на Аллах, а качествата Му не са сътворени, съответно Словата Му не са сътворени.

Въпрос 85: Какво е убеждението на ехлю ес- суннет уе ел- джемаат по отношение на виждането на Всевишния Аллах?

Убеждението на ехлю ес- суннет уе ел- джемаат по отношение на виждането на Всевишния Аллах, е, че вярващите ще видят Господаря си с очите си на Съдния ден и в Дженнета.

Въпрос 86: Какво е доказателството, че вярващите ще видят Господаря си в Отдъдния свят?

Доказателството, че вярващите ще видят Господаря си в Отдъдния свят са словата на Всевишния Аллах: „Едни лица в този Ден ще възсияят, към своя Господ ще гледат,…“[48].

Както и думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Вие ще виждате вашият Господар, така както виждате луната, няма да се блъскате, за да Го видите.“[49]

Въпрос 87: Какво е убедението на ехлю ес- суннет уе ел- джемаат по отношение на вярата?

Ехлю ес- суннет уе ел- джемаат са убедени, че вярата е: Изричане с езика, убеждение със сърцето и дела с частите от тялото, тя се засилва чрез покорство и отслабва чрез неподчинение.

Въпрос 88: Какво е доказателството, че изричането с езика и делата са от вярата?

Доказателстовото, че изричането с езика и делата с частите от тялото са от вярата са думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Вярата е седемдесет и няколко части, най- превъзходната от тях са думите: „Ля иляхе илляллах“ и най- низшата от тях е премахване на пречка от пътя. И свенливостта е част от вярата.“[50] Ето така Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ ни пояснява, че думите и делата са от вярата.

Въпрос 89: Какво е доказателството, че вярата се засилва и отслабва?

Доказателството, че вярата се усилва са словата на Всевишния Аллах: „…и да се усили вярата на повярвалите,…“[51]

И доказателството, че тя отслава и намалява са думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Който от вас види нещо порицано, нека го промени с ръката си, и ако не може с нея, тогава с езика си, и ако и с него не може, тогава със сърцето си. И това е най- слабата вяра.“[52]

Въпрос 90: Какво е убедението на на ехлю ес- суннет уе ел- джемаат по отношение на извършилия голям грях? Може ли да споменете доказателство?

Становището за извършилия голям грях при ехл ес- суннет уе ел- джемаат е: Чрез извършването на голям грях той не става неверник, не се приема като такъв и няма да пребивава вечно в огъня на джехеннем. Делото му е при Аллах, ако Той пожелае ще го накаже справедливо за този грях, и ако пожелае ще му го опрости. Доказателството са думите на Всевишния Аллах: „Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае.“[53]

Въпрос 91: Какво е становището за това да се обвинява вярващ човек в неверие? Може ли да споменете доказателство?

Да се обвинява вярващ човек в неверие е забранено (харам), това е от големите грехове.

Доказателството са думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Който обвини вярващ в неверие, той все едно го е убил.“[54]

Въпрос 92: Каква е позицията на ехлю ес- суннет уе ел- джемаат по отношение на изпитанието, наказанието и блаженството в гроба?

Ехлю ес- суннет уе ел- джемаат вярват в изпитанието в гроба, вярват че погребания човек бива питан в гроба: „Кой е твоят Господар?“, „Коя е твоята религия?“, „ Кой е твоят пророк?“. Те вярват, че мъртвия човек в гроба или бива наказван или се намира в блаженство. 

Доказателството са Словата на Всевишния Аллах: „В огъня ще бъдат слагани и сутрин, и вечер. А в Деня, когато настъпи Часът: “Въведете хората на Фараона в най-суровото мъчение!”“[55]

Присъства доказателство от Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, че той е търсил закрила от Аллах да го опази от наказанието в гроба.[56]

Въпрос 93: Какво е убеждението при ехлю ес- суннет уе ел- джемаат за придържането към джемата (колектива следващ суннета). Може ли да споменете доказателство?

Ехлю ес- суннет уе ел- джеммат са убедени, че са задължени да се придържат към  джемаата (групата) мюсюлмани и водача им, и че не е позволено да се отцепват и отделят. Доказателството са словата на Всевишния Аллах: "И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте,…“[57]

Въпрос 94: Какво е убедението на на ехлю ес- суннет уе ел- джемаат по отношение на покорството на дарените с власт (управляващите и заемащите отговорност лица) и какви са доказателствата?

Ехлю ес- суннет уе ел- джемаат са убедени, че трябва да слушат и да се подчиняват на дарените с власт от мюсюлманите в неща, които са от одобреното. 

Доказателството са словата на Аллах: „О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас!“[58]

И думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Всеки човек- мюсюлманин е задължен да слуша и да се подчинява в онова, което обича и в онова, което ненавижда, освен когато му бъде повелен грях. Ако му бъде повелен грях, тогава той не е длъжен ни да слуша, ни да се подчинява (в греха).“[59]

Въпрос 95: Какво е убедението на ехлю ес- суннет уе ел- джемаат по отношение на сахабите (сподвижниците) на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/?

Убеждението на ехлю ес- суннет уе ел- джемаат по отношение на сахабите е, че: сърцата им трябва да бъдат напълно чисти от злоба, омраза и завист към тях, и езиците им да бъдат напълно чисти от отправяне на лоши думи, обвинения, проклинане и ругаене към сахабите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/. Те ги обичат, знаят видното място, което имат, удовлетворени са от тях, следват ги в доброто. Те са такива, каквито Всевишния Аллах ги описва в Словата Си: „А които дойдоха след тях, казват: “Господарю наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господарю наш, Ти си състрадателен, милосърден.”“[60]

Въпрос 96: Какво е убеждението на ехлю ес- суннет уе ел- джемат по отношение на аали ел- бейт[61](хората на дома) на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/?

Убеждението на ехлю ес- суннет уе ел- джемат по отношение на ехлю ел- бейт на Пратеника /саллеллаху алейхои уе селлем/ е, че те ги обичат поради две причини: Поради вярата и поради тяхната родствена връзка с Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/. Те обаче не преувеличават в почитта и обичта си към тях до крайност, че да им се покланят и да им служат, така както се покланят и служат на Аллах, или до степен, в която да вярват, че са безпогрешни.

Въпрос 97: Какво е убеждението на ехл ес- суннет уе ел- джемат по отношение на ел- уеляя[62] и ел- бераа[63]?

Убеждението на ехлю ес- суннет уе ел- джемат по отношение на ел- уеляя и ел- бераа е от основните изискванията на вярата и засвидетелстването, че няма друг (истински) бог, освен Аллах.

Ел- уеляя означава: Да се обичат вярващите и да се приемат за ближни.

Ел- бераа означава: Мюсюлманина да стои далеч от погрешните вярвания, да не приема други религии и вярвания освен Исляма, като бъде непричатен към тях и да не се оприличава с немюсюлманите в неща, които са специфични за тях. Но това не означава, че се позволява да се угнетяват неверниците и да се пристъпва към тях със зло, и не означава, че мюсюлманина не трябва да има взаимоотношения с тях и да добротворства към тях. Нещо повече, Исляма повелява на мюсюлманина да ги уважава и да се отнася към тях с добро, след като са мирни и не воюват срещу Исляма и мюсюлманите. 

Въпрос 98: Какво е убеждението на ехлю ес- суннет уе ел- джемат по отношение на Иса (Исус) /алейхисселям/?

Убеждението на ехлю ес- суннет уе ел- джемат по отношение на Иса (Исус) /алейхисселям/ е, че: той е раб[64] и пратеник на Аллах. Раб, който не се обожествява и не му се служи по какъвто и да е начин, пратеник, в които задължително трябва да се вярва и е забрането да се отхвърля, потомък от потомците на Адем (Адам), който Аллах е сътворил само от майка, без баща.

Въпрос 99: Каква е позицията на ехлю ес- суннет уе ел- джемат по отношение на останалите религии, в частност християнството и юдаизма?

Ехлю ес- суннет уе ел- джемат са убедени, че религията Ислям е отменила и анулирала всички предишни религии, и че Аллах не приема след изпращането на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ друга религия освен Исляма, от който и да било. 

Въпрос 100: Какво е доказателството от Свещения Коран, че Исляма е единствената истинска (правилна) религия, и че всички други религии са фалшиви и погрешни?

Доказателството от Свещения Коран, за това, че Исляма е единствената правилна религия, и че всички други религии са неправилни и неприети, са Словата на Всевишния Аллах: “ А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.”[65]

Въпрос 101: Какво е доказателството от суннета, че е задължение да се вярва в Пратеника Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ и онова, с което е изпратен?

Доказателството от суннета за това, че е задължение да се вярва в Пратеника Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ и в Исляма, с който е изпратен се съдържа в думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Кълна се в Онзи, в Чиито Ръка е душата на Мухаммед, няма да има нито един човек от тази общност, нито евреин, нито християнин, който да чуе за мен и след това да умре без да е повярвал в това, с което съм изпратен, и той да не бъде от обитателите на огъня на джехеннем (Ада)“[66]

Въпрос 102: Каква е позицията на ехлю ес- суннет уе ел- джемат по отношение на религиозните текстове от Корана и суннета и какво е доказателството?

Позицията на ехлю ес- суннет уе ел- джемат по отношение на религиозните текстове от Корана и суннета, е, че те се отдават на текстовете от Корана и достоверния суннет, подчиняват се на тях и не им се противопоствят чрез разума, размишленията, следването на други хора и прищевките и желанията си.

Доказателството са Словата на Всевишния Аллах: „Но не ­ кълна се в твоя Господар! ­ Те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват.“

Въпрос 103: Каква е позицията на ехлю ес- суннет уе ел- джемат по отношение на джихада (борбата) по пътя на Аллах? Каква е целта от него? Какви са условията за него?

Ехлю ес- суннет уе ел- джемат са убедени, че джихада[67] е върхът на ислямската сила, той е узаконен от Аллах за велика цел, за да бъде Словото на Аллах Най- Възвишеното.

Но той непременно трябва да има условия: Достатъчна сила и способности и да е под знаме/флаг, носен от официален мюсюлмански владетел/законен представител (като официален халиф, управник и т.н.). Доказателството са думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Водача е щит, зад него се воюва и чрез него се предпазва.“[68]

Въпрос 104: Каква е позицията на ехлю ес- суннет уе ел- джемат за действията на терористични организации, които се именуват като „джихад“?

Ехлю ес- суннет уе ел- джемат оневиняват себе си и заявяват, че са напълно невинни от погрешните действия на терористите, въпреки, че тези действия се назовават с думата „джихад“. Тези техни действия са базирани на сектата наречена хариджити. Това е секта с погрешни вярвания и действия, която петни името на Исляма, кара мирни хора да се страхуват и избива невинни хора, които нямат никаква вина.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

АБДЕСТ (ЕЛ- УДУ) И ГУСЛ

Въпрос 105: Какво означава абдест (ел- уду)?

Абдест е: измиване и обтриване на определени части от тялото по определен начин.

Въпрос 106: Какво е доказателството доказващо задъжлителния характер на абдеста?

Абдеста е ключът за намаза. А доказателството, че е задължителен се съдържа в Словата на Всевишния Аллах: „О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените.“[69]

И в сборниците на Ел- Бухари и  Муслим се предава от Ебу Хурейра /радийеллаху анху/, че е казал: „Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Аллах не приема намаза на никой от вас, когато извърши нещо, което разваля абдеста, докато не вземе друг абдест.“[70]

Въпрос 107: Какви са условията на абдеста?

Условията на абдеста са десет, те са:

1. Ислям (т.е. човека да е мюсюлманин).
2. Разумност.
3. Разграничаване (т.е. достигане до възрастта, при която човек вече прави разлика между доброто и лошото, правилното и погрешното. При всяко дете е различна, средно около седем години).
4. Възнамерение.
5. Поддържане на възнамерението до края на абдеста, докато приключи изцяло с него.
6. Въздържане от нещата които анулират абдеста (например ходене по малка или голяма нужда и останалите неща).
7. Извършване на истинджа (почистване на срамните части от нечистотиите с вода от урина и фекалии) или истиджмар (почистването на срамните части от урина и фекалии с камък и други подобни).
8. Водата да бъде чиста и позволена за полване.
9. Премахване на всяко нещо, което възпрепятства достигането на вода до кожата.
10. Да е настъпило времето за намаз- това е за човек, който е изпаднал в положение на постоянна умърсеност[71].

Въпрос 108: Какви са фардовете (задължителните неща) на абдеста?

Задължителните неща на абдеста са шест, те са:

1. Измиването на лицето- тук влиза и изплакване на устата и изчистване на носа.
2. Измиването на ръцете заедно с лактите.
3. Обтриването (месх) на цялата глава заедно с ушите.
4. Измиването на двата крака заедно с глезените.
5. Последователност- това означава да се спазва последователността на измиването на частите от тялото, да се измие първо лицето, после ръцете (до лактите включително, после да се обтрие с месх главата, след това да се измият краката. Т.е. да се спазва последователността, която се съдържа в айета от сура Ел- Маиде, в който Аллах заповядва абдеста.
6. Непрекъснатост- това означава да измива частите от тялото една след друга (без да прекъсва абдеста), според възможностите.

Въпрос 109: Какъв е начина на извършване на абдест?

Извършването на абдеста, съобразно описанието му в Корана и суннета, е по следния начин:

Първо: Желаещия да извърши абдест започва с извършването на истинджа[72] или истиджмар[73], при излизането на урина или фекалии.[74]

Второ: Ако няма абдест, но срамните му части са чисти от урина и фекалии, тогава започва направо с извършването на абдест.

Трето: Възнамерява със сърцето си да премахне положението без абдест чрез извършването на абдест, без да изрича каквото и да е намерение, след това казва: „Бисмиллях“ (В името на Аллах.).

Четвърто: Желателно е в началото на абдеста да се измият три пъти ръцете до китките.

Пето: Изплаква се устата (медмеда) и се измива носа (истиншак)  три пъти, с три шепи вода. С всяка една шепа се изплаква устата и се измива носа[75]. Взема и подава водата към устата и носа с дясната си ръка и използва лявата си ръка при изчистването наречено (истинсар). Истиншак е вкарването на вода в носа, а истинсар е изкарването на тази вода.

Шесто: Измива се лицето три пъти. Границите на лицето са: Хоризонтално от ухо до ухо, а вертикално от мястото на косата при горната част, до най- ниската точка на брадата.

Седмо: Измиват се три пъти ръцете от върха на пръстите до  лактите (включително). Започва се с дясната ръка (измива се три пъти), след това се измива лявата. Лактите трябва да се измият заедно с ръцете.

Осмо: Един път се обтрива цялата глава. Намокрят се ръцете с вода, след това се прекарват от началото на главата (челото) до врата, и след това ги връща напред.

Девето: Един път обтрива ушите си (веднага след главата, без да намокря наново ръцете си). Това става като вкарва показалеца в ушите и с палеца си ги обтрива отвън.

Десето: Три пъти се измиват крака до глезените. Започва се с дения крак и след него се измива левия. Глезените също трябва да бъдат измити заедно с краката.

Единадесето: След като приключи с абдеста е желателно да каже: 

أَشْهَدُ أَنْ لاَ إِلَهَ إِلاَّ اللَّهُ  وَ أَشْهَدُ أَنَّ مُحَمَّدًا عَبْدُهُ وَرَسُولُهُ

Ешхеду елля иляхе илляллах уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюх

Засвидетелствам, че няма друг (истински) бог освен Аллах и засвидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник..

Наистина, когато човек каже тези думи след пълното изпълнение на абдеста, тогава му се разтварят и осемте порти на Дженнета, ще взезне в него през която пожелае. Това се споменава в достоверен хадис.

И ако извършващия абдест си измие ръцете до китките, лицето, ръцете до лактите и краката до глезените по един или по два пъти, за това няма проблем. Така е, защото има случаи, в които Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е извършвал абдеста измивайки тези части по един път, понякога по два пъти и други пъти по три пъти. Но е желателно (по- добро е) да се измиват по три пъти.

Въпрос 110: Кой са нещата, които анулират абдеста?

Нещата, които анулират абдеста са четири, те са:

1. Всяко нещо, което излиза от срамните части, отпред или отзад.
2. Загуба на разума чрез полудяване, губене на съзнание или дълбок сън.
3. Ядене на камилско месо.
4. Допира на половия орган без да има нещо между него и ръката.

Въпрос 111: Какво означава гусл?

Гусл е: Използването на вода по цялото тяло по определен начин.

Въпрос 112: Кои са нещата, които правят извършването на гусл да бъде задължително?

Нещата, които правят извършването на гусл да е задължително са три:

1. Излизането на мений (семенна течност – сперма – при мъжа и течност излизаща от жената под формата на капки или на струя при силна възбуда) с изтласкване и сладострастно усещане на задоволяване.
2. Полов контакт, дори да не се е стигнало до оргазъм.
3. Появата на месечен цикъл или следродилно течение.

Въпрос 113: Какво е доказателството, че трябва да се извърши гусл при наличието на едно от трите неща, правещи го задължителен?

Доказателството за задължителността да се извърши гусл са Словата на Всевишния Аллах: „И ако сте омърсени (джунуб)[76], почистете се;“[77]

Въпрос 114: Какъв е начина на извършване на гусл?

За гусл има два начина, те са: Пълен гусл и достатъчен гусл.

Пълния гусл е: Да се възнамери със сърцето премахване на омърсяването, след това да се каже „Бисмиллях“[78] и се измиват ръцете (до китките) три пъти. След това се измиват срамните части отпред и отзад, след това се извършва пълен абдест, след това се изсипва вода на главата три пъти и се прекарват пръстите между косата, след това се измива останалата част от тялото един път.

Достатъчния гусл е: Да се възнамери със сърцето премахване на омърсяването, след това да се каже „Бисмиллях“ и да се облее добре с вода цялото тяло, като едновременно с това се изплаква устата и се измива носа.

Въпрос 115: Какви са всеобхватните ползи от абдеста и гусуля?

Всеобхватните позли от абдеста и гусуля са много, от тях са:

1. Доказване, че Исляма е великолепна религия грижеща се за телесната и духовната чистота.
2. Чрез извършването на абдест се опрощават греховете и злините, които окапват от частите на тялото.
3. Специална подготовка човек да бъде в най- хубавото състояние при срещата му с Аллах по време на намаз. 
4. Опазване на физическото здраве на тялото, благосъстоянието и активността му.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

НАМАЗ (ЕС- САЛЯ)

Въпрос 116: Какво означава ес- саля (намаз)?

Ес- саля е: Служене (покланяне) на Всевишния Аллах чрез определени думи и действия, започващи с текбир (Аллаху екбер) и завършващи със селям (ес- селяму алейкум уе рахметуллах).

Въпрос 117: Кои са задължителните молитви ес- саля (намази) за всеки мюсюлманин и всяка мюсюлманка?

Задължителните намази са пет намаза през денонощието, те са:

1. Ел- феджр (сутрешен)- той е два ракята.
2. Ез- зухр (обеден)- той е четири ракята.
3. Ел- аср (следобеден)- той е четири ракята.
4. Ел- мегриб (вечерен)- той е три ракята.
5. Ел- иша (нощен)- той е четири ракята

Въпрос 118: Какво е доказателството, че изпълнението на намаза е задължително?

Намаза е най- великата основа от основите на Исляма след двете засвидетелствания, затова доказателствата за задължителния му характер са както от Книгата на Аллах, така и от суннета и от единодушието на мюсюлманите (иджма).

От Корана е: Словата на Всевишния Аллах: „И отслужвайте молитвата намаз,…“[79]

От суннета е: Хадиса предаден от ибн Умер /радийеллаху анхума/, който казва: „Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Ислямът е изграден върху пет основи: Засвидетелстването, че няма друг (истински) бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; изпълнението на намаза, даването на зекята; извършването на хадж при Дома (Кябе) и говеенето през Рамадан.“[80]

От иджата е: Мюсюлманите са единодушни, че намаза (ес- саля) е задължителен, и че озни, който отрече задължитления му характер става неверник.

Въпрос 119: Какво е становището за изоставянето на намаза (,които е задължителен) и какво е доказателството за него?

Изоставянето на намаза е неверие, което изкарва изоставилия го от кръга на Исляма.

Доказателството са думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Наистина между човека и съдружаването и неверието е изоставянето на намаза.“[81]

Въпрос 120: Какви са условията, на които човек трябва да отговаря преди да започне да изпълнява намаз?

Условията за изпълнение на намаз са девет, те са:

1. Ислям (т.е. човека да е приел Исляма и да е мюсюлманин).
2. Разум.
3. Разграничаване (т.е. достигане до възрастта, при която човек вече прави разлика между доброто и лошото, правилното и погрешното. При всяко дете е различна, следно около седем години).
4. Наличието на абдест и гусл.
5. Премахване на всякакъв вид мръсотия по тялото, дрехата и мястото на изпълнение на намаза.
6. Покриване на частите от тялото, които се считат за аврет (от пъпа до под колената при мъжете, а при жените всичко да бъде покрито с неочертаващи тялото и непрозрачни дрехи, освен лицето и ръцете до китките.
7. Настъпване на времето за определения намаз.
8. Обръщане по посока кибле (към Кябе в Мекка).
9. Възнамерение.

Въпрос 121: Какви са еркяните (основните, задължилтелните неща) на намаза (т.е. по време на намаза)?

Еркяните (задължителните неща в намаза) са четиринадесет, те са както следва:

1. Стоенето прав при възможност (т.е. когато човек е здрав и може да стои прав).
2. Първият „текбир“ (встъпителният текбир, с който се започва намаза казвайки: „Аллаху екбер“.)
3. Четенето на (сура) „Ел- Фатиха“
4. Правенето на „руку“ (определен поклон при който човек се навежда напред, пречупва кръста на 90 градуса при изправени крака и прихваща коленете с дланите си, като изправя хоризонтално гърба и главата си) .
5. Изправянето в право положение след „руку“.
6. Правенето на „седжде“ със седемте посочени части на тялото (определен поклон при който се поставят на земята: челото, носа, двете длани, двете колена и върховете на пръстите на краката).
7. Изправяне от „седждето“.
8. Кратко посядане между двете седждета. 
9. Спокойствие при извършването на всички еркяни на намаза.
10. Спазването на последователност при извърването им.
11. Последният „тешеххуд“ (засвидетелстване с ет- техиййят).
12. Заставането в седнало положение (на колена) по време на последния „тешеххуд“.
13. Отправяне на „салах“ ” на Пророка Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/. (специална молба „аллахумме салли…“ и „Аллахумме барик…“). 
14. Извършването на двата „селяма“ (казването на: „есселяму алейкум уе рахметуллах“ с едно завъртане на главата на дясно и след това изричането му повторно със завъртане на главата на ляво).

Въпрос 122: Каква е важността на сура „Ел- Фатиха“?

Сура „Ел- фатиха“ е най- важната сура (глава) от Корана. Всеки един е задължен да я научи, защото намаза не се приема без нея. С единодушието на учение (иджма) тя е седем айета (знамения), и по- правилното мнение е, че „Бисмилляхи- р- рахмани- р- рахим“ не е част от нея. Тази сура са Словата на Всевишния Аллах: 

الْحَمْدُ لِلَّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ (1) الرَّحْمَٰنِ الرَّحِيمِ (2) مَالِكِ يَوْمِ الدِّينِ (3) إِيَّاكَ نَعْبُدُ وَإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ (4) اهْدِنَا الصِّرَاطَ الْمُسْتَقِيمَ (5) صِرَاطَ الَّذِينَ أَنْعَمْتَ عَلَيْهِمْ  (6) غَيْرِ الْمَغْضُوبِ عَلَيْهِمْ وَلَا الضَّالِّينَ (7)

1. Елхамду  лилляхи  раббил  алемин.
2. Eр-рахманир-рахим.
3. Mалики йеумид-дин.
4. Иййяке неабуду уе иййяке  нестеин.
5. Ихдинес-сиратал-мустеким.
6. сираталлезине  ен'амте  алейхим
7. гайрил мегдуби  алейхим  уелед-дааллин.

1. Хвала на Аллах ­ Господа на световете,

2. Всемилостивия, Милосърдния,

3. Владетеля на Съдния ден!

4. Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.

5. Насочи ни по правия път,

6. пътя на тези, които си дарил с благодат,

7. а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените![82]

Въпрос 123: Кои са нещата, които са уаджиб (задължителни) по време на изпълнението на намаза?

Задължителните неща по време на изпълнението на намаза са осем, те са следните: 

1. Всички текбири (изричания на „Аллаху Екбер“), с изключение на първия текбир.
2. Изриването на „Субхане раббийел- азиим“ („“Пречист е Великият ми Господар!”) по време на руку.
3. Изричането на „Семиа-ллаху лимен хамидех. ” (“Аллах чува онзи, който Го прославя!”) от имама и човека отслужващ самостоятелно намаза.
4. Изричането на „Раббена уе лекель-хамд“ („Господарю наш, за Теб е прославата. “) от всеки един.
5. Изричането на „Субхане раббийель-еаля “ (“Пречист е моят Господар Всевишния!”) по време на седжде.
6. Изричането на „Рабби- г- фирли“ (О, Господарю мой, опрости ми!) между двете седждета.
7. Първото засвидетелстване (четенето на ет- техиййяту на втория ракят, когато намаза е три или четири ракята).
8. Сядането (на колена) при първото засвидетелстване.

Въпрос 124: Какво всъщност представлява първото засвидетелстване?

Първото засвидетелстване е изпълняващия намаза да каже:

التَّحِيَّاتُ لِلَّهِ وَالصَّلَوَاتُ وَالطَّيِّبَاتُ، السَّلَامُ عَلَيْكَ أَيُّهَا النَّبِيُّ وَرَحْمَةُ اللَّهِ وَبَرَكَاتُهُ، السَّلامُ عَلَيْنَا وَعَلَى عِبَادِ اللَّهِ الصَّالِحِينَ، أَشْهَدُ أَنْ لا إِلَهَ إِلا اللَّهُ، وَأَشْهَدُ أَنَّ مُحَمَّدًا عَبْدُهُ وَرَسُولُهُ

„Ет-техийяту лилляхи, уес-салеуату, ует-тайибат. Есселяму алейке ейюухен-небийю уе рахметуллахи уе беракятух. Ес-селяму алейна уе аля ибадилля-хис-салихин. Ешхеду елля иляхе иллеллаху уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюх. ”

“Почитанията са за Аллах, и молитвите, и добри дела! Мир за теб, о, пейгамберино, и милосърдие от Аллах, и благодат от Него! Мир за нас и за праведните раби на Аллах! Свидетелствам, че няма друг бог [достоен да му се прави ибадет с искреност], освен Аллах и свидетелствам, че

Мухаммед е Негов раб и Пратеник!”

Въпрос 125: Кога се извършва първото засвидетелстване?

Първото засвидетелстване се извършва след като изпълняващия намаз се изправи от второто седжде на втория ракят по време на задължителните намази зухр (обедния), аср (следобедния), мегриб (вечерния) и иша (нощния).

Въпрос 126: Какво всъщност представлява последното засвидетелстване?

Последното засвидетелстване е изпълняващия намаза да каже в края на намаза (, когато е седнал на колене): 

التَّحِيَّاتُ لِلَّهِ وَالصَّلَوَاتُ وَالطَّيِّبَاتُ، السَّلَامُ عَلَيْكَ أَيُّهَا النَّبِيُّ وَرَحْمَةُ اللَّهِ وَبَرَكَاتُهُ، السَّلامُ عَلَيْنَا وَعَلَى عِبَادِ اللَّهِ الصَّالِحِينَ، أَشْهَدُ أَنْ لا إِلَهَ إِلا اللَّهُ، وَأَشْهَدُ أَنَّ مُحَمَّدًا عَبْدُهُ وَرَسُولُهُ

اللَّهُمَّ صَلِّ عَلَى مُحَمَّدٍ وَعَلَى آلِ مُحَمَّدٍ كَمَا صَلَّيْتَ عَلَى إِبْرَاهِيمَ وَعَلَى آلِ إِبْرَاهِيمَ إِنَّكَ حَمِيدٌ مَجِيد ،

 اللَّهُمَّ بَارِكْ عَلَى مُحَمَّدٍ وَعَلَى آل مُحَمَّدٍ كَمَا بَارَكْتَ عَلَى إِبْرَاهِيمَ وَعَلَى آلِ إِبْرَاهِيمَ إِنَّكَ حَمِيدٌ مَجِيد.

„Ет-техийяту лилляхи, уес-салеуату, ует-тайибат. Есселяму алейке ейюухен-небийю уе рахметуллахи уе беракятух. Ес-селяму алейна уе аля ибадилля-хис-салихин. Ешхеду елля иляхе иллеллаху уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюх. ”

Аллахумме салли аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема саллейте аля Ибрахиме уе аля аали Ибрахим, иннеке хамидум-меджид.

Аллахумме барик аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема баракте аля Ибрахиме уе аля аали Ибрахим, иннеке хамидум-меджид.

“Почитанията са за Аллах, и молитвите, и добри дела! Мир за теб, о, пейгамберино, и милосърдие от Аллах, и благодат от Него! Мир за нас и за праведните раби на Аллах! Свидетелствам, че няма друг бог [достоен да му се прави ибадет с искреност], освен Аллах и свидетелствам, че

Мухаммед е Негов раб и Пратеник!”

“О, Аллах, благослови Мухаммед и семейството на Мухаммед, както си благословил Ибрахим и рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик!

О, Аллах, дари благодат на Мухаммед и на семейството на Мухаммед, както си дарил благодат на Ибрахим и на рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик.”

Въпрос 127: Кога се извършва последното засвидетелстване?

Последното засвидетелстване се извършва, когато изпълняващия намаза седне след изправянето му от второто седжде в последния ракят (преди даването на селям).

Въпрос 128: Какви са суннетите на намаза?

Суннетите на намаза са много, те се делят на два вида:

Първи вид: Словестни суннети, например: 

1. Всъпителна дуа (Субханекеллахумме… или друга от встъпителните дуи), търсене на убежище при Аллах („Еузу билляхи минеш-шейтанир-раджиим”), казването на бесмеме („бисмилляхир-рахманир-рахиим”) и казването на „Амин!”.
2. Изриването на повече от един път на „Субхане раббийел- азиим“ и „Субхане раббийел-еаля “ по време на руку и седжде.
3. Изричането на повече от един път на дуата за опрощение между двете седждета.
4. Отправянето на дуа след последното засвидетелстване (преди даването на селям).
5. Четенето на висок глас (за мъжете) по време на фарда на сутрешния намаз, по време на първите два ракята на фардовете на вечерния и нощния намаз, по време на джума намаз, по време на байрямския намаз, по време на намаз за дъжд и по време на намаз за слънчево или лунно затъмнение.
6. Четенето на тих глас по време на фарда на обедния и следобедния намаз, по време на третия ракят на вечерния намаз и по време на последните два ракята на нощния намаз.
7. Четенето части от Корана след сура Ел- Фатиха.

Втори вид: Суннети на делата:

1. Поставяне на дясната ръка върху лявата по време на стоенето прав (киям).
2. Вдигане на ръцете наравно с раменете или с ушите при четири положения:

- При встъпителния текбир[83].

- При навеждането към руку.

- При изправянето от руку.

- При изправянето след първото засвидетелстване (за трети ракят).

3. Изправяне на главата наравно с гърба по време на руку.
4. Отдалечаване на ръцете от тялото и корема от бедрата по време на седжде.
5. Вдигане на лактите от земята по време на седжде.
6. Ифтираш- това означава изпълняващия намаза да простре левия си крак поставяйки горната част към земята и да седне върху него, а десния да го изправи, като насочва пръстите към къбле опирайки вътрешната им част на земята. Така се сяда при първото засвидетелстване, между двете седждета и след втория ракят на намазите, които са два ракята.
7. Теуеррук- това означава изпълняващия намаза да седне на земята, като поставя левия си крак под десния, а десния го поставя с изправено ходило и с упряни пръсти на земята.

Въпрос 129: Каква е разликата между еркяните, уаджибите и суннетите на намаза?

Еркяните: Когато бива изоставено нещо от тях, независимо дали е умишлено или несъзнателно, тогава намаза не се приема.

Уаджибите: Когато бива изоставено нещо от тях умишлено, тогава намаза не се приема, а ако е неумишнело, тогава изпълняващия намаз е задължен да направи две поправителни седждета.

Суннетите: Желателно е да се спазват, но изоставянето им, било то умишлено или несъзнателно, не е причина намаза да не се приеме.

Въпрос 130: Как се изпълнява намаза?

Описанието на намаза, което е наследено от Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е следното:

1. Мюсюлманина се обръща по посока кибле (към Кябе в Мекка), възнамерява изпълнението на намаза, за които е застанал със сърцето си, без да произнася нищо, след това стоейки прав изрича всъпителния (първия) текбир, казвайки: „Аллаху Екбер“, гледайки с погледа си към мястото, на което ще поставя главата си по време на седжде.
2. При изричането на встъпителния текбир си вдига ръцете наравно с раменете или наравно с ушите. След това поставя дясната си ръка върху лявата – учените са в разногласие за точното място на поставянето им. Някои казват на гърдите, други под пъпа, трети над пъпа, а четвърти предпочитат самия човек, които изпълнява намаза да си избере (между споменаните места). Няма проблем по отношение на това.
3. Желателно е (суннет е) да се започне намаза с един от всъпителните призиви дуа, които са потвърдени от Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/. От тях е:

سُبْحَانَكَ اللَّهُمَّ وَ بِحَمْدِكَ ، وَ تَبَارَكَ اسْمُكَ، وَ تَعَالَى جَدُّكَ ، وَلَا إِلَهَ غَيْرُكَ

„Субханеке-ллахумме уе бихамдик, уе тебаракесмук, уе теааляя джеддук, уе ля иляхе гайрук.”

”Пречист си Ти, о, Аллах, и хвала на Теб! Благословено е Твоето име и е всевишно Твоето величие. Няма друг бог освен Теб!”

Това е встъпителната дуа, с която повечето предци са започвали намаза си, а Умер ибн Ел- Хаттаб я рецитирал на глас и е обучавал на нея останалите хора.

4. След встъпителната дуа казва: 

أَعُوذَ باللَّهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيـمِ    بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَـنِ الرَّحِيـمِ

„Еузу билляхи минеш-шейтанир-раджиим, бисмилляхир-рахманир-рахиим”

„При Аллах търся убежище да ме опази от прокудения шейтан. С името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния”.

След това чете сура Ел- Фатиха и след нея чете онова, което му е лесно от Корана.

5. След това казва „Аллаху Екбер“ вдигайги ръцете си наравно с рамената или ушите и отива на руку (заставайки с изправени крака, наведен напред с хоризонтално разболожен гръб). Изравнява главата си с гърба, не я държи наведена, нито вдигната, обхваща колената с ръцете си разтваряйки пръстите, застава в това положение запазвайки спокойствие и казва: 

سُبْحَانَ رَبِّيَ الْعَظِيمِ

Субхане раббийел-азим

“Пречист е Великият ми Господар!”

            Най- доброто е да го каже три пъти.

6. Вдига си главата от руку изправяйки се, казвайки при изправянето, ако е имам или изпълнява намаза самостоятелно: 

سَمِعَ الله لِمَنْ حَمِدَهُ

Семиаллаху лимен хамидех.

“Аллах чува онзи, който Го прославя!”

и вдига ръцете си наравно с раменете или ушите. След като вече е прав - това се отнася както за имама и изпълняващия намаза самостоятелно, така и за човека отслужващ намаза зад имам - тогава казва: 

رَبَّنَا وَلَكَ الْحَمْدُ

Раббена уе лекел-хамд

“Господарю наш, за Теб е прославата. ”

            и ако желае може да добави:

مِلْءَ السَّمواتِ ومِلْءَ الأرضِ، ومِلْءَ ما شِئْتَ مِن شيءٍ بعدُ

Мил’е-с-семауати уе мил’елъерд, уе мил’е ма ши’те мин шеи’ин беад

(Прослава) изпълваща небесата, изпълваща Земята и изпълваща това, което пожелаеш след това”

Така изпълняващия намаза трябва да се успокои напълно стоейки прав и да прихване ръцете си, както ги бе прихванал при първото стоене прав. И ако иска може да ги пусне изправени надолу, не е проблем.

7. Отива на седжде казвайки "Аллаху екбер”, поставяйки колената си преди ръцете, но ако иска може да постави и ръцете си преди колената. Насочва пръстите на краката и на ръцете си по посока кибле, като пръстите на ръцете ги държи събрани един до друг, и извършва седжде на седем части от тялото: Челото заедно с носа; двете длани, двете колена и възглавничните на пръстите на краката. Остава в спокойно положение по време на седжде и казва: 

سُبْحَانَ رَبِّيَ الْأَعْلَى

„Субхане рабиййел- еаля“

„Пречист е Всевъшният ми Господар!“

По- доброто е да каже това три пъти и да отдалечи лактите от хълбока си, както и стомаха от бедрата си, лактите от бедрата си и да ги вдигне от земята (т.е. да не опират лактите на земята). Желателно е да отправя дуа по време на седжде, защото то е от положенията, в които се приема дуата.

8. Вдига главата си казвайки „Аллаху екбер“ и застава в седнало положение (на колена), успокоявайки се. Простира левия си крак и сяда на него, а десния го държи прав с насочени пръсти към кибле. Слага ръцете си на бедрата и колената и казва:

رَبِ اغْفِرْ لِي

Рабби-г-фирли

„О, Господарю мой, опрости ми!“

Хубаво е да го повтори три пъти. Може също да каже (т.е. на мястото на предишното):

اللَّهُمَّ اغْفِرْ لِي، وَارْحَمْنِي، وَعَافِنِي، وَاهْدِنِي، وَارْزُقْنِي

Аллахумме-гфир ли, уерхам-ни, уеаафини, уехдини, , уерзукни. 

“О, Аллах, опрости ме! Помилвай ме, дари ми здраве, напъти ме, дай ми препитание,!”

9. Отива на второто седжде казвайки: „Аллаху екбер!“ и го извършва по същия начин както вече е извършил първото.
10. Вдига главата си казвайки „Аллаху екбер!“ и се изправя с краката си, поставяйки ръцете на колената си.[84] Изправя се за втория ракят, след това чете сура Ел- Фатха и след нея, от това, което му е лесно от Корана и изпълнява втория ракят по същия начин както е изпълнил първия.
11. Ако намаза е от два ракята, като сутрешния намаз или джума намаз, сяда на колене след изправянето от второто седжде (на втория ракят) поставяйки дясното ходило право с пръсти насочени към кибле и упряни въглавнични на пръстите на земята, а лявото ходило го простира и сяда на него. Слага дясната си ръка на дясното си бедно, свива всички пръсти, освен показалеца, с него показва знака на единобожието[85]. А лявата си ръка я поставя на лявото си бедро и изпънати пръсти (към кибле).
12. Изрича засвидетелстването по време на сядането на колена, а то е: 

التَّحِيَّاتُ لِلَّهِ وَالصَّلَوَاتُ وَالطَّيِّبَاتُ، السَّلَامُ عَلَيْكَ أَيُّهَا النَّبِيُّ وَرَحْمَةُ اللَّهِ وِ بَرَكَاتُهُ،

 السَّلَامُ عَلَيْنَا وَعَلَى عِبَادِ اللَّهِ الصَّالِحِينَ، أَشْهَدُ أَنْ لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ

 وَ أَشْهَدُ أَنَّ مُحَمَّدًا عَبْدُهُ وَ رَسُولُهُ

Ет-техийяту лилляхи, уес-салеуату, ует-тайибат. Есселяму алейке ейюухен-небийю уе рахметуллахи уе беракятух. Ес-селяму алейна уе аля ибадилля-хис-салихин. Ешхеду елля иляхе иллеллаху уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюх. 

“Почитанията са за Аллах, и молитвите, и добри дела! Мир за теб, о, пейгамберино, и милосърдие от Аллах, и благодат от Него! Мир за нас и за праведните раби на Аллах! Свидетелствам, че няма друг бог [достоен да му се прави ибадет с искреност], освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник!”

След това отправя салеуат (благослов) на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, чрез салеуата на Ибрахим, а той е да изрече:

اللَّهُمَّ صَلِّ عَلَى مُحَمَّدٍ وَعَلَى آلِ مُحَمَّدٍ كَمَا صَلَّيْتَ عَلَى إِبْرَاهِيمَ وَعَلَى آلِ إِبْرَاهِيمَ إِنَّكَ حَمِيدٌ مَجِيد ، اللَّهُمَّ بَارِكْ عَلَى مُحَمَّدٍ وَعَلَى آل مُحَمَّدٍ كَمَا بَارَكْتَ عَلَى إِبْرَاهِيمَ وَعَلَى آلِ إِبْرَاهِيمَ إِنَّكَ حَمِيدٌ مَجِيد

Аллахумме салли аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема саллейте аля Ибрахиме уе аля аали Ибрахим, иннеке хамидум-меджид. Аллахумме барик аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема баракте аля Ибрахиме уе аля аали Ибрахим, иннеке хамидум-меджид

“О, Аллах, благослови Мухаммед и семейството на Мухаммед, както си благословил Ибрахим и рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик! О, Аллах, дари благодат на Мухаммед и на семейството на Мухаммед, както си дарил благодат на Ибрахим и на рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик.”

След това търси убежище при Аллах да го опази от четири неща, като казва: 

اللَّهُمَّ إنِّي أَعُوذُ بِكَ مِن عَذَابِ جَهَنَّمَ، وَمِنْ عَذَابِ القَبْرِ، وَمِنْ فِتْنَةِ المَحْيَا وَالْمَمَاتِ، وَمِنْ شَرِّ فِتْنَةِ المَسِيحِ الدَّجَّالِ

Аллахумме инни еузу бике мин азаби джехеннем, уе мин азабил-кабри, уе мин фитнетил-мехйа уел-мемат, уе мин фитнетил-месихид-деджджал.

“О, Аллах, моля те да ме опазиш от мъчението в джехеннема и от мъчението в гроба, и от изпитанието на живота и смъртта, и от изпитанието на лъжливия месия Ед-деджжал!”

След това прави каквато пожелае дуа за доброто на земния и в отвъдния живот.

13. Дава селям надясно, като това става с нормален селям, тоест да не удължава много, казвайки: 

السَّلاَمُ عَلَيْكُمْ وَرَحْمَةُ اللهِ

Ес-селяму алейкум уе рахметуллах

 „Спокойствието [мира] да е над вас и милоста на Аллах. ”

След това дава селям на ляво по същия начин, казвайки:

السَّلاَمُ عَلَيْكُمْ وَرَحْمَةُ اللهِ

Ес-селяму алейкум уе рахметуллах

 „Спокойствието [мира] да е над вас и милоста на Аллах. ”

14. Когато намаза е от три ракята като мегриб (вечерния) или от четири като зухр, аср и иша (обедния, следобедния и нощния), тогава кланящия се чете споменатото по- горе засвидетелстване (ет-техиййяту лилляхи…), което се явява като първо засвидетелстване след това се изправя с краката си, опирайки се с ръцете си на колената, вдигайки (непосредствено след изправянето) ръцете си наравно с раменете или ушите, казвайки (при самото изправяне: „Аллаху екбер!”. След това чете само сура Ел- Фатиха и извършва до край останалите неща от този (трети) ракят, след това сяда (на колене) и засвидетелства с ет- техиййяту, чете Аллахумме салли и Аллахумме барих, (отправя дуа) и дава селям на двете страни (при мегриб). А ако намаза е четири ракята, както е при зухр, аср и иша, тогава след четвъртия ракят дава селям на двете страни, така както споменахме, че се прави при изпълнението на два ракята. Това засвидетелстване се нарича „последно засвидетелстване”.

15. Желателно е (суннет е) отслужващия намаз да каже веднага след селяма: 

اللَّهُمَّ أَنْتَ السَّلَامُ وَمِنْكَ السَّلَامُ، تَبَارَكْتَ یَا ذَا الْجَلَالِ وَالْإِكْرَامِ

Аллахумме ентес-селяму, уе минкес-селяму, тебаракте я зел-джеляли уел-икрам.

“О, Аллах, Ти си мирът и от Теб е мирът! Благословен си Ти, Владетелю на величието и на почитта!”

След това казва:

لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ، وَحْدَهُ لَا شَرِيكَ لَهُ، لَهُ الْمُلْكُ وَلَهُ الْحَمْدُ وَهُوَ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ، اللَّهُمَّ لَا مَانِعَ لِمَا أَعْطَيْتَ وَلَا مُعْطِيَ لِمَا مَنَعْتَ، وَلَا يَنْفَعُ ذَا الجَدِّ مِنْكَ الجَدِّ

لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ وَحْدَهُ لَا شَرِيكَ لَهُ، لَهُ المُلْكُ وَلَهُ الحَمْدُ وَهُوَ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ، لَا حَوْلَ وَلَا قُوَّةَ إِلَّا بِاللَّهِ، لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ، وَلَا نَعْبُدُ إِلَّا إِيَّاهُ، لَهُ النِّعْمَةُ وَلَهُ الفَضْلُ، وَلَهُ الثَّنَاءُ الحَسَنُ، لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ مُخْلِصِينَ لَهُ الدِّينَ وَلَوْ كَرِهَ الكَافِرُونَ

Ля иляхе илле-ллаху уахдеху ля шерике лех, лехул-мулку уе лехул-хамду уе хууе аля кулли шейин кадир. Аллахумме ля маниа лима еатайт, уе ля мутийе лима менеат, уе ля йенфеу зел-джедди минкел- джедд. Ля хауля уе ля ку’ууете илля биллях, ля иляхе илляллаху уе ля неабуду илля иййяху, лехунниамету уе лехул-федл, уе лехус-сенаул- хасен, ля иляхе илляллаху мухлисине лехуддин, уе леу керихел-кяфирун.

 “Няма друг бог [достоен да му се прави ибадет с искреност], освен Аллах, Един е Той, няма съдружник. Негово е владението, за Него е прославата. Той за всяко нещо има сила. О, Аллах, никой не може да възпре онова, което Ти си дал и никой не може да даде онова, което Ти си възбранил. Не ще бъде от полза при Теб почитта на почитания.”

„Няма сила и няма мощ освен чрез Аллах и не правим ибадет освен на Него, на Него принадлежи благодатта и Негово е Превъзходството, и за Него е добрата прослава. Няма друг Бог [достоен да му се прави Ибадет с искреност], освен Аллах, искрени Нему в религията дори да ненавиждат това неверниците.”

След това казва:

Тридесет и три пъти „Субханеллах” (Пречист е Аллах), тридесет и три пъти „Елхамдулиллях” (Слава на Аллах) и тридесет и три пъти „Аллаху екбер” (Аллах е най-Велик).

след това казва допълвайки сто пъти: 

 لاَ إِلَهَ إِلاَّ اللَّهُ وَحْدَهُ لاَ شَرِيكَ لَهُ لَهُ الْمُلْكُ وَلَهُ الْحَمْدُ وَهُوَ عَلَى كُلِّ شَىْءٍ قَدِيرٌ

Ля иляхе иллеллаху уахдеху ля шерике лех, лехул-мулку уе лехул- хамду уе хууе аля кулли шейин кадир.

“Няма друг [истински] бог [достоен да му се прави ибадет с право] освен Аллах, Един е Той, няма съдружник. Негово е владението, за Него е прославата. Той за всяко нещо има сила.”

След това чете айета за Престола (255 айет от сура Ел- Бакара) и Ел- Муаууизат (сурите за търсене на убежище), а те са: Сура Ел- Ихляс, сура Ел- Фелек и сура Ен- Нас.

Въпрос 131: Кои са нещата, които анулират намаза?

Най- важните неща, които анулират намаза са осем, те са:

1. Умишлено говорене. Що се отнася до говоренето при забрава или незнание, то не разваля намаза[86].
2. Смеене.
3. Ядене и пиене.
4. Умишленото откриване на аурета (частите от тялото, които трябва да бъдат покрити по време на намаз).
5. Голямо отконение от посоката кибле (към кябе) чрез въртене или обръщане на гръб към кибле.
6. Многото последователни напразни движения по време на намаз.
7. Анулиране на абдеста/ чистотата.
8. Пропускане на основа или условие от основите (еркян) и условията (шурут) на намаза, или умишленото изоставяне на нещо, което е уаджиб (задължително).

Има забранени неща, които не е позволено да се извършват по време на намаз:

Например: Повдигането на погледа към небето, изпреварването на имама по време на групов намаз или присъствието на групов намаз миришейки лошо.

Въпрос 132: Какви са всеобхватните ползи на намаза?

1. Намаза изтрива греховете, грешките, злините и лошите постъпки и е изкупление за тях.
2. Намаза е логото на праведните хора, той е връзката на раба (покорния човек) с Господаря на Световете.
3. Намаза способства мюсюлманина да бъде под специалната грижа и закрила на Всевишния Аллах, чрез него Аллах го предпазва от лошите за него неща и бедите.
4. Намаза е спокойствие за сърцето, щастие в гърдите и радост за душата.
5. Намаза е нещото, което предпазва от покварата и порицаното.
6. Намаза е нещото, което крепи човека и чрез което човека търси помощ (от Аллах) при трудности, нещастия и несгоди.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

ЗЕКЯТ

Въпрос 133: Какво означава зекят?

Зекят (задължителната милостиня) е: Задължителен дял от определено имущество, който се дава на определени групи хора, в определено време.

Въпрос 134: Какво е доказателството, че зекята е задължителен?

Зекята е огромно задължение, той е една от основите на Исляма. Доказателствата за задължителния му характер са от Корана, суннета и единодушието на учените (иджма).

От Корана са Словата на Всевишния Аллах: „…и давайте зекята,…“[87]

От суннета, това е преданието от ибн Умер /радийеллаху анху/, който е казал: „Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Ислямът е изграден върху пет основи: Засвидетелстването, че няма друг [истински] бог, [достоен да се обожествява с право], освен Аллах и засвидетелстването, че Мухаммед е пратеник на Аллах; изпълнението на намаза; даването на зекята; извършването на хаджа при дома [Кябе] и говеенето през Рамадан.“[88]

Що се отняса до единодушието на учените (иджма): Всички мюсюлмани са единодушни, че зекята е задължителен и успорването на задължителността му е неверие.

Въпрос 135: Какво е имуществото, за което е задължение да се дава зекят?

Имуществата, за които трябва да се дава зекят са пет, те са:

1. Пасящи животни (, които са на паша и не се хранят) от бехимету ел- ен‘аам. Бехимету ел- Ен‘аам са камили, крави, овце и кози.
2. Това, което расте от земята като продукция.
3. Двете основни парични единици, злато и сребро- всяка една парична единица от хартиени валути заема тяхното място и за нея се дава зекят.
4. Търговски стоки (и всяко нещо, което е с намерение за търговия или продажба).
5. Полезни изкопаеми, руда и намерено богатство останало от предишни народи живели в миналото.

Въпрос 136: Какви са условията, за да бъде зекята задължителен?

Условията, за да бъде зекята задължителен са четири, те са:

1. Ислям (човека да е мюсюлманин, да е приел Исляма).
2. Свобода (човека да не е роб).
3. Да е достигната определената граница наречена нисаб.
4. Човека да е реален собственик на имуществото.
5. Да се е навършила една година (откакто е достигнат нисаба) при златото, среброто, паричните валути, животните и търговските стоки.[89]

Въпрос 137: На кой се полага да му се даде зекята?

Тези, на които се полага да се даде зекята са: Хората, които имат право да вземат зекят понеже попадат в една или повече от осемте групи, които Всевишният Аллах споменава, и на които ограничава да се дава зекята, в Словата Си: „Зекята е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя], ­ задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър. “[90]

Въпрос 138: Какви са всеобхватните ползи на зекята?

Ползите на зекята са много, от тях са:

1. Подпомагане на нуждаещите се, бедните и изпадналите в нужда.
2. Взаимопомощ и постигане на социална подкрепа и състрадание, като чрез него се утвърждават обичта и грижата между богатите и бедните.
3. Опазване на имуществото/богатството, залагане на берекет в него и увеличаването му, както и намножаването му от Всевишния Аллах за даващия зекята.
4. Спускането на много благини и добри неща от Аллах, както и отблъскване на злите неща и наказанията.
    

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

ГОВЕЕНЕ

Въпрос 139: Какво означава говеене (саум)?

Говеене (на арабски саум) е: Служене на Всевишния Аллах чрез въздържане от храна, пиене и останалите неща, които развалят говеенето, откакто зората се пукне до залеза на слънцето.

Въпрос 140: Какво е доказателстовото, че е задъжление да се говее през месец Рамадан?

Говеенето през месец Рамадан е една от основите на Исляма и от великите задължения в него.

Доказателствата за задължителния му характер са от Корана, суннета и единодушието при мюсюлманите (иджма).

Що се отнася до Корана, това са Словата на Всевишния Аллах: „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите ­“[91]

Що се отнася до суннета, това е хадиса предаден от ибн Умер /радийеллаху анху/, който е казал: „Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Ислямът е изграден върху пет основи: Засвидетелстването, че няма друг [истински] бог, [достоен да се обожествява с право], освен Аллах и засвидетелстването, че Мухаммед е пратеник на Аллах; изпълнението на намаза; даването на зекята; извършването на хаджа при дома [Кябе] и говеенето през Рамадан.“[92]

            Що се отнася до единодушието (иджма), мюсюлманите са единодушни, че говеенето през месец Рамадан е задължително, а оспорването на задължителния му характер е неверие.

Въпрос 141: Каква е мъдростта от озаконяването на говеенето?

Мъдростта от озаконяването на говеенето е, че то е средство за постигане на богобоязън чрез извършване на повелите и странене от забраните на Аллах. Доказателството са Словата на Аллах: „         О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите.­“[93]

Също така от доказателствата са думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Който не изостави думите съдържащи лъжа и прилагането им, то Аллах няма нужда този човек да изоставя храната и пиенето.“[94]

Въпрос 142: Кои са условията, при които говеенето става задължително?

Условията, при които говеенето задължително са шест, те са:

1. Ислям (човека да е мюсюлманин/ да е приел Исляма).
2. Пълнолетие (според Исляма).
3. Разум.
4. Възможност за говеене (като да не е болен от болест възпрепятстваща говеенето и т.н.
5. Човека да не е пътник.
6. Жената да не е в месечен цикъл или средродилно течение.

Въпрос 143: Кои са основателните неща, които позволяват на човек да не говее или да разговее през ден от дните на месец Рамадан?

Основателните неща, които правят позволено на човек разговяването през деня на Рамадан или го извиняват да не говее са пет, те са:

1. Болест или старост, които правят говеенето непосилно за човека.
2. Пътуване.
3. Месечен цикъл или следродилно течение.
4. Бременността, когато тя предизвиква непосилност за жената да говее или има опсаност за бременната жена или за плода.
5. Кърменето, когато говеенето е непосилно за майката или говеенето представлява трудност за нея или за кърмачето.

Въпрос 144: Кои са нещата, които анулират говеенето?

Анулиращите неща говеенето са седем, те са:

1. Полов контакт.
2. Отделянето на семенна течност или достигането до оргазъм по собствен избор.
3. Умишленото ядене и пиене.
4. Всяко нещо, което заема становището за храна и пиене, като подхранващи инжекции, вливане на кръв, хемодиализа.
5. Изтеглянето на кръв чрез хиджама. Тук спада и кръводаряването.
6. Умишленото повръщане чрез изкарване на храната и пиенето налични в стомаха.
7. Появана на месечен цикъл или следродилно течение.

Въпрос 145: При кои случаи анулиращите неща говеенето са причина говеещия да разговее?

Анулиращите неща говеенето не прекъсват говеенето на говеещия, освен в три ситуации:

1. Когато говеещия е наясно с постановлението за тях и е наясно с времето (в което се намира, че не му е позволено да разговява).
2. Когато говеещия е наясно с факта, че говее, (не е разговял поради забрава).
3. Когато говеещия извърши нещото, което анулира говеенето му по собствен избор.

Въпрос 146: Кои са нещата, които не развалят говеенето на говеещия?

1. Използването на капки за очи и капки за уши. Но не и капки за нос, те развалят говеенето.
2. Използването на инхалатор за астма и кислороден газ.
3. Използването на неподхранващи инжекции, като болкоуспокоителни, инсолин при диабетиците, ваксини.
4. Вкусването на храната, без да достига гърлото.
5. Използването на супозитории и клизма.
6. Поглъщане на слюнка.
7. Използване на парфюми (и подобните на тях). Що се отнася до бухурите (нещата, които отделят приятна миризма чрез дим), по- добре е да се страни от тях.
8. Охлаждането с вода (студен душ) или плуване.
9. Излизане на мезии (предеякулационна течност), както и достигането до оргазъм по време на сън, то не разваля говеенето, защото не е пожелание на човека.
10. Използването на мисвак и миенето на зъбите с паста, когато говеещия се предпазва тя да не попада в гърлото.
11. Яденето или пиенето по време на забрава.
12. Гастроскопия.

Въпрос 147: Кои са желателните неща (суннетите) на говеенето?

Суннет е за говеещия да съблюдава по време на говеенето следните неща:

1. Сахур (яденето и пиенето преди настъпване на зората) и отлагането му до самото пукване на зората.
2. Избързване с разговяването.
3. Отправяне на дуа по време на говеенето.
4. Раздаване на повече садака (милостиня).
5. Отслужването на намаз през нощта (киямуллейл) и изпълнението на терауих намаз.
6. Извършването на умра (през Рамадан).
7. Многото четене на Свещения Коран.
8. Честото споменаване на Всевишния Аллах.
9. Като цяло говеещия да се труди повече при извършването на добри- праведни дела през последните десет нощи от месец Рамадан.
10. Иатикяф, което означава: „Привързването към джамията целейки покорство на Всевишния Аллах.“. И най- вече това да бъде през последните десет денонощия от Рамадан, като с това се цели следване примера на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ и търсене на нощта Ел- Кадр.

Въпрос 148: Какви са всеобхватните ползи на говеенето?

Всеобхватните ползи на говеенето са много, от тях са:

1. Сдобиване с богобоязън от Аллах чрез извършване на Неговите повели и странене от Неговите забрани.
2. Възпитаването на душата на добри обноски, търпение и състрадателност.
3. Напомняне за огромните благодати дадени от Аллах на хората, от храна и пиене.
4. Напомняне за нуждите на хората изпаднали в нужда и бедност, съчуствие към тях и постъпване с добротворство и помощ към тях.
5. Опазване на здравето и доброто състояние на тялото.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

ХАДЖ

Въпрос 149: Какво означава хадж?

Хадж е: Стремеж към свещените места, за да се извършат определени ибадети, на определените за тях места, в определеното за тях време, с намерение ибадет (служене) на Превеликия и Всемогъщ Аллах.

Въпрос 150: Какво е доказателството, че хаджа е задължителен?

Хаджа при Дома на Аллах Ел- Хараам е една от основите на Исляма и от великите задължения в него.

Доказателствата за задължителния му характер са от Корана, суннета и единодушието при мюсюлманите (иджма).

Що се отнася до Корана, това са Словата на Всевишния Аллах: „И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома ­ за онзи, който може да отиде, а който откаже ­ Аллах не се нуждае от световете.“[95]

Що се отнася до суннета, това е хадиса предаден от ибн Умер /радийеллаху анху/, който е казал: „Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Ислямът е изграден върху пет основи: Засвидетелстването, че няма друг [истински] бог, [достоен да се обожествява с право], освен Аллах и засвидетелстването, че Мухаммед е пратеник на Аллах; изпълнението на намаза; даването на зекята; извършването на хаджа при дома [Кябе] и говеенето през Рамадан.“[96]

            Що се отнася до единодушието (иджма), мюсюлманите са единодушни, че извършването на хадж за имащия възможност е задължително веднъж през живота, а оспорването на задължителния му характер е неверие.

Въпрос 151: Кои са условията, при които хаджа става задължителен?

Условията, при които извършването на хадж става задължително са пет, те са:

1. Ислям.
2. Разумност.
3. Пълноление според Исляма.
4. Цялостна свобода (т.е. човека да не е роб).
5. Възможност (физическа и финансова).

Въпрос 152: Какви са видовете хадж?

Видовете хадж са три, те са:

1. Теметтуа: това означава да се влезе в ихрам[97] през месеците на хаджа, (за да се извъшри умра), след това да се излезе от ихрама на умрата и след това да се влезе отново в ихрам в деня ет- теруийе ( за извършване на хаджа, ет- теруийе- това е осмия ден от месец Зул- Хидже).
2. Киран: това е човек да влезе в ихрам извършвайки с него умра и хадж заедно (без да излиза от ихрама между тях).
3. Ифрад: Това е да се влезе в ихрам само, за да се извърши хадж.

Човека извършващ киран и човека извършващ ифрад извършват едни и същи действия, но разликата, е, че на извъшващия киран му е задължение да заколи курбан, а на извършващия ифрад не му е.

Въпрос 153: Какво е описанието на хаджа?