Биенето и удрянето на жени е забранено в Исляма

Удрянето на жената според Исляма

Биенето и удрянето на жени е забранено в Исляма
تحريم ضرب النساء في الإسلام باللغة البلغارية


ПИСАТЕЛ:
Ахмед Ел- Емир
أحمد الأمير

 

ПРЕВОДАЧ
EUROPEAN ISLAMIC RESEARCH CENTER (EIRC)
المركز الأوروبي للدراسات الإسلامية

 
www.islamland.com
 


Предисловие

Слава на Аллах, който изпрати Мухаммед като благовестител, предупредител, призоваващ към Неговият път и озаряващ със светлината на напътствието. Слава на Аллах, който предпочете сподвижниците на Мухаммед ﷺ и ги удостои с огромна чест. И нека мира и благослова да са над Мухаммед, неговото семейство, сподвижници и последователи до съдния ден.
Тази книга е написана в отговор на съмненията, които е заложил дявола при някои хора, вкарвайки ги в дълбока заблуда. На много срещи се обсъжда темата за насилието, което се упражнява върху жената в Исляма. Също така наблюдаваме, че в изключително много сайтове се говори по този върпос без знание и прозрение. Много от хората, които мразят Исляма се ангажират да вкарват съмнения между хората чрез клевети и лъжи, които нямат нито корени, нито стъбла. Това ме подтикна да предоставя на уважаемия читател книжка, която да поясни ясните позиции на Исляма относно нанасянето на удари върху жената и явната разлика между него и останалите религии по този въпрос. Ислямът е единствената религия, която забранява да се удрят жените, независимо дали са още мънички или са пораснали. Сега ви оставям да разгледате този въпрос с подробности и след като бъдете информирани сами да си изградите мнение за него.

Писател: Ахмед Ел- Емир.


Класифициране на произлизащите дела от човека според божествените закони на Исляма (Шериат).

    Всяко едно действие и дело извършено от човека се класифицира под сянката на Исляма чрез ясно разграничение, което на кратко определя дали то е позволено или забранено. Това дело се класифицира според следните точки:
1.    Фард (задължително)-Това е най- високият клас. То е всяко дело, което Аллах е заповядал непременно да бъде извършено с категорично доказателство, в което няма неяснота. Пример затова са молитвата- намаз, говеенето през месец Рамадан и четенето на Корана. Становището за тези неща е, че всеки човек е длъжен да ги извършва, и който ги извършва за него ще има награда, а който не ги извършва за него ще има наказание.
2.    Мустехаб (желателно)- Това е всяко нещо, което е повелено от Аллах, но не е задължително то да бъде извършено. Становището за тези неща е, че който ги извършва, за него ще има награда- севаб, а който не ги извършва, за него няма да има грях. Пример за това е почистването на зъбите с мисвак  преди всяка молитва- намаз.
3.    Мубах (позволено)- Това е всяко нещо, за което няма нито награда- севаб за извършилият го, нито грях за неизвършилия го. Пример затова е вървенето пеша, качването на превозно средство и подобни на тях неща, които са от ежедневието на човека и са позволени да се извършват.
4.    Мекрух (нежелателно)- Това е всяко нещо, което е порицано от Аллах, но човека не е задължен да го изостави. Становището за тези неща е, че който ги изостави следвайки повелите на Аллах, за него ще има награда- севаб, а който ги извършва за него няма да има грях. Но наред с това силно препоръчително е човека да страни и да отбягва тези неща, а не да разчита на това, че няма грях да ги извършва, защото продължителното им извършване води до прекрачване границите на Аллах и извършване на действия, които са строго забранени (харам) от Превеликия и Всевишен Аллах. Тези дела са определени като нежелателни не защото няма грях да се извършват, а защото са неща които човек може да бъде принуден да извърши, поради заобикалящите го хора и среда. Например: Аллах не желае да се развеждат вярващ мъж и вярваща жена, но не го забранява, защото в част от ситуациите развода е наложителен и е по- доброто от това да останат заедно.
5.    Харам (забранено(грях))- Това е всяко нещо, което Аллах е забранил с категорично доказателство, в което няма неяснота и човека непременно трябва да страни от него. Становището за тези неща е, че който ги извърши за него има грях, а който ги изостави следвайки повелите на Аллах за него има награда (севаб). Пример затова е забраната за употреба и консумиране на алкохол.

Разликите между позволеното (халал) и забраненото (харам):
    Познаването на позволеното и забраненото и правенето на разлика между тях е стълб на Исляма и показател на вярата. Тези две неща са обвързани както със сърцето, така и с явните дела. В основата си всяко нещо е позволено, затова не може да се каже за нещо, че е харам, ако за него няма ясно доказателство , че е забранено. Определянето на халала и харама е право само и едниствено на Всевишния Аллах, защото той е Онзи, който създава, възпитава, улеснява, дарява човека с благодати и му позволява и забранява каквото пожелае. Но наред с това от Неговата милост е това, че Той направи определянето на дадено нещо като халал или харам да се връща към основателни и разумни причини, които определят дали то е добро или лошо за обществото. И според това правило Аллах не позволява друго, освен онова, което е добро, и не забранява друго, освен онова, което е лошо.

Промяната на класификацията на дадено дело от една точка към друга:
1-    Промяна на позволеното нещо (мубах) към забранено (харам) и обрарното:
Понякога нещо, което е позволено (мубах) може да стане забранено (харам). Това се случва, когато се появят странични влияния, които го преобразяват от нещо хубаво за човека към нещо лошо. И за да стане още по ясно ще дадем следния пример: „Според божествените закони на Аллах разхождането по улиците е позволено. Но то може да стане забранено (харам) след като управника на държавата приеме закон, чрез който забранява на хората да излизат по определени улици след десет вечерта, поради мерки за сигурност, с които се цели опазване на човешкия живот.
Също така понякога нещо, което е забранено (харам) може да стане позволено (мубах). Това се случва, когато се появят странични влияния, които водят човека до безизходица и застрашават неговият живот. Например: „Знаем, че пиенето на алкохол е голям грях. Но макар да е така, той става позволен за човек, който се е изгубил в пустинята и е изложен на опасност да умре от жажда. Търсейки вода, той не намира друго освен алкохол и ако не пие от алкохола, той ще умре. В този случай за него пиенето на алкохол става позволено (мубах), до толкова, до колкото да запази живота си и да премахне опасноста от себе си. Но в никакъв случай не му се позволява да пие повече от нужното количество за запазване на живота му.“
2-    Промяна на задължителното нещо (фард) към забранено (харам) и обратното:
Понякога нещо, което е задължително (фард) може да стане забранено (харам) и обратното.Това се случва по същиян начин, който е пояснен в предишната точка. Например: „Човека е задължен да изпълнява петкратната молитва, но това негово дело може да стане забранено (харам), когато има силно земетресение и той остане в сградата да отслужва молитвата, защото по този начин той се излага на огромна опасност и гибел!!! Също така знаем, че е забранено и огромен грях, да се отреже крака на човека. Но когато доктора е принуден да отреже крака на даден човек, за да спаси тялото му от гибел и разпространение на дадена болест, за него става задължително (фард) да премахне този крайник и да спаси човека. А ако откаже да отреже крака, той има огромен грях и трябва да бъде наказан от закона.
3-    Промяна на нежелателното нещо (мекрух) към желателно (мустехаб) и промяна на нещо, което е желателно (мустехаб) към забранено (харам):
Понякога нещо, което е нежелателно може да стане желателно, та дори и задължително. Например: „Развода е нещо нежелателно според повелите на Исляма и Аллах не го харесва. Но понякога липсата на развод може да доведе съпругата до грях, който може лесно да се предотврати чрез него. Или пък жената е лека и мъжа е загубил надежда тя да се поправи. В този случай развода преминава от нежелателен към желателен, а понякога и към задължителен.
И понякога нещо, което е желателно може да стане забранено. Например: „Използването на мисвак е желателно, но то става забранено, когато зъбите на човека се клатят и има опасност да изпадат при използването му. В това положение използването на мисвак противоречи на едно основно шериатско правило, което гласи: „Не вършете зло и не отвръщайте със зло.“

Накратко:
Исляма не е сляпа религия, която не вижда човешките способности и не обръща внимание на ежедневните ситуации, в които човека изпада през живота си. Но слепотата всъщност е заложена в сърцата на неговите врагове, които желаят да объркат хората и да им промият мозъците чрез съчиняването на най- различни лъжи за тази религия. Те желаят да угасят светлината на Аллах с лъжите си, но Аллах приема единствено да засияе в пълнота Неговата светлина.
    Уважаеми читателю, надяваме се вече да си разбрал, че Исляма не е религия на гнета, а религия на справедливоста. А справедливоста е производна от име, с което се назовава Аллах- Всесправедливия (Ел- Адл). Затова забраните и повелите в Исляма са базирани на справедливост, а не на слепота. Що се отнася до гнета, всички нейни разновидности са забранени според Исляма.


Взаимоотношенията със съпругата в светлината на Свещенния Коран и пречистия суннет .

1.    В светлината на кораничните текстове ние откриваме, че Всеславния и Всевишен Аллах е повелил добротворството към съпругата, почитането ѝ и добро съжителство с нея, дори да се е загубила обичта в сърцето на мъжа. Всевишния Аллах казва в Неговата книга: „И живейте с тях, както подобава. А ако сте ги възненавидили, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро.“
А Пратеникът на Аллах ﷺ в суннета си казва: „Нека не мрази вярващия мъж вярваща жена, ако той намрази някои нейни нрави ще намери други, от които ще остане доволен.“
2.    В Корана Аллах споменава, че е предписал права и задължения на съпругата, така както е предисал на мъжа. Всевишния и Превелик Аллах казва: „И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая“
3.    Пратеникът ﷺ, малко преди да умре, ни завещава да почитаме жената и да се грижим за нея, предпазвайки се от гнета и погубването на правата ѝ. Той ﷺ казва: „Отнасяйте се с добро към вашите съпруги.“ Също така казва: „Вярващите с най- пълна вяра са онези, които са с най- добро поведение, а най- добрите сред вас са онези, които са най- добри със съпругите си.“ В друго предание от Айша /Аллах да се смили над нея/ се споменава, че Пратеникът на Аллах ﷺе казал: „Най- добрия измежду вас е онзи, който е най- добър за семейството си, а аз съм най- добрия от вас за семейството си.“
4.    Пратеникът на Аллах ﷺ повелява да се отнасяме с тъпрение към съпругите си, да не обръщаме внимание на гафовете им, и да им опрощаваме грешките, защото тези неща са в природата според която е сътворена жената. Пратеникът ﷺ казва: „Наистина жената е създадена от ребро, което ти няма да можеш да изправиш. Затова ако ти искаш да ѝ се наслаждаваш, ти ще се наслаждаваш и тя ще бъде крива, но ако решиш да я изправиш ще я счупиш. А чупенето е развода.“ Също така казва: „Отнасяйте се с добро към жените! Те са създадени от ребро, а най- кривото от него е върха му. Ако ти се опиташ да го изправиш, ще го счупиш, но ако го оставиш, то ще остане криво. Отнасяйте се с добро към жените.“

Удрял ли е Пратеникът на Аллах ﷺ някоя от съпругите си, поне веднъж?
Пратеникът ﷺ е прекрасният образец за мюсюлманите, които са задължени от Аллах да го следват и да му подръжават. Всевишният Аллах казва: „Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.“
Той е върховен пример и морален идеал, който Аллах изпрати с правоверната и улесняваща религия, възпита го по най- прекрасния начин и го описа с велик нрав и възвишени качества. Всевишния Аллах казва: „Ти наистина имаш велик нрав.“
Той е човека, който е приложил съвършенния морал на практика и в реално време за да покаже, че това не е фантазия а нещо, което е по-силно за всеки един човек. Доказателство затова са думите на Пратеника ﷺ: „Наистина аз бях изпратен да доведа до съвършенство добрите обноски.“
    Неговата съпруга Айша /Аллах да се смили над нея/, която е човека, който най- добре познава поведението и обноските му от всеки друг, разказва: „Неговият морал беше Корана.“ Т.е. той извършваше всяко нещо повелено в него и изоставяше всяко нещо, което е забранено в него. Всички похвални обноски, към които ни подтиква Корана се намираха при Пратеника ﷺ и бяха приложени от него в реално време и всички порицани и забранени обноски в Корана бяха много далеч от него и той странеше изключително много от тях.
    Ако ти прочетеш житието на този човек, ще разбереш, че нито един път през живота си не е удрял жена или дете!!!
    Дори нещо повече, ако ти се насладиш на четенето на неговото житие и размислиш върху неговите предания ще забележиш, че той ни предупреждава със строго предупрежение да не пристъпваме към удрянето. Неговата съпруга Айша /Аллах да се смили над нея/ разказва за него:„Пратеникът на Аллахﷺ никога не е удрял нещо с ръката си, нито жена, нито слуга. Изключение единствено е положението, когато той воюваше по пътя на Аллах. И никога не отмъщаваше, когато ставаше въпрос за самия него, но когато се прекрачваха границите на Аллах, той отмъщаваше заради Аллах.“
    Нещо повече, дори няма предания да е удрял онези, от враговете му, които са искали да го убият, злословели са по негов адрес и са полагали всевъзможни усилия да го възпрат от призива към Аллах.
    Нека погледнем какво казва за него, човекът който най- много време прекарваше с него, това е слугата му Енес. А без съмнение онзи, който прекарва много време с даден човек разбира всичко за него и го опознава много добре. Казва за него слугата му Енес ибн Малик /Аллах да се смили над него/: „Прислужвах на Пратеника на Аллах в продължение на десет години, и той никога не ми каза: „Уф.“; и никога не ми каза за нещо, което съм извършил: „Защо го направи?“; и никога не ми каза за нещо, което не съм извършил: „Защо не го направи?“ Пратеникът на Аллах ﷺ беше човека с най- хубаво поведение.“


Позволено ли е да се удря съпругата според Исляма?

Нещата върху които се базират законите на Исляма (шериат) са кораничните текстове на Всевишния Аллах и достоверните (и добри) предания на Неговият благороден Пратеник Мухаммед ﷺ. Затова ние ще се аргументираме с тези две неща при поясняването на въпроса: „Позволено ли е да се удря съпругата според Исляма?“ Дали това удряне е задължително (фард), желателно (мустехаб), позволено (мубах), нежелателно (мекрух) или забранено (харам)?! Това ще разберем от преданието на Иййяс ибн Абдуллах, в което той казва: Пратеникът на Аллах ﷺ каза: „Не удряйте рабините на Аллах.“След като Омар/Аллах да се смили над него/ чу тези думи,отиде при Пратеника на Аллах ﷺ и каза: „Жените ще се възгордеят и ще надделеят над съпрузите си ?!“И така Пратеникът на Аллах ﷺ позволи да се удрят жените, но голяма част от тях започнаха да посещават съпругите му и да им се оплакват от съпрузите си. Тогава Пратеникът на Аллах ﷺ каза: „Много жени започнаха да посещават семейството на Мухаммед и да се оплакват от съпрузите си, техните съпрузи, не са от най- добрите сред вас .“

Посредством това предание за нас се изясняват следните неща:
Случката описнана в това предание не се развива в един и същи период от време, но се развива в рамките на три различни периода от време:
Първи период: През него Пратеникът на Аллах ﷺ каза: „Не удряйте рабините на Аллах.“До тук свършва първият период.
Втори период: Омар /Аллах да се смили над него/ отива при Пратеника на Аллах ﷺ във време, което е различно от времето през което е казал: : „Не удряйте рабините на Аллах.“, за да се оплаче от жените, като казва: „Жените ще се възгордеят и ще надделеят над- съпрузите си?!“ Ето тук Пратеникът на Аллах ﷺ позволява да се удрят жените, съобразявайки се с виждането на Омар, който споменава каква е реланоста и пояснява, че понякога това е наложително в живота. Но какъв трябва да бъде този удар според Исляма? Това е нещото, което ще разгледаме след малко.
Трети период: След като Пратеникът на Аллах ﷺ позволи на съпрузите да удрят жените си, които не се подчиняват и се възгордяват над тях, започнаха да идват много жени при него, за да му се оплакват от ударите на съпрузите си. Товага Пратеникът на Аллах ﷺ каза: „Много жени започнаха да посещават семейството на Мухаммед и да се оплакват от съпрузите си, техните съпрузи не са от най- добрите сред вас.“ В този последен период на случката се изяснява становището на Исляма относно въпроса: „Позволено ли е да се удря жената според Исляма?‘ Според Исляма удрянето на жената е нежелателно (мекрух), а в някои случаи, когато съпруга престъпи границите на Аллах става и забранено (харам)- това е нещото, за което ще говорим от тук нататък. Нима се разбира от преданието, че Пратеникът на Аллах ﷺ ни подтиква да удряме жените? Нима се разбира от него, че той възхвалява онзи, който удря съпругата си? Разбира се, че не!!! От това предание се разбира, че Пратеникът на Аллах ﷺ порицава онзи, който удря съпругата си и го определя като лош човек.
Сподвижниците на Мухаммед ﷺ много добре разбраха, какво цели да поясни той с тези думи и ги приложиха в живота си. Те бяха сигурни, че онзи, който удря съпругата си няма да получи удовлетворението и одобрението на Пратеника ﷺ. А без съмнение делото от което, не е удовлетворен Пратеникът на Аллах се счита за силно нежелателно (мекрух), а в част от случаите дори става забранено (харам).

Възможно ли е удрянето на жените да премине от нежелателно (мекрух) към забранено (харам).
Вече видяхме как първоначалното становище на Исляма за удрянето на жените беше забранено (харам), след това стана позволено (мубах) заради определени обстоятелства, които наложиха това и накрая премина към силно нежелателно (мекрух). Но кога удрянето на жените става забранено (харам)? То става забранено, когато се практикува без основателна и наложителна причина и удара е силен и причиняващ щети на жената. Без съмнение всяка разновидност на гнет и прекрачване на нормалните граници е забранена (харам) според Исляма. Всевишния Аллах ни предупреждава в Неговата мъдра книга да се предпазваме от всеки вид гнет. Той казва: „И който от вас угнетява, ще го накараме да вкуси голямо мъчение.“ Също така Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Предпазвайте се от несправедливостта, защото несправедливостта е тъмнина в съдния ден.“ Предава се от Енес /Аллах да се смили над него/, че Пратеникът на Аллах ﷺ е казал: „Предпазвайте се от молитвата (дуата) на угнетения, дори той да е неверник, защото за нея няма преграда .“
Исляма забранява да се вреди под всякакъв вид и форма, било то чрез думи или дела.
-    Що се отнася до вредата с думи за нея Всевишният Аллах казва: „Онези, които набедят целомъдрена жена, наивна и вярваща, те са прокълнати в земния живот и в отвъдния, и за тях ще има огромно мъчение.“
-    Що се отнася до вредата с дела, чрез нанасяне на удар без право и подобни, за нея Всевишният Аллах казва: „ А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.“
-    Що се отнася до вредата нанесена, чрез несправедливо отнемане и ядене на чуждо имущество, за нея Всевишният Аллах казва: „И не яжте своите имоти помежду си с измама.“
В това нещо са равни всички хора независимо от пола, възраста и религията. Предава се от Ебу Хурейра /Аллах да се смили над него/, че Пратеникът на Аллах ﷺ е казал: „Истински мюсюлманин е онзи, от чийто ръка и език хората са в сигурност, а истински вярващ е онзи, на когото хората имат доверие за кръвта (живота) и имуществото им.“

Становището на Ислямската религиозна съдебна власт относно удрянето на жените:
Ислямската религиозна съдебна власт смята, че въпроса за удрянето на жената от мъжа и нанасянето на щети върху нея, произхождаот прекалена сериозност от страна на мъжа и липса на снизхождение и умереност при възпитаването и поучението на съпругата му. Така това способства съпруга да прекрачи границите на нормалното и да престъпи към гнет и агресия, който си мисли, че упражнява следвайки божествените закони, но това съвсем не е така. Това става причина да зачестят оплакванията от страна на съпругите в шериатските съдилища. Пример затова е следната присъда:

На 12/12/2012 година вестник Ер- Рияд публикува на своята интернет страница следното:
„Окръжният съд в провинцията Ел- Катиф, кралство Саудитска Арабия, осъди мъж нанесъл удар на съпругата си с 30 бича на обществено място, за да бъде това поука за всеки, който мисли да посегне на съпругата си. Също така съда отсъди този мъж да се обучава в един от специализираните институти със специалност „Взаимоотношенията със съпругата и семейството“ и да положи писмен изпит, който трябва да се представи в съда и да бъде прикрепен към делото.По същия начин ще бъде наказван всеки мъж, който си е позволил да удари съпругата си, в съдилищата на всяка една мюсюлманска държава. Но това от своя страна става причина част от жените да заплашват съпрузите си и да пристъпват към измама, като умишелно се нараняват по тялото и отиват в полицията, след това подават лъжлива жалба срещу съпрузите си, като по този начин ги угнетяват, защото те всъщност са невинни.“
Ползата, която може да си извлечем от споменатото, е че разумния мюсюлманин, който следва ученията на Исляма не се задоволява да бъде угнетявана и нападана жената, защото нашата религия не ни повелява това. Нещо повече, тя го определя като забранено (харам) за нас, като го поставя в графата на нещата за които има грях. Тази религия ни заповядва да прощаваме и извиняваме, да бъдем търпеливи и толерантни и да отвръщаме на злината с добрина. Редно е да се знае, че Исляма не е направил удрянето на жените да бъде нещо позволено, но то става позволено в някои силно наложителни ситуации, в които семейният живот не може да продължи нормално без него. Но макар да го позволява в опрелени случаи, той поставя за него условия, които го правят трудно приложимо, защото от тези условия е да се запази семейството и обществения морал в обществото като цяло.


Съдебните постановления на шериата в случай, когато съпругата е непокорна, твърдоглава и наивна.

Може би някой от вас ще каже: „Не е ли по- достойно за мъжа да поучава с думи непокорната и твърдоглава съпруга, вместо да я удря?“ Нашият отговор е: Разбира се, че да! Това е нещото към което ни подтиква нашият Покровител Аллах, като казва в Корана: „А онези (съпруги), от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите, и [ако трябва] ги удряйте ! А покорят ли ви се, не търсете средство против тях! Аллах е Всевишен, Превелик.“
Също така Пратеникът на Аллах ﷺ казва по време на прощалното си поклонение- хадж: „Завещавам ви да се отнасяте с добро към жените, защото те са ваши робини  и вие не притежавате друга власт към тях освен тази, докато те не извършат явен грях . А ако извършат такъв грях се отдръпнете от тях в постелите, [и ако трябва] ги удряйте, но да е слаб удар в който няма вреда за тях! А покорят ли ви се не търсете средство против тях! Вашите жени имат задължения към вас, но вие също имате задължения към тях.“
Вече станахме свидетели как Премъдрия Аллах, който е осведомен за всяко едно дело на човека, и неговият благороден Пратеник ни поясняват правилният метод за лечение на непокорната и твърдоглава съпруга. Или накратко, този метод съдържа в себе си три последователно степенувани стъпки:

1-    Първа стъпка:
Съпруга да пристъпи към наставления и поучения,които да станат причина жената да се поправи и да не се стига до втората стъпка- отдръпване в постелите. Следването на последователноста на тези стъпки е задължително (фард) при болшинството от ислямски учени. Затова на първо място мъжа е длъжен да се доближи до сърцето на съпругата си, чрез нежни думи и приятни слова, които да я накарат да се разчуства и да разбере, че той не желае за нея друго освен добро. След като се доближи до сърцето ѝ, той е длъжен да поднесе съветите и наставленията си по начин, по който тя да ги приеме и да се поправи, като се положат всевъзможни усилия от негова страна. Трябва да имаме впредвид, че наставленията не се приемат, когато те са отправени от грубо и студено сърце, по неподходящ начин, затова е редно съпруга да използва всевъзможни методи, за да бъде прието наставлението му от съпругата с примирено сърце, като да ѝ подари подарък, да покаже че тя е важна за него и т.н. И накрая след извършването на всичко това, ако жената е интелигентна и с добри обноски ще се поучи от думите на съпруга си и ще се поправи, отправяйки зрял поглед над нейното щастливо бъдеще със съпруга и децата ѝ. Но ако съпругата се окаже голям инат и с лош морал, и въпреки всички положени усилия от страна на съпруга, тя продължи да упорства и да не се поучава и покорява, в такъв случай се позволява на мъжа да премине към втората стъпка, в която той трябва да се отдръпне от нея в постелята. Но условието, за да премине към нея е, той да е изчерпал силите си и да няма способност да прилага повече тази първа стъпка.

2-    Втора стъпка:
Съпруга да обърне гръб в леглото на жената и да не се отнася с нея като негова съпруга, като не говори с нея за период от три дни. Този период е максимума, защото Пратеникът ﷺказва: „Не е позволено на мюсюлманина да се сърди [и да не говори] на своя брат за повече от три дни.“
Това се извършва от него, за да осъзнае съпругата, че той не е доволен от нея и това, което тя върши. Тази стъпка се счита за втори шанс, който Исляма дава на жената да се поправи и той е в рамките на три дена. Така тя има време през тези три дни да размишлява и да се възпре от онова заради, което нейният съпруг ѝ обръща гръб. Но в никакъв случай не се позволява да се превишават три дена, защото това е наказание и гнет за жената. В момента, в който тя се поправи и се възпре от лошото дело, съпруга е длъжен да престане с неговоренето и обръщането на гръб, и също така е длъжен да ѝ опрости и да я извини. Но ако тя не се поучи и от тази втора стъпка и продължи да се гордее и да се инати, тогава след третия ден се преминава към третата стъпка.

3-    Трета стъпка:
След като съпруга е опитал да накара съпругата си да се поправи, чрез подаръци, благи думи, поучения, съвети и наставления и след като е преминал през периода на сърдене и обръщане на гръб, но няма никаква полза от тези две неща, тогава му се позволява да се опита да вразуми съпругата си чрез леко удряне, което не причинява болка на жената и не оставя белези по тялото ѝ. Както споменахме, болшинството от учени са на мнение, че мъжа е задължен да спазва последователноста на тези три стъпки, а тя е:
1-    Съвети и поучения;
2-    Обръщане на гръб(в леглото т.е: липса на ласки и близост) и необщуване;
3-    Нанасяне на лек удар.

Предава се от Ата, че е попитал ибн Аббас: „Какво означава лек удар?“, а той отговорил: „Да я удариш с мисвак  или нещо подобно!!“Хасен Ел- Бесри казва: „Това означава удар, от който тя не усеща нищо.“
Питам те в името на Аллах, уважаеми читателю: „Каква болка може да причини една малка пръчица като мисвака, която не превишава размерите на молив?!!! И може ли това да се нарича домашно насилие?!!!“
Ако твърдиш, че удара с малка пръчица като мисвака е домашно насилие, тогава ти имаш нужда да погледнеш към филмите на запада, които са снимани в Холивуд и други известни места. Тези филми ни представят яростни разговори между двама мъже, мъж и жена и работодател и работник!!! По време на тези разговори единият поставя пръста си на гърдите на другият, за да го сплаши, та дори в част от случаите го блъска или удря с ръка или химикалка. Също така не са редки случаите, в които ни се демонстрира как един човек удря шамар на друг. Това се наблюдава в тези филми дори между съпрузите! Колко пъти сте виждали, когато сте гледали филм съпруга или съпругата да удари в лицето на другия силен шамар и да излезне навън? Нещо повече, претендира се, че това е цивилизована постъпка!!! Оттук стигаме до погрешния и нелогичен извод, че удрянето на шамар по лицето е цивилизована постъпка, а Исляма е религия на насилието, макар той да забранява да се удря човека по лицето и да забранява да се удря жената с удар, който ѝ причинява болка!!! Това е неразумно!!!
И наред с това, че Исляма позволява на мъжа, който е изчерпал възможностите си с първата и втората съпка, да премине към третата, той също така дава възможност и на жената,ако пожелае да потърси развод преди третата стъпка. Този развод се нарича ел- Хал‘а, което означава, тя да поиска от съпруга си да я разведе, като му предложи да върне задължителната плата- мехр, която той е изплатил на нея при сключаването на религиозният брак. Този вид развод е тема, за която ще говорим по- нататък, с позволението на Всевишният Аллах.

Имайте предвид, че тези три стъпки, за които говорим, не се отнасят за ежедневни и дребни проблеми. Те се прилагат при крайна необходимост, когато проблема е огромен. Например: „Ако съпруга каже на съпругата си: „Сготви ни днес ориз с риба.“ След това съпругата забрави и сготви ориз с пиле, трябва ли съпруга да пристъпи към тези три стъпки?! Разбира се, че не!!! Това са нормални неща от ежедневието, които трябва да бъдат подминати със смиреност и без упреци. Но ако жената е с лошо поведение, инатлива, надменна и непокорна, все неща, които водят семейството до скандали и разруха, тогава какво правим?!!! Тук ние се намираме пред непокорна съпруга, която има нужда да бъде превъзпитана и лекувана, подобно на болния, който се нуждае от лекарство. Представете си скъпи читателю, какво би станало, ако тя бива оставена да продължава с ината, високомерието и лошите нрави, които водят семейството до разруха и развод?!!! Исляма цели да запази семейството по все възможен начин, затова позволява на съпруга след като изчерпа силите си с първата и втората стъпка и тя не се поправи, да премине към леко удряне, което не причинява болка на жената. А нима този лек удар, чрез който се цели запазване на семейството и порицаване на лошите постъпки на съпругата, не е по- добър от развода?!!! Ако този лек удар е слепота с едното око, а развода е слепота с двете очи, кое би избрал ти при безизходица? Нещо повече, ако съпруга разведе тази непокорна съпруга и тя остане на това положение, това може да доведе до разпадане на цели семейства и до разпадане на обществото като цяло!!! И ако дори след тези три стъпки тя не се поучи, чак тогава мъжа пристъпва към развод.

Значението и смисълът на думата „удар“ в Исляма.

Исляма е строго порицал домашното насилие и е предписал за него наказание на този свят и в отвъдния още преди да бъдат създанени правозащитните организации по света, които се грижат за правата на съпругата и децата и още преди тези организации да се обявят срещу домашното насилие. Исляма не само че забранява, домашното насилие като дело, но забранява и онова, което е от думи като обиди, неприлични слова, ругатни, псуване и др. А само по себе си, това говори, че Исляма е много по- обхватен и по- пълен като закони, от законите на тези правозащитни организации. Преди повече от 1400 години Пратеникът Мухаммед ﷺ е казал: „Истински мюсюлманин е онзи, от чийто ръка и език хората са в сигурност, а истински вярващ е онзи, на когото хората имат доверие за кръвта (живота) и имуществото им.“
Също така в дуго предание той казва: “Мюсюлманинът не е побойник, нито проклинащ, нито груб, нито пък вулгарен.”
Тук е момента читателя да попита: „Как така Исляма строго порицава насилието и наказва извършителите му след като позволява да се удря непокорната и наивна съпруга?!!!“
За да отговорим на този въпрос, първо трябва да поясним значението и смисъла на думата „удряне“ в Исляма и разликата между това значение и съвременното разбиране на тази дума. В днешно време, когато някой чуе, че даден мъж е ударил съпругата си веднага му идва на ум грозна сценка и брутален побой. Това лошо разбиране способства грубия и несправедлив съпруг да угнетява съпругата си и да я налага с юмруци и ритници, които водят до силни наранявания и опасни счупвания по тялото. Това е значението на думата „удряне“ в съвременния живот, което се е заложило при нас от снимки на груби и вулгарни мъже: диваци, които не почитат жената и нейните права.
Ако ти кажа, че аз съм ударил звънеца на вратата, ти ще разбереш ли от тези думи, че аз съм нападнал и счупил вратата?!! Или ако ти кажа, че ще ти дам (Едрибу-ще те ударя) един пример, ти ще разбереш ли, буквалния смисъл, че аз ще те нападна примера?!!  От тук разбираме, че значението на думата удари (дарабе) се променя спрямо изречението, в което се използва смисъла, в който се използва намерението на изричащия я човек и неговият нрав. Всичко това способства ние да си изградим една представа за тази дума в нашия разум. Но дали нашите представи за значението на тази дума съответстват на значението ѝ в Исляма или не?!!! Разбира се, че не!!! Значението на тази дума в Исляма няма нищо общо със съвременното ѝ значение.Нанасянето на удар според съвременното значение на тази дума е строго забаранено от Исляма и за него има голям грях. Двете разбирания на тази дума не може да имат общи черти, защото те са напълно различни и всяко едно от тях противоречи изцяло на другото. Ако трябва да бъдем справедливи ние трябва да признаем, че в Исляма няма насилие над жената, защото той не го позволява и порицава строго извършителя му. Нещо повече, Исляма забранява да се мами, унижава и угнетява съпругата, той забранява на съпруга да я обижда, ругае и да ѝ говори с непричилни и груби слова. Истинското значение на думата „удар“ в Исляма означава, леко удряне, което наподобява примера за удрянето на звънеца, който споменахме по- рано. Като с този лек удар се цели жената да осъзнае грешката си, да се поправи и да разбере, че нейният съпруг има права, които тя трябва да му отдаде. И както споменахме Исляма е направил последователни стъпки, които съпруга е длъжен да следва при непокорноста и упорството на съпругата си, а лекия удар е последната стъпка и крайната мярка, към която се прибягва в краен случай [преди да се пристъпи към развод]. И макар Исляма да позволява лекото и незначително удряне на жената, при гореспоменатите условия, той строго осъжда грубия съпруг, който престъпва границите на Аллах и угнетява съпругата си, чрез силен удар и побой. За този съпруг според Исляма ще има наказание още на този свят и след това в отвъдния. Затова мисля, че е редно да поясним основните правила при възпитанието на съпругата чрез удряне според Исляма, а те са:
1-    Следване на последователноста на предписаните стъпки за превъзпитание на съпругата: това означава съпруга да е изчерпал силите си при предишните две стъпки, в които се съдържа съветване, поучение и наставление след това отдръпване в постелите.

2-    Удара да бъде с мисвак или нещо подобно:това е малка пръчица, която не надвишава дължината и дебелината на молив.

3-    Да не се удря жената по лицето и по чувствителните места от тялото: Исляма забранява да се удря човека по лицето, независимо дали е мъж или жена, така както забранява животните да се удрят по лицето. Лицето според Исляма е почетено и чувствително нещо, а удрянето по него причинява болка на човека. Също така Исляма забранява да се удря жената по чувствителни зони от тялото, на които може да почувства болка. Ето това са границите на Аллах, а който ги престъпи той е грешник.

4-    Превъзпитанието на жената с лек удар да не е пред очите на други хора: не се позволява на мъжа да удря съпругата си пред други хора, а още повече пред децата си, защото на първо място в това се съдържа унижение за жената, и на второ място то става причина за лошо възпитание на децата. А какво ли възпитание би дал на децата си баща, който удря съпругата си пред очите на неговите деца или най- малкото те го чуват със слуха си?!!!

5-    Удара да не бъде силен и да не оставя следи по тялото на жената, като синини, кръв, рани, счупени кости, та дори най- малък белег върху кожата- съпруга, който е оставил следа върху кожата на жената след удара, или я ранил, или е счупил кост, или е предизвикал кръвоизливи е извършил грях и се счита за грешник, защото това е чудовищна постъпка, чрез която съпругата няма да се поправи и разкае. Този съпруг единствено цели да си отмъсти и да навреди на съпругата си, а не да я превъзпита. Затова според каноните на Исляма (шериат) той трябва да бъде преследван и наказан от шериатския съд.
    Въпроса за удрянето на жените не е въпрос свързан с определен период от време, определено място или определена общност, той е на лице при всички общности, във всеки един период без изключение. Онзи, който желае да се запознае с положението на жената при древните общности, ще намери много книги, които говорят за положението на жената в древногръцкото, древноримското, древнокитайското, древноиндийското общество и др. Но е редно също да се запознае с въпроса как са се отнасяли: юдаизма и християнството към жената и дали са позволявали да се удря жената, защото този въпрос е бил широко разпространен при древните общества, дори при обществото, в което е живял месията Исус (Иса). Дали някога Исус е споменавал, че е забранено да се удря жената?!!! И дали ще се намери в свещенната книга на християните, без значение дали ще е в новия или в стария завет, забрана за удрянето на жената или най- малкото, че то е нежелатлено?!!! След като се направи едно изследване ще се достигне до извода, че няма строфи, които да говорят за това!!!
    Ако мъж християнин удари съпругата си, дали е извършил грях според религията си и какво наказание ще му бъде приложено според текстовете на неговата религия? Разбира се, че не е извършил грях!!! Доказателство за това е факта, че няма дори една строфа в стария или в новия завет, която да споменава това и да го определя като грях!!
    Но още по учудващото е, че той няма да бъде наказан за това дело дори от закона, освен ако няма явни следи от удари, като рани, счупвания, кръв, синини и др. Така в случай, когато той я е удрял и по тялото ѝ няма никакви белези, той не се наказва!!! С две думи при тях ако е нанесен силен удар на жената и няма следи по нея, мъжа нито има грях, нито се наказва според техните закони и постановления!!!
    Сега нека отправим поглед към юдаизма и будизма. Дали в тези две религии има религиозни текстове, които забраняват да се удря жената?!!! Разбира се, че не!!! Няма такива религиозни текстове в никоя друга религия освен Исляма!!! Дори това дело да премине според Исляма от забранено (харам) към нежелателно (мекрух), то се счита от тази религия за нещо порицано, а това го няма в друга религия!!!Що се отнася до останалите религии, в тях изобщо не се споменава този въпрос! Съответно удрянето на жената при тях не се определя като нежелателно (мекрух) или забранено (харам).
    Също така, няма друга религия, която да налага контрол и да определя строги правила при удрянето на жената, освен Исляма. Например: Ако съпруга християнин загуби контрол над себе си в определен момент и удари съпругата си, какви правила трябва да спазва и какви граници не трябва да прекрачва? Дали християнството описва тези граници, като да не я удря по лицето, да не е силен удара, да не оставя белези по тялото и т.н.? Разбира се, че няма нищо подобно в християнството.
    Онзи, който проучи добре ежедневието в което живеем ще открие, че рекордния брой на упражнено насилие върху жената е при немюсюлманите, като християни, евреи и т.н.. Погледни към съдебните и полицейски регистри на американските и европейските съдилища и сам ще се убедиш, че броя на онези съпрузи, които налагат домашно насилие върху жените и децата си, е изключително голям!!!
    Това е било така и по време на невежството при арабите- периода преди да се появи Исляма. През това време арабите бичували съпругите си, така както са бичували робите. Това нещо се считало за нормално и обичайно, защото нямало закон или шериат, който да го определя като престъпление и грях. Но след като се появи Мухаммед ﷺ, той строго порица това дело, като каза: „Нека човека да не бичува жена си така, както се бичува роб, защото той може да бъде в обятията ѝ през нощта.“ В това предание Пратеникът на Аллах ﷺ порицава човека, който удря жена си през деня,а когато настъпи нощта, той отива при нея в постелята и се облагодетелства от нея. Или иначе казано: „Как тя да бъде нежна и приветлива към теб през нощта, след като ти си бил груб и вулгарен с нея през деня?!!!“

Извадки от библията - стария и новия завет- за положението на жената:
Често ни се описва от последователите на християнската религия, че месията Исус е първият защитник на правата на жените, и че той е дал права на тях, които не са им дадени от никоя друга религия. Също така ни се описва, че библията е почела жената и е издигнала нейното положение. Но дали тези думи съвпадат с практическата реалност?!!!
    Всеки един от нас е наясно, че в библията се забранява на жената да влиза в светия олтар, който е определено помещение от църквата и се счита за най- святото място. Забранява се на всяко едно същество от женски пол да влиза в него, независимо дали е бебе, малко момиче, зряла или възрастна жена. Забранява се всички те да влизат, без да се обръща внимание на годините, защото в стария и новия завет от библията не се споменава никъде да има случай, в който е позволено на жената да влиза там. Също така сме наясно, че не се позволява на жената да има достъп до ранговете на свещеничеството, затова на нея е забранено да говори и поучава хората в църквата или дори да преподава религията на други, докато е вътре в нея. Също така не ѝ се позволява да заема ранговете на свещенник, но може да заема единствено ранга на дяконска степен, който е ранг на прислужница и слугиня!!!! Библията ни пояснява всички видове свещенство в йерархията, но се забелязва, че всички те са само за мъже!!! От тези видове са: Свещеничество на първите бащи на патриарсите- подобно на Ной, Йов, Авраам, Исаак и Яков;Араново свещеничество; Мелхиседеково свещеничество; Апостолко свещеничество и онези, който са след тях, като епископи. А ако имаше право жената да заема каквато и да е степен от степените на свещенство, щеше да е начело на това свещенство уважаемата дева Мария, която има най- голямо право да бъде свещеник, но според ученията на християнската религия това е забранено и жената не може да бъде такава.
Сега ще споменем някои строфи от Библията за да придобием представа за положението и мястото на жената в нея:
1.    Жената бива наказвана за греха на мъжа:
В Библията- Еремия (23 : 34) се казва следното: "А колкото за пророка, свещеника и оня от людете, който би рекъл: Наложеното от Господа слово! Аз ще накажа оня човек и дома му."
2.    Жената, която е извършила прелюбодеяние се изгаря с огън:
В Библията- Левит (21:9) се казва следното: „И ако дъщерята на някой свещеник се омърси с блудство, тя омърсява баща си; с огън да се изгори.“
3.    Ръката на жената бива отсичана, без да има основателна и разумна причина за това:
В Библията- Второзаконие (25 : 11- 12) се казва следното: „Ако се сбият човеци помежду си, и жената на единия, като пристъпи да освободи мъжа си от ръката на тогова, който го бие, простре ръката си та го хване за срамните му части, тогава да отсечеш ръката й; окото ти да я не пожали.“
4.    Вдовицата и разведената жена се приравнява на прелюбодейката:
В Библията- Левит (21 : 13- 15 ) се казва следното: „Аз съм Господ. И той да вземе за жена девица; вдовица, или напусната, или осквернена, или блудница да не взема; но девица от людете си да вземе за жена. И тъй, да не осквернява потомството си между людете си; защото Аз съм Господ, Който го освещавам.“
5.    Жената е напълно покорна и подчинена на съпруга си:
В Библията- Ефесяни(5 : 22- 24 ) се казва следното: Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.“
6.    Жената е длъжна да мъчли, когато е вътре в църква:
В Библията- Коринтяни 1 (14 : 34- 35 ) се казва следното: „Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът. Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.“
7.    Жената е причината за извършването на първия грях:
В Библията- Кимотей 1 (2 : 11- 15 ) се казва следното: „Жената да се учи мълчаливо с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам бе създаден, а после Ева. И Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление. Но пак тя ще се спаси чрез чадородието, ако пребъдат във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.“
8.    Мъжете стоят над жените:
В Библията- Петрово 1(3 : 1- 6 ) се казва следното:„Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота. Вашето украшение да не е външно, сиреч, плетене косата, кичене със злато, или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.    Защото така някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; както Сара се покоряваше на Авраама и го наричаше господар.“
В Библията- Битие (3 : 16 ) се казва следното: „На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.“
9.    Жената извършила прелюбодеяние се нахвърля с камъни, докато умре:
В Библията- Второзаконие (22 : 13 - 21 ) се казва следното: „Ако някой вземе жена и, след като влезе при нея, я намрази, и я наклевети в срамотни работи, и навлече на нея лошо име, като рече: Взех тая жена, и като се приближих при нея, не я намерих девица, тогава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата при градските старейшини в портата; и бащата да рече на старейшините: Дадох дъщеря си на тоя човек за жена; но той я мрази, и, ето, момата наклеветил я е в срамотни работи, като е казал: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат дрехата пред градските старейшини. Тогава старейшините на оня град да вземат човека да го накажат, като го глобят сто сребърни сикли; той да ги даде на бащата на момата, защото е навлякъл лошо име на Израилска девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот. Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата, тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния й дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре.“
В Библията- Второзаконие (22 : 22 ) се казва следното: „Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля.“
В Библията- Второзаконие (22 : 23 ) се казва следното: „Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея, тогава да изведете и двамата пред портата на оня град, и да ги убиете с камъни, та да умрат,...“
10.    Жената е на по- нисша степен от мъжа:
В Библията- Коринтяни 1 (11 : 3- 35 ) се казва следното: „Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог. Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.    А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.    Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива. Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа. (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа). Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.“    
11.    Какво казва учението на дванадесетте апостоли (дидахе) за жените:
Втора глава от апостолското учение със заглавие „Жените са длъжни да се покоряват на съпрузите си и да вървят с мъдра походка.“ гласи следното:„Жената да се покорява на съпруга си, защото главата на жената е нейният съпруг...“„Страхувай се о, женице от твоя съпруг, срамувай се от него и го задоволявай единствено него, след Бог. Или както сме казали: „Удовлетвори го с твоето прислужване, за да те задържи твоят съпруг при него.“...“ Ако ти искаш да бъдеш вярваща и да задоволиш твоят Бог не прелюбодейстай, за да задоволиш чужди мъже! И не възжелавай да носиш леки и предизвикателни дрехи, които са подходящи само за прелюбодейка, та да те преследват онези, които ловят жените облечени така. А ако ти не извършваш тези грозни действия принадлежащи на греха, ти ще се разкрасяваш единствено за онзи, на който се покоряваш. Така ти ще вкараш в безизходица онзи, който отправя поглед към теб, за да те преследва и възжелава. А защо ли да не се предпазваш, за да не попаднеш в грях и да не приканиш някой да попадне в съмения заради теб?! Ако ти сгрешиш и извършиш този огромен грях, ти също пропадаш, защото ти ставаш причина да бъде погубен мъжа, който е извършил греха заедно с теб. След това, ако ти извършиш този грях с един мъж, това ще бъде причина да го извършиш с много мъже след това, като надеждата при теб ще бъде прекалено малко, както се казва в Библията: „Когато лицемера пропадне в много злини, той бива презиран и привлича болката и позора.“Всяка една жена, която извършва това, тя погубва други чрез греха си и пленява сърцата на глупците без никаква почтеност. Запознай се с онова, което казва Библията за жените, които предизвикват глупави и душевнослаби мъже: „Жената на злината бива мразена повече, отколкото смъртта. Такава жена е онази, която пленява сърцата на глупаците.“; също така на друго място се казва: „Като червея, който изяжда дървото, така бива погубена жената, която е лоша за съпруга си.“; също така се казва: „По- добре и по превъзходно е да се живее в един от ъглите на тавана, отколкото да се живее с дърдореща и вироглава жена.“ О, християнки, не се оподобявайте на тези жени, ако вие наистина желаете да сте вярващи. Погрижи се единствено твоят съпруг да остане доволен от теб! Когато вървиш по пътя закривай лицето си с твоята връхна дреха, защото когато ти се покриеш със скромност, ще се предпазиш от зоркия поглед на лошите мъже. Не разкрасявай лицето си, което е създал Бог, защото в него няма нещо, което да умалява красотата му, а всяко нещо, което е създал Бог, то е най- прекрасно. Ето затова твоето лице няма нужда от украса. А ако ти добавиш нещо към най- прекрасното, то ще промени благодатта на Създателя и така твоята походка и твоето лице ще започнат да гледат надолу, макар ти да си покрита отвсякъде. Отдалечи се от всяка неприлична интимност, която е заедно с мъже в градските бани, защото там са примките на развратниците. Вярваща жена не се къпе заедно с мъже. Когато тя прикрива лицето си, го крие от страх да не я видят чужди мъже...Ако ти наистина си вярваща трябва да бягаш от всяка разновидност на любопитство и от погледа на хората... (Човек да живее насред пустинята е по- добро за него, отколкото да живее с жена притежаваща дълъг език и вироглава глава.)“


Удрянето на жените при западните християнски общества

Много от враговете на Исляма се опитват да вкарват съмнения при хората относно тази религия. От съмненията, които се опитват да вкарат е и въпроса относно удрянето на жената в тази религия. Тези врагове използват знаменията от Корана и преданията от Мухаммед ﷺ, в които се споменава за удрянето на жената, но те ги привеждат в неправилно разбиране, с което се цели подигравка и усмиване на тази религия. Когато тези хора цитират текстове от Корана или преданията, те цитират определена извадка, без да споменават онова, което е преди и след нея. Ето така те привеждат значението на текста в погрешно разбиране и се опитват да вкарат лъжливи съмнения за Исляма при невежите хора. Техните тактики са хитри, унизителни и са много далеч от истината и обективността. Затова тази група хора не изучават една тема напълно, а частично, изваждайки определени текстове от контекста им, целейки да се разберат погрешно от отсрещния и да се вкара съмнение у него. По този начин те служат на измислици за Исляма и претендират, че при тях жената и съпругата е на много по- голяма почит, отколкото при мюсюлманите. Но в действителност тези хора си затварят очите за следните факти:

Първо: Исляма е единствената религия, която се позовава на връзка между съпрузите, която е изградена върху милост и любов, той е единствената религия, която забранява да се вреди на другия, независимо дали е с лоши думи или с лоши дела. Всевишният Аллах казва: „ И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост..“
Имайте впредвид, че тези милост и любов не се постигат, докато няма налице сключен религиозен брак, според нормите на шериата.

Второ: Исляма е единствената религия, която силно критикува онзи, който удря и унижава жената и гледа на нея с презрение и малоценност. Той критикува това още отпреди 1400 години и разглежда това дело като недостатък при мъжа.
Ако разгледаме Библията, ние няма да намерим нито един цитат, било то в пряко или преносно значение, който да забранява да се удря жена!!!

Трето: Исляма подтиква мъжа да се отнася с добро към съпругата си. Всички знамения в Корана и всички предания от Мухаммед ﷺ, които говорят за връзката между съпрузите подтикват както съпруга, така и съпругата към благородно взаимоотношение със другия и добротворство. Всевишният Аллах казва: „И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая...“

Четвърто: Исляма е направил взаимоотношенията между хората и по специално между съпрузите да имат специално място, като според него те са причина човека да спечели награда- севап за отвъдното. Пратеникът ﷺ казва: „За всяка садака, която ти дадеш желаейки лика на Аллах ще бъдеш награден, дори за залъга, който поставяш в устата на съпругата си.“

Пето: Исляма позволява да се удари жената като изключение, а не като правило, поставяйки определени условия, които пречат на мъжа да прибегне към такова действие, освен в краен случай при който е наложитело да се удари жената, за да се избегне по- лошото от лекия удар. Това се позволява, защото жените не са едни и същи във всяко едно време, общество и семейство. Така че ако дадено нещо е добро за една общност, то може да бъде лошо за друга. По същия начин едно нещо може да е добро за една жена, а за друга не, а Исляма е всеобхватна религия, която разглежда и най- малкия аспект от живота. Затова той позволява жената да бъде ударена с лек удар от съпруга си, при определени условия и в краен случай.

Шесто: Тъй нареченото явление „домашно насилие“ е широко разпространено в най- цивилизованите и най- напредналите страни от модерния свят. Колко много са онези съпрузи от западните християни, които нападат и удрят съпругите си пред група хора, било то на летище, в ресторант, в бар и дори насред улицата пред очите на десетки минувачи?!!! Това не е тайна, защото то се разпространява чрез визуалните и аудио медии.
И колко много е броя на жените от западните християнки, които са подали жалби в полицията за посегателство и побой от техните съпрузи, било то в Америка, Европа, Австралия и други страни?!!! А тези жалби не се приемат ако няма явни следи за насилие и побой, като счупвания и синини породени от удари. Който желае от вас нека да потърси официалната статистика на полицейските управления в Америка, Европа и Австралия и ще му стане ясно за какво приказваме.

Побоя е широко разпространено явление сред западните общества:
За да поясним разпространилото се явление на домашно насилие при запада, който претендира за цивилизованост, прогрес и човешко развитие ще споменем следното:
1.    Учредени са европейски дружества, както и правителсвени и неправителствени организации, които се противопоставят на проблема с нападението над съпругите и домашното насилие и полагат всевъзможни усилия да се преборят с това. Но те не успяват да се справят с това явление и не успяват да елиминират проблема въпреки огромните усилия, които полагат.
2.    Излъчват се непрестанно повтарящи се реклами по визуалните и аудио медии на запада, които подтикват хората незабавно да докладват, когато станат свидетели на домашно насилие упражнено от съседа върху съпругата му.
3.    От въпросите, които непрестанно се отправят към членовете на западните общества са следните:
-    Удрял ли си съпругата си поне веднъж в живота?
-    Да си чул или видял някога твоят баща да удря майка ти?
-    Чувал ли си до сега някой от твоето семейство да е удрял съпругата си?
-    Чувал ли си до сега някой от твоите съседи да удря съпругата си?
Това, което се цели от споменаването на тези въпроси е да се разбере, че явлението насилие над жените от техните съпрузи християни го има в Европа, Америка и Австралия, и то е широко разпространено сред тези общества.
И накрая, всеки който е справедлив ще признае превъзходството на Исляма и това, че той е единствената религия, която почита жената, издига я и я предпазва от всяко нещо, което може да накърни достойнството ѝ и да опетни целомъдрието ѝ. И не на последно място, той опазва нейните права и строго предупреждава всеки човек да не я угнетява. Пратеникът на Аллах ﷺ казва:„Аз ви предупреждавам да непогубвате правата на две слаби групи- сирака и жената.“

 
www.islamland.com