Как Пейгамбера Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ е отслужвал намаза

Как Пейгамбера Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ е отслужвал намаза

Как Пейгамбера Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ е отслужвал намаза

 

 

 

 

 

 

 

 

На Шейх Абулазиз бин Абдуллах бин Баз

 

 

 

 

 

 

 

 

Превод от арабски

Емин Голев

 

 

Как Пейгамбера Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/ е отслужвал намаза

 

Възхвалата е за Аллах, Един е Той, и нека саляту селяма[1]да бъдат над Неговия раб и Пратеник Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/[2], неговото семейство и сподвижниците му.

Това е кратко изложение поясняващо описанието на намаза[3]на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/. Пожелах да го представя на всеки мюсюлманин и мюсюлманка, за да се труди всеки от тях, който се е информирал, в следването на неговия пример /саллеллаху алейхи уе селлем/ по отношение на намаза. Доказателството са думите му /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Кланяйте така както сте ме видели да кланям”.[4]

За читателя ще се изясни това оттук нататък:

1-Изпълнение на Абдест- т.е. да вземе абдест[5]-това означава човек да извърши абдест, така както му е повелил Аллах, като прилага Думите Му Пречист е Той, Всевишният : „О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте краката си до глезените.”[6],и думите на Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Не се приема намаза без абдест …”[7]и думите му /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Когато се изправиш за намаз, изпълни добре абдестта…“[8]

2- Обръщането на кланящия се към посоката Къбле –т.е. към Кябе – с цялото си тяло, където и да се намира, целящ със сърцето си отслужване на намаза който желае като Фард (задължителен) или Нафиле (допълнителен) като не се изговаря намерението с думи, защото изговарянето му не е узаконено. Нещо повече, това е нововъведение, поради факта, че Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/ не е изричал нийета (намерението), нито пък някой от неговите сахаби (сподвижници) –Аллах да е доволен от тях- . От суннета е кланящия се да сложи сутре[9]пред него ако е имам или кланя сам (без джамат[10]).
Обръщането към къбле е от условията (фардовете) преди намаза, освен с изключение на положения които са пояснени в книгите на учените.

3. Прави Текбирату-ль-ихрам (встъпителен текбир)като казва
 
" اللَهُ أَكْبَر"„Аллаху Екбер”„Аллах е най-Велик” отправяйки погледа си към мястото на седжде[11].

4. Вдига ръцете си при текбирату-ль-ихрам наравно с раменете или наравно с ушите.

5. Поставя ръцете си на гърдите, като слага дясната си ръка върху лявата, китката и предмишницата, заради наличието на хадис в тази връзка предаден от Уаабил бин Худжер и Каабида бин Хулб Ет-Тааи, от баща му –Аллах да е доволен от тях-.

6. Суннет е [тук] да се чете дуа Ел-Истифтах (встъпителна дуа) а тя е:

 

Аллаахумме бааид бейни уе бейне хатайяйе кема баа‘атте бейнель-мешрики уель-мегриб. Аллаахумме неккини мин хатайяйе кемаа юнаккас-сеубуль-ебйеду минед-денес. Аллахумме-гсилни мин хатайяйе биссельджи уель-мааи уель-берад.

 

„О, Аллах, отдалечи ме от греховете ми, както си отдалечил изтока от запада!О, Аллах, пречисти ме от греховете ми, както се почиства от мръсотия бяла дреха! О, Аллах, отмий греховете ми със сняг, вода и скреж!”[12]

 

А ако пожелае вместо това може да каже:

 

„Субханеке-ллахумме уе бихамдик, уе тебаракесмук, уе теааляя джеддук, уе ля иляхе гайрук.

 

”Пречист си Ти, о, Аллах, и хвала на Теб! Благословено е Твоето име и е всевишно Твоето величие. Няма друг бог освен Теб!”[13]

 

И ако кланящия се изрече друга от втъпителните дуи, които се предават от Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/, няма проблем, но най-доброто е да чете едната един път и другата друг път, защото това е най-съвършеното в следването (на Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/). След това казва:

 

بِسْمِ اللَّهِ الرَّحْمَـنِ الرَّحِيـمِأَعُوذَ باللَّهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيـمِ

 

„Еузу билляхи минеш-шейтанир-раджиим , бисмилляхир-рахманир-рахиим”

 

„При Аллах търся убежище да ме опази от прокудения шейтан. С името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния”.

 

След това чете сура Ел-Фатиха заради думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ : „Няма намаз онзи, който не е чел ел- Фатиха от Корана”[14],и след нея казва „Амин”[15]на глас в намазите, в които се чете на глас и на ум в намазите, в които се чете на ум. След това чете това което му е лесно от Корана. Най- превъзходното е да се чете по време на Зухр, Аср и Иша (обедния,следобедния и нощния намаз) от средните раздели (сури) от Корана; а на Феджр (сутрешна молитва) от дългите; а на мегриб (вечерната молитва) от късите и от време на време от средните и големите сури, прилагайки наличните хадиси в отношение на това.

 

7.Отива на руку[16]казвайки" اللَهُ أَكْبَر"Аллахуекбер (Аллах е най-Велик) като вдига ръцетеси наравно с рамената или ушите, изравнява главата си наравно с гърба и поставя ръцете си на коленете като разделя пръстите един от друг, успокоява се в извършването на руку и казва: 

 

Субхане раббийел-азим

 

“Пречист е Великият ми Господар!”

 

Най-доброто е да го повтори три пъти или повече[17], и е желателно да каже заедно с това:

 

Субханекеллахумме раббена уе бихамдик. Аллахуммег-фирли.

 

“Пречист си Ти, о, Аллах, Господарю наш, хвала на Теб! О, Аллах, опрости ме!”[18]

 

8.Изправя се от руку вдигайки ръцете си наравно с раменете или ушите, казвайки когато е имам или кланя сам (без джамаат):

 

Семиа-ллаху лимен хамидех.

 

“Аллах чува онзи, който Го прославя!”[19]

 

След изправянето казва:

 

رَبَّنَا وَلَكَ الْحَمْدُ حَمْداً كَثِيراً طَيِّباً مُبَارَكاً فِيهِ، مِلْءَالسَّمَاوَاتِ وَمِلْءَ الأَرْضِ، وَ مِلْءَ مَا بَيْنَهُمَا، وَمِلْءَ مَا شِئْتَ مِنْ شَيْءٍ بَعْدُ

 

Раббена уе лекель-хамд, хамден кесиран тайибен мубаракен фиих, миль’е-с-семауати уе миль’елъ-ерд, уе миль’е ма бейнехума, уе миль’е ма ши’те мин шеи’ин беад

 

“Господарю наш, за Теб е прославата, прослава честа, блага и благословена, изпълваща небесата, изпълваща Земята, изпълваща това което е между тях и изпълваща това, което пожелаеш след това”[20]

 

А ако добави след това:

 

أَهْلَ الثَّنَاءِ وَالمَجْدِ، أَحَقُّ مَا قَالَ العَبْدُ، وَكُلُّنَا لَكَ عَبْدٌ، اللَّهُمَّ لاَ مَانِعَ لِمَا أَعْطَيْتَ وَلاَ مُعْطِيَ لِمَا مَنَعْتَ، وَلاَ يَنْفَعُ ذَا الجَدِّ مِنْكَ الجَدُّ

 

Ехлюс-сенааи уель-меджд,ехакку ма колель-абд,уе куллюна леке абд,Аллахумме ля маниа лима еатайт, уе ля муа’тийелима менеат, уе ля йенфеу зель-джедди минкель-джедд.

 

„Притежателя на възхвалата и величието, най-истинното което е казал раба, и всички сме Твои раби. О, Аллах, никой не може да възпре това, което Ти си дал и никой не може да даде онова, това, което Ти си възбранил. Не ще бъде от полза при Теб почитта на почитания.”[21]

 

то това е добро,понеже това присъства в част от достоверните хадиси от Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/.

Що се отнася до този който кланя зад имам, то той казва при изправяне от руку:  ...رَبَّنَا وَلَكَ الْحَمْدُ  „Раббена уе леке-ль-хамд...”[22], до края на това което е по- горе. Желателно е [след като се изправят] да постави всеки един от тях ръцете си на гърдите, както ги е бил поставил при Кийям [стоенето прав] преди руку, заради наличието на хадис от Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/ –предаден от Уабил бин Хаджер и Сехл бин Сеад /Аллах да е доволен от тях/-, който ни подтиква към това.

 

9.Отива на седжде[23]правейки текбир (Аллаху екбер) поставяйки колената си преди ръцете, - когато това е лесно за него, а ако това е трудно поставя ръцете преди коленете, като поставя пръстите на  краката и ръцете си обърнати към къбле, събирайки пръстите на ръцете.

 

Изпълняващият намаза прави седжде на седемте части от тялото: 

Челото и носа,двете ръце,двете колене и долната (вътрешната) част от пръстите на кракатаи казва:

 

 

Субхане раббийель-еаля.

 

“Пречист е моят Господар Всевишния!”

 

като от суннета е това да се повтори три или повече пъти и непосредствено след него да се каже:

 

Субханекел-лахумме раббена уе бихамдик. Аллахуммег-фирли.

                                       

“Пречист си Ти, о, Аллах, Господарю наш, хвала на Теб! О, Аллах, опрости ме!”[24]

 

Също така (по време на седже) прави повече дуа, заради думите на Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/: ”Що се отнася до руку възвеличавайте в него Господаря, а що се отнася до седждето трудете се в правенето на дуа[25], ах каква огромна вероятност има да ви бъде откликнато!”[26]и заради думите му /саллеллаху алейхи уе селлем/ : „Раба е най-близо до неговия Господар когато е на седжде, затова правете много дуа (по време на седже)”[27]

Прави дуа за себе си и за другите мюсюлмани от доброто на земята и ахирета[28], независимо дали намаза е Фард или нафиле[29].

По време на седже отдалечава ръцете от страните на тялото си, корема от бедрата, бедрата от краката и вдига лактите си от земята, заради думите на Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/ : „Бъдете умерени по време на седжде и никой от вас да не простира лактите си, така както ги простира кучето”[30]

 

10.Вдига главата произнасяйки Текбир (Аллахуекбер),

простира левия си крак (надясно) и сяда на него, а десния го държи изправен[31], поставя ръцете си на бедрата и колената и казва: 

 

رَبِّ اغْفِرْلِي وَ ارْحَمْنِي وَ ارْزُقْنِي وَ عَافِنِي وَ اهْدِنِي وَ اجْبُرْنِي

 

Рабби-гфир ли, уерхам-ни, уерзукни,  уеаафини,  уехдини, уеджбурни.

 

“Господарю мой, опрости ме! Помилвай ме, дай ми препитание, дари ми здраве, напъти ме, помогни ми!”[32]

 

И се успокоява по време на това сядане докато всеки прешлен си заеме мястото, подобно на изправянето след руку, защото Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/ удължавал застояването след изправянето от руку и между двете седждета.

 

11.Прави второто седжде изричайки текбир (Аллаху екбер) като извършва това, което бе извършил в първото седжде.

 

12.Вдига главата си произнасяйки Текбир (Аллаху екбер), и прави кратко сядане подобно на сядането между двете седжета -нарича се „почиващо сядане”- то е желателно (Мустехаб) според по-достоверното от становищата на учените, а ако го пропусне няма грях. По време на това сядане не се прави зикр или дуа. След това става за втори ракят опирайки се на коленете си - ако е лесно това за него, а ако му е трудно опира се с ръцете си на земята-(и вдига първо коленете си при изправянето). След това чете сура Ел-Фатиха и това което му е лесно от Корана след Ел-Фатиха, както се спомена по- горе в първия ракят. После извършва това което е вършил по време на първия ракят. Харам е (не е позволено) на кланящия се зад имам да изпреварва имама понеже Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/ е предупредил неговата общност да се пази от това. Мекрух е (нежелателно е) да се извършват действията заедно с имама, а суннета е да се извършват веднага след имама, без закъснение и веднага след спирането на гласа му, заради думите на Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Имама е направен да се следва, затова не му се противопоставяйте. Когато направи текбир направете и вие, когато направи руку направете и вие, когато каже „семиаллаху лимен хамидех” вие кажете „Раббена уе лекель-хамд” и когато направи седжде направете и вие”.[33]

 

13.Когато намаза е два ракята като сутрешната молитва (Феджр), петъчния (джума) намаз или празничния (байрям) намаз,кланящия се сяда след изправянето от второто седжде (от вторият ракят) като държи изправен десния крак и простира левия. Поставя дясната си ръка на дясното бедро свивайки всички пръсти освен показалеца - с него изразява теухида (единобожието) при споменаването на Аллах -Пречист е Той- и при правенето на дуа. Също така, ако желае може да свие кутрето и безименния пръст на дясната ръка, а с палеца и средния пръст да направи кръг изправяйки показалеца си, за да изрази единобожието. И двата начина са правилни, защото и двата се предават от Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/. А най-доброто е човек да прави в част от намазите едното и в друга част другото. Що се отнася до лявата ръка, тя се поставя на лявото бедро и коляно. След това по време на това сядане се чете Ет-Тешеххуд (Засвидетелстването), а то е:

 

 

 

 

Ет-техийяту лилляхи, уес-салеуату, ует-тайибат. Есселяму алейке ейюухен-небийю уе рахметуллахи уе беракятух. Ес-селяму алейна уе аля ибадилля-хис-салихин. Ешхеду елля иляхе иллеллаху уе ешхеду енне Мухаммеден абдуху уе расулюх.

 

“Почитанията са за Аллах, и молитвите, и добри дела! Мир за теб, о, пейгамберино, и милосърдие от Аллах, и благодат от Него! Мир за нас и за праведните раби на Аллах! Свидетелствам, че няма друг бог [достоен да му се прави ибадет с искреност], освен Аллах и свидетелствам, че

Мухаммед е Негов раб и Пратеник!”[34]

 

После казва:

 

 

 

Аллахумме салли аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема саллейте аля Ибрахиме уе аля аали Ибрахим, иннеке хамидум-меджид,[35]уе барик аля Мухаммедин уе аля аали Мухаммед, кема баракте аля Ибрахиме уе аля аали Ибрахим, иннеке хамидум-меджид.

 

“О, Аллах, благослови Мухаммед и семейството на Мухаммед, както си благословил Ибрахим и рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик, и дари благодат на Мухаммед и на семейството на Мухаммед, както си дарил благодат на Ибрахим и на рода на Ибрахим! Ти си Преславен, Велик.”[36]

 

И се осланя на Аллах, търсейки убежище при Него от четири неща като казва:

 

اللَّهُمَّ إِنِّي أَعُوذُ بِكَ مِنْ عَذَابِ جَهَنَّمَ ،

وَمِنْ عَذَابِ الْقَبْرِ ، وَمِنْ فِتْنَةِ الْمَحْيَا وَالْمَمَاتِ ، وَمِنْ فِتْنَةِ الْمَسِيحِ الدَّجَّالِ

 

Аллахумме инни еузу бике мин азаби джехеннем, уе мин азабиль-кабри, уе мин фитнетиль-мехйа уел-мемат, уе мин фитнетиль-месихид-деджджал.

 

“О, Аллах, моля те да ме опазиш от мъчението в джехеннема и от мъчението в гроба, и от изпитанието на живота и смъртта, и от изпитанието на лъжливия месия Ед-деджжал!”[37]

 

След това прави дуа за доброто на земята и ахирета и ако прави дуа за родителите си или други освен тях от мюсюлманите няма проблем, независимо дали е по време на Фард (Задължителен намаз) или по време на нафиле (Допълнителен намаз),заради думите на Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/ в хадиса на ибни Мес’ууд, когато го учел на Ет-Тешеххуд (Засвидетелстване): „После да си избере от дуите[38], което го е удивило и да прави дуа”[39]. В друго слово : „После да си избере от молбите каквото пожелае”[40], това обхваща всичко което е в полза на раба на земята и на отвъдното. После дава селям на дясно и на ляво като казва:

 

السَّلَامُ عَلَيْكُمْ وَ رَحْمَةُ اللَهِ... السَّلَامُ عَلَيْكُمْ وَ رَحْمَةُ اللَهِ

 

Ес-селяму алейкум уе рахметуллах... Ес-селяму алейкум уе рахметуллах.

 

„Спокойствието [мира] да е над вас и милоста на Аллах... Спокойствието да е над вас и милоста на Аллах”.

 

14.Ако намаза е три ракята като мегриб (вечерен) или четири като зухр,аср и иша (обеден,следобеден и нощен)чете [по време на сядането след вторият ракят]Ет-тешеххуд (Засвидетелстването) споменато по-горе с отправяне на благослов (салеват) на Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/, после се изправя прав опирайки се на коленете си ,вдигайки ръцете си наравно с раменете, казвайки " اللَهُ أَكْبَر"„Аллаху Екбер”„Аллах е най-Велик” и ги поставя  -т.е. ръцете си- на гърдите си, както е споменато по горе. След това чете само Ел-Фатиха. Но ако чете по време на третия и четвъртия ракят от зухр (обедния намаз) повече от Ел-Фатиха от време на време няма проблем поради наличието на доказателство за това от Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/, от хадиса на Ебу Сеид /радийеллаху анху/. След това засвидетелства (сяда и чете Ет-тешеххуд) след третия ракят от Мегриб и след четвъртия от зухр, аср и иша, отправя салеват на Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/[41], моли се на Аллах да го пази от мъчението в джехеннема, от мъчението в гроба, от изпитанието на живота и смъртта, и от изпитанието на лъжливия месия Ед-деджжал. След това [ако пожелае] прави повече дуа, а от узаконената дуа в това положение, а и в други е:

 

رَبَّنَا آتِنَا فِي الدُّنْيَا حَسَنَةً

وَفِي الآخِرَةِ حَسَنَة

وَقِنَا عَذَابَ النَّارِ

 

Раббена атина фид-дунйя хасенетен,уе филь-ахирати хасенетен,уе кина азабен-нар.

 

„О,Господарю дай ни на земята добро,и на ахирета добро,и ни пази от наказанието на огъня”

 

Поради това което е налично от Енес (радийеллаху анху), казва:”Повечето от дуата на Пейгамбера (саллеллаху алейхи уе селлем) беше :رَبَّنَا آتِنَا فِي الدُّنْيَا حَسَنَةًوَفِي الآخِرَةِ حَسَنَةً وَقِنَا عَذَابَ النَّار

 Раббена атина фид-дунйя хасенетен,уе филь-ахирати хасенетен,уе кина азабен-нар.. Тук сяда подобно на сядането си по време на намаза от два ракята, с изключение на това, че тук [при второто сядане, когато намаза е 3 или 4 ракята], той поставя левия си крак под десния, а мястото му на сядане е земята държейки изправено дясното ходило заради хадиса на Ебу Хумейд по отношение на това[42]. След това дава селям на дясно и на ляво казвайки:

 

السَّلَامُ عَلَيْكُمْ وَ رَحْمَةُ اللَهِ... السَّلَامُ عَلَيْكُمْ وَ رَحْمَةُ اللَهِ

Ес-селяму алейкум уе рахметуллах... Ес-селяму алейкум уе рахметуллах.

 

„Спокойствието да е над вас и милоста на Аллах... Спокойствието да е над вас и милоста на Аллах”.

 

И казва три пъти    أَسْتَغْفِرُ اللَه „ Естегфируллах“ „Моля Аллах за опрощение”след което казва:

 

 

Аллахумме ентес-селяму, уе минкес-селяму, тебаракте я зел-джеляли уел-икрам.

 

“О, Аллах, Ти си мирът и от Теб е мирът! Благословен си Ти, Владетелю на величието и на почитта!”[43]

 

След това казва[44]:

 

 

Ля иляхе илле-ллаху уахдеху ля шерике лех, лехул-мулку уе лехул-хамду уе хууе аля кулли шейин кадир. Аллахумме ля маниа лима еатайт, уе ля мутийе лима менеат, уе ля йенфеу зел-джедди минкел-джедд.

 

“Няма друг бог [достоен да му се прави ибадет с искреност], освен Аллах, Един е Той, няма съдружник. Негово е владението, за Него е прославата. Той за всяко нещо има сила. О, Аллах, никой не може да възпре онова, което Ти си дал и никой не може да даде онова, което Ти си възбранил. Не ще бъде от полза при Теб почитта на почитания.”

 

لَا حَوْلَ وَلَا قُوَّةَ إِلَّا بِاللَّهِ لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ وَلَا نَعْبُدُ إِلَّا إِيَّاهُ لَهُ النِّعْمَةُ وَلَهُ الْفَضْلُ وَلَهُ الثَّنَاءُ الْحَسَنُ لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ مُخْلِصِينَ لَهُ الدِّينَ وَلَوْ كَرِهَ الْكَافِرُونَ

Ля хауля уе ля ку’ууете илля биллях,ля иляхе илляллаху уе ля неабуду илля иййяху,лехун-ниамету уе лехулъ-федл,уе лехус-сенаулъ-хасен,ля иляхе илляллаху мухлисине лехуд-дин,уе леу керихелъ-кяфирун.

 

„Няма сила и няма мощ освен чрез Аллах и не правим ибадет 1[45]освен на Него,на Него принадлежи благодатта и Негово е Превъзходството, и за Него е добрата прослава. Няма друг Бог [достоен да му се прави Ибадет с искреност], освен Аллах, искрени Нему в религията дори да ненавиждат това неверниците.”[46]

 

И казва по тридесет и три пътиСубханеллах (Пречист е Аллах), Елхамдулиллях (Слава на Аллах) и Аллаху екбер (Аллах е най-Велик)след това казва допълвайки сто:

 

لَا إِلَهَ إِلَّا اللَّهُ وَحْدَهُ لَا شَرِيكَ لَهُ لَهُ الْمُلْكُ وَلَهُ الْحَمْدُ وَهُوَ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ

 

Ля иляхе иллеллаху уахдеху ля шерике лех, лехул-мулку уе лехул-хамду уехууе аля кулли шейин кадир.

 

“Няма друг бог [достоен да му се прави ибадет с искреност] освен Аллах, Един е Той, няма съдружник. Негово е владението, за Него е прославата. Той за всяко нещо има сила.”

 

И чете Айетул-Курси (Аллаху ля иляхе), Кул хууеллаху ехад, ,Кул еузу би-раббилъ-фелек и Кул еузу би-раббин-нас, след всеки намаз. Желателно повтарянето на тези три сури ( Кул хууеллаху ехад, ,Кул еузу би-раббилъ-фелек и Кул еузу би-раббин-нас) по три пъти след Феджр(сутрешния намаз) и Мегриб (вечерния намаз), поради наличието на достоверен хадис за това от Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/. Също така е желателно да добави след горе споменатия зикр[47], след намазите Феджр и Мегриб словата:

 

لا إِلـهَ إلاّ اللهُ وَحْدَهُ لا شَريكَ لَهُ،لَهُ الْمُلْكُ وَلَهُ الْحَمْدُ يُحْيِي وَيُمِيتُوَهُوَ عَلى كُلِّ شَيء قَديرٌ

 

Ля иляхе илле-ллаху уахдеху ля шерике лех, лехул-мулку уе лехул-хамду юхйи уе юмиит уехууе аля кулли шейин кадир.

 

“Няма друг бог достоен да му се прави ибадет освен Аллах, Един е Той, няма съдружник. Негово е владението, за Него е прославата,съживява и умъртвява Той за всяко нещо има сила.”

 

като ги изрича десет пъти заради наличието на това от Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/, а ако е Имам се обръща с лице към хората след истигфара (Естегфируллах) три пъти и след думите „Аллахумме ентес-селяму уе минкес-селяму тебаракте я зелъ-джеляли уелъ-икрам”,след това чете споменатите Езкяр (Споменаване на Аллах след намаза, опоменати в предишните редове), както се посочва това в много хадиси от Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/. От тези хадиси е хадиса от Айша /радийеллаху анха/ в сахих Муслим. Всичкото това споменаване (Езкяр) е суннет, не е фард.

       Желателно е за всеки мюсюлманин и мюсюлманка да кланя преди Зухр (фарда на обедния намаз) четири ракята(суннет- два по два) и след него два(суннет); и след Мегриб два; и след Иша два ракята; и два преди (фарда на) намаза Феджр. Всичко това от по два ракята (суннет) е дванадесет ракята общо и се наричат ер-рауатиб (утвърдени) заради това,че Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/ ги кланял постоянно, когато не е бил пътник, а по време на пътуване ги оставял, с изключение на суннета на сабах намаз и намаза уитр –Той /салллеллаху алейхи уе селлем/ ги кланял когато не е бил пътник и когато пътувал.

За нас Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ е прекрасен образец заради словата на Аллах Пречист е Той: „  Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас...”[48]и думите му /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Кланяйте се така както сте ме видели да кланям”[49].

       По-превъзходното е да се кланят ер-рауатиб (Утвърдените суннети) и Уитр в къщи, а ако се откланят в джамията няма проблем за това, заради думите на Пейгамбера /саллеллаху алейхи уе селлем/: ”Най-превъзходния намаз за мъжа е отслужения в къщата му, освен предписания (Фард) намаз”[50].

       Спазването на тези суннети е от причините за влизане в Дженнета, заради това което е утвърдено в сахих Муслим от Умму Хабибех /радийеллаху анха/,че тя е казала:”Чух Пратеника на Аллах да казва:Аллах построява къща в Дженнета за онзи, който кланя заради Аллах всеки ден дванайсет ракята доброволно друго освен Фард, ”[51].  Имам Тирмизи разтълкувал дванайсетте ракята при предаването от него на този хадис с това което споменахме. И ако кланя четири ракята преди Аср (Следобедния), два преди Мегриб (вечерния) и два преди Иша (нощния) то е добро, заради думите Му /саллеллаху алейхи уе селлем/:”Аллах да се смили над човека, който кланя четири ракята преди (фарда на) Аср (Следобеден намаз)”[52]

И заради думите Му /саллеллаху алейхи уе селлем/:”Между всеки два призива (езан и икамен) има намаз, между всеки два призива (езан и икамен) има намаз,…“после казал третия път-„за който желае”.[53]
 

И ако кланя четири ракята [два по два] след [фарда] на зухр и четири преди него, това е добро, заради думите на Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/:„Всевишният Аллах е възбранил за огъня [на Джехеннема], онзи който кланя постоянно четири ракята преди [фарда] на обедния намаз и четири ракята след него.“[54]- хадиса се предава от Умму Хабибе в сборника на Имам Ахмед и Ехлю-с-сунет. - Това означава, че кланящия се добавя два ракята след утвърдения суннет на обедния намаз, защото утвърдения суннет е четири ракята [суннет] преди него и два след него. И след като добави накрая два ракята, се получава това, което е споменато в хадиса на Умму Хабибе /радийеллаху анха/.

 

И Аллах е Покровителят на сполуката... Каза го този, който я продиктува[55], нуждаещ се от неговия Господар Абдулазиз бин Абдуллах бинБазАллах да го извини и да му опрости, на него, на родителите му, и на мюсюлманите.  И нека саляту селяма[56]да са над нашия Пратеник- Мухаммед, Неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи с добротворство до съдния ден.

 

[1]Саляту селяма- мирът и благословията (на Аллах).

[2]Саллеллаху алейхи уе селлем- Аллах да го благослови и с мир да го дари

[3]Намаз- или на арабски Салях е: „Специален ибадет [богослужение], който съдържа
определени думи и действия и започва с текбир /Аллахуекбер/ и
завършва със селям /Есселяму алейкум уе рахметуллах/.

[4]Ел- Бухари: 595; Ед- Дарими: 1225.

[5]Абдест- измиване на определени части от тялото по
определен начин с цел ибадет.

[6]Сура ел- Майде: 6.

[7]Муслим: 224.

[8]Ел- Бухари: 5782, 6174; Ебу Давуд: 730; ибн Мадже: 441.

[9]Сутре- предмет, който да е пред него като препятствие между него и минаващите.

[10]Джамат- групово с други хора.

[11]Седжде- положение при което кланящия се поставя на земята челото, носа, дланите, колената и върховете на пръстите си.

[12]Ел-Бухари и Муслим,от хадисите на Ебу Хурейра (радийеллаху анху).

[13]Ел- Бухари: 4683; Муслим; 484; ен- Несаи: 1122; Ебу Давуд: 877; ибн Мажде: 889.

[14]Ел- Бухари: 714; Муслим: 595; ет- Тирмизи: 230; ен- Несаи: 901.

[15]Амин- Приеми (дуата о,Аллах)

[16]Руку- положение при което човек се навежда напред с изправени крака, прихваща колената си с ръцете и изправя гърба и главата си хоризонтално гледайки към земята.

[17]Ако се казва повече от три пъти е редно да бъде нечетен брой- 5,7,9 и т.н.

[18]Ел- Бухари: 4673; Муслим: 484; ен- Несаи: 1122; Ебу Давуд: 877; ибн Мадже: 889.

[19]Ел- Бухари: 657; Муслим: 411; ет- Тирмизи: 361:ен- Несаи: 832: Ебу Давуд: 601; ибн Мадже: 1238; Малик: 306; ед- Дарими: 1265.

[20]Муслим: 771; ет- Тирмизи; 3423; Ебу Давуд 760; Ахмед 1/ 103.

[21]Муслим: 477; ен- Несаи: 1068; Ебу Давуд: 847; Ахмед 3/87; ед- Дарими: 1313.

[22]Т.е., когато се кланя намаза с имам, тогава имама казва на глас: „Семиаллаху лимен хамидех“, а хората зад него казват непосредствено след това: „Раббена уе лекел- хамд“.

[23]Седжде- положение при което човек поставя главата си на земята, опирайки на нея челото, носа, дланите, колената и върховете на пръстите и вдигайки лактите от земята, за да не упират.

[24]Ел- Бухари: 761; Муслим: 484; ен- Несаи; 1122; Ебу Давуд: 877; ибн Мадже: 889; Ахмед: 6/ 43.

[25]Дуа- молба, призив, искане в които човека моли Аллах за напътствие, Дженнет, здраве, щаствие и т.н.

[26]Муслим: 479; ен- Несаи: 1120; Ебу Давуд; 876; Ахмед: 1/ 219; ед- Дарими: 1325.

[27]Муслим:482.

[28]Ахирета- отвъдният живот.

[29]Според по- достоверното мнение на учените, се позволява човек да прави дуа по време на седжде на друг разбираем език, след като не знае арабски, когато това е по време на намаз, който не е задължителен (фард).

[30]Ел- Бухари: 788; Муслим: 493; Ахмед 3/192.

[31]Т.е. държи пръстите обърнати напред, по посока къбле и изправя ходилото си, за да сочи назад.

[32]Ет- Тирмизи: 284; Ебу Давуд: 850; ибн Мадже: 898.

[33]Ел- Бухари: 256.

[34]Сахих ел- Бухари: 797; Муслим: 402; ет- Тирмизи: 1105; ен- Несаи: 1298; Ебу Давуд: 968; ибн Мадже: 899;  Ахмед: 1/ 428; ед- Дарими 1340.

[35]Ако тук човек каже: „Аллахумме Барик…“ също е правилно.

[36]Сахих ел- Бухари: 797.

[37]Ел- Бухари: 1311; Муслим: 588; ет- Тирмизи: 3604; ен- Несаи: 5513; Ебу Давуд: 983; ибн Мадже: 909; Ахмед: 2/ 454; ед- Дарими: 1344.

[38]Дуа- молба, призив. Дуи е множествено число.

[39]Ен- Несаи: 1281.

[40]Муслим: 609.

[41]Салеват- Чете Аллахумме салли и Барик.

[42]Също така не е проблем човек да седне на левия си крак държейки десния изправен както беше описано по- горе. Но тук писателя пояснява, че другото сядане е по- достойно. 

[43]Муслим : 591; ет- Тирмизи: 300; Ебу Давуд: 1511; ибн Мадже: 928; Ахмед 5/ 280; ед- Дарими: 1348.

[44]Бел. на преводача: Това се казва след всеки фард намаз, а не след суннетите.

[45]1-Ибадет-име обхващащо всичко което Аллах обича и е доволен от него от думи и дела явни и скрити като страх,боязън,опование,намаз,зекят,оруч и друго освен това от каноните на Исляма(определение на ибн Теймие за ибадет)

[46]И двата призива се предават от: Ел- Бухари: 808; Муслим: 593; ен- Несаи: 1341; Ебу Давуд; 1505; Ахмед:  4/ 250; ед- Дарими: 1349.

[47]Зикр- споменаване на Аллах.

[48]Ел-Ехзаб :21

[49]Ел- Бухари: 7246.

[50]Ел- Бухари: 689; Муслим: 1301; ет- Тирмизи: 412.

[51]Муслим: 1198, 1199; Ебу Давуд: 1059; ен- Несаи: 25547.

[52]Ебу Давуд: 1271; ет- Тирмизи: 430; Ахмед 2/ 117.

[53]Ел- Бухари: 601.

[54]Ет- Тирмизи: 393; Ебу Давуд: 1077; Ахмед: 25547.

[55]Забележка: Шейх Абдулазиз бин Баз загубил зрението си, затова се споменава, че е диктувал книжката на друг.

[56]Саляту Селяма- благословът и мирът.