Всяко нововъведение в религията е заблуда

Всяко нововъведение

в религията е заблуда

كل بدعةٍ في الدين ضلالة باللغة البلغارية

ПИСАТЕЛ:

Абду Ер-Рахман бин Абд Ел-Керим Еш-Шиха

د. عبد الرحمن بن عبد الكريم الشيحة

ПРЕВОДАЧ

EUROPEAN ISLAMIC RESEARCH CENTER (EIRC)

المركز الأوروبي للدراسات الإسلامية

www.islamland.com

Всяко нововъведение

 в религията е заблуда

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

            Възхвалата е само за Аллах, Него възхваляваме, Него за подкрепа зовем, Него за опрощение молим, Него за напътствие зовем, на Него се осланяме да ни пази от злото на нашите души и лошото на нашите дела. Който Аллах напъти няма кой да го заблуди, и който Аллах заблуди няма кой да го напъти! Свидетелствам, че няма друг [истински] бог [достоен да се обожава с искреност] освен Аллах- няма Той съдружник, и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник- Аллах да го благослови и с мир да го дари, него, неговото семейство, сподвижници и последователи до съдния ден.

Въведение:

            Въпросите и закономерностите, произтичащи от религията трябва задължително да се приемат от човека, а не да се отхвърлят и успорват. Това се базира на словата на Всевишния Аллах: „ И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието.“[1]

            Също така човека е задължен да следва и да се подчинява на всяко нещо от религията, при което няма място за човешки размишления и трудове. Това произхожда от словата на Всевишният Аллах: „ Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.”[2]

            И не на последно място, строго се забранява на човека да вкарва в религията, и да причислява към нея, неща, които не са от нея и нямат нищо общо с нея, защото това дело предизвиква дисбаланс и води до разединение и секти, отдалечавайки раба (вярващия) от правилния божествен път предначертан от Господаря на световете. Онзи, който си позволи да вкарва и причислява към религията иновации и нововъведения, ще бъде изправен пред наказанието и гнева на Всевишният Аллах. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: “Който измисли нещо ново в тази наша религия, което не е от нея, то ще бъде отхвърлено“[3]

            Много от хората, които се причисляват към Исляма, извършват най- различни дела в боголсуженията (Ибадетите), които са в противоречие с ученията, с които е дошъл Исляма. Те извършват действия, които са измислили или са били вкарани в религията, действия, които нямат нищо общо с тази религия. По този начин те следват страстите и желанията си, които са им разкрасени от техните души, а душата както знаем повелява злото. Тази група хора извършвайки нововъведените и измислени от тях действия стават презрени и унизени. Всевишният Аллах казва: „Не виждаш ли онзи, който приема страстта си за божество? Нима над него си покровител?“[4]

            Още по- пагубното и унизителното, е че тези нередности и нововъведения вкарани в религията имат влияние върху обикновените мюсюлмани, които са повлияни или насърчавани от тези нововъведения, измислици и иноваторите им. Иноватори, които карат хората да си мислят, че техните нововъведения и добавки към религията са нещо добро, а всъщност те рушат религията с иновациите си в дългосрочен план.За съжаление тези иновации и нововъведения имат лошо влияние дори при немюсюлманите. Когато немюсюлманите видят група хора причисляващи се към Исляма да вършат неща и действия в богослуженията (ибадет) противоречащи на здравия разум и вродения човешки инстинкт за единобожие, те се отдръпват от Исляма и си изграждат мнение, че тази религия е като останалите- базирана на митове, измислици, промени, неразумни действия, нечовешки постъпки и т.н. Мислителите и последователите на тези нововъведения и погрешни действия според Исляма се делят на три групи:

• Първа група: Група на която действията и делата им са породени от непознаване на религията и невежество. Разбира се такива хора не са извинени от Исляма, защото той подтиква невежия да се образова и да пита знаещите сред мюсюлманите, а не да следва онова, което му разкрасява неговата душа. Всевишният Аллах казва: „И питайте знаещите Напомнянето [Корана], ако самите вие не знаете!“[5]

Често при тази група невежи хора се получава сляпо следване на предците и определени секти. Такива хора са порицани, както те, така и делата им. Всевишният Аллах казва за тях: „И когато им се каже: “Следвайте онова, което Аллах е низпослал!”, казват: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си.” Ала нима и ако сатаната ги е зовял към мъчението на Пламъците?“[6]

Тази група хора обожава Аллах с неща, които са в противоречие с божествените закони (шериат), неща които са заблуда и не допринасят никава полза или награда при Аллах за извършващия ги, колкото и често да се извършват, и колкото и много да са те. Малкото богослужения базирани на правилното следване на нашият Пратеник Мухаммед ﷺ и изпълнението им по начина, по който ги е извършвал той, са много по- добри и по- ползотворни за извършващия ги, отколкото много измислени богослужения, които не са извършвани от Мухаммед ﷺ и нямат място в божествената религия на Аллах.

• Втора група: Някои от мюсюлманите,които са роби на личните си амбиции, материалните интереси се възползват от невежеството на народа изповядващ тяхната религия.За да увеличат своите последователи и да постигнат своите цели и амбиции се добират до социални центрове и материални облаги. Тази група мюсюлмани са от най- отдалечените хора от Исляма, и макар да се наричат мюсюлмани и да използват религията ,Исляма е невинен от техните действия и постъпки. Тази група облича Исляма с дрехи, които не са присъщи за него, и опетнява красотата и прелестите му с нововъведенията и иновациите си.
• Трета група: Враговете на Исляма, които непрестанно и по всевъзможни начини се опитват да вкарат нововъведения и иновации сред мюсюлманите, за да разделят общността на Исляма. Тази група оказва голяма материална и морална подкрепа на онези, които измислят и вкарват нови неща в Ислямската религия, за да разпространяват тези нововъведения и иновации, и да предизвикат появата на секти и течения сред мюсюлманите, които противоречат на божествените закони и принципи, и отклоняват мюсюлманите от истинската вяра и правилните убеждения. Крайният резултат от това е появата на най- различни вярвания при мюсюлманите, които ги водят до разногласие, различни убеждения и различни богослужения. По този начин враговете на Исляма постигат целите си, които се изразяват в отклоняване на мюсюлманите от тяхната религия и правилните им вярвания и убеждения, по най- евтиния начин, с най- малко положени усилия от тях и с най- малко загуби.

Нововъведенията, новостите и иновациите в религията са от делата на дявола и неговите методи и трикове, чрез които цели да преобрази божествената религия на хората и да ги отклони напълно от истинските вярвания предписани от Аллах.

Ибн Аббас /Аллах да се смили над него/ казва относно словата на Аллах: „ И казваха: “Никога не изоставяйте своите божества, не изоставяйте нито Уад, нито Суаа, нито Ягус и Яук, и Наср!”“[7] следното: „Това са имена на праведни хора [, които са били набожни] от народа на Нух (Нои). Когато тези хора са умрели дявола нашепнал на техният народ да им направят статуи от камъни и да ги поставят на местата, на които са седели, назовавайки всяка една статуя с името на определения човек. Така хората направили това, но не са ги обожавали. След като е отминало това поколение и знанието [за религията на Аллах] е било изоставено, хората започнали да обожават тези статуи.“[8]

Ибн Ел- Каййим /Аллах да се смили над него/ казва в едно от изказванията си относно степените, чрез които дявола постепенно отвлича, съблазнява и заблуждава човека, следното[9]: „Дяволът (шейтана) цели да победи сина на Адем [човека] с едно от шест препятствия, част от тях са по- трудни от другите. Винаги, когато Шейтанът изпита неспособност да надделее с по- трудните препятствия над сина на Адем, той преминава към по- маловажните. Тези препятствия са:

1. Препятствието, което се изразява в отричането на Аллах- невярване в религията Му, невярване в деня на равносметката, ден в който човека ще се срещне с Аллах.Отричане на прекрасните качества на Аллах и невярване в онова, което ни съобщава Пратеникът Мухаммед ﷺ. Ако той [дявола] надделее над човека с това препятствие, огънят на враждебността му угасва и той се успокоява. Но ако човекът премине това препятствие благополучно, той [дявола] прибягва до следващото препятствие.
2. Нововъведенията (бид‘ат)- независимо дали се изразяват в погрешни убеждения и вярвания, които не са спуснати на Пратениците и не са низпослани в свещените книги, или в служенето на Аллах (Ибадети), по начини и с неща, за които няма повеля и разрешение от Аллах. Тук спадат най- различни видове измислени и нововъведени в религията дела и действия, които не се приемат от Аллах. Най- обичаното за дявола е да победи човека с препятсвията на нововъведенията, защото те разрушават религията, отблъскват онова, с което Аллах е изпратил Пратениците, а извършителя им не само, че не се разкайва за тях и непрестава да ги извършва, но призовава останалите хора към тях. Също така, нововъведенията са съпътствани с говоренето за Аллах без знания. Това говорене е явен враг на суннета (думите, делата, утвържденията и примера на Пратеникът Мухаммед ﷺ). Нововъведенията са степенувани на малки и големи. Така дявола започва с малките и накрая стига до големите изкарвайки извършителя им от вярата, така както косъм се изважда от тесто. Щетите от нововъведенията са известни само и единствено за онези хора, които не са слепи за истината. И ако човекът преодолее това препятствие и се спаси със светлината на суннета и следването на истината, която е при праведните предци – сподвижниците на Пратеника ﷺ и техните последователи, тогава шейтана отива при него със следващото препятствие.
3. Големите грехове- ако дяволът победи човека с тях, той му ги разкрасява и го кара да си мисли, а понякога дори да изрича с езика си неверни неща, целейки да го въвлече в гибел.Това са думите [на шейтана]: „След като си единобожник(теухид) няма да ти навредят греховете, така както ако съдружаваш [с Аллах] няма да ти помогнат добрините.“ А ако човекът преодолее това препятствие и се спаси, тогава шейтана отива при него със следващото препятствие.
4. Малките грехове- шейтанът не престава да кара човека да си мисли, че тези грехове са нещо незначително, нашепвайки: „Нищо няма да ти стане, ако ти страниш от големите грехове и извършваш малки. Нима не знаеш, че те се изтриват, когато ти страниш от големите и извършваш добрини?!!!“ Ето така дяволът не престава да кара човека да умаловажава малките грехове [и да не им обръща внимание], докато накрая не започне да упорства в тези грехове и не го доведат до извършването на голям грях. Онзи, който се страхува и съжалява [за извършения малък грях] е с по- добро положение от този човек. Упорството и постоянството в даден грях е по- лошо от самият грях. Затова не се извършва голям грях заедно с покаянието и търсенето на опрощение, и не се постоянства в извършването на малки грехове. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Пазете се от малките грехове. Малките грехове са подобни на хора, които се установили в долина. Един донесъл парче дърво, след това друг донесъл дърво, докато насъбрали дърва за огън, на който да си приготвят обяд. Наистина когато малките грехове са в голямо количество погубват извършителя им”.[10]

А ако човекът преодолее това препятствие и се спаси чрез предпазливост, отдалечаване, покаяние, търсене на опрощение и заличаване на малките грехове с добри дела, тогава шейтана отива при него със следващото препятствие.

5. Позволените неща- това са обикновени дела от ежедневието, за които извършителя им няма грях. Шейтанът започва да ангажира човека с тези неща, за да го отдръпне от покорството на Аллах, от многото богослужения и от запасяването с добрини за отвъдният свят. След като ангажира човека с тези неща, той го кара да изоставя други неща, които са суннет (суннет- думи и дела в които има награда при Аллах за извършителя им, но няма наказание за неизвършилия ги). След като човекът изостави суннетите, тогава шейтана започва да го призовава да изостави задължителните неща (Фард- като петкратната молитва намаз, говеенето, зекята, хаджа и т.н.). А ако човекът преодолее това препятствие и се спаси, чрез извършването на много богослужения - според възможностите си, тогава шейтана отива при него със следващото препятствие.
6. Богослуженията и одобрените дела с по- малка стойност- шейтанът разкрасява на човека онези добри дела, в които има много по- малко награда при Аллах и са много по- малостойни. Целта му е да отклони мюсюлманина от много по- важни и по- обичани за Аллах богослужения и дела, за които ще има огромна награда при Аллах. Ето така работи шейтана, ако не може да опропасти изцяло наградата на човека при Аллах, той полага усилия да го ангажира с нещата, в които има по- малко превъзходство и награда, и са по- малко обичани от Аллах.

От вратите, през които най- много влиза шейтана при препятствието на нововъведенията, е да кара човека да казва, че Пратеникът на Аллах ﷺ е казал нещо, което всъщност не е изрекъл. За това има строго предупреждение от Пратеника ﷺ, който казва: „Лъжата за мен не е като лъжата за които и да е друг. Който умишлено излъже за мен, нека да заеме мястото си в огъня [на Ада].“[11]

            Великият сподвижник на Мухаммед ﷺ ибн Мес‘уд /Аллах да е доволен от него/ казва следното: „Следвайте [Корана и суннета[12]] и не вкарвайте нововъведения [бид‘ати]. Това ви е достатъчно.“[13]

Абду Ер-Рахман бин Абд Ел-Керим Еш-Шиха

www.islamland.com

Дали религията Ислям е в завършен вид?

            Всеизвестно е, че Исляма е напълно завършена, усъвършенствана и изградена религия. Доказателство за това са словата на Всевишният Аллах: „Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“[14] 

Той обхваща всяко нещо, което касае човека на този свят и в отвъдния. Всевишният Аллах казва: „И ти низпослахме Ние [о, Мухаммед] Книгата за разяснение на всяко нещо...“[15]

Онова, което не е пояснено в първият източник на Ислямското законодателство- Свещения Коран, то е пояснено във втория източник- думите, делата и утвържденията на Пратеника Мухаммед ﷺ, които се наричат с общото название „суннет“ и са предадени чрез достоверни вериги от предавачи. Всевишният Аллах казва: „Аллах ти низпосла Книгата и мъдростта, и те научи на онова, което не си знаел. Огромна е благодатта на Аллах към теб.“[16]

Също така е добре известно от религията, че Пратеникът ﷺ е оповестил изцяло посланието, предал е онова, което му е било поверено [от Аллах] и е отправил препоръки към цялата човешка нация. Всевишният Аллах казва: „И низпослахме на теб [о, Мухамад] Напомнянето, за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да размислят.“[17]

Известно е дори, че няма нещо хубаво, което Пратеника ﷺ да не го е оповестил на хората, и няма нещо лошо, което Пратеника ﷺ да не го е споменал на хората и да не ги е подтикнал да се предпазват от него. Пратеникът ﷺ казва: „Няма преди мен Пророк, който да не е бил задължен да оповести на народа си всяко нещо, което знае, че е добро за тях, и да ги предопреди от всяко нещо, което знае, че е лошо за тях...“[18]

А който има друго становище спрямо нововъведенията, той все едно не е приел словата на Аллах в Корана, които са низпослани на Мухаммед ﷺ.

Онзи, който си позволява да добавя новости към религията и се придържа към нововъведенията вярва, че религията на Аллах е непълна и все още незавършена. Доказателство за това са нововъведенията и добавките, които измисля, върши и причислява към религията на Аллах, с желанието си да допълни празното и незавършеното според него в религията!

Също така този човек с нововъведенията и иновациите си в религията [съзнателно или не] обвинява Пратеникът на Аллах Мухаммед ﷺ в предателство, измяна и неоповестяване на посланието, което Аллах му е разкрил. Сякаш езика на този човек казва: „Ислямът има нужда от тези нововъведения и иновации, защото те са нещо добро, макар да не са били известни за Пратеника ﷺ, те са допълнение и усъвършенстване на религията.“ А нима не е чул този човек, че Пратеника ﷺ казва: „Оставих ви на един светло озарен път [явни аргументи], нощта на който е като деня, не се отклонява от него след мен никой друг освен погубения.“

Становището за добавянето на неща в религията, които не са узаконени от Аллах или от Пратеника Му ﷺ

            Всевишният Аллах казва: „ Да! Който всецяло се е отдал на Аллах и е благодетелен, ще има наградата си при своя Господ. И не ще има страх за тях, и не ще скърбят.“[19]

            Или с други думи: „Който се е отправил към Аллах с искрено сърце и дела извършени само заради Него, той с искреността си е добротворец, защото обожава Аллах само с онова, което Той е узаконил за него[20]. Този човек и всички като него са от обитателите на Дженнета (Рая).“[21]

            В сборника на Имам Ахмед се предава, че Абдуллах ибн Мес‘уд е казал: „Пратеникът на Аллах ﷺ ни начерта една линия и каза: „Това е пътя на Аллах.“ След това начерта черти от дясната и от лявата ѝ страна и каза: „Това са пътища, на всеки един от тях има по един шейтан (дявол), който призовава към него.“ След това прочете [словата на Аллах]: „Това е Моят път правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! Това ви повелява Той, за да се побоите.“[22]“[23]

            Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Най-вярното слово е Словото на Аллах, и най-доброто напътствие е напътствието на Мухаммед. Най-лошото нещо са измислиците, и всяка измислица е нововъведение (в религията), и всяко нововъведение е заблуда, а всяка заблуда води в Огъня.”[24]

            От тези коранични текстове и пратенически предания ни става ясно, колко голям грях е да се говори за Аллах и Неговият Пратеник без знание. Да се измислят и въвеждат нови неща в религията, независимо дали са думи, дела или убеждения. Никой няма дадено право от Аллах да добавя и измисля неща в религията Му. Всевишният Аллах казва: „Кажи: “Моят Господ възбрани само скверностите, явните от тях и скритите, и греха, и гнета без право, и да съдружавате Аллах с онова, на което не е низпослал довод, и да говорите за Аллах онова, което не знаете.“[25]

            Също така казва: „И не следвай онова, което не знаеш! И слухът, и зрението, и сърцето за всички тях ще бъде питано.“[26]

            Също така казва: „ Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил?“[27]

            Затова: Всеки, който въведе в религията нещо ново, което не е узаконено от Аллах и от Неговият Пратеник става грешник и трябва да се разкае за извършения грях. Защото, всъщност той позволява онова, което Аллах е забранил и забранява онова, което Аллах е позволил. Това се доказва с предание от Пратеника ﷺ, който казва в тълкуването си на знамението от Корана: „ Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси,....“[28] следното: „Те [хората] не са ги обожавали, но когато са им позволявали нещо, те са го приемали за позволено, и когато са им възбранявали нещо, те са го приемали за забранено.“[29]

            Онези, които дръзнат да позволяват онова, което Аллах е възбранил, и да забраняват онова, което Аллах е позволил ги очаква сурово наказание. Шейх Абдуррахман ибн Ес- Сеадий /Аллах да се смили над него/ казва в тълкуването на това знамение следното: „...те [правниците и монасите] узаконяват на хората закони и слова, които противоречат на религията на пратениците, а хората ги следват. Също така те прекомерно възвеличават учените и праведните хора сред тях,превъзнасяйки ги и правейки гробовете им идоли и място за поклонение, богослужение, курбан, молитва и търсене на помощ.“[30]

Какво всъщност е нововъведението?

            За да разберем какво означава нововъведение [бидат], ние трябва преди това да разберем добре какво означава „суннет“.

         Суннет е:

„Вярванията, убежденията и делата на Пратеника Мухаммед ﷺ и на неговите сподвижници (Сахаби). Ел- Хафиз ибн Раджеб /Аллах да се смили над него/ казва: „Суннет е следван път. Той съдържа в себе си [следване и] придържане към онова, на което Мухаммед С.А.С ни е учил и следване на неговите праведни халифи, от убеждения, дела и думи. Ето това е целият суннет.“[31]

 Придържането към суннета с думи, дела и убеждения е нещо задължително. Първото доказателство за това са словата на Всевишният Аллах: „ Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.“[32] А второто доказателство са думите на Мухаммед ﷺ, с които ни подтиква да се придържаме към неговият пример, да вървим по неговият път и да се задоволим с онова, което той е вършил и оставил след себе си. Той ﷺ казва: „Заръчвам Ви да се боите от Аллах, да слушате и да се подчинявате, дори управника ви да бъде сакат етиопски роб [с отрязани крайници]. Който от вас живее дълго, ще види много различия, затова, [за да се предпазите] се придържайте към моят суннет и суннета на праведните халифи.Дръжте го здраво с кътните зъби и се пазете от нововъведените неща (бидат), защото всяко нововъведено нещо- бидат е заблуда.“[33]

Шейха на Исляма ибн Теймийе казва: „...Мухаммед ﷺ е изпратен към всеки един човек и всеки един джин, към дарените с писанието [евреи и християни] и към всички останали. [Той е изпратен] с всяко нещо, което е свързано с неговата религия от явни и скрити въпроси касаещи вярванията, убежденията, методите, законите и истините ѝ. Затова, няма други правилни убеждения освен неговите убеждения, няма друга истина освен неговата истина, няма други правилни методи, освен неговите методи, няма други божествени закони (шериат), освен онези, с които той е дошъл. Никой от създанията не може да достигне до Аллах, Дженнета Му (Рая), Задоволството Му, Щедростта Му и Покровителството Му, освен с явно и скрито следване на Мухаммед ﷺ в думите, делата и убежденията му- явни и скрити, [които се изразяват] в нашепванията, убежденията, положенията и истините на сърцето, [така както се изразяват] чрез изричане с езика и действия с частите на тялото. Аллах не покровителства никой друг освен онзи, които е последвал Мухаммед ﷺ явно [с делата си] и скрито [със сърцето си], повярвал му е в онова, което съобщава от неведомото, придържа се в покорството си към него извършвайки онова, което е казал, че е задължително да се извършва от създанията и изоставяйки забранените неща, за които има грях... Който вярва и е убеден, че някой от онези, които не изпълняват предписаните задължения от Аллах и не изоставят забранените неща - независимо дали е разумен или луд - е от приближените и праведните раби на Аллах (Еулия), които ще сполучат, и които Аллах ги издига по степени, въпреки, че не изпълняват предписаните им задължения и не изоставят забранените неща, този човек със своите убеждения е отричащ и вероотстъпник от Исляма, защото по този начин не се счита от онези, които са засвидетелствали, че Мухаммед ﷺ е пратеник на Аллах. Нещо повече, такъв човек не вярва на Мухаммед ﷺ, защото именно Мухаммед ﷺ ни известява, че приближените на Аллах (Еулия) са именно онези, които са богобоязливи и вярващи. Всевишният Аллах казва: „ Да, за приближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят. Които вярват и са богобоязливи...“[34]

И в друго знамение казва: „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.“[35]

            Богобоязливостта означава човека да се покорява на Аллах с делата си, следвайки светлината [напътствието] на Аллах, надявайки се на Неговата милост, изоставяйки неподчинението на Алллах, страхувайки се от наказанието на Аллах. Един човек не може да бъде приближен раб на Аллах, ако не изпълнява задължитените неща (фард) и допълнителни неща (нафиле). Аллах казва в хадис Кудсий[36]: „Нещото, с което най- много се приближава моят раб до Мен е изпълнението на задължителните неща, които съм му предписал. И няма да престане моят раб да се приближава до Мен с [извършването] на допълнителни богослужения, докато накрая не го заобичам.“ Това е достоверен хадис кудсий, който се предава от Ел- Бухари.“[37]

Що се отнася до нововъведението (бид‘ат), общия смисъл на тази дума е:

Създаването на нещо, което не е съществувало отпреди. Всевишният Аллах казва: „Първосъздателя (бедиу) на небесата и на земята!“[38]

            Шейх Абдуррахман ибн Сеадий /Аллах да се смили над него/ казва относно тълкуването на това знамение: „Това означава, че ги е сътворил по най- прекрасният и най- хубавият начин, без да има подобни на тях отпреди.“[39]

            Също така Всевишният Аллах казва [за Пратеника ﷺ]: „Аз не съм първият (Бид‘а) пратеник...“[40]

Шейх Абдуррахман ибн Сеадий /Аллах да се смили над него/ казва относно тълкуването на това знамение: „Това означава: „Аз [Мухаммед] не съм първият Пратеник, който е дошъл при вас, та да се учудвате и да отхвърляте моят призив. Преди мен е имало други Пратеници и Пророци, които са призовавали към същото, към което аз съм призовавал. Защо вие отричате моето изпращане като Пратеник?“[41]

С общия си смисъл нововъведенията се разделят на две:

1. Нововъведения в религията- това обхваща всяко нещо, което е вкарано и нововъведено в религията на Аллах и не е извършвано от Пратеника Му Мухаммед ﷺ и неговите сподвижници- това включва убеждения, вярвания и дела. Този вид нововъведения са забранени и се считат за грях според Корана, в който се казва: „А който противоречи на Пратеника, след като му се изясни напътствието, и следва друг, а не пътя на вярващите, него ще насочим накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Ада. Колко лоша участ е той!“[42]

Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Всеки от моята общност ще влезе в Дженнета (Рая), освен онзи, който не желае?“ Сподвижниците са казали: „А кой няма да желае?“ Той ﷺ отговорил: „Който ми се покори ще влезне в Дженнета, а който ми се противопостави, той не желае.“

Шейх Ислям ибн Теймийех казва: „Именно заради това Аллах ни повелява да казваме във всяка молитва- намаз: „ Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!“[43] „Над, които тегне гняв“- това са онези, които знаят истината, но делата им противоречат на истината. А „заблудените“- това са онези, който служат на Аллах без знание, но въпреки това са запознати, че това, [което вършат] е в противоречие с Корана и суннета.“[44]

Нововъведенията в религията се разделят на три вида;

• Нововъведения правещи извършителя им невярвящ, изкарващи човека от кръга на Исляма- това се отнася за нововъведенията в убежденията и вярата. Пример за тези нововъведения са: коленето на Курбан за друг, а не за Аллах.Обикалянето около гробища, търсенето на помощ от друг, а не от Аллах - за неща, за които създанията са неспособни - и ред други богослужения, които се вършат не за Аллах, а за някое от неговите създания. Всевишният Аллах казва: „Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете.“[45]
• Нововъведения, които не правят извършителя им неверник, но го приближават до неверието, защото са средство водещо човека до неверие. Тези нововъведения постепенно приближават извършителя им до неверие. Пример за тях са: Застрояването на гробищата, осветяването им, отслужването на молитва- намаз и правенето на дуа [насочени към Аллах] при тях. Поради опасноста, че хората може да изпаднем в неверие и да започнем да обожаваме Пратеника Мухаммед ﷺ, той приживе ни забрани да правим гроба му място за празнуване. Той ﷺ казва: „Не превръщайте домовете си гробове, и не правете моят гроб празник, а ми отправяйте благослов[46], защото той достига до мен независимо къде се намирате.“[47]
• Нововъведения, които се считат за грях и непокорство- пример за това са: нежененето, говеенето (вид постене) през цялата година, без прекъсване, отслужване на нощен намаз- киямуллейл през цялата нощ, без прекъсване и др. Доказатество за погрешноста на тези действия и преданието на Енес ибн Малик, в което се казва: „Дойдоха трима човека при къщите на жените на Пратеника ﷺ, които питаха за Ибадета (служенето на Аллах) на Пророка ﷺ. След като бяха известени за ибадета му им се стори, че това е малко и казаха: „Къде сме ние от Пратеника на Аллах ﷺ , на него са опростени изминалите и настоящите грехове.“ Каза един от тях: „Що се отнася до мен, аз ще отслужвам намаз (молитва) през цялата нощ, без прекъсване.“ Каза Втория: „Аз ще говея през цялата година и няма да разговявам [нито един ден].“ Каза третия: „Аз ще изоставя жените и няма да се женя никога.“Тогава Пратеника на Аллах ﷺ дойде при тях и им каза: „Вие ли сте тези, които са казали това и това? Кълна се в Аллах, нима аз не съм най- страхуващия се от Аллах измежду вас и най- богобоязливия, обаче и говея и не говея, и отслужвам намаз и лягам, и се женя за жени, а този, който не желае моя суннет, той не е от мен.“[48]

От казаното до тук става ясно, че служенето на Аллах по начини и чрез действия, които не са узаконени от Аллах, и не са вършени от Пратеника ﷺ и неговите праведни халифи са нововъведение и заблуда. Това се доказва с думите на Пратеника ﷺ: „Заръчвам Ви да се боите от Аллах, да слушате и да се подчинявате, дори управника ви да бъде сакат етиопски роб [с отрязани крайници]. Който от вас живее дълго, ще види много различия, затова, [за да се предпазите] се придържайте към моят суннет и суннета на праведните халифи, Дръжте го здраво с кътните зъби и се пазете от нововъведените неща (бидат), защото всяко нововъведено нещо- бидат е заблуда.“[49]

2. Нововъведения в земните- светски неща- тук става въпрос за неща свързани с земния живот на човека, неща, които не са свързани с божествените закони и богослуженията. Те не противоречат на Корана и суннета, като изобретенията, откритията и подобни на тях неща. Всички тези неща са позволени и не се считат за нововъведение в религията, въпреки, че те се именуват с езиковото значение на думата „нововъведения“ – бид‘ат. Не това са нововъведенията, за които ни предупреждава Пратеникът на Аллах ﷺ. В основата си, когато става въпрос за земният свят и ежедневието на човека, всяко нещо е позволено (халал), освен нещата, за които има забрана. Същото е и с взаимоотношенията- всеки договор, който е съобразен с основите на шериата (законите на Аллах) е легален според Исляма, и всеки договор, който противоречи на основните принципи на шериата е невалиден, но въпреки това не се нарича „нововъведение в религията“, защото не е в раздела на богослуженията (ибадет). [Бел. на преводача: „Когато се говори за нововъведение в религията, се има предвид в богослуженията и божествените закони, като например добавки от хора, промени и иновации в религията на Аллах. А когато се говори за нововъведения и иновации свързани с земния живот се има предвид позволени неща според религията, касаещи ежедневието на човека, носещи полза в пребиваването му на този свят- например: Столове, маси, минарета, лъжици, вилици, коли, самолети и т.н.].

Позицията на Шериата [Ислямското законодателство] относно нововъведенията в религията.

След като узнахме, че засвидетелстването, че Мухаммед(Аллах да го благослови и с мир да го дари)е Пратеник на Аллах е пряко свързано с покорството ни на този човек относно онова, което е повелил, пълното ни вярване в онова, което е оповестил, страненето ни от онова, което е забранил и обожаването на Аллах само и единствено по начина предписан в Шериата. Ние осъзнаваме, че сме задължени да отхвърляме всяко нещо, което е нововъведено и добавено към религията на Аллах, защото то не се счита за част от нея и не може да бъде богослужение (ибадет). Всевишният Аллах казва: „И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение!“[50]

Пратеника Мухаммед ﷺ казва: „Който измисли нещо ново в тази наша религия, което не е от нея, то ще бъде отхвърлено.“[51]

Хузейфе ибн ел- Йеман /Аллах да се смили над него/ разказава: „Хората питаха Пратеника на Аллах ﷺ, за доброто, а аз го питах за злото, страхувайки се да не попадна в него. [Веднъж] казах: „О, Пратенико на Аллах, ние живяхме в невежество и лошо, след това Аллах дойде с това добро [религията]. След това добро ще има ли лошо?“ Той отговори: „Да.“ Аз казах: „След лошото ще има ли пак добро?“ Отговори: „Да. Но ще е опушено [т.е. доброто ще е смесено с лошото и ще бъде умърсено от него.]“ Аз попитах: „Какво ще е опушването му?“ Отговори: „Народ, който ще следва друг път, а не моят суннет, и ще следва друго напътствие, а не моето напъствие. Ще видиш при тях неща, които ще са от религията и други, които ще са в разрез с религията.“ Аз [отново] попитах: „След това добро ще има ли лошо?“ А той отговори: „Да. Създания, които ще призовават към вратите на Ада (Джехеннема). Който им откликне и се запъти към тези врати ще го хвърлят в огъня.“ Аз казах: „Опиши ни ги о, Пратенико на Аллах.“ Той каза: „О, да! Те са хора от нас, и са като нас, говорят с нашите езици.“ Казах: „О, Пратенико на Аллах! Какво би ме посъветвал да направя ако това ме застигне?“ Отговори: „Придържай се към групата (джемата) мюсюлмани, следващи Корана и моят суннет, и техният водач.“ Аз казах: „А ако те си нямат група, нито водач (имам)?“ Той каза: „Отдалечи се от всичките тези разделения и секти, дори да се наложи да захапеш стъблото на дърво със зъби и да останеш в това положение, докато настъпи при теб смъртта.“[52]

            Предава се от ибн Мес‘уд /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Аз ще бъда първият от вас, който ще застане пред водоема Ел- Хауд[53]. След това една група хора от вас ще се появят [и аз ще ги видя], но после ще бъдат отдалечени и ще изчезнат [от погледа ми] преди да достигнат до мен. Аз ще кажа: „О, Господарю мой, това са моите последователи.“ А Аллах ще ми отговори: „Ти не знаеш какви нововъведения са измислили и вършели след теб.““[54]

            Предава се от Енес ибн Малик /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Аллах е направил преграда между покаянието (теубето) и всеки човек извършващ нововиведение (бидат).“[55]

            Пратеникът Мухаммед ﷺ ни е известил, че след него ще има огромни изпитания и заблуди, така както ни е известил, че единственият начин да се предпазим от тях е да се придържаме здраво за книгата на Аллах- Корана и неговият суннет, а не да въвеждаме нови неща в религията и да ги извършваме. Предава се от Ебу Хурейра /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „[След мен] ще има [огромни] изпитания. [В този момент] седналия ще е по- добър [по- предпазен и по- безвреден] от правия, правия ще е по- добър [по- предпазен и по- безвреден] от вървящия, вървящия ще е по- добър [по- предпазен и по- безвреден] от тичащия/ участващ в лоши дела и в разпространението им/. Който се изправи срещу тях [изпитанията], те ще го победят и погубят, а който намери изход и избавление нека се предпази.“[56]

Част от изказванията на религиозните учени и тълкувателите на Корана, порицаващи и отхвърлящи нововъведенията и иновациите в религията.

• Умер ибн Ел- Хаттаб /Аллах да е доволен от него/ казва: „Предпазвайте се от хората следващи размишленията си. Те са врагове на суннета, а наизустяването и следването на преданията (хадисите) е непосилно за тях. Те говорят с размишленията и вижданията си, заблуждавайки както сами себе си, така и останалите.“[57]
• Ибн Аббас /Аллах да е доволен от него/ казва относно тълкуването на следните слова на Аллах: „... в Деня, когато лица ще побелеят и лица ще почернеят.“[58]: „Онези, на които лицата им ще побелеят ще бъдат следващите суннета [на Мухаммед ﷺ], придържащите се към групата мюсюлмани (джамат) и притежателите на знанието. А онези, на които лицата им ще почернеят ще бъдат следващите нововъведенията и заблудата.“[59]
• Умер ибн Абдулазииз /Аллах да се смили над него/ е казал: „Пратеника на Аллах ﷺ и управниците на мюсюлманите [халифите] са предначертали пътя на суннета. Който следва суннета, той потвърждава онова, което е в книгата на Аллах, придава пълнота на покорството си на Аллах и подсилва вярата си в Аллах. Никой няма право да заменя и променя суннета, така както няма право да следва виждания противоречащи на него. Който го следва, той е напътения, който търси подкрепата чрез него, той е подкрепения, а който противоречи на суннета и следва друг път, а не пътя на вярващите, Аллах ще го направи подвластен на онова, което следва и ще го хвърли в Джехеннема (Ада). А колко лошо обиталище е Джехеннема.“[60]
• Ел- Фудайл ибн Ийяд /Аллах да се смили над него/ е казал: „Когато видиш човек на нововъведенията да върви по един път, ти поеми друг. Нито едно дело от делата на извършващия нововъведения не се въздига към Аллах. И който подкрепи извършващия нововъведения, той вече е подкрепил разрушаването на Исляма.“[61]
• Суфиян Ес- Сеури /Аллах да се смили над него/ е казал: „Нововъведението (бид‘ат) е по- обичано за Иблис (името на дявола) от греха. Изършитела не греха се разкайва за изършения грях, но извършителя на нововъведенията не се разкайва за извършеното нововъведение.“[62]
• Ибн Ел- Каййим /Аллах да се смили над него/ е казал: „Когато сърцата бъдат ангажирани с нововъведенията, те се отдалечават от суннетите[63].“

Неприемливи съмнения относно твърдението, че в религията има добри нововъведения (бидати).

            Част от хората, които не са достатъчно запознати с божествените закони и постановления, се аргументират с едно предание от Пратеникът на Аллах ﷺ, за да разпространят нововъведенията и иновациите си сред вярващите. Това предание е следното: „Който въведе в Исляма добър обичай, за него е отплатата му и отплатата на онези, които после го прилагат, без да се отнеме нищо от тяхната отплата. А който въведе в Исляма лош обичай, над него тежи това бреме и бремето на онези, които после го прилагат, без да се отнеме нищо от тяхното бреме“[64]

            Нашият отговор на онзи, който твърди, че в Исляма има добри нововъведения (бид‘ат хасенех) и се аргументира с предишното предание, е следният: „Същият човек, който е казал: „Който въведе в Исляма добър обичай,...“, е казал и следното: „... Всяко едно нововъведение е заблуда“[65]. И не е възможно довереният и правдив Мухаммед ﷺ да произнесе думи, които едни с други да си противоречат!!! Аргументите за нашето твърдение са и двете предания. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Който въведе в Исляма добър обичай,...“, а нима нововъведенията са от Исляма?! Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „добър обичай,...“, а нима нововъведенията са добър обичай?! Каква е разликата между обичай и нововъведение? Значението на „Който въведе в Исляма добър обичай,...“ е: „Който съживи забравен или изоставен суннет, повелен от Пратеника на Аллах Мухаммед ﷺ, чрез неговите думи, дела и утвърждения...“. Това наше твърдение е подкрепено от причината поради, която Пратеникът на Аллах ﷺ е казал тези думи. Той е казал тези думи заради една делегация, която е дошла при него и се е намирала в много тежко положение. Забелязвайки тяхното положение Пратеникът на Аллах ﷺ подканил вярващите към благотворителност и дарения, за да помогнат на тази делегация. В този момент се появил един човек от енсарите[66] с една кесия пълна със сребро в ръката си, която видно тежала на ръката и я поставил в ръката на Пратеника ﷺ. Лицето на Пратеника ﷺ засияло от щастие и радост и той казал: „Който въведе в Исляма добър обичай, за него е отплатата му и отплатата на онези, които после го прилагат чак до съдния ден.“[67] От това предание се разбира, че Пратеника ﷺ иска да каже: „Който съживи одобрено дело потвърдено от мен.“, а не: „Който измисли и узакони ново дело в религията.“. Или с други думи значението на „Който въведе в Исляма добър обичай,...“ е: „Който работи с моят суннет съживявайки го, а не въвеждайки и узаконявайки нововъведения и иновации, защото озаконяването в религията е забранено за човека: „Всяко нововъведение е заблуда.“.“[68]

            Шейх Абдулазииз ибн Баз /Аллах да се смили над него/ казва: „Учените са единодушни, че думите на Мухаммед ﷺ никога не може да си противоречат. От тук узнаваме, че онова, което се цели с „Който въведе в Исляма добър обичай,...“ е следното: „Който изяви и съживи забравен суннет.“ Например: „Един учен се намира в страна, в която не се изучава Корана, нито суннета (думите, делата и утвържденията) на Пратеника Мухаммед ﷺ. Този учен се заема и съживява този одобрен и извършван обичай от Мухаммед ﷺ, като сам се заема да обучава група хора на Корана и суннета, които впоследствие стават преподаватели и започват да обучават останалите хора на това.“ Или друг пример: „Един учен човек полага усилия да съживи немаловажния суннет, който се изразява в носенето на брада. Този човек носи брада с намерение да следва примера на Мухаммед ﷺ и съживява този негов обичай , отнасящ се за мъжете. Ето така този човек печели награда при Аллах за всеки, който е станал причина да започне да оставя брада. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Скъсявайте мустаците и оставяйте брадите. Различавайте се от съдружаващите.““[69] Без съмнение, когато този учен остави брадата си и хората видят това, и след това ги призове да следват този одобрен обичай, те ще го последват... Забравените неща от религията при различните държави, народи и племена са много. Затова онзи, който съживи нещо от религията сред хората чрез личен пример и разяснения, той попада в преданието: Който въведе в Исляма добър обичай,...“. Или това означава, че той е приканил хората към постановленията и нормите на Исляма, и по този начин е въвел при определения народ добър обичай, който се съдържа в примера на Мухаммед ﷺ. Заемаме твърда позиция и казваме: „Това предание не позволява да се въвеждат и измислят нововъведения и иновации в религията, защото това не е позволено от Аллах. Всяко едно нововъведение е заблуда, заради думите на Мухаммед ﷺ, в които се казва: „Предпазвайте се от измислените неща, защото всяко измислено нещо е нововъведение (бид‘ат), а всяко нововъведение е заблуда.“[70]

            Също така мислителите и извършителите на нововъведенията се аргументират с действията на вторият праведен халиф Омар /Аллах да е доволен от него/, за да оправдаят делата си, да разпространят нововъведенията си и да ги разкрасят за хората. Те се аргументират с факта, че Омар е въвел за мюсюлманите обичая да се отслужва молитвата Терауйх[71] групово с имам в джамията и казал: „Колко прекрасно нововъведение (бид‘ат) е това.“. Но те явно не са наясно, че Омар тук използва думата „нововъведение“ с езиковото ѝ значение, а не с терминологичното ѝ значение в шериата (божествените закони). Тази молитва именувана като „терауйх“ е предписана от Аллах, и не е нещо измислено и нововъведено от Омар. Пратеникът на Аллах Мухаммед ﷺ я отслужил три нощи групово със сподвижниците си, след това изоставил груповото ѝ изпълнение казвайки: „Аз се страхувам да не бъде направена тази молитва задължителна за вас, и да бъдете затруднени.“[72]

            Тази случка станала причина сподвижниците да отслужват тази молитва в джамията на Пратеника ﷺ поединично, както докато той ﷺ бил жив, така и след смъртта му. Но когато Омар бива издигнат за халиф (управник) на мюсюлманите, той организира мюсюлманите и ги подтиква да отслужват тази молитва групово в джамията зад един имам, защото преценил, че вече няма опасност за опасенията на Пратеника ﷺ тази молитва да стане задължителна. Ето затова той казал: „Колко прекрасно нововъведение (бид‘ат) е това.“ Оттук разбираме, че груповото изпълнение (джамаат) на молитвата терауйх е част от божествената религия, защото тя не е измислена и нововъведена от Омар, а е извършвана от Мухаммед ﷺ, който в последствие изоставя груповото ѝ изпълнение от страх да не би да стане задължителна и да бъдат затруднени мюсюлманите. Това доказва, че с думите си Омар цели да изтъкне езиковото значение на думата „нововъведение“, а не терминологичното й значение в Исляма.

Нашата позиция към човека измислящ и извършващ нововъведения.

            Всевишният Аллах казва: „Следвайте това, което ви бе низпослано от вашия Господ и не следвайте освен Него други покровители! Как малко се поучавате!“[73]

            За измислящия и извършващия нововъведения има няколко ситуации:

• Да си измисля и въведжа неща към религията от незнание и невежество, неща, които не са разпростанени сред хората и се извършват само от него. Такъв човек се образова и му се разясняват нещата с аргументи от Корана и суннета. Чрез тези аргументи се доказва, че неговите иновации и въведения са безсмислени и че за тях няма да има награда при Аллах, защото противоречат на божествените закони (шериат).
• Да си измисля и въвежда неща към религията, следвайки страстите и желанията на душата си, и следвайки изкривеното си мислене за религията. На такъв човек му се напомня за Аллах и за наказанието, което го очаква, като му се разяснява с аргументи от Корана и суннета, че това, което върши е отхвърлено от религията и в него няма никаква полза. Но това поучение непременно трябва да бъде с мъдрост и добро поучение, а не с груби думи и упреци. А ако той откаже да се поучи и да се възпре от нововъведението си, тогава се излиза сред хората и им се разяснява, че това е нововъведено нещо, което няма основа в религията и е отхвърлено от Аллах. Разбира се това става с аргументи от Корана и суннета. По този начин хората са предупредени за опасността на това нововъведение.

Нововъведението само по себе си може да бъде:

1. Нововъведение, извършването на което, изкарва неговия иноватор и извършителя му от кръга на Исляма и го прави вероотстъпник.В този случай е редно да се страни от иноватора или извършителя, след като до него е достигнало доброто поучение и му е разсянена истината за нововъведението по най- добрия начин.
2. Нововъведение, което не изкарва извършителя му и нововъвелия го от кръга на Исляма. В този случай трябва много добре да се прецени отношението към тях. Ако в страненето от тях има полза,/т.е вземат си поука/, тогава е редно да се страни от тях. Но ако изолацията спрямо тях ще ги отдалечи повече е от религията е по добре да се приобщят повече към ислямската общност. И да се продължи с наставленията ,поясняващи погрешността и опасността от нововъведенията. Доказателство за това са думите на Пратеника ﷺ: „Не е позволено на мюсюлманина да се сърди на неговият брат повече от три дена.“[74]

Отхвърлянето на всяко появило се нововъведение и изявяването на заблудата му с аргументи от Корана и суннета е пътят, който са следвали праведните предци на тази общност. Поясняването и отхвърлянето на нововъведенията не е задължение само на учените, но е задължение на всеки мюсюлманин, който стане свидетел на нововъведение в религията, нововъведение което няма основа в Корана и достоверният суннет на Мухаммед ﷺ. Ако мюсюлманинът може да поясни сам нередноста на това нововъдение по- добър начин нека го направи, но ако не е способен, тогава трябва да повдигне върпоса на набожните учени, които ще пояснят нередността на това нововъведение по най- добрия начин, ще отговорят на съмненията възникнали около него и ще разяснят на хората погрешността и неприемането от Аллах на нововъведенията и измислиците в религията.

Причините довели до измислянето и въвеждането на нововъведения в религията

• Неприлагането на божествената религия и задоволяването с други неща, а не с предписаното от Аллах. Всевишният Аллах казва: „О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход.“[75]
• Неприлагането и изоставянето на суннета (думите, делата и утвържденията на Пратеника ﷺ). Всеки път, когато мюсюлманина се отдалечи от суннета, той се приближава до нововъведението. Суннетът, който съдържа в себе си думите, делата и утвържденията на Мухаммед ﷺ е напълно достатъчен за всеки мюсюлманин. Онзи, който работи със суннета няма нужда от измислици, нововъведения и иновации в религията. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Оставих ви две неща. Докато се придържате към тях, не ще се заблудите. [Те са] Книгата на Аллах [Корана] и моят суннет.“[76]
• Нечетенето на Корана, неразмишляването въру него, използването му като вещ, която пази от бели, изоставянето на споменаването на Аллах (Зикр) и непросвещаването в религията. Всевишният Аллах казва: „А за онзи, който се отдръпва от напомнянето на Всемилостивия, определяме един сатана, той да му е приятел.“[77]
• Неприемането и отхвърлянето на истината. Всевишният Аллах казва: „ И когато му се каже: “Бой се от Аллах!”, го обзема гордост от греха. Стига му Адът и колко лоша постеля е той!“[78]
• Схващането, че учените са невежи, заблудени и недостатъчно просветени в религията. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Наистина, Аллах не отнема знанието, просто лишавайки от него Своите раби, ала Той отнема знанието, прибирайки учените от този свят. Когато Той не остави нито един жив учен, хората ще започнат да избират невежи водачи. И ще им бъдат задавани въпроси, а те ще издават фетви (религиозни становища), без да притежават знание, в резултат на което сами ще се отклонят от пътя и ще заблудят останалите.”[79]
• Ограничението да се търси знание единствено от книгите и непросвещаването чрез лекциите на извисените религиозни учени. В една арабска поговорка се казва: „На който шейха му [религиозния му учен] е книгата, неговите грешки са повече от правилните му неща.“ Същото се отнася и за недостоверни книги, с недоверени писатели и не достоверна информация, в които има погрешни неща за религията. За това имаме пример от Омар ибн Ел- Хаттаб(Аллах да е доволен от него), който намерил една книга на дарените с писанието (евреите), и я занесъл на Пратеника ﷺ. Пратеника ﷺ я взел, прочел я и се ядосал, след това казал: „О, Омар, нима се съмнявате във вашата религия?! Кълна се в Онзи, в чийто ръка е моята душа, аз съм дошъл с чиста и сияйна религия. Не ги питайте [евреите и християните] за нищо, защото може да ви кажат нещо, което е истина и да го вземете за лъжа, и може да ви кажат нещо, което е лъжа и да го приемете за истина. Кълна се в Онзи, в чийто ръка е моята душа, ако Муса (Моисей) беше жив, той нямаше да има друг избор, освен да ме последва.“
• Неразпространението на истинското религиозно знание. Това се изразява в мълчанието от страна на учените хора и прикриването на истината от тяхна страна. Всевишният Аллах казва: „Онези, които скриват низпосланите от Нас ясни знамения и напътствието, след като ги разяснихме на хората в Писанието, тях Аллах проклина и проклинащите ги проклинат, освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият. От тях ще приема покаяние. Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния.“[80]
• Преувеличаването в религията, което води до появата на съдружаване с Аллах и нововъведения. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Много се предпазвайте от преувеличаването в религията, защото онова, което погуби народите преди вас, беше преувеличаването в религията.“[81]
• Основаването на размишления и виждания, когато става въпрос за религиозни въпроси и становища. Всевишният Аллах казва: „И когато Аллах, и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда.“[82]
• Следване на душевните желания, обичане на сладострастията и плаването зад техния параван. „Не виждаш ли онзи, който взима за божество своите страсти? И го остави Аллах в заблуда, знаейки, и запечата слуха и сърцето му, и сложи преграда пред погледа му. Кой ще го напъти подир Аллах? Не ще ли се поучите?“[83]
• Порицаният фанатизъм и сляпото подражаване,което не съответства с правилата и нормите предписани в божествените закони- Шериат. Често този фанатизъм и това сляпо следване са базирани на незнание, заблуда и неследване на Корана и суннета. Всевишният Аллах казва: „ И когато им се каже: “Следвайте онова, което Аллах е низпослал!” казват: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си!” Ала нима и ако техните предци не са проумели нищо и не са били напътени?“[84]
• Друженето с извършителите и разпространителите на порицани и нововъведени в религията неща. Всевишният Аллах казва: „В Деня, когато угнетителят ще хапе ръцете си, казвайки: “Ах, да бях поел път с Пратеника! Ах, горко ми, да не бях взимал такъв за приятел! Той ме отклони от споменаването, след като бе дошло при мен. Сатаната за човека е предател.”“[85]
• Неповеляване на одобряваното и невъзбраняване на порицаното. Всевишният Аллах казва: „И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите.“[86]

Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Нямало е преди мен Пророк, който да е бил изпратен към една общност, и да не е имал помощници от неговият народ и хора, които са следвали неговият път (суннет) и са прилагали неговата повеля. След това след тях се появяват наследници, които говорят онова, което не вършат, и вършат онова, което не повеляват. Който се бори с тях чрез ръката си, той е вярващ, който се бори с тях чрез езика си, той е вярващ, който се бори с тях чрез сърцето си, той е вярващ, а след тях [тези три неща] няма вяра, дори колкото [най- малкото] зрънце.“[87]

• Следването на неясните и съмнителни [за обикновенните вярващи] неща от религията на Аллах. Всевишният Аллах казва: „Той е, Който низпосла на теб Книгата. В нея има понятни знамения, те са основата на Книгата, и други неясни. А онези, в чиито сърца има изкривяване, следват неясното в нея, стремейки се към смут и стремейки се към тълкуването му. Ала никой освен Аллах не знае тълкуването му. И утвърдените в знанието казват: “Повярвахме в нея. Всичко е от нашия Господ.” Но само разумните се поучават...“[88]
• Снизходителност по въпроса за лоялността - тук става въпрос за обичта към враговете на религията. Обичта към тях кара човека да се отдалечи от религията, да започне да се оприличава с тях и да пристъпи към следването и прилагането на техните идеали и традиции. Предава се от Ебу Уакид Ел- Лейсий /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Когато Пратеника на Аллах ﷺ влезна в Мекка като победител, той тръгна заедно с нас към [местноста] Хауазин[89]. Минахме покрай един храст на име Зърна̀стецът[90] и заварихме хората да обикалят около него и да го зоват, наричайки го Зату Енват. Ние казахме: „О, Пратенико на Аллах, направи и за нас Зату Енват, така както те имат Зату Енват.“ Пратеникът на Аллах ﷺ каза: „Аллах е най- Велик! Това са различни пътища. Това е подобно на онова, което казали рода на Исраил на Муса (Моисей): „Направи за нас бог, така както те имат бог.“ [А Муса] казал: „Те са хора- невежи.“ След това Пратеника ﷺ каза: „Вие непременно ще последвате пътищата на онези, които са били преди вас [евреите и християните].“[91]
• Полагането на религиозни трудове (иджтихад) в сфери на религията, в които няма място за човешка намеса. Това води до привеждане на абзаци от Корана в погрешно значение и преиначаването на смисъла им, както от друга страна води до аргументиране с измислени предания от Пратеника ﷺ. Ние трябва да се предпазваме от измислените предания и да не ги разпростарняваме. Изключение е при някои учени, че те използват слабите предания, когато се отнасят за превъзходство в делата, но не и когато става върпос за богослуженията- ибадет. Когато става въпрос за богослуженията се използват само с добри и достоверни предания, а не със слаби и измислени.

Условия, на които трябва да отговаря определеното дело, за да бъде прието [от Аллах]

            Извършените дела от човека, не се приемат от Аллах, ако не отговарят на две условия:

• Първо: Да са искрено извършени, и да са извършени единствено заради Аллах. Всевишният Аллах казва: „ И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Това е правдивата религия.“[92]

Пречистият и Всевишен Аллах казва в Хадис Кудсий[93]: „Аз нямам нужда да ме съдружават с други. Който извърши дело, с което съдружи с Мен друг, Аз ще изоставя него и съдружаването му.“[94]

• Второ: Следване примера на Мухаммед ﷺ. Това означава определеното дело да се извършва съобразно начина, по който то е извършвано от Пратеника на Аллах ﷺ. Следването на примера на Пратеника Мухаммед ﷺ не е правилно, докато не бъде съобразено с шест условия:

1. Причина- ако човека служи на Аллах извършвайки богослужение, което не е предписано в божествените закони на Аллах (Шериат, той извършва нововъведение, което е отхвърлено от Аллах/по причинност-според причина,която не е предписана в религията/. Например: Някои хора прекарват в богослужение /двадесет и седмата нощ от месец Реджеб[95], поради причината, че през нея Пратеникът ﷺ е бил въздигнат към небесата [Исра и Миарадж]. Изпълнението на молитва- намаз през която и да е нощ (Техеджуд) е предписано богослужение в религията, но ако тази молитва се свърже с определена нощ, заради някаква причина, тя става нововъведение, защото изпълнението на това богослужение е базирано, на причина, която няма основа при божествените закони. Това условие е много важно – богослужението да е в съотвествие с причина предписана от Аллах, защото именно то разобличава много от нововъведенията в религията, за които хората си мислят, че са от суннета, а всъщност нямат нищо общо с него.
2. Вид- богослужението непременно трябва да бъде в съответствие с божествените закони по вид. Ако човек извършва едно богослужение по вид, който не е озаконен от Аллах, то това богослужение не се приема. Например: Човек решава и коли за курбан кон. Този курбан не се приема от Аллах, защото вида му е различен от видовете, които Аллах е предписал за курбан, а те са: камила; крава; овца; коза.
3. Мярка [брой]- ако човек иска да добави нещо към задължителната молитва намаз, ние ще кажем, че добавката е нововъведение, което не се приема, защото противоречи на божествените закони- шериат по отношение на мярката на молитвата и броя на ракятите (частите) ѝ. Например: Знаем, че задължителния обеден намаз е четери ракята. Ако някой отслужи пет, добавяйки един ракят, неговата молитва не е правилна и не е приета от Аллах, защото той е преминал мярката предписана в шериата (божесвените закони) и е добавил един ракят.
4. Начин на изпълнение- ако един човек реши да извърши обредно измиване (абдест) и започне с краката си, след това обтрие с мокри ръце главата си и накрая измие ръцете и лицето си, ние ще му кажем, че неговият абдест не е валиден и не е правилен, защото начина, по който е извършен не е съобразен с предписанята в божествените закони (шериат).
5. Време- ако един човек заколи курбана си на първи Зул- хидже[96], неговият курбан не се приема, и той трябва да заколи друго животно за курбан на Курбан байрям, защото не е спазил предписаното време в божествените закони (шериат), и времето на извършване на определеното действие е в противоречие с законите на Аллах.
6. Място- ако един човек реши да направи иатикяф[97] в друга сграда, а не в джамията, неговият иатикяф не е правилен, защото не е извършен на определеното място за него според шериата.[98]

Опасността от нововъведенията

            Вредата от нововъведенията е огромна, както и опасноста от тях, защото чрез нововъведението се отваря врата, от която да влезнат враговете на Исляма. А те разбира се желаят да се разруши и да изчезне тази религия. Затова, нека всеки един от нас положи всевъзможни усилия да се предпази от това, да бъде инструмент, чрез който се руши Исляма.Или да подпомага разрушаването му чрез богатството и усилията си, или да прикрива и извършва нововъведенията в религията на Аллах. Нововъведенията (бидат) са най- успешният метод, и най- успешното способие, чрез което враговете на Исляма са успели да пробият и да разединят редиците на мюсюлманите, създавайки смут, разделение и слабост в тяхната общност. Винаги когато нововъведенията се появят и разпространят сред хората, суннета (примера на пратениците) отслабва и бива забравен. Затова... Не питай какво ще стане в една такава ситуация, [когато се изостави и забрави суннета]! Ще се забрави и загуби религията сред хората. Ще започнат да пренебрегват божествените повели и закони, както и основните религиозни принципи, докато накрая не изоставят изцяло религията си – Аллах да пази . Пратеника ﷺ казва: „Моята общост ще се раздели на седемдесет и няколко групи. Най- опасната от тях ще бъде група на част от хора, които ще съпоставят нещата спрямо тяхното мнение и възглед. [И така] те ще забраняват позволеното и ще позволяват забраненото.“[99]

            Затова, когато някой иска да извърши дадено дело, особенно когато става върпос за богослужения и религия, той трябва да погледне към Корана, суннета на Пратеника Мухаммед ﷺ и примера на праведните халифи. А след като се запознае с гледата им точка, той трябва да я приеме и да се примири с нея. Пратеника ﷺ казва: „Оставих ви две неща, докато се придържате към тях не ще се заблудите; Книгата на Аллах (Корана) и моят суннет.“[100]

            Що се отнася до онова, което противоречи на тези две неща (Корана и суннета), то трябва да бъде изоставено и да не се призовават хората към него. Пратеника ﷺ казва: „Лъжата за мен не е като лъжата за който и да е друг. И онзи, който умишлено излъже за мен нека да заеме мястото си в огъня (Ада).“[101]

            Ислямът, това са законите и повелите на Аллах, които Той е пояснил на Пратеника Мухаммед ﷺ. А онези неща, които не са пояснени на Пратеника ﷺ, и той не е призовавал хората към тях, не се считат за част от религията на Аллах. Онзи, който иска да се спаси и да спечели задоволството и обичта на Аллах, трябва да бъде подражател на този Пратеник и да го приеме за негов безпогрещен водач. Следването на неговият суннет, неговото напътствие и неговият път са единственото нещо, което ще те доведе до задоволството на Аллах и Неговият Дженнет (Рай). Всевишният Аллах казва: „Кажи [о, Мухаммед]: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.”[102]

            Редно е човекът да последва този безпогрешен човек, който Аллах издигна като пратеник и да бъде предпазлив от възгледите на останалите хора. Защото те не са безгрешни и в някои случай говорят емоционално, на личностна основа , следвайки страстите си.

Предупреждение и обещание

            Абдуллах ибн ед-Дейлеми е казал следното: „Достигнал съм до извода, че първата стъпка към отслабванено на религията се крие в изоставянето на суннета. Религията отслабва суннет по суннет, така както въжето отслабва плитка по плитка.“[103]

            Редно е всеки един от нас да се привърже здраво за достоверния суннет на Пратеника ﷺ, призовавайки останалите хора към прилагането и спазването му, защото всяко добро нещо за човека се крие в следването на примера на този човек [Мухаммед ﷺ] и придържането към неговият суннет - думите и делата му, като заедно с това трябва да изоставим и страним от всяко нещо, което е добавено и нововъведено от хората в религията на Аллах. Също така е редно всеки един от нас, когато види или чуе нещо, което противоречи на божествените закони, да поясни на хората по добър начин, че това не е редно. Така той ще заеме позицията на почетен човек, който защитава религията на Аллах. Пратеника ﷺ казва: „Оповестете от мен, дори да е само едно знамение [от Корана].“[104]

            Никой от нас не е извинен да се примирява с нововъведенията и да не предприема мерки за промяната и премахването им. Всеки един вярващ е длъжен да се бори с нововъведенията в религията на Аллах според силите и възможностите си. Пратеника ﷺ казва: „Който от вас види нещо порицано нека да го промени с ръката си, ако с нея не може, тогава с езика си, а ако и с него не може, тогава със сърцето си, и това е най- слабата вяра.“[105]

            Уважаеми читателю, начина, по който човека променя нередностите и премахва порицаното трябва да бъде съобразно повелите на Аллах. В Корана Той казва: „Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените.“[106]

            Когато става въпрос за религията, то за нея не се черпи информация от всеки човек. Не е достатъчно човека да претендира, че има знания, разбиране и е запознат с религията, за да се образоваме религиозно от него. Знанието за религията се черпи единствено от човек, който е известен сред хората с религиозността си, набожността си, богобоязливостта си, религиозните си знания и честността си. Пратеника ﷺ казва: „Учените [в религията] са наследници на Пророците, а Пророците не са оставили наследство нито от дирхем, нито от динар, но са оставили като наследство знанието [за религията]. И който го вземе [това наследство], то е взел огромен дял.“[107]

            Нека винаги се ръководим от преданието на Пратеника ﷺ, в което се споменава следното: „Онзи, който приканва [хората] към напътствие ще има награда, като наградата на онези, които се придържат към него, без тяхната награда да бъде намалена с нищо. А онзи, който приканва [хората] към заблуда, той ще има грях, като греха на онези, които са го извършили, без техните грехове да бъдат намалени с нищо.”[108] А нововъведенията- бидат са заблуда.

            От друга страна, който призовава друг към зло – а нововъведенията- бидат са зло – има грях като греха на онзи, който го е последвал. Пратеника ﷺ казва: „Най- правдивото слово е книгата на Аллах, и най- доброто напътствие е напътствието на Мухаммед. А най- лошите неща са измислиците, и всяка измислица е нововъведение - бидат, и всеки бидат и заблуда, и всяка заблуда е в огъня (Ада).“[109]

            От казаното до тук става ясно, че нововъведенията в религията на Аллах са нещо много опасно и пагубно. Затова всеки един от нас е задължен от Аллах да се образова и когато иска да извърши определено нещо да проучи дали то е в съотвествие с божествените закони на Аллах или не. Ако даденото нещо е в съотвествие с божествените закони на Аллах (Шериат), тогава нека го извърши, нека приканва другите към него, нека ги призове да го извършват. А ако даденото дело е в противоречие с божествените закони на Аллах и не е извършвано от Пратеника ﷺ, нито от неговите праведни халифи, тогава човека е задължен да изостави това дело. Да страни от него и да предупреждава и другите да не го извършват, страхувайки се от греха.. Страхувйки се и от греха, който ще понесе, ако го последва някой друг в това дело, чак до съдния ден. Нововъведенията са нещо много опасно, затова човек трябва да бъде много внимателен, да бъде предпазлив и да страни от тях.

www.islamland.com