Началото и краят

Началото и краят

Началото и краят
البداية والنهاية باللغة البلغارية

 


ПИСАТЕЛ:
Абду Ер-Рахман бин Абд Ел-Керим Еш-Шиха
د. عبد الرحمن بن عبد الكريم الشيحة

 

ПРЕВОДАЧ
EUROPEAN ISLAMIC RESEARCH CENTER (EIRC)
المركز الأوروبي للدراسات الإسلامية

 
www.islamland.com

 

С името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.
Въведение:
    Слава на Аллах, който казва: „О, човече, какво те отвлече от твоя щедър Господ, Който те сътвори и съчлени, и осъразмери?“  и нека благослова и мира са над нашият Пророк Мухаммед, който казва: „Вие сте синове на Адем, а Адем е от пръст.“ , неговото семейство и благочестиви сподвижни.
    Въпросът за създаването на вселената, нейното начало, развитие и състав е от въпросите, които са пленили човешката раса през вековете, и по- специално немюсюлманите. Това е така поради факта, че този въпрос е напълно ясен при мюсюлманите, защото още от самата си поява Ислямът поясни напълно подробно всяко нещо, което е в полза да се знае от човека относно вселената. А това само по себе си е причина мюсюлманите да не се намират в тази обърканост, която се наблюдава при немюсюлманите отдали се на предположения и най- различни теории, които едни с други си противоречат. И така, ние сме напълно убедени, че това, което се съдържа в Корана и в достоверния суннет (думите, делата и утвържденията) на Пророка  ﷺ относно този въпрос е истинско и реално пояснение, пояснение пред което са безсилни всички теории чак до съдния ден, защото всяко нещо, което изпадне в сблъсък и противоречие с тези две неща, то бива разрушено и разпаднато от божествената истина.
    Пречистият и Всевишен Аллах е Създателя на този свят и на всяко нещо, което виждаме и не виждаме. Той няма нужда от създанията си, защото е Пребогатият, а нещо повече, създанията имат нужда и необходимост от Него. Всевиният Аллах казва: „О, хора, вие сте нуждаещите се от Аллах, а Аллах е Пребогатия, Всеславния. Ако пожелае, Той ще ви погуби и ще ви замени с ново творение. Това за Аллах не е трудно.“
    Ей, човече, твоята вяра и твоите добри дела се основават на следването и прилагането на онова с което са били изпратени Пратениците, като ползите от това следване са за теб самия. Всевишният Аллах казва: „Ако Го отричате, Аллах не се нуждае от вас. И не приема Той неверието у Своите раби. А да сте признателни, това приема Той за вас.„
    Всевишния Аллах казва в хадис кудси :
„О, раби Мои, Аз възбраних за Себе си гнета и го сторих да е възбранен помежду ви. Затова не се угнетявайте взаимно!
О, раби Мои, всички вие сте заблудени освен онзи, когото Аз съм напътил. Затова молете Ме да ви напътя и Аз ще ви напътя!
О, раби Мои, всички вие сте гладни освен онзи, когото Аз съм нахранил. Затова молете Ме да ви нахраня и Аз ще ви нахраня!
О, раби Мои, всички вие сте голи освен онзи, когото Аз съм облякъл. Затова молете Ме да ви облека и Аз ще ви облека!
О, раби Мои, всички вие съгрешавате и денем, и нощем, а Аз опрощавам всички грехове. Затова молете Ме да ви простя и Аз ще ви простя!
О, раби Мои, вие никога не ще достигнете Моята вреда, за да Ми навредите, и не ще достигнете Моята полза, за да сте Ми полезни.
О, раби Мои, дори ако и първият, и последният от вас, и хората, и джиновете, са толкова богобоязливи, колкото е най-богобоязливото сърце на човек измежду вас, това не ще добави нищо към Моята власт.
О, раби Мои, дори ако последният и първият от вас, и хората, и джиновете, са толкова порочни, колкото е най-порочното сърце на човек измежду вас, това не ще накърни с нищо Моята власт.
О, раби Мои, дори ако последният и първият от вас, и хората, и джиновете, се възправят на едно място и Ме помолят, Аз ще дам на всеки човек каквото Ме моли и това ще отнеме от Моето притежание само толкова колкото игла отнема от морето, ако се потопи в него.
О, раби Мои, именно делата ви пресмятам, после ви въздавам според тях. Който намери добро, нека възхвалява Аллах! А който намери нещо друго, нека упреква само себе си!“
Ислямът е религията на Аллах, която е одобрена и озаконена от Него за хората. Тази религия е най- нужното нещо за хората. Тя подрежда делата и живота им в един прекрасен ред и пълна хармония, защото се грижи за основните неща, които ги касаят, като не пренебрегва нищо от второстепенните. Тази религия е балансът между тялото и душата. Всевишният Аллах казва: „Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“
Следването и прилагането на тази религия е причина на съдния ден да се спечели задоволството на Аллах и да се пребивава вечно в непреходните градини изпълнени с блаженство в Дженнета (Рая). Всевишния Аллах казва: „А онези, които вярват и вършат праведни дела, техни ще са Градините на Фирдеус прием [от Аллах], (Фирдеус е име на една от степените в Рая.), там ще пребивават вечно и никога не ще пожелаят да се преместят оттам.“
Ислямът е религията, която е запазена от Аллах чак до края на света. Всевишния Аллах казва: " Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.“(Напомнянето е Свещеният Коран.)  Затова колкото и да се опитват да опетнят, променят и помрачат тази кгнига ненавиждащите Исляма, те няма да успеят, понеже Всевишния Аллах казва: „Онези, които не вярват в Напомнянето, след като дойде при тях... а то е защитена книга, която лъжа не я доближава нито отпред, нито отзад, и е низпослание от Премъдър, Всеславен.“ И накрая пак ще си остане повелята на Аллах непокътната, и най- възвишеното слово ще бъде Неговото. Всевишния Аллах казва: „Които се противят на Аллах и на Неговия Пратеник, ще бъдат сломени, както бяха сломени и онези преди тях. Вече низпослахме ясни знамения. А за неверниците има унизително мъчение.“  Така въпреки всевъзможните усилия и средства положени от враговете на тази религия, за да се заличи и да се отблъснат хората от нея, те са обречени на провал и загуба. Всевишния Аллах казва: „Неверниците харчат своите имоти, за да възпират от пътя на Аллах. И ще ги харчат, после те ще са за тях печал, после ще бъдат надвити. Неверниците ще бъдат в Ада събрани,“
Законът на Аллах е действащ, повелята му е налична и религията му е запазена. Всевишният Аллах казва: „Те искат да угасят светлината на Аллах с уста. Но Аллах ще стори да засияе в пълнота Неговата светлина, дори неверниците да възненавиждат това.“
Аллах е обещал да подкрепи и изяви тази религия. Всевишния Аллах казва: „Той е, Който изпрати Своя Пратеник с напътствието и с правата религия, за да я въздигне над всички религии. Достатъчен е Аллах за свидетел.“
Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Тази религия ще достигне до там, до където са достигнали нощта и деня. И Аллах няма да остави нито една къща по градовете, селата и проинцията, в която да не вкара тази религия с величието на издигналия се или с унижението на унижения, величие, с което Аллах издига Исляма и унижение, с което Аллах унижава неверието.“
Неоспорим факт е, че тази религия е напълно съвместима с природата на човека и задоволява всички негови нужди, подсигурявайки стабилност и сигурност във различните психологически, социални, икономически, политически и други пластове. Заради вътрешната сила, която Аллах е дал на тази религия чрез Неговата подкрепа, тя се разпространява светкавично сред хората по целия свят и те влизат в Исляма на тълпи, въпреки че материалните средства похарчени за това са нищожни и усилията от мюсюлманите за разпространението и оповестяването на тази религия са изключително малки. И въпреки че от друга страна, усилията от враговете на Исляма са огромни. Те полагат всевъзможни усилия, било то финансови или човешки и дори военни да се борят срещу него и да поставят пречки по пътя на разпространението му като карат хората да се страхуват от него, и да си мислят, че тя е изостанала, терористична и нечовешка религия. И всичко това го правят само, защото правилата на Исляма ще бъдат бариера за постигне на техните интереси и амбиции в експлоатация на своя народ или народите по света. А как да не са срещу Исляма след като той строго забранява всякакъв вид агресия, насилие и експлоатация. Забранява на човешките същества да обожават друг освен Аллах, а престъплението според него се увеличава, когато става въпрос за правото на слабите хора. Тази религия отхвърля налагането на едно общество над друго, или на една група хора над друга, или на физически лица над други физически лица. Всевишният Аллах казва: „ О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият.“
(Всички хора произхождат от Адем и Хаууа, и имат майка и баща. В този смисъл е неуместно да се гордеят със знатно родословие. Истинското превъзходство се крие в богобоязънта.)
Първият източник, на който се основавам в тази малка книжка е Свещения Коран, който напълно отрича знанието за началото на сътворяването да бъде нещо, което човека може сам да узнае. Всевишният Аллах казва: „Не ги сторих Аз свидетели при сътворяването на небесата и на земята, нито при сътворяването на тях самите, нито приемам Аз заблуждаващите за помощници.“
Вторият източник на който се основавам е достоверната сунна на Пратеника Мухаммед ﷺ. Ще страня от това да свързвам и съпоставям Корана и достоверната сунна на Пратеника ﷺ с изказванията, откритията и теориите на съвременната наука, поради факта, че научните теории, които са приети в днешно време може да бъдат заменени и анулирани след време с други противоположни на тях теории и открития. Достачъчно доказателсво за това е факта, че част от теориите, които са били считани за истина и светските учени са се базирали на тях преди време, сега в нашето съвремие, когато науката се развива изключително много, се считат за погрешни и неверни. Без съмнение Превеликият Аллах казва истината със словата си: „И те питат за духа. Кажи: “Духът е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знанието.”
Вярата в Аллах
    Вярата в Аллах, потвърждаването на Неговото съществуване и признаването на Неговото единство са основата на Ислямския Шериат . А тази основа бива последвата от останалите основи на вярата, за които ни е известил Пратеника Мухаммед ﷺ, когато е дошло при него меляйкето (ангела) Джибрил (Гавраил) и го е попитало за тях казвайки: „...„Извести ме за вярата.“ Пратеникът ﷺ  отговорил: „Да вярваш в Аллах, Неговите Меляйкета, Неговите книги, Неговите Пратеници, съдния ден и съдбата с доброто и лошото в нея...“

Кой е Аллах?
Всевишният Аллах казва: „Той е Изначалния и Безкрайния, и Явния, и Скрития. Той всяко нещо знае.“
(Както разяснява Пратеника на Аллах, мир нему, Аллах е Онзи, преди Когото не е съществувало нищо; Онзи, след Когото не ще просъществува нищо; Той е Явния, или над Него няма нищо, и Скрития нищо не е така близко, както Той.)
В други знамения от Корана Всевишният Аллах казва: „Той е Аллах, няма друг Бог освен Него Знаещия и неведомото, и явното. Той е Всемилостивия, Милосърдния. (Аллах знае всичко за земното и отвъдното, всичко съществуващо и несъществуващо. Неговите Имена “Всемилостивия” (“Ар-Рахман”) и “Милосърдния” (“Ар-Рахим”) имат общ корен, който означава “милост”. “Всемилостив” означава, че милостта на Бога се разпростира върху всички създания, а “Милосърден” - че в Деня на възкресението тя ще се ограничи единствено върху вярващите.) Той е Аллах, няма друг Бог освен Него Владетеля, Пресветия, Съвършения, Утвърждаващия, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния! Пречист е Аллах от онова, с което Го съдружават! Той е Аллах Сътворителя, Изкусния, Ваятеля! Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия.“
    На друго място в Корана Всевишният Аллах казва: „Аллах! Няма друг Бог освен Него Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия.“
    Аллах е известен в божествените закони на Исляма- Шериат. Той съвсем не е нещо, което е анонимно и безизвестно. Затова Шериата на Исляма ясно пояснява кой е Аллах, какви са Неговите качества и кои са начините и пътищата водещи до Него.
Пречистия и Всевишен Аллах е:
1.    Сътворителя- онзи, който е сътворил всичко. Тази планета и всичко, което се намира на нея от творения те известяват за онова, което Той е сътворил. Всевишният Аллах казва: „Кажи: “Погледнете какво има на небесата и на земята!” Но знаменията и предупредителите не ще избавят хора невярващи.“
2.    Един, Единствен, Поддържащия, Целта, Вечния, Индивидуалния, онзи, който няма съдружник във власта Си, онзи, който няма родители, няма деца, няма подобия, няма равен на себе си и няма съпруга. Всевишният Аллах казва: „Кажи [о, Мухаммад]: “Той е Аллах Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.”
(Едно от Най-прекрасните имена на Всевишния Аллах ес-Самед тук е преведено като “Целта [на всички въжделения]”, но в неговото съдържание се влагат няколко значения Той е Онзи, към Когото тварите се обръщат в нужда; Той е Всевечният, Който ще просъществува и след края на Вселената; Той е Върховният Повелител, Който не се подчинява на никого, а всички на Него се подчиняват; Той не се нуждае от храна и питие за разлика от Неговите творения.)
3.    Всезнаещия: онзи, който обхаща всичко със знанието си и нищо не Му убягва. Всевишният Аллах казва: „И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.“
4.    Вечноживия: онзи, който никога не умира. Всевишният Аллах казва: „ Той е Вечноживия. Няма друг Бог освен Него, затова Него зовете, предани Нему в религията! Слава на Аллах, Господа на световете!"
5.    Всесправедливия: онзи, който никога не угнетява и не постъпва несправедливо. Всевишният Аллах казва: „Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник. “
6.    Нищо не прилича и не наподобява на Него, нито в същността Му, нито в качествата Му, нито в Действията Му, на Него единствено принадлежи неограниченото съвършенство. Той е съвършен в същноста си, в качествата си и в действията си. Онова, което пожелае Той се случва и онова, което не пожелае не се случва. Всевишният Аллах казва: „Аллах! Няма друг Бог освен Него. Негови са Най-прекрасните имена.“
В друго знамение от Корана Той казва: „Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас и от добитъка чифтове. Така Той ви множи. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.“
Аллах има прекрасни имена и съвършени качества, които говорят за Неговото съвършенство и величие, но това не е темата на нашата книга, затова който от вас желае повече инфирмация в тази насока нека чете литературата свързана с тази тематика. Ще споменем само, че имената и качествата на Аллах не са ограничени с определен брой, като това се доказва с думите на Мухаммед ﷺ, който е казал: „Всеки път, когато един раб бива сполетян от тъга или тревога и каже: „О, Аллах, наистина аз съм Твой раб, син на Твой раб, син на Твоя рабиня, делото ми е в Твоята ръка, Ти осъществяваш онова, което си отсъдил и си справедлив в онова, което си предопределил. Искам от Теб чрез всяко име, което е Твое, с което си се назовал или си го спуснал (низпослал) в Твоята книга, или си го казал на някой от създанията Ти, или си го запазил скрито при Теб, да направиш Корана да засили сърцето ми, да е светлина за зрението ми и да премахне тъгата ми и притеснението ми!” Аллах му премахва неговата тъга или тревога и заменя тъгата му с радост.“
Аллах има имена и качества, но те не са като имената и качествата на Неговите създания. Аллах е Твореца, който е създал всичко и сътворяването Му не наподобява на нищо, Той е Всечуващ и слуха му не наподобява на нищо, Той е Всезрящия и зрението Му не наподобява на нищо. По същия начин нито едно Негово име или качество не наподобява на нищо от творенията Му и не прилича на нищо. Той е това, което самия Той ни известява за себе Си казвайки: „А те не обхващат нищо от Неговото знание.“
Пречистият и Всевишен Аллах е над- човешките способности, затова Той казва: „ Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите. Той е Всепроникващия, Сведущия.“
Тъй като човешката душа е създадена любопитна, питаща и стремяща да узнае същноста на всяко едно нещо, Аллах е направил размишляването върху благодатите и знаменията, които говорят за Неговото съществуване и Величие да бъде ибадет (богослужение) към Него. Но наред с това строго забранява на човека да размишлява върху Неговата същност, защото това е непосилно за човешкия разум и противоречи на вярата. Предава се от Ебу Хурейра, че е казал: „Дойдоха една група хора от сподвижниците на Пророка ﷺ и го попитаха: „Ние изнамираме в нашите мисли неща, за които мислим, че е непристойно (от най- омразните неща) някой от нас да говори.“ (като: „Кой е създал Аллах?“; „Как изглежда Аллах.“; От какво произхожда?“ и подобни.) Той каза: „Нима изнамирате това?“ Те отговориха: „Да,“ А той им каза: „Това е истинската вяра.“  Тези мисли са породени от шейтана (дявола), който непрестанно и по всевъзможен начин се опитва да възпре хората от религията на Аллах. А как да не е така след като той самият е обещал това. Всевишният Аллах казва: „И рече (дявола на Аллах): “Да Ти покажа ли какъв е този, когото Ти почете повече от мен? Ако ми дадеш отсрочка до Деня на възкресението, аз непременно ще завладея неговото потомство, освен малцина.”
Върпосите относно същноста на Аллах са от нашепванията на шейтана, които са пояснени от Мухаммед ﷺ. Предава се от ибн Аббас /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Дойде един човек при Пророка ﷺ и каза: „О, Пратенико на Аллах, аз си мисля за нещо, но за мен е по- обичано да падна от небето, отколкото да го изрека с устата си.“ Пратеникът ﷺ каза: „Аллах е най- Велик (Аллаху Екбер)! Аллах е най- Велик (Аллаху Екбер)! Аллах е най- Велик (Аллаху Екбер)! Слава на Аллах, който отблъсна от него коварството му (на шейтана) и неговите нашепвания.“
    Винаги когато дявола дойде при теб и започне да ти нашепва неща, които не са за ограничения човешки разум, и той не може да ги проумее, ти трябва да приложиш следното завещание на Пратеника ﷺ, в което се казва: „Хората няма да престанат да се питат едни други, докато накрая не се каже това: „Аллах е създал създанията! А кой е създал Аллах?“ Който почуства нещо такова нека да каже: „Повярвах в Аллах.“  В друго предание Пророка ﷺ ни пояснява изхода от такова положение казвайки: „Дявола идва при някой от вас и казва: „Кой е създал това? Кой е създал онова?“ и така докато накрая не каже: „Кой е създал твоят Господар?“. Когато (вярващия) го достигне това, нека да потърси убежище при Аллах  и да престане.“  И без съмнение Аллах казва истината със словата Си: „А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ.“
Доказателства за съществуването на Всевишния Аллах
    Всички създания и същества в тази вселена са категорично доказателство, което не оставя място за съмнение относно съществуването на нейния създател- Всемогъщият и Пречист Аллах. Хората със здрав разум и чиста природа много добре осъзнават и разбират това. Но онази група от хора, която отрича съществуването на Аллах търси веществени доказателства, които да са видими и да се усвоят от сетивата им. Тези хора сами си противоречат в търсенето на материални неща, които да ги накарат да вярват в съществуването на Аллах. Те вярват в съществуването на неща от вселената, до които не може да достигнат със сетивата си, но ги чувстват и потвърждават поради факта, че наблюдават техните резултати и следи във Вселената. По този начин те достигат до тях чрез резултатите и следите, но не могат да видят или усетят същноста на тези неща със сетивата си. Те вярват в земната гравитация наблюдавайки как повдигнатите предмети се привличат от земята, но всъщност не виждат самата гравитация!!! Те вярват в магнетизма наблюдавайки реакциите на привличането на две парчета магнит, но всъщност не виждат самия магнетизъм между тях!!! Те вярват, че разума съществува, заради следите и ползите от него, но всъщност не могат да го видят!!! Имайте предвид, че тези човешки сетива понякога дават фалшиви предствави. А тези представи биват заменени с истината, когато ние използване рационално нашия разум. Така например, ще видите бастун потопен във вода да изглежда така все едно е счупен! Също така ако наблюдавате паралелите на земното кълбо в отдалечена снимка ще си създадете погрешната представа, че се движите непрестанно към върха (т.е. винаги се изкачвате) независимо дали сте на Северния полюс, или на южния полюс, или на екватора! Тези примери ясно ни доказват, че сетивата са нищо без разума, и ако те надделеят над разума, ние ще си изградим грешна представа за много неща. Ето така, ако не използваме рационално нашият разум, ние няма да разберем истината за тези неща. Сега нека се запитаме: „Дали са взели правилното решение онези, които искат да достигнат до всичко със сетивата си? Дали имат право да ограничават и свеждат знанието само до неща, които се наблюдават с просто око? Логично ли е да отхвърят съществуването на Аллах и вярата в Него, само поради факта, че не могат да го видят, след като всъщност вярват в много други неща (факти и теории), които не виждат с просто око?“ Свързването на материализма и нещата, които се наблюдават с просто око, с вярата в съществуването на Аллах са довели огромна част от хората до заблуда и до отклонението им от правилния път, чрез който трябва да се опознае Аллах. А този път е чрез размишения върху знаменията и създанията на Превеликия Творец Аллах. Всевишният Аллах казва: „ И рече Фараонът: “О, Хаман, построй ми кула, за да достигна пътищата, пътищата на небесата, дано зърна бога на Муса! Но аз мисля, че е лъжец.” Така бе разкрасено за Фараона лошото му деяние и бе отклонен от пътя. Коварството на Фараона винаги бе напразно.“
Този феномен на отричане съществуването на Аллах не се наблюдава само в определен период от време, а се наблюдава във всяко поколение без изключение. Нещо повече, този феномен е от характерните черти и на онези, които оспорават и отвхърлят съществуването на бог поради своето невежество! Всевишният Аллах казва: „И рекоха незнаещите: “Аллах не ще ли ни продума, или да ни се яви знамение?” Така и онези преди тях изричаха подобни думи. Сърцата им си приличат. Вече обяснихме знаменията на хора убедени."
Друга част от хора отричат съществуването на Аллах поради високомерие и гордост. За тях Всевишният Аллах казва: „И казват онези, които не се надяват да Ни срещнат: “Защо не ни бяха изпратени ангели или не видим нашия Господ?” Възгордяват се и прекаляват в дързостта си.“
А трета част от тях отричат, че Аллах съществува поради гнет и угнетителство. Това е присъщо за народа и последователите на Муса (Моисей). Всевишният Аллах казва: „И когато изрекохте: “О, Муса, не ще ти повярваме, докато не видим Аллах наяве”, мълнията ви порази, както гледахте.“

От доказателствата за съществуването на Всевишния Аллах са следните:
•    Извода на природно заложеното качество (инстинкта) при всеки един човек (Фитра )- Всеки човек, който е запазил здрав инстинкта заложен в него за съществуването на Аллах и притежава здрав разум ще достигне до извода, че няма как едно нещо да съществува без да си има творец и създател, и че всяко нещо е създадено с определена цел и причина. Например: Ако ти влезнеш в една стая и намериш в нея маса, без съмнение твоят здрав разум ще достигне до извода, че тази маса не е влезнала сама в стаята а някой я внесъл и я поставил на определеното място. По времето на Пратеникът ﷺ един бедуин, който живял насред пустинята достигнал до извода, че Аллах съществува чрез здравия си разум. Когато този човек бил попитан как е разбрал за Аллах, той веднага и без колебание изявил инстинка си, който му подсказва за съществуването на Аллах като казал: „Камилската тор говори за камилата, стъпките на ходилата говорят за онзи, който е минал. Нощта е мрачна, а деня идва и си отива, небето има планети, а земята има пътища, моретата имат вълни! Нима всичко това не доказва съществуването на Доброжелателния и Всеизвестения (две имена от имената на Аллах)?!!!“ Разбира се! Кълнем се в Аллах, всичко това ни доказва, че Превеликия Аллах- онзи, които е сътворил създанията- съществува.
•    Знаменията на Свещения Коран- в голяма част от знаменията си Свещения Коран подтиква човека да се вглежда в тази вселана, която го заобикаля и да размишлява върху създанията в нея, които сами по себе си доказват съществуването на Великия Творец и Ръководител, и които не оставят ни най- малко съмнение при човека за това. Всевишния Аллах казва: „Кажи: “Погледнете какво има на небесата и на земята!” Но знаменията и предупредителите не ще избавят хора невярващи.“
1.    Тази планета, удивителното съвършенстово, което тя носи в себе си, планените и небесните тела, които ако се отклонят от орбитата си ще настанат бетствия и аномалии, за които само Аллах знае, сами по себе си доказват съществуването на техния единствен Творец и Създател. Кой друг освен Него може да задържи и запази небесата, планетите и небесните тела, и да ги кара да се движат по определени орбити, в определен ред и според определен закон, от началото на тази вселена, та чак до наши дни?! Всевишният Аллах казва: „Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас,...“
В други знамения от Кората Той казва:
„Прославяйте Аллах, когато замръквате и когато осъмвате! За Него е прославата на небесата и на земята, и по мрак, и по пладне! Той изважда живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото, и съживява земята след нейната смърт. Така и вие ще бъдете извадени [от гробовете]. И от Неговите знамения е, че ви сътвори от пръст, после ето ви хора, които се множат! И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи. И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и на земята, и разнообразието на езиците и цветовете ви. В това има знамения за знаещите. И от Неговите знамения е сънят ви нощем и денем и стремежът ви към Неговата благодат. В това има знамения за хора чуващи. И от Неговите знамения Той ви показва мълнията за страх и надежда. И изсипва от небето вода, с която съживява земята след нейната смърт. В това има знамения за хора проумяващи. И от Неговите знамения е, че небето и земята стоят по Негова повеля. После, когато ви призове, ето ви от земята излизате. Негови са всички на небесата и на земята. Всички на Него се подчиняват. Той е, Който начева творението, после ще го повтори, а това е още по-лесно за Него. Негово е върховенството на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия.“

В друго знамение Всевишният Аллах казва: „И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля... Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах, Господът на световете! "
2.    Този странен и удивителен човек с неговото сътворяване, прецизно и съвършено устройство, невероятни качества и възможности, които Аллах му е дарил, доказва съществуването на един- единсвен Бог. Всевишният Аллах казва: „За убедените на земята има знамения и в самите вас. Нима не съзирате?“
3.    Тези животни, от които се възползва човека, храни се от тях, пие от тях, облича се от тях и се качва на тях, са знамение доказващо съществуването на Единственият Създател- Аллах. Всевишният Аллах казва: „И в добитъка има поука за вас. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха му помежду нечистотии и кръв чисто мляко, приятно за пиещите. И от плодовете на палмите и гроздето взимате опияняваща напитка и хубава храна. В това има знамение за хора проумяващи. И внуши твоят Господ на пчелите: “Вземете си жилища сред планините и по дърветата, и в онова, което [хората] градят! После яжте от всички плодове и следвайте пътищата на вашия Господ, улеснени [за вас]!” Излиза от стомаха им питие с различен цвят. В него има изцеление за хората. В това има знамение за хора премислящи.“
4.    Тези растения, дървета и най- различни по цвят и вид насаждения, от които човека пие, храни се, лекува се и си строи дом и сгради са явно доказателство за съществуването на Единствения Творец- Аллах. Всевишният Аллах казва: „Той е, Който разпростря земята и стори по нея непоклатими планини и реки, и от всички плодове стори там по два вида. Той покрива деня с нощта. В това има знамения за хора мислещи. По земята има съседни участъци и градини с грозде, и посеви, и палми с общ корен и поотделно, поливани с една вода. Ние правим едни от тях по-вкусни от други. В това има знамения за хора проумяващи.“
5.    Всички тези животни и твари, които вървят, пълзят и летят, и които са с различни тела, форми и характеристики, доказват съществуването на Единствения Създател- Аллах. Всевишният Аллах казва: „ Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас, и пръсна по нея всякакви животни. И изсипваме вода от небето, и караме с нея да поникват всякакви полезни видове.Това е творението на Аллах. Покажете Ми какво са сътворили другите, а не Той! Да, угнетителите са в явна заблуда.“
6.    Този невероятен ред, който се наблюдава при размножаването на всички видове създания, и който гарантира продължителност на живот и баланс във вселената доказва Съществуването на Единствения Творец- Аллах. Всевишният Аллах казва: „Аллах сътвори от вода всяка твар. Някои от тях се движат по корем, някои от тях вървят на два крака, а някои от тях вървят на четири. Аллах сътворява, каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.“
7.    Този невероятен ред на разпределяне на препитанието между създанията, който гарантира препитание за всяка една твар и за всяко едно създание, доказва съществуването на Единственият Създател- Аллах. Всевишният Аллах казва: „ И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.“  В друго знамение от Корана Всевишният Аллах казва: „ И колко твари има, които не си набавят препитанието Аллах дава препитание и на тях, и на вас. Той е Всечуващия, Всезнаещия.“
Пречистият и Всевишен Аллах ни пояснява, че всяко нещо, което съществува на този свят е под формата на противоположни двойки - две по две. Например: Небе и земя, нощ и ден, смърт и живот, щастие и нещастие, слънце и луна, статични създания и подвижни, топло и студено, добро и лошо, вяра и неверие и т. н. По същия начин е и при животните, растенията и останалите създания, за които знаем и не знаем. Всевишният Аллах казва: „И от всяко нещо сътворихме двойки, за да се поучите!“ (Всевишният Аллах е създал всякакъв вид двойки мъжко и женско, земя и небе, слънце и луна, равнина и планина, море и суша, лято и зима, живот и смърт, сладко и горчиво, светлина и мрак. Така човекът, който размишлява над свързването на противоположностите в едно, би трябвало да повярва в абсолютния, единствения Бог и абсолютния Творец, и ще стане Негов раб.)
    Размишляването върху всичкото това е от нещата, които способстват да се увеличи знанието при човека за Всемогъщият и Пречист Творец. Именно такъв вид размишление и преосмисляне е от качествата на зрелите хора. Всевишният Аллах казва: „Нима не виждаш, че Аллах изсипва вода от небето! Чрез нея вадим плодове с различни цветове и [прокарваме] сред планините пътища: бели и червени, с различни цветове, и гарвановочерни. И [сътворяваме] също хората, животните и добитъка с различни цветове. Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби. Аллах е всемогъщ, опрощаващ.“
    Всички същества в тази вселена по отношение на нашето знание за техния произход се делят на две части: Аллах е пояснил на нас произхода на една част от тях и е запазил за Себе Си знанието за произхода на останалата част от тях. Всеславния и Всевишен Аллах казва: „ Пречист е Онзи, Който сътвори по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят!“
    Не оставяй място за съмнение относно съществуването на една велика сила, която е създала всичко това, опазва го и го привежда в съвършен ред и хармония. Имаш три възможни избора, но не и четвърти:
    Първи: Тази чудна и прекрасна вселена, с всички закони действащи в нея, да съществува от само себе си, това предположение е напълно погрешно и неправилно, защото за всяко нещо на този свят трябва да има някой, който да го е произвел, създал или направил. Нищо тук не може да съществува от само себе си.
    Втори: Тази чудна и прекрасна вселена да има нещо, което я е създало. Ако кажем, че това нещо е част от тази вселена, тогава изричаме нелогични и неприемливи думи, защото не може нещо, което не е съществувало да създава и твори.
    Трети: Тази чудна и прекрасна вселена да има Създател и Творец, който е извън този свят и се различава изцяло от него. Това е Аллах- Господарят на световете. Ето това е нещото, в което вярват вярващите – мюсюлманите. Що се отнася до останалите групи, освен мюсюлманите подобно на атеистите, те непрестанно се лутат във съмненията си. Всевишният Аллах казва: „Нима бяха сътворени от нищо, или те са творците? Или те сътвориха небесата и земята? Не, ала не се убеждават.“
•    Вроденият инстинкт при човека (вродената природа на единобожие): човешката душа е създадена и предразположена към чувства и инстинк, които ѝ помагат да достигне до нейния създадел. Именно заради това учените наричат този инстинкт на единобожие с името „религиозен инстинкт“. Всевишният Аллах казва: „ И обърни своето лице към религията правоверен, към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора не разбират.“
(“Правоверни” “ханифи” са наричани последователите на монотеизма, изповядван и от пророка Ибрахим. Според хадис, предаден от ал-Бухари, всяко дете се ражда мюсюлманин по природа, впоследствие майка му и баща му го превръщат в юдей, християнин или зороастриец. Споменатата в знамението божествена природа разкрива, че Аллах създава хората с вярата в единния Бог по рождение.)
Също така Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Всяко едно новородено дете се ражда с вродена природа (на единобожие т.е. всеки се ражда по природа като мюсюлманин) и родителите са тези, които го правят евреин, християнин или огнепоклонник, така както животното ражда друго напълно здраво животно (без никакви недостатъци), а след това вие ги осакатявате (отрязвайки ушите, отсичайки носа и т.н.)“ След това Ебу Хурейра рецитирал следното знамение от Корана: „И обърни своето лице към религията правоверен, към природата, според която Аллах е създал хората!”
    Дори в случаи, когато тази вродена природа бива изкривена и заличена с течение на годините, тя се проявява при определения човек, когато той изпадне в трудно положение и безизходица или го сполети беда. Например: Един човек, който не вярва в съществуването на Аллах и отрича изцяло Аллах, когато бива сполетян от тежка болест, огромна беда, нещо нежелателно за него или бива изненадан с нещо, което страшно много ненавижда, той без да се усети казва: „О, Боже!!!“ или „О, Аллах!!!“ вдигайки ръце и поглед към небето. Този човек с думите си и действията си в тази ситуация доказва, че има една неизмерна сила, която има възможност да го избави от трудното положение, в което се намира. Без съмнение Аллах казва истината със словата Си от Свещения Коран: „И ако беда засегне човек, той Ни зове на хълбок или седнал, или прав. А щом снемем от него бедата му, отминава, сякаш не Ни е зовял заради бедата, която го е засегнала. Така бе разкрасено за престъпващите онова, което вършат.“
•    Предизвикателствата на Корана- Корана предизвиква всички създания, заедно или поотделно, да сътворят създание- твар, в което да има дух. Всевишният Аллах казва: „О, хора, пример ви се дава, чуйте го! Онези, които зовете вместо Аллах, и муха не могат да сътворят, дори да се обединят за това. И мухата да им грабне нещо, не могат да си го възвърнат. Слаб е както молителят, така и моленият.“  Те не могат да сътворят дори муха, защото духа бива сътворен само и единствено с повелята на Аллах, и никой друг освен Него не знае същноста му. Всевишният Аллах казва: „ И те питат за духа. Кажи: “Духът е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знанието.”
Дори нещо повече, хората сме безсилни да сътворим неща, в които няма душа и дух. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Всевишният Аллах казва: „А кой е по- голям угнетител от онзи, който се опитва да сътвори като моите създания!!! Тези нека сътворят малка мравка или зърно, или ечемик.“
•    Човека е неспособен да се разпорежда с тази вселена и природните явления в нея: това е от явните доводи за съществуването на Създател и Творец на тази вселена, който се разпорежда както пожелае. Всевишният Аллах казва: „Не видя ли ти онзи, който спореше с Ибрахим за неговия Господ, че Аллах му е дал владението? Когато Ибрахим рече: “Моят Господ е, Който съживява и умъртвява.”, [другият] рече: “Аз съживявам и умъртвявам.” Ибрахим рече: “Аллах довежда слънцето от изток, а ти го доведи от запад!” И се слиса онзи, който не бе повярвал. Аллах не напътва хората-угнетители.“
•    Може би от най- силните доказателства за съществуването на Пречистия Аллах е предизвикателството, което Той е отправил към всички хора, а именно да измислят подобна книга като Свещения Коран. Свещения Коран е последната низпослана небесна книга, книга която е продължително предизвикателсво, и която ще се запази чак до края на света. Всевишният Аллах казва: „Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.”
Ако все още някой от вас се съмнява в съществуването на Аллах и в пратеничеството на Мухаммед ﷺ, нека да приеме на сериозно това предизвикателство и да дойде с подобен на този Коран. Редно е да се знае, че арабите по онова време са били най- силни в арабския език, реторика, поезия и кръсноречие, но не са могли да измислят подобен на него и да го оспорят с думите, красноречието и поезията си. За онези, които продължават да твърдят, че Корана са слова измислени от човек се минава на втора степен и Аллах низпослава следното знамение: „Или казват: “Той [Мухаммед] си го е измислил.” Кажи: “Донесете десет сури подобни на неговите измислени и позовете когото можете, освен Аллах, ако говорите истината!“
Също така на друго място Аллах казва: „А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели освен Аллах ако говорите истината!“
Този Коран е низпосланото слово на Аллах, а не лъжа. Всевишният Аллах казва: „Този Коран не може да е откровение от друг освен от Аллах в потвърждение на онова преди него и за разяснение на Писанието няма съмнение в него! от Господа на световете."
Ако той беше слово на даден човек, това щеше да ни се изясни, защото неговите знамения в такъв случай ще противоречат едни на други. Всевишният Аллах казва: „Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия.“
Нашата начална точка, от която ние ще тръгнем при говоренето ни за началото на създаването и края му са словата на Всевишния Аллах: „Аллах е Творецът на всяко нещо и Той е Разпоредителят за всяко нещо. Негови са ключовете на небесата и на земята.“ (Изразът “ключовете на небесата и на земята” илюстрира абсолютната мощ, господството и закрилата на Аллах.)


Първите творения в материалния свят, който се наблюдава с просто око.
Имайки впредвид, че човешкото познание и възприятине не надминава материалния свят, в който живее, и който наблюдава, в такъв случай този човек няма нужда да знае какво има зад материалното, освен в случай, когато неведомото го напътва към опознаване на Създателя и го води до задоволството и Дженнета (Рая) на Единствения Творец- Аллах. Затова нашият Господар е изпращал Пратеници през определен период от време, за да известяват хората за неща от неведомото, в които има полза за тях от знанието им. Ако се съгласим, че човешкият ум не може да разбере и да знае какво се случва зад една стена, как тогава може да разбере и узнае онова, което е извън неговият материален свят, това е много по- трудно и по- скоро невъзможно. Всевишният Аллах казва: „Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.“
Сътворяването на небесата, земята и онова, което е между тях:
Всевишният Аллах казва: „Той е, Който сътвори небесата и земята с мъдрост; и Деня, когато казва: “Бъди!” и то става. Неговото Слово е истината. Негово е владението в Деня, когато се протръби с Рога. Той е Знаещия скритото и явното. Той е Премъдрия, Сведущия.“

Част от създанията на Аллах, които се намират на небесата и на земята:
•    Всевишният Аллах казва: „Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.“
•    Всевишният Аллах казва: „Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето? Той го съгради. Въздигна неговия свод и го изравни, и потъмни нощта му, и изведе утрото му, и земята след това разпростря. (В това знамение се разкрива едно от научните чудеса на Корана, тъй като глаголът “разпростря” (“даха”) в знамението има и значение на “заобли се като яйце”.) Извади от нея водите и пасбищата ѝ, и планините поби за ползване от вас и от вашия добитък.“
•    Всевишният Аллах казва: „И изпращаме ветровете оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните.“
Както споменава Пречистия и Превелик Аллах ветровете се разделят:
-    Част от тях са милост, Всевишният Аллах казва: „Той е Онзи, Който праща ветровете като благовестие пред Своята милост. Когато понесат тежък облак, Ние го насочваме към мъртва земя и изливаме там водата, и изваждаме с нея всякакви плодове. Така изваждаме и мъртвите, за да се поучите.“  
-    Друга част от тях са наказание и мъчение, Всевишният Аллах казва: „Или имате сигурност, че Той не ще ви върне там повторно, и не ще изпрати срещу вас ломящ вятър, та да ви издави заради вашето неверие? После не ще си намерите в това помощник срещу Нас.“
В друго знамение Всевишният Аллах казва: „...и [градината] я сполетява вихър с огън, и я изгаря?“
В друго знамение Всевишният Аллах казва: „И затова изпратихме срещу им леден вихър в злополучни дни, за да ги накараме да вкусят мъчението на позора в земния живот.“
Аллах е отсъдил небесата да бъдат седем и земите също да бъдат седем. Той казва в Неговата свещена книга- Корана: „Аллах е, Който сътвори седем небеса, и от земята също толкова. Повелята се спусна сред тях, за да узнаете, че Аллах за всяко нещо има сила и че Аллах обгражда със знание всяко нещо.“
-    В началото на сътворяването небесата и земята са били едно цяло, буквално те са били свързани и се намирали едно върху друго. Всевишният Аллах казва: „ Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?“ (Това знамение е в пълно съответствие със съвременната наука, която установява общия произход на небето и земята, и това, че водата е основният източник за съществуването на живот.)“
-    На друго място в Корана Пречистият и Всевишен Аллах ни пояснява времето, за което е създал земята, небесата и всичко в тях. Той казва: „Кажи: “Нима наистина отричате Онзи, Който сътвори земята в два дни и сторвате Нему подобия? Той е Господът на световете.” И стори по нея непоклатими планини, и я благослови, и разпредели там препитанието й точно в четири дни поравно за търсещите... После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим, и рече на него и на земята: “Покорете се доброволно или по принуда!” Рекоха: “Покоряваме се доброволно.” (Аллах повелява на земята и небето всяко от тях да изпълнява възложените му функции, както подобава.) И ги направи седем небеса в два дни, и отреди Той на всяко небе неговото дело. И украсихме най-ниското небе със светилници, и за опазване. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.“

Сътворяването на меляйкетата (ангелите):
Това са създания от създанията на Аллах, които Той е сътворил от светлина. Пратеникът на Аллах ﷺ е казал: „Меляйкетата са създадени от светлина, джиновете са създадени от пламъка на огъня, а Адем е създаден от онова, което ви бе описано. (т.е. от кал).“
    Аллах е сътворил меляйкетата с определени дела, които Той им е възложил. Всевишният Аллах казва: „[Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определено място. Наистина ние сме строените в редици и ние сме прославящите.”
    Част от меляйкетата са назовани от Аллах по имена, като Джибрил (Гавраил), Микаил и Исрафил. Всевишният Аллах казва: „Който е враг на Аллах и на Неговите ангели, и на Неговите пратеници, и на Джибрил, и на Микал Аллах е враг на неверниците.“
    На Джибрил му е възложено да спуска откровението на Аллак към Пратениците, за да оповестят законите на Аллах (шериат) на техните общности. Всевишният Аллах казва: „ Този [Коран] е низпослан от Господа на световете. Спусна го довереният Дух [Джибрил] в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите...“
    На Микаил му е възложено да се грижи за дъжда, водата и растенията, а на Исрафил му е възложено да протръби три пъти с рога (сур): Първото протръбяване ще бъде протръбяването на ужаса. Всевишният Аллах казва: „И щом се протръби с Рога, всички на небесата и на земята ще паднат безжизнени,...“; Второто и третото протръбяване ще бъдат на умъртвяването на всички създания и на съживяването след смъртта. Всевишният Аллах казва: „И щом се протръби с Рога, всички на небесата и на земята ще паднат безжизнени, освен за когото Аллах не е пожелал. После още веднъж ще се протръби и ето ги станали чакат!“
От меляйкетата е меляйкето на смъртта и неговите помощници. Всевишният Аллах казва: „Той е Всевластващия над Своите раби и ви изпраща [ангели-] пазители. А щом при някого от вас дойде смъртта, Нашите пратеници го прибират и нищо не пропускат. После [рабите] ще бъдат върнати при Аллах, техния истински Господар. Единствен Той отсъжда. Той най-бързо прави равносметка.“
От меляйкетата на Аллах са приближените Негови меляйкека, които носят трона Му. Всевишният Аллах казва: „Месията не ще презре да бъде раб на Аллах, нито приближените ангели.“  
От меляйкетата на Аллах са онези, на които им е възложена грижата за Дженнета (Рая), и онези на които им е възложена грижата за джехеннема (Ада). Всевишният Аллах казва: „О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели.“
На друга част от меляйкетата им е възложено да пазят рабите на Аллах. Всевишният Аллах казва: „ Но има над вас [ангели-] надзиратели благородни, записващи. Знаят какво вършите.“
    Всички меляйкета са създадени от Аллах, за да го обожават и да му служат. Всевишният Аллах казва: „Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват. Прославят Го нощем и денем, и не престават.“
    Броят на меляйкетата не го знае никой друг, освен Аллах. Всевишният Аллах казва: „И никой освен Него [Аллах] не знае войнствата на твоя Господ. А този [Огън] е само напомняне за хората.“
    Ако някой от вас желае да научи повече за тези създания на Аллах, нека чете литературата, която говори за тях и за делата им, с доводи от Корана и достоверните предания на Пратеника Мухаммед ﷺ.

Сътворяването на джиновете:
    Джиновете са от невидимите за нас създания, които Аллах е създал, за да го обожават и да Му служат. Всевишният Аллах казва: „ Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят. Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.“
    За джиновете се отнася всичко, което се отнася за хората. Всевишният Аллах казва: „ [И спомни си о, Мухаммад] как насочихме към теб група джинове, за да слушат Корана. И когато пристигнаха там, рекоха: “Слушайте!” И щом бе приключено, те се завърнаха при своя народ с предупреждение. Рекоха: “О, народе наш, чухме Книга, низпослана подир Муса в потвърждение на онова, което е преди нея. Насочва тя към истината и към правия път.“
    Аллах е създал джиновете от огън. Всевишният Аллах казва: „ Сътвори Той човека от звънка глина като грънчарско изделие. И сътвори Той джиновете от пламъка на огъня.“  На друго място в Корана Всевишният Аллах казва: „ И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал. А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди.“

Сътворяването на Адем (първият човек):
    Адем е бащата на хората, от който те произхождат. Всевишният Аллах казва:
30. „И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече: “Знам, каквото вие не знаете.”
31. И научи Той Адам на имената на всички [неща], после ги представи на ангелите и рече: “Съобщете ми имената на тези [неща], ако говорите истината!”
32. Рекоха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия.”
33. Рече: “О, Адам, съобщи им имената!” И когато им съобщи имената, каза: “Не ви ли рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, и знам какво разкривате и какво потулвате?”
34. И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Възпротиви се той, възгордя се и стана един от неверниците.
35. И рекохме: “О, Адам, пребивавай с жена си в Рая и яжте оттам в доволство, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители!”
36. А сатаната ги подмами да се подхлъзнат и ги извади от Рая, където бяха. И казахме: “Напуснете врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и ползване до време.”
37. И получи Адам слова от своя Господ, и Той прие покаянието му. Той е Приемащия покаянието, Милосърдния.
38. Казахме: “Напуснете оттук всички! И дойде ли при вас напътствие от Мен, за онези, които последват Моето напътствие, не ще има страх и не ще скърбят.
39. А които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.”
    Хората са се намножили от Адем и потеклото на всеки един човек се връща към него. Това е нещото, за което ни известява Аллах в следното знамение от Корана: „О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени.“
    Пратеникът на Аллах ﷺ потвърждава този факт с думите си: „О, хора! Вашият Господар е един, и вашият баща е един! Всички сте на Адем, а Адем е [създаден] от пръст. Най- достойният от вас при Аллах е най- богобоязливият сред вас. Арабина не превъзхожда чужденеца с нищо, и чужденеца не превъзхожда арабина с нищо, и червенокожия не превъзхожда белокожия с нищо, и белокожия не превъзхожда червенокожия с нищо, освен по богобоязън (страх от Аллах- текуа).“

Как е създаден Адем (мира на Аллах да е над него):
    Всевишният и Пречист Аллах ни е пояснил, че е създал Адем от пръст, затова той е символ на земята. Всевишният Аллах казва: „Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана.“
    На други места се споменава, че е създаден от глина, която е преминала през различни етапи. Всевишният Аллах казва: „Той е Онзи, Който ви сътвори от глина, после отсъди един срок и определен срок има при Него. После се съмнявате! (Единият срок е смъртта, а другият Часът на възкресението.)“
    На друго място се споменава за лепнеща глина. Всевишният Аллах казва: „ И ги попитай [неверниците] какво мислят те ли са по-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме от лепнеща глина.“
На друго място се споменава, че Адем е създаден от звънка и суха глина като грънчарско изделие. Всевишният Аллах казва: „Сътвори Той човека от звънка глина като грънчарско изделие.“
На друго място се споменава, че Адем е бил глина, изсъхнала глина, от менлива кал. Всевишният Аллах казва: „ И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал.“
И макар през различнните етапи на сътворяване да се споменават различни наименования, то в основата си предмета от който е създаден Адем е един- пръст.
По този начин Аллах го е създал от глина, след това е преминал през всички етапи на сътворяването и накрая след като престоял без душа, колкото Аллах е пожелал, Аллах му вдъхнал от духа Си. Всевишният Аллах казва: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал. И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!” И всички ангели се поклониха заедно, освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.“
    След това Аллах направи причината за разможаването на човечеството да бъде в техните гръбнаци, а именно нищожна вода (сперма). За тази истина Аллах казва: „Който сътвори със съвършенство всяко нещо и начена сътворяването на човека от глина. После Той сътвори потомството му от капка нищожна вода. После го осъразмери и му вдъхна от Своя дух. И стори за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни!“
    И така както човека е създаден от пръст, която е част от земната кора, той ще бъде върнат при пръста след смърта си, а след това ще бъде изваден отново от нея на съдния ден за равносметка. Всевишният Аллах казва: „От нея [земята] ви сътворихме и в нея ви връщаме, и оттам ще ви извадим още веднъж.“

Описанието на Адем (мира на Аллах да е над него):
    Пратеникът на Аллах ﷺ ни пояснява описанието на Адем с думите: „Аллах е създал Адем с дължина шестдесет лакътя, след това [му] казал: „Отиди при онези меляйкета (ангели), поздрави ги с поздрава селям  и виж какво ще ти отговорят. Това ще бъте твоят поздрав и поздрава на твоите потомци.“ [Адем] казал: „Ес- селяму алейкум!“ , а те му отговорили: „Ес- селяму алейке уе рахметуллах“ . Те [меляйкетата] добавили „уе рахметуллах“. Всеки, който влезе в Дженнета (Рая), ще има вида на Адем, и хората не престават да намаляват [по размер] до този момент.”

Причината за различията при потомците на Адем:
Пратеникът на Аллах ﷺ ни пояснява причината за различията в цвета на кожата, характерите и натурата при потомците на Адем казвайки: „Всевишният Аллах е сътворил Адем от шепа пръст, която била взета от цялата земя [от всеки вид пръст]. Затова синовете на Адем са спрямо пръста от която са създадени: от тях има червенокож, чернокож, белокож, жълтокож и между тези цветове, и [от тях има] нежен и груб, добър и лош.“

Сътворяването на Хаууа (Ева)- майката на всички хора:
След като Аллах е сътворил Адем, Той е сътворил от самия него съпругата му Хаууа. Тя е създадена от лявото ребро на Адем, за да може той да намира спокойствие при нея и да се намножат хората от тях двамата. Всеишният Аллах казва: „О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.“
    Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Който вярва в Аллах и в съдният ден да не вреди на съседа си! Отнасяйте се с добро към съпругите си, защото те са създадени от ребро, а най- кривата част от реброто е най- високата. Ако ти се опиташ да го изправиш ще го счупиш, но ако го оставиш, то ще си остане криво. Отнасяйте се с добро към съпругите си!“

Мястото на което живеят Адем и Хаууа:
    Първоначално Адем и Хавва са живеели в Дженнета (Рая), но след греха, който са извършили Аллах ги е прогонил от него и ги е спуснал на земята. Всевишният Аллах казва:
116. И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Той отказа.
117. И рекохме: “О, Адам, той е враг на теб и на твоята съпруга, и да не ви прогони от Рая, та да страдаш!
118. За теб там има, да не си нито гладен, нито гол.
119. И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.”
120. Но сатаната му подшушна, рече: “О, Адам, да ти покажа ли дървото на вечността и едно непреходно царство?”
121. И когато ядоха от него двамата, пред тях се разкриха срамотиите им, и започнаха да се покриват с листа от Рая. И така Адам не се вслуша в своя Господ, и се заблуди.
122. После неговият Господ го избра прие покаянието му и го напъти.
123. И рече: “Напуснете двамата оттук всички! Вие сте [със сатаната] врагове един на друг! И щом ви се яви напътствие от Мен, който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада.
124. А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението.”


Началото на изпращането на пратениците към хората.
    Десет века след Адем /мира на Аллах да е над него/ хората се отклонили от правилната вяра и Аллах започнал да изпраща Пратеници. Предава се от ибн Аббас /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Между Адем и Нух- Ной (първият пратеник на Аллах) е имало десет века, през които хората са следвали истинските божествени закони (шериат). Но след това те се отклонили и Аллах изпратил Пророците като благовестители и предопредители.“
    И така след като настъпва разногласие във вярата при хората, Аллах изпраща първият Пратеник- Нух (Ной) /Мира на Аллах да е над него/.
    Някои от Пратениците и Пророците са назовани от Аллах по имена в Корана: Всевишният Аллах казва:
„83. Това е доказателството, което Ние дадохме на Ибрахим срещу народа му. Въздигаме по степени когото пожелаем. Твоят Господ е премъдър, всезнаещ.
84. И го дарихме с Исхак и Якуб. И двамата напътихме. Напътихме и Нух преди, а от неговите потомци Дауд и Сулайман, и Айюб, и Юсуф, и Муса, и Харун. Така възнаграждаваме благодетелните.
85. И Закария, и Яхя, и Иса, и Иляс всички са от праведниците.
86. И Исмаил, и ал-Ясаа, и Юнус, и Лут, и предпочетохме всички пред народите.
87. И от техните бащи, и от потомствата им, и от братята им. Избрахме тях и ги насочихме по правия път.“ ;
И Всевишният Аллах казва: „Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” ;
И Всевишният Аллах казва: „ И [спомени] Исмаил, и Идрис, и Зу-л-Кифл. Всички бяха от търпеливите.“
    Имайте предвид, че Корана не ни разказва за всички пратеници. Всевишният Аллах казва: „ ...пратеници, за които вече ти разказахме преди, и пратеници, за които не сме ти разказали, и Аллах говори пряко на Муса,...“
    Всеки път, когато хората се отклонявали от правият път, Всевишният и Преславен Аллах е изпращал Пратеници и Пророци, които да върнат хората към вярата в един бог и към служенето само на един бог. Всички Пратеници и Пейгамбери, от първият до последният, са призовавали към единобожието, което се изразява в обожаването единствено на Аллах чрез убеждение, думи и дела, и невярването във всяко нещо, което се обожава освен Аллах. Това нещо е било в основата на техният призив. Всевишният Аллах казва: „И при всяка общност изпратихме пратеник: “Служете на Аллах и странете от сатаните!” Някои от тях Аллах напъти, а някои заслужиха заблудата. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите!“
    Що се отнася до законите (шериата) и наредбите, чрез които хората извършват богослужения и се доближават до Аллах, те са различни при различните пратеници и Пророци. Затова се наблюдава, че има неща, които са били задължителни за народите на определени пратеници, а за други не и обратното. Различията в тези неща са даденост от Аллах, за изпитание на хората. Всевишният Аллах казва: „За всеки от вас сторихме закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дарил.“
    Пратеничеството продължава до завършека му, когато накрая бива изпратен Мухаммед ﷺ. Той е последният Пратеник и е изпратен към всички хора, без изключение. Всевишният Аллах казва: „ Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.“
    От нещата към които призоваваха Пратениците е вярата и убеденоста, че съществува един бог, който е Създателя, Разпореждащия се и онзи, на който единствено се служи и се усланя човека. Това убеждение води човека до душевно щастие, пълно спокойствие и комфорт за разума. Именно това е нещото, което Аллах е пояснил на Неговият Пратеник със словата си: „И те изпратихме [о, Мухаммад] наистина като милост за световете.“
    Доказателство за постоянното щастие, което се постига при вярващите в Аллах е това, което ние ясно виждаме при общества, които отричат съществуването на Всемогъщия Творец и пренебрегват предписанията и законите Му. Те водят объркан, депресиран, притеснителен и душевно разстроен живот, който става неконтролиран и ги кара да прибягват до наркотици, алкохол и злоупотребата с успокоителни, за да се опитат да запълнят духовния вакуум, който е в техните души. Дори за съжаление някои от тях прибягват до самоубийство, Аллах да пази. Скъпи човече! Разбери! Тези неща не водят човека до щастие, защото те карат човека да усети моменто успокоение и наслада а след това отново се завръщат депресията, обърканоста, притесненията и душевното разстройсто. Истинското щастие, спокойният разум и душевната уравновесеност се крият във вярването, че има Един Пречист и Всевишен Създател, на който се усланяме, покоряваме и прекланяме, и единствено Той е онзи, който се разпорежда с нашата съдба.


Кой всъщност е човека?
    Човека е създание, което Аллах е създал в прекрасен облик. Всевишният Аллах казва: „Ние сътворихме човека с превъзходен облик.“
    Човека е създание, което Аллах е съчленинил и осъразмерил. Всевишният Аллах казва: „О, човече, какво те отвлече от твоя щедър Господ, Който те сътвори и съчлени, и осъразмери? В какъвто образ пожела, в такъв те нагласи.“
    Човека е създание, което Аллах е направил в най- прекрасна форма, вид и образ. Всевишният Аллах казва: „Аллах е, Който стори за вас от земята обиталище и от небето свод, и ви даде образ, и направи образа ви превъзходен, и ви дава препитание от благата. Това е Аллах, вашият Господ. Благословен е Аллах, Господът на световете!“
    Човека е създание, което Аллах е почел и издигнал над всички създания. Всевишният Аллах казва: „И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме."
    Човека е създание, на което Аллах е подчинил всяко нещо във вселената. Всевишният Аллах казва: „И подчини Той за вас всичко на небесата и всичко на земята всичко е от Него.“
    Човека е самостоятелно и независимо създание, а не творение, което е еволюирало от един вид към друг. Всевишният Аллах казва: „ Който сътвори със съвършенство всяко нещо и начена сътворяването на човека от глина.“
    Има ли място за сравнение между Исляма, който издига и поставя човека на почетно място, и теориите, които го унижават и го приравняват с животните?!!! Единственото положение при което Корана приравнява човека с животните е в случай, когато той се подчини на страстите и желанията си, без да се съобразява с никакви норми и закони, и без да използва нещата, които Аллах му е подчинил като: разум, ум, слух, зрение, прозрение и размисъл върху небесните царства и земята. Всевишният Аллах казва: „Създадохме за Ада много от джиновете и от хората. Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните“  Ако човека използва тези благодати дадени от Аллах по правилен начин – разсъждавайки и размишлявайки- , те накрая ще го доведат до пристана на напътствието, опознаването на Аллах и вярата в Него – разбира се след сполуката, която е само от Аллах. Ибн Ел- Каййим /Аллах да се смили над него/ е казал: „Знай, че Аллах е направил човека да бъде специален, защото:
-    Той [Аллах] го е почел;
-    Той го е направил да превъзхожда останалите създания.
-    Той му е оказал чест;
-    Той е създал човека заради самия него, а останалите създания ги е създал заради човека;
-    Той е отличил човека със знание и обич;
-    Той е дарил човека с неща, които не е дал на никой друг;
-    Той е подичнил на човека всичко на небесата, на земята и по между им- дори меляйкетата (ангелите) Аллах му ги е подчинил като им е възложил да го пазят по време на сън, на будност, на пътуване и на престой;
-    Той е низпослал на човека свещените Си книги;
-    Той е изпратил на човека Пратениците, които са предавали религията и божествените предписания от Аллах на хората;
-    Той е избрал сред хората Свой любимец, човек на който лично да говори, приближени Негови раби и учени хора;
-    Той е направил човека да бъде Неговата загатка, неговата мъдрост и обект на обичта Му.
-    Той е създал заради самия човек Дженнета (Рая) и джехеннема (Ада).
Затова сътворяването, повелята, наградата в отвъдното (севап) и наказанието са неща, които непрестанно заобикалят човешкият вид. Човека е създанието, за което се отнасят повелите и забраните, и той е творението за което ще има или награда (Дженнет- Рай) или наказание (Джехеннем- Ада).

Етапи на сътворението на човека:
В самото начало човека е бил нещо неназовано: Всевишният Аллах казва: „Не премина ли човекът през период от време, когато той бе нещо неназовано?“
След това в началото на образуването му е бил нищожна вода. Всевишният Аллах казва: „Не ви ли сътворихме Ние от нищожна вода? И я сложихме на сигурно място за определен срок. И сме способни. И как прекрасни са способните!“  
    Имам Ел- Газали казва: „Нека човека да погледне към благодатите на Аллах, с които го е облагодетелствал. Как Той го превърна от унижено, нищожно и презряно създание във велико, достойно и почетено създание. Човека е станал съществуващ след нищото, жив след смъртта, говорещ след като е бил ням, виждащ след слепотата, силен след слабостта, знаещ след незнанието, напътен след заблудата, способен след неспособността, богат след бедността. Той сам по себе си е бил нищо, а има ли по- жалко нещо от нищото. И има ли по- нищожно нещо от нищото, след което Аллах е направил човека да бъде нещо.

От какво е сътворен човека:
    Аллах ни пояснява в Корана, че човека няма как да се появи на този свят без да се слее водата на мъжа с водата на жената (сперматозоид с яйцеклетка). Всевишният Аллах казва: „И да погледне човекът от какво бе сътворен! Бе сътворен от изтласкваща се вода, която излиза измежду гръбнака и ребрата.“
    На друго място в Корана Аллах ни пояснява, че именно тази вода е причина за намножаването и развъждането на хората. Всевишният Аллах казва: „ Той е, Който сътвори човека от вода и му отреди кръвно и брачно родство. Твоят Господ е всемогъщ.“
    Пречистият и Всевишен Аллах пояснява в Корана, че това ново създание ще бъде на сигурно място, далеч и изолирано от неблагоприятни външни влияния, докато не му позволи да излезне (на бял свят). Всевишният Аллах казва: „Не ви ли сътворихме Ние от нищожна вода? И я сложихме на сигурно място за определен срок.“
    Също така Пречистият и Всевишен Аллах пояснява в Корана, че това ново създание ще бъде в три тъмнини през различните етапи и периоди на сътворяване, докато накрая достигне до края си и излезне на този свят. Всевишният Аллах казва: И ви сътворява Той в утробите на майките ви творение подир творение в три тъмнини.“

Етапите през, които преминава човека:
1.    Първи етап: Сперма с примеси: това нещо се получава в резултат от сливането и смесването на мъжката вода с женската (сперма с яйцеклетка). Всевишният Аллах казва: „...и Той създава двойките мъжко и женско, - от капка сперма, когато се изхвърля [в утробата],...“
През този етап има две положения:
-    Всевишният Аллах да отреди да се смесят водата при мъжа с водата при жената. В този случай мъжа изтласква сперма и тя се смесва с яйцеклетката.
-    Всевишният Аллах да отреди да не се смесят спермата и яйцеклетката. В този случай умира както спермата така и яйцеклетката.
Когато тези две неща се смесят, тогава се получава сперма с примеси, както казва Всевишният Аллах: „Сътворихме „Ние човека от частица сперма с примеси, за да го изпитаме, и го сторихме чуващ, зрящ.“
+ През този етап се утвърждават всички качетва на човека. Всевишният Аллах казва: „Проклет да е човекът! Колко е неблагодарен! От какво нещо го е сътворил Той? От частица сперма Той го сътвори и осъразмери.“
+ През този етап се определя какъв ще бъде плода: мъжки или женки. Всевишният Аллах казва: „ На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Сътворява Той каквото пожелае дарява момичета на когото пожелае и дарява момчета на когото пожелае, или дарява момчета и момичета. И сторва безплоден когото пожелае. Той е всезнаещ, всемогъщ.“  Също така на друго място Всевишният Аллах казва: „Той е, Който ви оформя в утробите, както пожелае. Няма друг Бог освен Него, Всемогъщия, Премъдрия.“
    Тази сперма с примеси може да бъде изхвърлена от матката по преценка на Аллах, заради това, че не може да се задържи в утробата и не може да се закачи за стените на матката. Всевишният Аллах казва: „Аллах знае какво носи всяка бременна и колко намаляват утробите, и колко се увеличават, и всяко нещо е с мярка при Него“  Но може и да се задържи в утробата ако Аллах отреди това и да се премине към вторият етап, който е етапа на сърирек. В този етап спермата с примеси се закачва за стената на матката и започва да се храни от нея и да се развива. Всевишният Аллах казва: „ И оставяме в утробите когото пожелаем за определен срок, после ви изваждаме като деца,...“
2.    Втори етап: Съсирек- нарича се съсирек, защото спермата се е закачила за стената на матката и започва да се храни от кръвта подобно на съсирената кръв, която се храни от кръвта на създанията, към която е прикачена. Всевишният Аллах казва: „ И оставяме в утробите когото пожелаем за определен срок, после ви изваждаме като деца,...“  На друго място в Корана Всевишният Аллах казва: „ Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор? Нима той не бе частица сперма, която се изхвърля? После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери. (“Съсирек” (на арабски “алек”) произлиза от глагола “алека”, което означава “закачвам”, тъй че в арабския оригинал “съсирек” се схваща и като “закачваща се материя”.) И създаде от нея двата пола мъжа и жената.“
3.    Трети етап: Късче месо- нарича се така, защото през този етап плода наподобява на късче сдъвкано месо. Всевишният Аллах казва: „...после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, ...“  
През този етап на развитие на плода Аллах му вдъхва духа. Всевишният Аллах казва: „После го осъразмери и му вдъхна от Своя дух. И стори за вас слуха и зрението, и сърцата.“
Времето, през което протича всеки един от трите споменати етапа ни се споменава в преданието на ибн Месуд /Аллах да е доволен от него/, в което той казва: „ Пратеникът на Аллах ﷺ, който е правдивият и на който може да се вярва ни разказва: „Сътворяването на всеки един от вас се събира в утробата на майка му четиридесет дни във вид на капка течност (нутфе), след това за още толкова време бива във вид на съсирена кръв (алека), след това за още толкова време бива във вид на късче месо (мудга), след това при него се изпраща меляйкето (ангела) и то му вдъхва духа (душата на живота) като [на това меляйке] му се заповядват четери неща: Да запише неговото препитание; срока на неговия живот; неговите дела и дали ще бъде нещастен или щастлив...“

Какво всъщност е духа:
Духа е нещо, в което ние вярваме без да го видим и да го възприемем с нашите сетива. Основната причина за тази наша вяра е породена от следите, които духа оставя. И без съмнение духа е от най- силните и неоспорими доказателства за съществуването на Всемогъщия Покровител и Създател- Аллах. Той сам по себе си е достатъчен отговор на материалистите търсещи веществени доказателства, които да възпиемат със сетивата си, за да повярват в съществуването на Аллах. Тези материалисти отричат Аллах, защото не вярват на неща, които не може да видят и възприемат със сетивата си, но в същото време вярват в духа, който също не могат да видят и възприемат!!! Причината за тяхната вяра в духа са следите, които са видели от него. А той [Духа] е от божествените тайни, които не се знаят от друг, освен от Аллах. Духа е нещо, при което няма място за научни изследвания и познания. Всевишният Аллах казва: „И те питат за духа. Кажи: “Духът е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знанието.”
Ер- Рагиб Ел- Есфехани е казал: „Той [духа] е нещото чрез което тялото получава живот, движения, чувствителност, наука, мнение, разграничение... тялото е действащия орган заедно с него [духа]. Тялото е обремено да го носи, да се държи добре с него и да го обича. А когато тялото бива лишено от тези неща, то става безжизнен труп, който има нужда от няколко човека да го носят... Той [духа] е обекта на душевните болести, така както тялото е обекта на телесните болести.“  
През този [трети] етап на сътворяване се изграждат костите и се обличат с месо. Всевишният Аллах казва: „...и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът,...“
На друго място в Корана, където се споменава разказа за Узейр, Аллах казва: „..., виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!”
След това плода продължава да се развива, докато Аллах отреди той да излезне на този свят. Всевишният Аллах казва: „При Него е знанието за Часа. И не излиза плод от своята обвивка, и не забременява женска, и не ражда без Неговото знание. В този Ден Той ще ги призове: “Къде са Моите съдружници?”. Ще рекат: “Известяваме те, няма сред нас свидетел.”“
Още преди повече от 1400 години Аллах пояснява на нас хората етапите на развитие на плода от самото начало до самия край, и това е само в едно знамение от Корана. А това знамение само по себе си доказва чудото на този Коран и истинноста на пратеничеството на Мухаммед ﷺ. Всевишният Аллах казва: „...и не говори той [Мухаммед] от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива.“
Всевишният Аллах казва: „ Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме частица сперма на сигурно място, после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец! После подир това ще умрете. После в Съдния ден ще бъдете възкресени.“
В друго знамение Всевишният Аллах казва: „ О, хора, ако се съмнявате във възкресението, [вижте как] Ние ви сътворихме от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после от късче, сякаш надъвкано месо оформено и неоформено, за да ви изявим [Нашата сила]. И оставяме в утробите когото пожелаем за определен срок, после ви изваждаме като деца, после [ви препитаваме], за да стигнете своята зрелост. И някой от вас умира, а някой от вас бива доведен до най-окаяната възраст, и тогава не знае нищо, след като е знаел. И виждаш земята безжизнена, но когато изсипваме вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва, и отглежда всякакъв прелестен вид. Това е, защото Аллах е Истината и Той съживява мъртвите, и Той за всяко нещо има сила. И защото Часът непременно ще настъпи. Няма съмнение в това. И ще възкреси Аллах онези, които са в гробовете.“
Без съмение Аллах казва истината със словата Си: „Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?“
Казва професор Кийт Мур в книгата си The developiong human следното: „Аз не намирам никаква трудност да приема факта, че Корана е словото на Аллах, защото описанията на ембриона в Корана не могат да бъдат базирани на научни изследвания през седми век. Единственият разумен извод е, че тези описания са били разкрити на Мухаммед ﷺ като откровение от Аллах.“


Същността на земния живот
    Аллах поясни същноста на земния живот като ни извести, че той е мимолетна сянка. Всевишният Аллах казва: „Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Аллах и благоволение. А земният живот е само измамна наслада.“ (При съпоставянето на земния и отвъдния живот в това знамение, земният живот не се осъжда и отрича, той не е създаден напразно, само се изтъква, че мирските дела и мимолетните наслади не бива да отклоняват хората от мисълта за вечния Дом и да ги тласкат към неподчинение спрямо Аллах и Неговия Пратеник.)
    На друго място в Корана Аллах пояснява, че този живот е едно изпитание, а насладата му е краткотрайна, затова ние трябва да бъдем предпазливи. Всевишният Аллах казва: „Каквото и да ви се даде, то е от насладата на земния живот. А онова, което е при Аллах, е най-доброто и вечното за онези, които вярват и на своя Господ се уповават,...“
    Този земен живот е нещото, което ни води към отвъдния свят, който е вечен и непреходен. Земния живот е мястото на което ние в момента сеем, затова онова, което ти си засял и вършил през този живот ще го намериш в отвъдния, ако е добро ще намериш добро, и ако е лошо ще намериш лошо. Всевишният Аллах казва: „И им дай за пример земния живот, подобен на вода, която сме излели от небето и с нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват. Аллах за всяко нещо има сила. Имотите и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда.“ (Непреходните праведни дела са изразите: “Пречист е Аллах” (“Субханаллах”), “Слава на Аллах” (“Ал-хамду лиллах”), “Аллах е Най-великият” (“Аллаху акбар”), “Няма друг бог освен Аллах” (“Ля иляха иллаллах”), “Няма власт и няма сила освен с Аллах.” (“Ля хаула уа ля кууата илля биллах”) и т.н..)
    И за да бъде още по- нищожен и презрян земният живот, Аллах го дава както на вярващия, така и на неверника (т.е. Аллах дава живот на този свят на всеки човек, и го дарява със земни блага без значение дали вярва или не). Всевишният Аллах казва: „И когато Ибрахим рече: “Господи мой, стори го защитен град и храни с плодовете неговите жители онези от тях, които повярваха в Аллах и в Сетния ден!”, Той рече: “А който е неверник, ще го оставя малко да се понаслаждава, после ще го подкарам към мъчението на Ада. И колко лоша е тази участ!”
В друго знамение от Корана казва: „ За всички набавяме и за тези, и за онези от дара на твоя Господ. Дарът на твоя Господ не е възбранен. Виж как предпочетохме едни над други, а отвъдният живот е по-велик по степени и по-велик за предпочитание.“
    Предава се от Сехл ибн Сеад /радийеллаху анху/, че е казал: „Пратеника на Аллах ﷺ мина през Зул- Хулейфе  и видя една умряла овца с вдигнат крак. Тогава каза: „Виждате ли тази овца, която няма никаква стойност за стопанина си?“ [Сподвижниците] казали: „Да!“ И той им казал: „Кълна се в Този, в чиято ръка е моята душа, земята е по- безстойностна при Аллах отколкото тази овца за стопанина ѝ. И ако земята имаше стойност при Аллах дори колкото едното крило на комара, Той нямаше да напои нито един неверник никога.“
    Нашия Всеславен и Превелик Господар ни подтиква да се стремим към отвъдния живот и неговите благодати. Всевишният Аллах казва: „ Да, предпочитате земния живот, но отвъдният е по-хубав и по-дълготраен.“
    И Пратеника на Аллах ﷺ казва: „Кълна се в Аллах, земният живот спрямо отвъдният е като един от вас да потопи ето този пръст – и Яхйя показа с показалеца си- в морето и да види какво ще остане [от него] след като го извади.“
    А отвъдният живот ще бъде само за група създания, които са избрани и издигнати от Аллах, поради факта, че Той е останал доволен от тях. Всевишният Аллах казва: „Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното, ще го улесним към лесното. А който е скъперник и пренебрегва, и взима за лъжа Най-прекрасното, ще го улесним към трудното...“
     Но това, което споменахме току що съвсем не означава човека да стане монах и да изостави изцяло позволените от Аллах наслади на земният живот като храна, пиене, одежди, брак (никях) и др. Всевишният Аллах казва: „Кажи: “Кой възбрани украсата на Аллах, която Той създаде за Своите раби, и благата от препитанието?”“  И Пратеникът на Аллах ﷺ казва: ,,Силният вярващ е по-добър и по обичан от Аллах, от слабия вярващ. Но във всеки от тях има добро. Стреми се към онова, което ще ти донесе полза (в отвъдния живот), търси помощ от Аллах и не се отчайвай. И ако нещо (лошо) те сполети не казвай: ,,Ако не бях направил така, нямаше да стане така и така”, а кажи ,,Аллах го е отредил, Аллах прави каквото пожелае”, а ,ако” отваря (вратите) за Шейтана.“
    Онова, което озаконяващия Аллах одобрява за човека е умереността в живота. Всевишният Аллах казва: „ И не сторвай ръката ти да е прикована към шията [в скъперничество], и не я разтваряй всецяло, та да не станеш упрекван, безпомощен!“


Каква е целта от сътворяването на джиновете и хората
    Целта поради, която са създадени джиновете и хората е да служат единствено на Аллах (ибадет). Всевишният Аллах казва: „ Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят. Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.“
    Уважаеми читателю, знай, че човека не е създаден напразно. Всевишният Аллах казва: „Нима смятахте, че ви сътворихме напразно и че при Нас не ще бъдете върнати? Всевишен е Аллах, истинският Владетел! Няма друг бог освен Него, Господа на прекрасния Трон!“
    Затова Аллах изпращаше през определени периоди от време Пратеници и Пророци към хората, които да им поясняват Неговите знамения и да ги насочват по правият път, който води до задоволството на Аллах. Всевишният Аллах казва: „Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла Книгата с истината, за да отсъди между хората за онова, по което бяха в разногласие. А поради злобата помежду им изпаднаха в разногласие за нея само онези, на които тя бе дадена, след като ясните знаци бяха дошли при тях. И поведе Аллах вярващите към онова от истината, по което бяха в разногласие, с Неговото позволение. Аллах води когото пожелае към правия път.“
    Това изпращане на Пратеници и Пророци продължи до изпращането на последният Пратеник Мухаммед ﷺ, който е изпратен към всички хора, без изключение. Всевишният Аллах казва: „И те изпратихме Ние [о, Мухаммад] за всички хора само като благовестител и предупредител, ала повечето хора не знаят.“
    Службата, заради която е сътворен човека е ясна и определена, а именно да служи единствено на неговият Творец- Аллах. Онзи, който използва живота си за това, за което е създаден, той ще бъде заслужено щастлив, дори да не притежава много от земните сладострастия, наслади и украси, а онзи, който използва живота си не по предназначение и не върши това, заради, което е създаден, той ще бъде непрестанно съпътсван от обърканост, душевни болести, притеснения и нещастия в земния живот, макар явно да се вижда, че в ръцете му са всички земни блага и наслади. Всевишният Аллах казва: „ И рече: “Напуснете двамата оттук всички! Вие сте [със сатаната] врагове един на друг! И щом ви се яви напътствие от Мен, който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада. А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението.”
    Нещо повече, всички творения в тази вселена са създадени с мъдрост и ползи, независимо дали знаем за тях или не. Всевишният Аллах казва: „ И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях напразно, както си мислят неверниците. Горко на неверниците от Огъня!“
Служенето (ибадета) на Аллах е следване и прилагане на Неговите повели, и изоставяне на онова, което е възбранил, а това се осъществява единствено чрез следване на божествените закони на Аллах- шериат. Всевишният Аллах казва: „ Това е Моят път правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! Това ви повелява Той, за да се побоите.“
А Шериата (законите) на Аллах трябва да бъде много далеч от хорските прищевки и желания, които карат хората да говорят за Аллах без знание, било то умишлено или не. Всевишният Аллах казва: „ Кажи: “Моят Господ възбрани само скверностите, явните от тях и скритите, и греха, и гнета без право, и да съдружавате Аллах с онова, на което не е низпослал довод, и да говорите за Аллах онова, което не знаете.“


Краят
Края на всяко живо същество на този свят ще бъде смъртта, от която никой не може да се избави. Всевишният Аллах казва: „Всичко тук погива. Но пребъдва Ликът на твоя Господ, Владетеля на величието и почитта.“
-    Затова колкото и да се опитва да се спаси човека и да избяга от този неизбежен край, той няма да може. Няма нещо, което може да го спаси и предпази от смъртта. Всевишният Аллах казва: „ Кажи: “Смъртта, от която бягате, непременно ще ви срещне. После ще бъдете върнати при Знаещия неведомото и явното, и Той ще ви извести какво сте вършили.”
-    Затова каквото и да върши човека и каквито причини и предпоставки да предприема, за да ускори или отложи настъпването на този неизбежен край, той няма да може да го ускори или отложи. Всевишният Аллах казва: „ За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.”
Аллах предизвиква онези от хората и джиновете, които се съмняват, че съществува един Бог, който е техен Творец и Създател като казва: „И когато [душата на умиращия] стигне гърлото, тогава вие само гледате, а Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате ¬и защо, ако не ще бъдете съдени, не я върнете обратно, ако говорите истината?“
В момента, когато настъпи смъртта при човека, той започва да вярва и да признава Аллах и Неговата религия, но вече няма възможност да се върне на земния свят, за да спазва религията и да се поправи. Всевишният Аллах казва: „ А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва: “Господи мой, върни ме, за да сторя праведно дело в живота, който оставих!” Ала не! Това си е негово слово. Но зад тях има преграда до Деня, когато ще бъдат възкресени.“
-    Времето и мястото на смъртта са неща, които само и единствено Аллах знае. Всевишният Аллах казва: „Единствено при Аллах е знанието за Часа. Той изсипва дъжда и знае какво има в утробите. И никой не знае какво ще придобие утре, и никой не знае къде ще умре. Аллах е всезнаещ, сведущ.“
-    Смъртта е два вида- малка и голяма. Голямата смърт означава излизане на душата от тялото на човека, без да се връща отново, а малката означава излизане на душата от тялото на човека за определено време и връщането ѝ след това с повелята на Аллах- това е съня. Всевишния Аллах казва: „Аллах прибира душите по време на смъртта, а на онези, които все още не са мъртви в съня им. Задържа Той душата на онзи, комуто е отсъдил да умре и връща другата до определен срок. В това има знамения за хора мислещи.“ (В мига на смъртта връзката между душата и тялото се прекъсва напълно. Отделянето на душата от тялото в съня е привидно. Действителното и привидното отделяне на душата от тялото при смъртта и в съня е доказателство за това, че Аллах има силата да умъртвява и да съживява, и че Той притежава способността да възкресява и след смъртта.)“


Какво ни очаква след смъртта
    Това, което ни очаква след смъртта е съживяване и възкресение. Всевишният Аллах казва: „Това е, защото Аллах е Истината и Той съживява мъртвите, и Той за всяко нещо има сила. (Мъртвите ще бъдат съживени от Всевишния Аллах, както Той съживява с водата мъртвата земя.) И защото Часът непременно ще настъпи. Няма съмнение в това. И ще възкреси Аллах онези, които са в гробовете.“
    Невярването и отричането на възкресението след смъртта не е нещо ново, което се е появило в нашето съвремие. Това е явление, което се е наблюдавало във всяко едно време при неверниците. Всевишният Аллах казва: „ Неверниците твърдят, че не ще бъдат възкресени. Кажи: “Не, кълна се в моя Господ, ще бъдете възкресени, после ще бъдете известени за вашите дела. За Аллах това е лесно.”
    Нещо повече, онези, които отричат възкресението след смъртта използват всички възможни методи и тактики, за да заблудят хората като им внушават, че няма живот и възкресение след смъртта. Всевишният Аллах казва: „...Нима ви обещава, че след като умрете и станете пръст и кости, [отново] ще бъдете извадени? Далеч, много надалеч е онова, което ви се обещава! Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и никога не ще бъдем възкресени.“
    А в същото време тези отричащи възкресението хора казват, че техният живот и тяхната смърт са владение на природата, без да проумяват, че природата е сътворета така какво те самите са сътворени. Всевишният Аллах казва: „И казват: “Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и само времето ни погубва.” А те нямат знание за това и само предполагат. И когато им бъдат четени ясните Ни знамения, техният довод е само да рекат: “Елате с предците ни, ако говорите истината!” Кажи: “Аллах ви съживява, после ви умъртвява, после ще ви събере в Деня на възкресението, за който няма съмнение. Ала повечето хора не знаят.”
    И още по чудното е, че част от тях търсят чудеса и невъзможни доводи, за да повярват. За тях Всевишният Аллах казва: „Те [- неверниците] казват: “Смъртта е само веднъж. И не ще бъдем възкресени. Доведете нашите предци, ако говорите истината!”  В други знамения от Корана Аллах отговаря на тази група като казва: „И казват: “Нима след като станем кости и пръст, нима наистина ще бъдем възкресени в ново творение?” Кажи: “Дори и да сте камъни или желязо, или творение от нещо, което смятате за велико!” И ще кажат: “Кой ще ни възстанови?” Кажи: “Онзи, Който ви създаде първия път.” И ще поклатят към теб глава и ще рекат: “Кога ще бъде това?” Кажи: “Може и да е скоро.” Деня, в който Той ще ви позове и ще откликнете на Неговата повеля, и ще мислите, че само малко сте престояли.“
    Тези неверници не отричат само възкресението, но отричат и съдния ден, в който ще се изправим пред Аллах за равносметка. Те не вярват, че ще настъпи такъв ден. Всевишният Аллах казва: „ Неверниците казват: “Не ще настъпи никога за нас Часът!” Кажи: “Не, кълна се в своя Господ, непременно за вас ще настъпи, в Знаещия неведомото, от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга, - за да възнагради онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има опрощение и щедро препитание.” А за онези, които се стараят да осуетят Нашите знамения, има унизително, болезнено мъчение.“  А съдния ден е деня в който Аллах ще съживи всички мъртви хора. Всевишният Аллах казва: „Вашето сътворяване и вашето възкресяване е само като на една душа. Аллах е всечуващ, всезрящ.“
В този ден Аллах ще събере всички хора за равносметка и отсъждане. Всевишният Аллах казва: „Кажи [о, Мухаммад]: “И древните, и сетните наистина ще бъдат събрани по време на знайния Ден.”  
В този ден никой няма да закъснее и никой няма да отсъства от хората и джиновете, там ще бъдат всички от първия до последния. Всевишният Аллах казва: „Знаем предишните от вас и знаем оставащите.“
В този ден Аллах ще държи равносметка на създанията си – хората и джиновете - и ще въздаде на всеки според делата му извършени на този свят. Всевишният Аллах казва: „В Деня всяка душа ще намери доброто, което е сторила, и злото, което е сторила, и ще иска то да се отдалечи от нея. Аллах ви предупреждава за Себе си. Аллах е състрадателен към рабите.“  На друго място в Корана Всевишният Аллах казва: „Един Ден Аллах ще ги възкреси всички и ще ги извести за техните дела. Аллах пресметна, а те забравиха. Аллах на всяко нещо е свидетел.“
    В този страшен ден и при тази ужасяваща гледка всеки един човек ще забрави за най- близките и най- обичаните за него хора. Всевишният Аллах казва: „И когато Грохотът настъпи, в Деня, когато мъжът избяга от брат си и от майка си, и от баща си, и от жена си, и от децата си всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.“  Дори нещо повече, в този ден грешника и неверника, когато види наказанието с очите си ще иска да откупи себе си с най- близките и най- обичаните за него хора. Всевишният Аллах казва: „Престъпникът ще желае, да би се откупил от мъчението в този Ден с децата си и съпругата си, и брат си, и рода си, който го подслонява, и всички, които са на земята, само за да се спаси.“
    В този ден въпросът ще бъде уреден и всичко ще бъде решено, няма да има място за диалог и оправдания. Всевишният Аллах казва: „ От неверниците дори да бъде тяхно всичко на земята, и още толкова отгоре, за да се откупят с него от мъчението в Деня на възкресението, не ще им се приеме и за тях ще има болезнено мъчение.“
    В този ден единственото прието нещо, което ще бъде в полза на човека, ще бъдат праведните му дела. Всевишният Аллах казва: „Нито вашите имоти, нито вашите деца ще ви приближат към Нас, а само онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях ще има умножена награда за онова, което са вършели, и във Висините ще имат сигурност.“
    В тази ужасяваща ситуация: „..., не ще помогне вярата на душа, която преди не е вярвала или не е придобила благо в своята вяра.“
    В този ден ще са изчерпани всички материални блага, които са били в полза на човека по време на земният му живот. Всевишният Аллах казва: „Идвате при Нас поединично, както ви сътворихме първия път, и оставяте зад гърбовете си онова, което Ние ви дарихме.“
    В този ден с човека остават само неговите дела, които ги е вършил по време на земния си живот- добри и лоши. Всевишният Аллах казва: „В този Ден хората ще излязат на групи, за да им бъдат показани техните дела. Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.“


На къде отиваме след възкресението
    След като човека бъде изваден от гроба и съживен, той ще бъде въведен или в Дженнета (Рая), или в Джехеннема (ада)- две места, които са вечни и непреходни както те, така и обитателите им. Но преди това всеки един човек ще се изправи пред един справеднив съдник (Аллах), който не ще угнети хората нищо. Всевишният Аллах казва: „Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник.“
    Всяка една общост ще бъде съдена спрямо божествения закон (шериат), който Аллах им е бил спуснал на техният Пратеник. Всевишният Аллах казва: „В Деня ще позовем всички хора с техните водители. Онези, чиято книга е подадена в десницата им, ще четат [с доволство] книгата си и не ще бъдат угнетени дори с влакънце от фурма. А който на този свят е сляп, той ще бъде сляп и в отвъдния, и ще бъде най-заблудения за пътя.“
    Истински вярващите мюсюлмани, които са повярвали в Пратениците и са запълнили изцяло времето си на този свят с покорство на Аллах, което се изразява в следване на Неговите повели и странене от Неговите забрани, ще бъдат в Дженнета (Рая), който носи със себе си безкрайно блаженство, непреходно щастие и вечен живот. Или както казва Всевишният Аллах: „Богобоязливите ще са на сигурно място ¬
сред градини и извори, ще са облечени в коприна и брокат, един срещу друг. Така! И ще им дадем за съпруги красавици с големи очи. Ще пожелават там всякъкъв плод в сигурност. Не ще са вкусили там друга освен първата смърт [в земния им живот]. Ще ги опази Той от мъчението на Ада ¬благодат от твоя Господ. Това е великото спасение.“
    А Пратеникът на Аллах ﷺ казва следното за блаженството на Дженнета: „Всевишният Аллах казва: „Аз съм приготвил за моите праведни раби каквото око не е виждало, ухо не е чувало и на ума на никой човек не е идвало.“ Тези думи се потвърждават със словата на Аллах в Свещения Коран: „Никой не знае каква радост за окото е скрита за тях въздаяние за онова, което са вършили.“  
    В друго предание Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Първата група хора, които ще влязат в Рая (Дженнета), ще блестят както пълната луна, и онези, които ще ги следват, ще блестят като най-блестящата звезда на небето. Те не ще имат нужда да уринират, не ще имат нужда и да се изхождат, не ще имат слюнка, или някакви други носови секреции. Техните гребени ще бъдат от злато, и тяхната пот ще мирише на миск. Дървото на алоето ще бъде използвано в техните кадилници. Техните жени ще бъдат хурии. Всички ще ги гледат, също така и ще наподобяват техния баща Адем (във височината на ръста им), висок шестдесет лакътя.”
    В друго предание се споменава, че Джабир е казал: „Чух Пророка ﷺ да казва: „Наистина обитателите на Дженнета ще ядат и ще пият, но няма да отделят слюнка, няма да уринират, няма да се изхождат по голяма нужда и няма да имат секрети в носа.“ [Хората] казаха: „А какво ще се случва с храната?“ Той отговори: „[Ще излиза чрез] оригване и пот, която ще мирише като миск .“
    Предава се от Зейд ибн Еркам, че е казал: „Дойде един мъж от евреите при Пророка ﷺ и каза: „О, Ебу Ел- Касим , нима ти си мислиш, че обитателите на Дженнета (Рая) ще се хранят и ще пият в него?“ Пратеникът на Аллах ﷺ отговори: „Кълна се в онзи, в чиято ръка е моята душа, на всеки един от тях ще му бъде дадена сила за сто човека по отношение на хранене, пиене, страсти и полово сношение.“ Евреина му казал: „Онзи, който яде и пие трябва да отиде по нужда?! Тогава Пратеникът на Аллах ﷺ казал: „Тяхното ходене по нужда ще бъде отделяне на пот, която ще излиза през кожата им и ще бъде като миск . По този начин стомаха ще се изпразва.“
    Предава се от Ебу Хурейра, че Пророка ﷺ е казал: „Един глас ще призове [обитателите на Дженнета (Рая)]: „Вие ще бъдете здрави и никога няма да се разболявате, вие ще живеете и никога няма да умирате, вие ще бъдете млади и никога няма да остареете, вие ще живеете в благоденствие и никога няма да сте нещастни. Ето това са думите на Всевишния и Превелик Аллах: „И ще бъдат призовани: “Ето го Рая, оставен ви в наследство заради онова, което сте вършили.”
    В друго предание Пратеникът на Аллах ﷺ ни говори за хората, които ще бъдат на най- нисшатa степен в Дженнета (Ада) казвайки: „Аз съм осведомен за човека, който последен ще излезе от огъня [на Ада] и ще влезе в Рая. Това ще бъде човек, който ще излезе от Огъня на Ада пълзейки и Аллах ще му каже:
,,Върви и влез в Рая!” Той ще отиде до него [Рая], но ще му се стори че е пълен и тогава ще се върне казвайки: ,,О, Господи мой, аз открих че е пълен.”
А Аллах ще каже: ,,Върви и влез в Рая!” Той отново ще отиде до него [Рая], но ще му се стори че е пълен и тогава [пак] ще се върне казвайки: ,,О, Господи мой, аз открих че е пълен.” Аллах ще каже: ,,Върви и влез в Рая и за теб ще има колкото земята и още десет пъти по толкова [или за теб ще има десет пъти колкото земята].”
На това човекът ще каже: ,,Ти подиграваш ли ми се [ или ти присмиваш ли ми се] въпреки, че Ти Си Владетелят?” Аз [човека, който предава преданието] видях Пратеникът на Аллах ﷺ [докато казваше тези думи] да се усмихва така, че се видяха кътните му зъби. Казано бе, че този човек ще бъде на най-ниската степен измежду хората в Рая.”
    Що се отнася до неверницитре, които са отказали да повярват в Аллах отричайки и противопоставяйки се на Неговите Пратеници и онова с което бяха изпратени, те ще пребивават вечно в огъня на Ада. Всевишният Аллах казва: „А за неверниците е Огънят на Ада. Там не ще им бъде съдено да умрат, нито ще им бъде смекчено мъчението. Така Ние наказваме всеки неверник. И ще крещят там за помощ: “Господи наш, изведи ни, за да правим добро, а не онова, което сме правили!” А нима не ви дадохме достатъчно дълъг живот, за да се поучи през него, който иска да се поучи! И предупредителят дойде при вас. Затова вкусете [мъчението]! За угнетителите няма закрилник.“  А благородният Пратеник Мухаммед ﷺ пояснява, хората с най- слабо наказание в Джехеннема (Ада) казвайки: „От обитателите на огъня (Ада) с най- слабо наказание ще е Ебу Талиб. Той ще бъде обут с чехли от които ще му ври мозъка.“
-    Нещото, което ще надбави още повече блаженство на обитателите на Дженнета (Рая) и още повече нещастие и отчаяние на обитатените на джехеннема (ада) е това, за което ни съобщава Мухаммед ﷺ казвайки: „Смъртта ще се появи в облика на вакъл овен и един глас ще се провикне: „Ей, обитатели на Дженнета“ - а те ще протегнат шиите си, ще погледнат и ще им бъде казано: „Знаехте ли за това?“ Те ще отговорят: „Да! Това е смъртта.“ Въпреки, че всички са се срещнали с нея преди това. След това [този глас] ще призове обитателите на ада, а те ще протегнат шиите си, ще погледнат и ще им бъде казано: „Знаехте ли за това?“ Те ще отговорят: „Да! Това е смъртта.“ Въпреки, че всички са се срещнали с нея преди това. „Тя ще бъде заколена и след това ще се каже: „О, обитатели на Дженнета (Рая) [за вас ще има] вечно пребиваване, без смърт. О, обитатели на огъня, [за вас ще има] вечно пребиваване, без смърт.“ След това [Пратеника ﷺ] прочете: << И предупреди ги ти [о, Мухаммад] за Деня на горестта, когато ще бъде отсъдено делото, но те нехаят...>> това са онези от жителите на земята, които са нехайни [към религията на Аллах] <<...и не вярват!>> “
В друго предание Пратеникът ﷺ казва: „Никой няма да влезне в Дженнета (Рая), докато не му бъде показано неговото място в огъня, което е щял да заеме, ако е вършил злини, за да бъде още по- благодарен. И никой няма да влезне в огъня (Ада), докато не му бъде показано неговото място в Дженнета (Рая), което е щял да заеме, ако е вършил добрини, за да бъде още по- нещастен.“
    Оттук нататък започваме да говорим за истинския, вечния и непреходен живот, който започва след смъртта. Щастливец ще бъде само и единсвено онзи, който се е подготвил и трудил за него.


Доказателства от Корана за възкресението
    В много от стиховете си Свещения Коран подтиква човека да размишлява върху произхода си. Нима онзи, който е сътворил човека от нищо не е способен отново да го съживи, след като вече е бил жив?! Всевишният Аллах казва: „ И казва човекът: “Дали като умра, наистина ще бъда съживен?” А нима човекът не помни, че Ние го сътворихме и преди, когато бе нищо?“
•    Корана подтиква човека да размишлява върху съживяването на мъртвата земя, и растенията, които Аллах кара да растат по нея. Всевишният Аллах казва: „И от Неговите знамения е, че виждаш земята безжизнена. А щом изсипем вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва. Онзи, Който я съживява, може и мъртвите да съживи. Той за всяко нещо има сила.“ 4
•    Корана подтиква човека да размишлява върху сътворяването на небесата и земята, което е много по- велико от сътворяването на човека. Всевишният Аллах казва: „Не виждат ли, че Аллах, Който сътвори небесата и земята, и не се умори от тяхното сътворяване, има сила да съживи мъртвите? Да, Той над всяко нещо има сила.“
•    Корана подтиква човека да размишлява върху съня и будноста си, защото това е един пример за живота след смъртта. А съня се нарича при Аллах „малката смърт“. Всевишният Аллах казва: „ Аллах прибира душите по време на смъртта, а на онези, които все още не са мъртви в съня им. Задържа Той душата на онзи, комуто е отсъдил да умре и връща другата до определен срок. В това има знамения за хора мислещи.“ (В мига на смъртта връзката между душата и тялото се прекъсва напълно. Отделянето на душата от тялото в съня е привидно. Действителното и привидното отделяне на душата от тялото при смъртта и в съня е доказателство за това, че Аллах има силата да умъртвява и да съживява, и че Той притежава способността да възкресява и след смъртта.)“
Ето и примера на Ел- Аас ибн Уайл, който отишъл при Пратеника на Аллах ﷺ с кокал от местноста Хаил, разронил го и казал: „О, Мухаммед, нима Аллах ще съживи това след като е станало на прах?“ [Мухаммед ﷺ] казал: „О, да! Аллах ще съживи това. Той ще те умъртви, след което ще те съживи и ще те вкара в огъня на Ада (Джехеннема).“ [Предавача на преданието] казва: „Тогава бяха спуснати следните знамения (айети) [от Корана]: „ Не вижда ли човекът, че Ние го сътворихме от частица сперма? А ето го¬ явен противник! И дава той пример на Нас, а своето сътворяване забравя. И казва: “Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?” Кажи: “Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява. Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво и ето ви от него палите!”А нима Онзи, Който сътвори небесата и земята, не е способен да сътвори подобни [хора]? Да! Той е Всетворящия, Всезнаещия. Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става. Пречист е Онзи, в Чиито Ръце е владението на всяко нещо и при Когото ще бъдете върнати!“ “

Как да се спасиш
    Ако ти наистина искаш да опознаеш религията, която ще бъде приета от теб в този ден, религията, която ще те отведе до истинското и вечно щастие и ще те отдалечи от безкрайното нещастие и мъчение, запознай се с Исляма. Това е религията, която Аллах низпосла на Мухаммед ﷺ. Това е единствената религия, която ще те спаси след милостта на Аллах.


Какво всъщност е Исляма?
    Това е религията, която е низпослата на Мухаммед ﷺ, и която анулира всички религии преди нея. Всевишният Аллах казва: „Той е, Който проводи Своя Пратеник с напътствието и с правата вяра, за да я въздигне над всички религии, дори съдружаващите да възненавиждат това.“
    Това е единствената религия, която ще бъде приета от Аллах след изпращането на Мухаммед ﷺ, а всички други религии и вярвания няма да бъдат приети след появата му. Всевишният Аллах казва: „А който от съюзените племена не вярва в него, обещан му е Огънят.“
Исляма е отдаване и подчинение на Аллах чрез покорство и предпазване от съдружаване (Ширк).
Това е религията, която кара хората да се състезават за приемането ѝ на тълпи, въпреки слабата материална и морална подкрепа за разпространението й. А броя на онези, които са приели тази религия и след това са се отказали от нея е нищожен.
Нека се знае! Няма друга валидна религия, която да бъде приета от Аллах, след изпращането на Мухаммед ﷺ като пратеник, освен Исляма. Всевишният Аллах казва: „А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.“  В друго знамение от Корана Той казва: „А който от съюзените племена не вярва в него [Исляма], обещан му е Огънят.“
В друго предание Пратеникът ﷺ казва: „Кълна се в онзи, в чиято ръка е душата на Мухаммед, няма да има нито евреин, нито християнин от моята общност, който да чуе за мен и след това да умре без да повярва в това, с което съм изпратен, без да бъде от обитателите на огъня (ада).“


Основните стълбове на Ислямското право (Шериат)
Ислямът дойде с поредица от богослужения (ибадети), които се разделят на думи, дела и убеждения. Именно богослуженията с думи и дела са нещото, което се нарича „основи на Исляма“. Тези основи са стълбове, върху които се крепи Исляма и чрез тях може да се каже дали човека се придържа и причислява към Исляма или не. Но съвсем не се цели с тези основи единствено възлагането на дадени джижения за последователите на Исляма. Напротив, цели се пречистване на душите им, следване на правия път и усъвършенстането им посредством изпълнението на тези богослужения. Исляма иска прилагането на тези основи да бъде средство за поправяне, изграждане и усъвършенстване на човешкия индивид. Затова относно молитвата намаз Всевишният Аллах казва: „ И отслужвай молитвата /намаз/! Молитвата предпазва от покварата и порицаваното.“  И относно задължителната милостиня зекят казва: „Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистят с нея и да им се въздаде!“  И относно говеенето (постене според Исляма) казва: „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите...“  И относно извършването на поклонението хадж казва: „Поклонението хадж е в знайни месеци и който през тях си наложи поклонението, да няма съвокупление, нито безпътство, нито прение по време на поклонението хадж!“  
Богослуженията (ибадетите) в Исляма играят важна роля за сдобиването с възвишен морал и усъвършенстването му, така както играят важна роля за опазването на единството и сплотеността на мюсюлманската общност.


Основите на Исляма
1-    Двете свидетелства:
Това са думите: „Ешхеду елля иляяхе илляллах, уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюх“, които означават „Свидетелствам, че няма друг [истински] бог, [достоен да се обожава с искреност] освен Аллах, и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник“. Тези две свидетелства са ключа за влизане в Исляма, над които се изграждат останалите основи.
    Какво означава „Ля иляхе илляллах“ – „Няма друг [истински] бог, [достоен да се обожава с искреност] освен Аллах.“:
-    Няма друг създател на тази планета и всички създания освен Аллах.
-    Няма друг владетел и управител на тази планета и всички създания освен Аллах.
-    Няма друг, който заслужава да се обожава и да му се служи с искреност, освен Аллах.
А значението на „Мухаммеден абдуху уе расулюх“ – „...че Мухаммед е Негов раб и Пратеник“ означава:
Убеждението, че този човек Мухаммед е раб на Аллах и Негов Пратеник, на който е низпосал откровение (уахий), и го е задължил да оповести това откровение на всички хора. Това включва и убеждението, че той е последния Пратеник и с него приключва изпращането на Пратеници. Това означава, че след него няма да има нито един пратеник или пророк. Също така означава, че хората трябва да му се покорят в онова, което е заповядал, да му вярват в онова, което е оповестил и да странят от онова, което е забранил и порицал.

2-    Молитвата- намаз:
    Именно тази молитва е връзката между раба и неговият Господар, когато човека се отдаде на удоволствията на земния свят и пламака на вярата в сърцето му отслабне. Когато муеззина  чете призива за молитва- езан този пламак отново се разгаря и човека се отделя от преходния земен живот отдавайки се на постоянна връзка със Създателя си. Това са пет задължителни молитви намаз, които мюсюлманина отслужва групово в джамията, когато не е извинен. Тези молитви стават причина мюсюлманите да се опознаят помежду си, да се засили обичта и състраданието между тях и да се инересуват помежду си едни за други. По този начин, ако един от тях се разболее другите го посещават, ако един от тях изпадне в нужда другите му помагат, ако един от тях е тъжен другите го успокояват, ако един от тях се отцепи от правият път другите го наставляват. Тези молитви стават причина да се разпаднат и затрият всички социални различия, които разделят мюсюлманската общност и в частност мюсюлманите, които са се строили в редици, рамо до рамо- малки и големи, бедни и богати, знаменити и обикновенни всички те са равни при смирението им пред Аллах и стоенето им пред Него, обърнали се към една посока (кябе) в едно и също време.

3-    Задължителната милостиня- Зекят:
Това е определен процент от имуществото, които се дава от богатите и заможни мюсюлмани с добра душа и подчинение пред Аллах, на техните бедни и нуждаещи се братя, за да посрещнат нуждите им и да ги предпазят от унижението на просията. Тази милостиня зекят е задължителна за всеки мюсюлманин, който е достигнал минималната граница (нисаб). Доказателство за това са словата на Всевишният Аллах: „И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята зекят. Това е правдивата религия.“
Онзи, който отрече тази милостиня зекят, той става неверник, защото е отрекъл една от основите на Исляма и е ощетил бедните и нуждаещите се, отнемайки несправедливо правата, дадени им от Аллах. Зекята не е данък, който държавата събира от гражданите си, както си мислят група хора непознаващи Исляма. Ако зекята беше държавен данък, той щеше да се събира от всички хора, които са граждани на тази страна, независимо дали са мюсюлмани или немюсюлмани. Но понеже от условията на които трябва да отговаря човека за да му бъде задължителна милостинята зекят, е да бъде мюсюлманин, тази милостиня не се възлага на немюсюлмани и те не трябва да я плащат.

Условията на милостинята зекят:
1-    Да е достигната минималната граница (нисаб)- това означава да е достигната минималната граница на имуществото, която е опомената в Исляма и над която даването на тази милостиня зекят става задължително. В това число не влизат нужните неща за човека, с които той преживява като: храна, дрехи, пиене, жилище.
2-    Навършване на една година (хаул)- това означава да е изминала една година от както е достигната границата (нисаб). А имуществото, което не е престояло една година, за него не се дава зекят. Що се отнася до хората, на които се дава зекята, те са строго определени групи от Аллах, които се опоменават в следното знамение: „Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.“
Зекята е само 2.5 %, с които Исляма цели да премахне бедноста от обществото и да го предпази от болестите произлизащи от нея като кражби, грабежи, нападения и т.н. Също така цели да съживи духа на обществената солидартност между мюсюлманите, като задължава богатите да откликнат на нуждите на нуждаещите се и хората в неравностойно положение. И не на последно място Исляма пречиства чрез тази задължителна милостиня зекят душата на богатия от алчност, скъперничество, самозабрава, увличане по земния свят и отдаване на мимолетните наслади в него, все неща, които карат богатия да забрави за своите бедни и нуждаещи се братя.
От друга страна зекята пречиства дори сърцата на бедните и нуждаещите се премахвайки от тях омразата, зависта и ненавистта към богатите. До това се достига именно когато богатите дадат с добра душа на бедните онова, което им се полага от милостиня, изявявайки по този начин благотворителност и загриженост към тях.

4-    Говеенето през месец Рамадан:
    Това е един месец от цялата година, през който мюсюлманите се въздържат от нещата нарушаващи това говеене (постене) като: храна, пиене и полов контакт от пукването на зората сутрин, та чак до залеза на слънцето. Говеенето не е нещо ново, което се е появило с Исляма, а е било предписано от Аллах и за предишните народи. Доказателство за това са словата на Всевишния Аллах: „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите...“
    С думата говеене се няма впредвид само въздържане от материалните неща, които споменахме по- горе, но също така се има впредвид въздържане от неморални неща като: лъжи, удумване, клевети, мамене, измяна, празнословие и подобни на тях непристойни думи и дела. Трябва да се знае, че мюсюлманина е длъжен да страни от тези лоши постъпки и слова през цялото време от годината, не само през Рамадан. Но в месец Рамадан има още по- голяма отговорност да страни от тях, заради думите на Пратеника ﷺ: „Аллах няма нужда човека да оставя храната си и пиенето си, ако не изостави непристойните слова и делата с тях.“
    Говеенето е война между душата и нейните страсти и желания. В него се съдържат огромни социални ползи, които са пояснени от нашият Пратеник ﷺ с думите му: „Всяко едно дело на сина на Адем си е за самия него. [Аллах казва:] „Освен говеенето. То е за мен, и Аз лично ще го възнаградя за него.“ Говеенето е щит, затова когато някой от вас говее да не изрича съблазнителни слова и да не спори. А ако някой го обиди или предизвика нека да каже: „Аз говея.“ Кълна се в онзи, в чиято ръка се намира душата на Мухаммед, миризмата, която излиза от устата на говеещия е по- добра при Аллах от миризмата на миск . И за говеещия има две радости, които го радват: Когато разговее (приключи с поста) той се радва, и когато срещне Господаря си ще се радва на говеенето си.“
    Чрез говеенето мюсюлманите усещат нуждите на техните нуждаещи се и бедни братя, които нямат достатъчно храна, нямат хубави дрехи, нямат нормални жилища [или изобщо нямат такива]. По този начин богатите отдават правата на бедните, инересуват се от тяхното положение и посрещат техните нужди.

5-    Поклонението хадж:
Хадж означава отиване към дома на Аллах Харам [Джамия, която се намира в гр. Мекка], за да се изпълнят определени действия, на определени места, в определени времена. Тази основа от основите на Исляма е задължение да се изпълни ведъж в живота от всеки разумен и пълнолетен мюсюлманин, без значение дали е мъж или жена. Но за да бъде задължително това поклонение хадж има условие, и то е човека да има физическа и материална възможност. Затова ако един човек е хронично болен от болест, която не му позволява да пътува и да извърши хадж, но има пари, той трябва да плати на друг човек да извърши хаджа от негово име. Също така онзи, който е беден и няма финансова възможност да покрие разходите си за хадж и да остави на семейството си средства с които да преживяват, докато се върне, не е задължен да извърши това поклонение. Доказателство за тези думи са словата на Всевишният Аллах: „ И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома за онзи, който може да отиде, а който откаже Аллах не се нуждае от световете.“
Хаджа е най- голямото мюсюлманско сборище, където мюсюлманите се събират заедно, по едно и също време, за да призовават един и същи Господар, обличайки едни и същи дрехи, изпълнявайки едни и същи обреди, повтаряйки едни и същи думи: „Отзовах Ти се о, Аллах, отзовах Ти се! Отзовах Ти се, нямаш Ти съдружник, отзовах Ти се! За Теб е възхвалата, Твоя е благодатта и власта, нямаш Ти съдружник.“ Т.е. „О, Аллах, ние дойдохме на това място отзовавайки се на Твоят призив, желаейки твоето задоволство, потвърждавайки Твоето единство и това, че само и единствено Ти заслужаваш да бъдеш обожаван, никой друг.“
Няма разлика между бедни и богати, обикновенни и знаменити, бели и черни, араби и неараби, всички са равни пред Аллах. Аллах не прави разлика между тях освен по богобоязън- страх от Него (текуа). А хаджа е нещото, което потвърждава това и заздравява братството между мюсюлманите, защото всички те извършват едни и същи обреди, събрали се на едно място с едни и същи надежди.


Основите на Вярата
1-    Вяра в Аллах:
Вяра в Аллах означава да се вярва в съществуването на Аллах; да се вярва, че няма друг бог освен Аллах; да се вярва, че Той е един- единствен и няма съдружник; да се вярва, че Той е Създателя на всичко; и да се вярва, че единствено Той се разпорежда със създанията си както пожелае. Случва се само онова, което Аллах пожелае и става само онова, което Той реши. Всевишният Аллах казва: „Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах, Господът на световете!“
Аллах няма съдружник в Господството си- „Кажи: “Моята молитва (намаз) и моето служене [Курбан], и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете.“
Аллах няма съдружник в Божественоста Си: „И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!”“
Аллах няма съдружник в имената и качества Си: „ Аллах има Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях и оставете онези, които богохулстват с Неговите имена! Ще им се въздаде за онова, което вършат.“
Само и единствено Той заслужава да се обожава и да Му се служи и никой друг; само и единствено на Него трябва да се уповава човек и на никой друг; само и единствено Него трябва да моли човек и никой друг; само и единствено Него призовава човека, когато изпадне в беда или нужда. Единствено към Него са насочени всички богослужения, без изключение, защото само и единсвено Той заслужава да се обожава и да Му се служи, никой друг.
    Аллах притежава прекрасни имена и съвършенни качества, които не трябва да се изменят, преиначават, отричат, оприличават или да им се придава някаква форма. Тези имена и качества нямат недостатъци и пороци. Всевишният Аллах казва: „Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.“

2-    Вяра в Меляйкетата (ангелите):
Това означава да се вярва, че Аллах има много меляйкета, броя на които не знае никой освен Него. Тези меляйкета са създадени от Аллах, за да Му служат. Те никога не се противят на Неговата повеля. Всевишният Аллах казва: „А който отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил.“
Ангелите извършват всяко нещо, което Аллах им е възложил. Всевишният Аллах казва: „Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели.“
Ангелите не са съдружници на Аллах, нито са Негови деца. Всевишният Аллах казва: „И рекоха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби с рожба!” Пречист е Той! Ала не, те [ангелите] са само удостоени раби.(Това е отговорът на Аллах за онези, които твърдят, че ангелите са Негови дъщери.) Не Го изпреварват със слово и по Неговата повеля действат.“
На една част от тези ангели Аллах ни е съобщил имената и възложените им задачи, а на друга не, но ние сме длъжни да вярваме във всички тях.

3-    Вяра в божествените книги:
Това означава да се вярва, че Аллах е спуснал на пратениците небесни книги от самия Него, за да ги оповестят и предадат на хората. От тези небесни книги са:
-    Свитъците на Ибрахим (Авраам) Аллах да се смили над него.- В Корана са посочени част от принципите, които са се съдържали в тези свитъци. Всевишният Аллах казва: „ Или не бе известен за онова, което е в свитъците на Муса и Ибрахим, който изпълни [повелята] ¬че никой прегрешил не ще носи греха на друг и човек ще има само онова, за което се е постарал, и старанието му ще бъде видяно, после напълно ще му се въздаде,...“
-    Тората (стария завет)- това е свещената книга, която Аллах низпосла на Муса (Моисей) Аллах да се смили над него. Всевишният Аллах казва: „Ние низпослахме Тората с напътствие в нея и със светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците според онова от Писанието на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели. И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен! И не продавайте Моите знамения на никаква цена! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал тези са неверниците.“
-    Зебур (псалмите) - това е небесна книга, която Аллах низпосла на Давуд (Давид) Аллах да се смили над него. Всевишният Аллах казва: „и на Дауд дарихме Псалмите;“
-    Инджил (библията) – това е свещената книга, която Аллах е низпослал на Иса (Исус) /Аллах да се смили над него/. Всевишният Аллах казва: „И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите.“
Мюсюлманина е длъжен да вярва във всички небесни книги, защото те са изпратени от Аллах, но всички други книги, които са измежду нас освен Корана не са автентични. И ако се намерят неизменени екземпляри от тези небесни книги, мюсюлманите са длъжни да вярват в тях и да ги потвърдят, но не и да ги следват и да прилагат предписанията им, защото те са низпослани за определено време и на определена общност. Самият Иса (Исус) /Аллах да се смили над него/ казва: „Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.“
Корана споменава част от нещата, които се съдържали в автентичното евангелие. От тези неща е благовестяването за появата на Мухаммед ﷺ. Всевишният Аллах казва: „Моето милосърдие обхваща всяко нещо ще го пиша на онези, които са богобоязливи и дават милостинята зекат, и на онези, които вярват в Нашите знамения, онези, които следват Пратеника, неграмотния Пророк, когото откриват записан у тях в Тората и Евангелието. Той им повелява одобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и им възбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях....“
-    Свещения Коран- задължително трябва да се вярва, че той е словата на Аллах, които са низпослани посредством ангела Джибрил на Мухаммед ﷺ. Също така е задължително да се вярва, че той е последната небесна книга, чрез която Аллах анулира всички предишни книги, писания и религии. Всеки един човек е задължен пред Аллах да повярва в тази книга, в човека на който е низпослана и в религията, с която е бил изпратен.

4-    Вяра в пратениците:
Това означава да се вярва, че Аллах е избрал от неговите създания [хората] пратеници, на които е низпослал небесни книги и божествени закони (Шериат), за да ги оповестят на хората, и хората да нямат оправдание пред Аллах след пратениците. Означава също да се вярва, че Аллах е изпратил Пророци, които да призовават хората към Неговата религия. Броят на Пратениците и Пророците е много, и никой не го знае освен Аллах. Всевишният Аллах казва: „Преди теб изпратихме и други пратеници за някои ти разказахме, а за други не сме ти разказали.“
И всички тези Пратеници и Пророци са хора, без изключение. Всевишният Аллах казва: „ Изпращахме и преди теб измежду жителите на селищата само мъже, на които давахме откровения.“
В друго знамение от Корана Аллах разказва за Иса (Исус) казвайки: „Месията, синът на Мариам, е само пратеник, преди когото отминаха пратеници, а майка му е всеправдива. И двамата приемаха храна. Виж как им разясняваме знаменията, после виж как лъжат!“ „(Юдеите не вярват, че пророкът Иса, мир нему, е роден от непорочна и целомъдрена жена, хулят майка му и твърдят, че той се е родил вследствие на незаконно съвъкупление. Свещеният Коран отхвърля тази клевета, като преди това разказва как пророкът Иса е бил заченат по чудодеен начин, а тук се споменава, че майка му е праведна и непорочна. Освен това, с един непоклатим довод Коранът отхвърля и доказва несъстоятелността и на приписваната от християните на него и на майка му божественост след като и двамата са се хранели и са чувствали глад и жажда, нима са богове?)“
    Мюсюлманина е длъжен да вярва във всички Пратеници и Пророци. А онзи, който повярва в една част от тях и не повярва в друга, той става неверник и излиза от кръга на Исляма. Доказателстевото за това се съдържа в словата на Всевишният Аллах: „ Които не вярват в Аллах и в Неговите пратеници, и искат да отделят Аллах от Неговите пратеници, и казват: “Вярваме в едни и не вярваме в други”, и искат да поемат среден път, тези са истинските неверници. И приготвихме за неверниците унизително мъчение.“
    Първият Пратеник е Нух (Ной), а последният, с който завършва пратеничеството е Мухаммед ﷺ.

5-    Вяра в съдния ден:
Това означава да се вярва, че този земен живот ще приключи някой ден и всичко, което е в него ще изчезне. Всевишният Аллах казва: „Всичко тук погива. Но пребъдва Ликът на твоя Господ, Владетеля на величието и почитта.“
Означава също така да се вярва в живота в гроба, в блаженството, което ще е за вярващите там и в наказанието, което ще е за отричащите неверници там.
Означава също да се вярва във възкресението и съживяването на съдния ден, ден в който Аллах ще съживи всички създания, за да им държи сметка и да им въздаде за онова, което са вършили. Така Той ще въздаде на благодетелните онова, което те са заслужили с вярата си, добрите си дела и следването на Пратениците, и ще накаже подобаващо онези, които били лоши, заради неверието, греховете и неподчинението на Пратениците им. Всевишният Аллах казва: „Неверниците твърдят, че не ще бъдат възкресени. Кажи: “Не, кълна се в моя Господ, ще бъдете възкресени, после ще бъдете известени за вашите дела. За Аллах това е лесно.”“
Означава също да се вярва, че всички хора ще бъдат събрани на една местност Махшар, на която ще им се държи сметка. Всевишният Аллах казва: „Денят на разделението е уречен“
Означава също да се вярва, че всички хора и джинове ще застанат пред Аллах. Всевишният Аллах казва: „И ще бъдат представени на твоя Господ в редици: “Ето, дойдохте при Нас, както ви сътворихме първия път. А твърдяхте, че Ние никога не ще ви срещнем.”“
Означава също да се вярва, че ще бъдем питани за този живот, как сме го изживяли. Всевишният Аллах казва: „И ги задръжте! Те непременно ще бъдат питани. Какво ви е, та не си помагате един другиму? Да, в този Ден ще са покорни.“
Означава също да се вярва, че в този ден ще свидетелстват органите. Всевишният Аллах казва: „ Когато стигнат там, и слухът, и зрението, и кожата им ще свидетелстват против тях за онова, което са вършили. И ще кажат на кожата си: “Защо засвидетелства против нас?” Ще каже: “Накара ме да говоря Аллах, Който кара всяко нещо да проговори. Той ви сътвори първия път и при Него е вашето завръщане.” И не се опасявахте, че и слухът, и зрението, и кожата ви ще свидетелстват за вас, а предполагахте, че Аллах не ще узнае много от онова, което правите.“
Означава също да се вярва, че ще има равносметка. Всевишният Аллах казва: „А от онзи, чиято книга [за делата] му се даде в десницата, ще се потърси лека сметка и ще се завърне при своите хора [в Рая] щастлив.“
Означава да се вярва, че въздеянието ще бъде или Дженнет (Рай), или Огън (Ада), и да се вярва, че обитателите им вечно ще живеят в тях. Всевишният Аллах казва: „ Онези от хората на Писанието и от съдружаващите, които не вярваха, ще бъдат в Огъня на Ада, там ще пребивават вечно. Те са най-лошите от създанията. Онези, които вярват и вършат праведни дела, те са най-добрите от творенията. Въздаянието им при техния Господ ще са Градините на Адн, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Аллах ще е доволен от тях и те ще бъдат доволни от Него. Това е за всеки, който се страхува от своя Господ.“

6-    Вяра в предопределеното (када) и съдбата (кадер):
Това означава твърдата вяра, че Пречистия и Всевишен Аллах знае до безкрайност всяко нещо, което ще се случи, преди то да се е случило, и начина по който ще се случи. Той е предначертал и записал всичко според знанието Си и предопределената съдба от Него. Всевишният Аллах казва: „... и е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.“
Всичко, което се е случило, което се случва и което ще се случи на тази планета е известно за Аллах още преди да се случи. И то се случва според Неговите воля и предопределение. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Всяко нещо си има същност. И раба не е достигнал същноста на вярата, докато не бъде убеден, че всяко нещо, което го е сполетяло е нямало как да го подмине, и всяко нещо, което го е подминало е нямало как да го сполети.“
Но вярата в съдбата съсвем не означава да не се извършват причините и предпоставките за дадено нещо. Например: Онзи, който иска да се сдобие с деца, той трява да извърши причината за това нещо, която се изразява в женитба. Но тази причина може да даде очаквания резултат – и това е потомство-, но може и да не даде, това се определя според волята и желанието на Аллах, защото извърването на причината само по себе си не е достатъчно, но заедно с него е и желанието на Аллах, като разбира се извършване на тази причина също е съдба от Аллах. Именно затова когато сподвижниците на Пратеникът на Аллах, Мухаммед ﷺ го попитали: „О, Пратенико на Аллах, ние имаме молби (призиви към Аллах) и лекарства, с които се лекувахме. Те променят ли нещо от съдбата на Всевишният Аллах?“, той казал: „Те са от съдбата на Аллах.“
Глада, жаждата и студа са от съдбата на Аллах, но хората извършват нужните причини и предпоставки, за да се предпазят от тях чрез придобиване с храна, пиене, дрехи и топлина. По този начин те отблъскват онова, което Аллах е отредил от глад, жажда и студ с друго, което Аллах е отредил за тях- храна, пиене, дрехи и топлина. Ето така те, трябва да отблъснат наказанието в Ада с вяра и праведни дела.

Във вярата в съдбата, след извършването на причините и предпоставките за даденото нещо има ползи. От тези ползи са следните:
-    Задоволяването с това, което вече се е случило и със съдбата води човека до душевно и умствено спокойствие. По този начин при него не остава място за тревога и тъга, заради онова което се е случило или заради факта, че не се е сдобил с нещо. А за никой не е безизвестно, че липсата на душевно и психическо спокойствие води до много болести. Без съмнение, както ни известява Всевишният Аллах, вярата в съдбата премахва всяко нещо, което нарушава душевното и умствено спокойствие, като тъгата и тревогата. Всевишният Аллах казва: „Не се случва беда, преди да сме я породили, нито на земята, нито с вас самите, без да е [записана] в Книга. За Аллах това е лесно. За да не страдате за онова, което ви се е изплъзнало и да не ликувате за онова, което ви е дошло. Аллах не обича горделивите, самохвалците,...“
-     Стимул да се развива науката и да се изследват и откриват нови и нови неща, които Аллах е съхранил за нас в тази вселена. Това се наблюдава при болестите, които сполитат човека. Те са съдба, която човека се стреми да предотврати чрез лечение, което да премахне първата съдба- болеста със втората съдба- здравето. А това лечение се осъществява посредством лекарства, които Аллах е създал и запазил за нас в тази вселена. Но за да се сдобием с тях ние трябва да развиваме науката и да изледваме нещата в тази планета.
-    Облекчение за самия човек, въпреки бедите и нещастията, които му са се случили. Човек, който истински вярва в съдбата не съжалява за онова, което го е подминало и не се е сдобил с него. Така например: Ако един човек го сполети фалит в бизнеса му и той не вярва в съдбата и не се задоволява с онова, което Аллах му е предписал, той изпада в депресия потапяйки се в тревоги и тъга. Така той е сполетян от две нещастия- фалит и депресия. Но ако той вярва в съдбата и се задоволи с онова, което Аллах му е отредил за него остава само първата беда- фалита, а депресията, тъгата и мъката са чужди за него. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Стреми се към онова, което ще ти донесе полза [в отвъдния живот], търси помощ от Аллах и не се отчайвай. И ако нещо [лошо] те сполети кажи: ,,Аллах е отредил [това], Той прави каквото пожелае.”И не казвай „ако“, защото ,,ако” отваря делата (вратите) на Шейтана.“
-    Привързване на сърцето за Аллах и липсата на какъвто и да е страх от Неговите създания. Ибн Аббас разказва: „Един ден бях зад Пратеника на Аллах ﷺ [на едно животно] и каза: „О, момче! Ще те науча [полезни] слова: „Пази Аллах за да те пази! Пази Аллах, за да Го намериш пред себе си ! Когато се молиш, моли се на Аллах! Когато искаш подкрепа, искай я от Аллах! И знай, че, дори цялата общност да се насъберат, за да ти допринесат с нещо полза, те няма да могат да ти допринесат полза, освен с това, което Аллах е предписал за теб! И ако се насъберат, за да ти навредят с нещо, те няма да ти навредят, освен с това, което Аллах ти е предписал. Перата са вдигнати и страниците са сухи.“
Вярата в съдбата съвсем не означава това, което си мислят някои хора, че трябва да се мързелува и да се оправдаваме с нея като не извършваме нужните причини и предпоставки за даденото нещо. Именно, за да премахне това погрешно убеждение Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Да вземе един от вас въжето си и да се задене с дърва на гърба е по- добро за него, отколкото да отиде да проси от друг човек, който може да му даде, но може и да не му даде.“
В друго предание Пратеникът на Аллах ﷺ казва на човека, който го е попитал дали да остави отвързана камилата си и да се уповава на Аллах следното: „Завържи я и се уповавай на Аллах.“

Говорят за Исляма
    Бърнард Шоу пише в книгата си „Ислямът след сто години“ следното: „Наистина целия свят ще приеме Исляма, но не с истинското му име, а с псевдонима му. И ще дойде време в което запада ще прегърне Исляма, макар преди това векове наред да са чели литература изпълнена с лъжи за Исляма. Аз вече съм написал книга за Мухаммед, обаче тя беше конфискувана, поради това, че е в противоречие с британската традиция.“ Също така на друго място пише: „Исляма е единствената религия в която намираме добрините на всяка друга религиа, но никъде в другите религии не намираме за добрините на Исляма.“

Кой е Пратеникът на Исляма?
    Той е Мухаммед син на Абдуллах- последния Пратеник с когото изпращането на Пратеници и Пророци завършва. Всевишният Аллах казва: „Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.“
    Той е човека, който Аллах изпрати към всички хора, а не само към арабите. Всевишният Аллах казва: „ И те изпратихме Ние [о, Мухаммад] за всички хора само като благовестител и предупредител,...“
    Той е човека, който Аллах изпрати като радост и щастие за всички хора, за да им поясни пътя на истинита и доброто и да ги предупреди да не следват пътя на заблудата и злото. Всевишният Аллах казва: „И те изпратихме [о, Мухаммад] наистина като милост за световете.“
    Целия живот на този Пратеник е изпълнен с искреност и доверие. Никога не е мамил, лъгал, изменял или нарушавал обещанието си. Той е бил известен измежду народа си като „Довереният“. Това станало причина хората от неговият народ да оставят вещите и ценностите си при него, когато са възнамерявали да пътуват, а той ги пазел и връщал на собствениците им. Той е бил известен измежду тях и с прозвището „Правдивия“, поради факта, че всичко, което излизало от устата му е било истина. Когато му било спуснато първото откровение от Аллах, той известил за това съпругата си Хадиджа като и казал: „Аз се страхувам за себе си!“ А тя му рекла: – „Не, кълна се в Аллах! Той никога няма да те изостави. Поддържаш роднинските връзки, жертваш се за другите, подкрепяш слабия, почиташ гости, защитаваш имащия право.”
    Той е бил човека с най- красиво тяло и с най- добро поведение. Всевишният Аллах казва: „ Ти наистина имаш велик нрав.“

Казват за Мухаммед ﷺ ...
    Германският писател Гьоте пише следното: „Търсех в историята за човека с най- висши идеали и намерих, че това е арабския Пророк Мухаммед
 ﷺ.“
    Уил Дюрант пише в книгата си „История на цивилизацията“ в том №11 следното: „Ако съдим по- величието и това, кой човек има най- велик ефект при хората, то е редно да кажем: „Наистина пратеника на мюсюлманите е най- великия човек в историята. Той възпря урагана на фанатизма и издигна над християнството, юдеизма и религията на народа си, религия, която е лесна, ясна и силна. Тази религия успя да оцелее и до наши дни, и тя притежава най- голямата сила.“

Какво всъщност е Корана?
    Корана е: „Словото на Аллах, което Той е низпослал на Мухаммед ﷺ посредством меляйкето Джибрил (ангел Гавриил). Тази последна божествена книга- Корана се различава от предишните небесни писания по ред отличителни черти. Те са:
•    Той е последната от небесните книги и затова Аллах е обещал да я пази, за да остане в афтентичния си вид за цялото човечество, докато Аллах не реши да настъпи краят на света и не умъртви всичко на този свят. Тази божествена свещена книга не е опетнена от промяна, добавки и изтривания откакто е низпослана на Мухаммед ﷺ, та чак до наши дни. Всевишният Аллах казва: „Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.“
(Напомнянето е Свещеният Коран.)
    Той е божествена книга, чрез която човека извършва богослужение (ибадет), когато я чете. Това е главната причина тази книга да бъде опазена от добавки, изтривания и промени. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Който прочете една буква от Книгата на Аллах, за него има награда (севап), и тази награда се умножава по десет като нея. Не казвам, че „Елиф-лям- мим” е една буква, а „елиф” е буква, и „лям” е буква и „мим” е буква.”
    Той е божествена книга, чрез която човека извършва богослужение (ибадет), когато я наизустява. Предава се от ибн Аббас /Аллах да е доволен и от двамата/, че Пратеникът на Аллах ﷺ е казал: „Този, който няма нищо от Корана в гърдите си [не е наизустил нищо от него], е като разрушена къща.“
    Той е божествена книга, чрез която човека извършва богослужение (ибадет), когато се грижи за нея и ѝ отдава нужното внимание. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Най- добрият измежду вас е онзи, който изучава Корана и научава другите на него.“
    Той е божествена книга, която съдържа в себе си всички божествени закони (Шериат), чрез които се създава едно възвишено и добродетелно общество и се гарантира щастие за всички хора при прилагането им. Всевишният Аллах казва: „И ти низпослахме Ние Книгата за разяснение на всяко нещо...“
    Той е божествена книга, която се счита за достоверен исторически документ, поясняващ последователността на спускане на религията на Пророците и Пратениците, и поясняващ онова, което се е случило с техните народи, от Адем /Аллах да се смили над него/, до последния Пророк и Пратеник Мухаммед ﷺ.
    Той е божествена книга, която Аллах низпосла като щастие за всички хора. Всевишният Аллах казва: „Алиф. Лам. Ра. Тази Книга ти низпослахме Ние, за да изведеш хората от тъмнините към светлината с позволението на техния Господ към пътя на Всемогъщия, Всеславния.“

Казват за Корана ...
    W. Durant пише в своята книга „История на цивилизацията“ следното: „В продължение на четиринадесет века Корана е напълно запазен в паметта на мюсюлманите. Той възбужда въображението им, оформя морала им и силно засилва талантите на стотици милиони хора. Коранът изпраща към душите на хората най-лесните и най-недвусмислени вярвания и убеждения, които са най-отдалечени от спазването на ритуали и обреди наследени от езически и свещенически вярвания. Той [Корана] има най- голям принос за повишаване на моралните и културните стандарти при мюсюлманите. Той залага правилата на обществения ред и социалното единсто. Той насърчава хората да следват здравословни правила и да освободят умовете си от много митове, илюзии, несправедливости и жестокости. Той е подобрил условията на робите. Той издига унижените хорица и ги прави почитани и велики. Той прави мюсюлманите да бъдат умерени и да стоят далеч от сладострастията и непозволените желания. Няма други подобни закони и правила като неговите, на което и да е кътче земя обитавано от бели хора.“

Отношението на Исляма към науката
    Религията Ислям подтиква човека да се образова и да търси знания, като разбира се противоположно на това порицава невежеството и подтиква последователите си да се пазят от него. Всевишният Аллах казва: „Кажи: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят?“
    В друго знамение от Корана Всевишният Аллах казва: „Аллах ще въздигне по степени онези от вас, които вярват и са дарени със знание.“
    Исляма подтиква човека да си надбавя все повече и повече знания и да се развива. Затова Всевишният Аллах казва в Корана: „И кажи: “Господи, надбави ми знание!”
    И не на последно място ще споменем, че Исляма почита учения и му отдава огромна чест издигайки неговият статус. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Не е от моята общност онзи, който не почита по- големия от нас, не се смилява към по- малкия от нас и не отдава на учения от нас полагащото му се.“
    Именно поради важноста на науката Исляма счита, че търсенето на знание и преподаването му на останалите е от причините човека да стигне до Рая (Дженнета) и да влезне в него. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Който следва път в търсене на знание, Аллах ще улесни за него път към Дженнета (Рая). Ангелите спускат крилата си задоволени от търсещия знанието, и целия свят- всички на небесата и на земята, молят за прошка за него, дори рибите в морето. Превъзходството на учения над този, който е обикновен вярващ и си извършва богослуженията, е като превъзходството на пълнолунната луна над всички други небесни тела. Учените са наследниците на Пророците, а Пророците не оставили зад себе си динари  или дирхеми , а оставили знания, така че който ги е придобил, е взел целия дял."

Отношението на Исляма към парите и имуществото
    Имуществото в Исляма е изцяло на Аллах. Аллах е онзи, който поверява на раба имуществото, с което разполага и Той ще му държи отговорност дали го е придобил по позволен начин (халал) или по забранен (харам), и дали го е харчил за позволени неща (халал) или за забранени (харам). Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Няма да помръдне ходилото на раба на съдния дед, докато не бъде питан за: годините си- как ги е прекарал; за делата си- какво е вършил; за имуществото си- от къде (и как) се е сдобил с него и за какво го е похарчил, и за тялото си- в какво го е погубил.“
    Исляма подтиква мюсюлманина да се труди и да търси начини да препечелва, за да се самоиздържа, да издържа семейството си (родителите си) и да бъде богатството му в полза за нещата от които има нужда в този живот. Когато богатството се препечелва и харчи по позволените според Исляма начини, тогава се въздават добрини при Аллах (севап) на човека. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: ,,Силният вярващ е по-добър и по обичан от Аллах, от слабия вярващ. Но във всеки от тях има добро. Стреми се към онова, което ще ти донесе полза (в отвъдния живот), търси помощ от Аллах и не се отчайвай. И ако нещо (лошо) те сполети не казвай: ,,Ако не бях направил така, нямаше да стане така и така”, а кажи ,,Аллах го е отредил, Аллах прави каквото пожелае”, а „ако” отваря (вратите) за Шейтана.“
    Мюсюлманина има други задължения освен даването на задължителната милостиня- зекят към парите и имуществото си. От тези задължения е да ги използва за неща, в които има полза за него на този свят и в отвъдния. Всевишният Аллах казва: „ И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите развала.” (И в поуките, които съдържа разказът за притежаващия съкровища Карун, и в повелята на Свещения Коран да не забравяме своя дял от земния живот, се влага значението, което Ислямът отдава на усилията, полагани от хората на този свят. Наред с това следващите знамения разкриват бедите, които донася пълното потапяне в земния живот. Коранът препоръчва среден път, който да балансира между близките цели и високите идеали. Човек може да стане предводител и в добро, и в зло, и в зависимост от това го очаква различен край. Достоверен хадис, предаден от Муслим, разяснява този проблем: “Който стане водител в дело, прието от Исляма, и се превърне в път, той ще получи награда за извършеното от него благородно дело, така и всички негови последователи ще получат пълната си награда. А който стане водител в дело, отхвърлено от Исляма, и се превърне в път, над него тегне грехът от извършеното зло, така и над всички негови последователи напълно тегне грехът.”)“
    Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Колко прекрасно е добрите (халал) пари, да са при добър (праведен) човек.“
    Исляма осъжда и забранява (определя като грях) прахосничеството: Всевишният Аллах казва: „...но не пилей с прахосничество! ¬Прахосниците са братя на сатаната. Сатаната към своя Господ е голям неблагодарник.“

Заключение
    Опитах се да представя информацията в тази книга по най- краткия начин, за да не отнемам много от ценното време на уважаемия читател. Искрено се надявям това, което е написаното в тази книга да бъде указание и ключ за онези хора, които желаят да се запознаят с истинското лице на Исляма, и по- специално за онези от тях, които не изповядват тази религия и си изграждат мнение за нея от погрешното мислене на врага, който изпълва разума и мислите им с напълно погрешни неща за тази религия. Също така искрено се надявам тази книга да бъде в полза за всички хора, които все още не са осъзнали, че щастието и спасението се съдържат единствено в изучаването и прилагането на онова, с което е дошла тази религия, както и призива към нея. Аз ще кажа на онези, които черпят погрешна информация за Исляма от неговите врагове: „Не мислете с мозъците на други хора, и не ограничавайте съдбата си привързвайки я към страстите и желанията на други хора. Всевишният Аллах казва „ И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах.“
    Онези, които Вие следвате в днешно време и Ви отклоняват от истината, ще бъдат първите, които ще се отрекът от вас на съдният ден. Всевишният Аллах казва: „Тогава, щом видят мъчението, онези, които са били следвани, ще се отрекат от онези, които са ги следвали, и ще се прекъснат връзките между тях.“
    Вие трябва да имате независимо мислене, трябва да придобиете способноста да преценяте нещата по най- добрия начин и трябва да положите всевъзможни усилия да разграничите истината от лъжата, чрез разума, който Ви е дарил Аллах. Всевишният Аллах казва: „И когато им се каже: “Елате при това, което Аллах е низпослал, и при Пратеника!”, казват: “Стига ни това, което сме заварили от своите предци.” А ако техните предци не са знаели нищо и не са били напътени?“
    Полето е просторно и отворено за тези, които искат да се запознаят с истината за Исляма, но за да получат достоверна информация, те трябва да я черпят от надеждни телевизионни канали, които да ги запознаят с истинското значиение на Исляма. Не всеки човек, който се причислява към Исляма е мюсюлманин, и не всяка книга, която се приписва на Исляма представя истинският образ на Исляма. Информация за Исляма се черпи от достоверните Му източници и признатите Му книги. Пратеникът на Аллах ﷺ казва: „Евреите се разделиха на седемдесет и една групи, християните се разделиха на седемдесет и две групи, а моята общост ще се раздели на седемдесет и три групи. Всички те ще са в огъня освен една.“ [Сподвижниците] казали: „Коя ще е тя о, Пратенико на Аллах?“ А той отговорил: „Онази, която е на онова, на което съм аз и моите сподвижници?“

    
www.islamland.com