Похватите на шейтана при заблуждаването

Похватите на шейтана при заблуждаването на човека

وسائل الشيطان في غواية الإنسان

باللغة البلغارية

Научен отдел Дар ибн Хузейме

Превод: 

Емин Голев

Наистина коварството на шейтана е слабо

Слава на Аллах, Господарят на световете и нека благословът и мирът да бъдат над нашия Пратеник Мухаммед, семейството му и всичките му сподвижници.

            Знай, уважаеми братко мюсюлманино/уважаема сестро мюсюлманко, че шейтана [дявола] е творение от творенията на Аллах във Вселената и той е от света на джиновете, както се потвърждава в книгата на Всемогъщия и Всевишен Аллах. Всевишния Аллах казва: „…освен Иблис. Той бе от джиновете и не послуша повелята на своя Господ. Нима него и потомството му ще приемете за покровители вместо Мен, а те са ваш враг? Колко лоша е за угнетителите тази замяна!“^[1]

            Всемогъщия и Всевишен Аллах е пояснил положението му, описанията му и качествата му в книгата Си^[2] и в суннета^[3] на Пратеника Си /саллеллаху алейхи уе селлем/^[4]. Той е предупредил рабите Си да се предпазват от заблужденията и съблазните му, посочвайки им пътя, чрез който да се избавят от него, надвивайки го, отблъсквайки го с трайно поражение.

            Няма нужда да изброяваме всички качества и описания на шейтана, защото те са от ясни по- ясни… Няма друга дума след думата „шейтан“^[5], която да съдържа в себе си всички значения на злото: омраза, измама, коварство и лукавство във тази огромна Вселена на съществуване. По-скоро това, което ще е наистина полезно в този раздел, е да се пояснят характерните качества на слабостта на шейтана, за да мотивират вярващите да го победят и опустошат. Целта е да се изяви и изясни същността на презряната и нищожна слабост на арогантния и подмамлив шейтан, така че да не се промъкне в сърцето на мюсюлманина страх от методите, похватите и тактиките, които ще споменем в тази книга.

Описанията на шейтана

1. Слабост:

Всевишният Аллах казва: „Сражавайте се с приятелите на шейтана! Слабо е коварството на шейтана!“^[6] Коварството му е слабо, както и властта му е слаба, Всевишният Аллах казва: „Властта му е само над онези, които се сближават с него и които съдружават с Аллах.“^[7]

Коварството му не надхвърля границата на съмненията, нашепванията, сплашванията, разкрасяването на злото, правенето на доброто да изглежда зло, призива към преувеличаване [в религията], призива към небрежност [пренебрегване на религиозните предписания] и заблуждаване на човека с фалшиви сигурност и спокойствие. Всевишният Аллах е пояснил на раба Си как да се справи с този негов враг и как да го победи. Той е низпослал знамения и поуки, които разсейват и трайно премахват съблазните, страха и заблудата на шейтана от сърцето на човека. Всевишният Аллах казва: „Именно шейтана плаши със своите приближени. Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен единствено, ако сте вярващи!“^[8]

            На друго място Всевишният Аллах казва: „О, синове на Адем, да не ви замае шейтана, както извади вашите родители от Дженнета [Рая], смъквайки от тях одеждата, за да им покаже срамотиите. Той ви вижда, той и неговият род, откъдето вие не ги виждате. [Ние сторихме шейтаните покровители на неверниците.]^[9]

            И Всевишният Аллах казва: „И ги принизи с измама.“^[10]

            И още ред знамения, които поясняват целта му да съблазнява и заблуждава, както и различните му методи и похвати при заблуждаването на човека.

            Предава се в достоверен хадис, че шейтана е казал на Ебу Хурейра /радийеллаху анху/^[11]: „Този който чете „Айетул- Курсий“ ^[12] преди сън, до него не престава да има пазител от Аллах и шейтана не го доближава, докато осъмне.“ Тези думи са потвърдени от Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/, който е казал: „Той ти е казал истината, въпреки, че е голям лъжец.“^[13]

            Всемогъщият и Всевишен Аллах е поел защитата на човека от въздействието и обсебването на шейтана над него… Всевишният Аллах казва: „[Меляйкета^[14]] следят всеки и отпред, и отзад. Пазят го по повелята на Аллах.“^[15]

            Всемогъщият и Всевишен Аллах е възложил на меляйкета  да пазят и закрилят човека през нощта и деня, те го пазят от подтисничеството на шейтана и прякото му коварство. Ако човека, независимо дали е мюсюлманин или невярващ, бива изоставен [от Аллах] без закрила, тогава той ще бъде поразен от шейтана, както се наблюдава в част от случаите, когато човек бива обсебен от шейтан и дори понякога припада поразен от този шейтан.

2. Непрестанното таене на враждебност [от шейтана] към човека:

Всевишният Аллах казва: „Шейтана е ваш враг. Затова го приемете като враг!“^[16] Всемогъщият и Всевишен Аллах е заповядал на човека да се предпазва от този непокорен и непримирим враг, следвайки пътя на спасението, който ще го доведе до победата и отблъскването на коварството, омразата и гнета му. Това се иска от нас, да го приемем като наш враг.

3. Шейтана се движи в човека по кръвоносните съдове:

Предава се в достоверен хадис от Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/, че е казал: „Наистина шейтана се движи в сина на Адем^[17] по кръвоносните съдове.“^[18]

Многоуважавания Шейх Бин Баз /Аллах да се смили над него/ е казал: 

„Задължително е хадиса да се приеме с явното му значение и да не се преиначава от това явно, буквално значение, защото шейтаните са различни видове и не знае с подробности същността на сътворяването им и начина по който придобиват власт над сина на Адем никой друг, освен Пречистия Аллах. Узаконено е [от Аллах] за всеки мюсюлманин да търси убежище при Пречистия Аллах, да го предпази от злото им и да го затвърди с твърдо следване на истината. Това става с използването на нещата, които Аллах е узаконил от покорства^[19], споменавания^[20] и правилни начини на търсене на убежище при Него. Пречистия Аллах е Пазителят, Подслоняващият под Своето убежище този, който Го помоли за убежище и потърси защита при Него, няма друг Господ, освен Него, няма друг бог, освен Него и никой няма способност да променя нищо и няма сила, освен чрез Аллах.“^[21]

От описанията до тук става ясно, че шейтана е първият враг на човека, и става ясно, че той крои най- различни планове, коварства и лукавства, за да заблуди човека и да го отклони [от пътя на Аллах]. Този първи враг се движи по кръвоносните съдове на човека.

Какви са похватите и методите на шейтана при заблуждаването на човека?:

Вкарването на човека в заблуда:

От директните похвати, които прилага шейтана при съблазняването на човека е да го вкара в заблуда. Под този похват има няколко метода, които са съобразно самия човек, устойчивостта му върху вярата, делата му, откликването му на сладострастията и съмненията [породени от шейтана], силата на вярата му, убедеността му и степента му на прозрение. Всевишният Аллах казва: „Те не зоват Него, а само женски божества, и зоват само шейтан- непокорник. Прокле го Аллах и той рече: “Кълна се, ще отнема определена част от Твоите раби и ще ги заблуждавам, и ще ги подбуждам към копнежи, и ще им повелявам да срязват ушите на добитъка, и ще им повелявам да изменят творението на Аллах.” Който приема не Аллах, а шейтана за покровител, той ще понесе явна загуба.“^[22]

В тези знамения се съдържа довод как ясно заявява проклетият от Аллах шейтан, че ще заблуждава потомците на Адем и ще отнеме определена част от тях, за да станат от неговият отбор и от тази част, която е отредена за него.

Ез- Зуджадж казва в тълкуването на словата на Аллах: „„и ще ги заблуждавам“- т.е. „Ще подбирам за тях заблуди и ще им внушавам, че чрез тях ще спечелят техният дял [от добро] в отвъдният свят.“

Вкарването на човека в заблуда от страна на шейтана е на пет степени:

Първа: Тя е призива му към съдружаване с Аллах^[23] и неверие:

Тази степен е най- долната, най- зловещата и най- опасната от степените на заблудата. Когато шейтана успее тук, той вече е осъществил всичките си цели при определения човек, защото е постигнал целта си да заблуди изцяло човека и да го подмами. Всевишният Аллах казва: „Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. [А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.]“^[24]

И понеже съдружаването и неверието е причина за постоянното пребиваване в огъня на Джехеннем [ада] именно, заради това то е най- силното оръжие и най- важния похват на шейтана при битката му, която води с човека. Затова Иблис^[25] силно се старае да вкарва съмнения при потомците на Адем в единобожието касаещо Господството на Аллах и единобожието касаещо Божествеността на Аллах. Ако тук той загуби надежда, тогава се опитва да накара човека да възвеличава гробовете на праведните хора, да приема идоли, да гадае със стрели, да търси посредници между него и Аллах… Предава се от ибн Аббас /Аллах да е доволен от него/, че е казал: „Идолите, които са били при народа на Нух [Ной], са станали нещо което се обожавало. Що се отнася до [идола] „Уедд“, той е бил на племето Келб, което се намирало при Думат Ел- Джендел^[26]; що се отнася до [идола] „Суваа“, той е бил на племето Хузейл; що се отнася до   „Йегус“, той е бил на племето Мурад, а след това на племето Гатиф при местността Ел- Джурф, при Саба; що се отнася до [идола] Йеук, той е бил на Хемдан; и що се отнася до [идола] Неср, той е бил на племето Химйер, на Аали зи Ел- Киляя‘а^[27]… 

[Това са] имена на праведни хора от народа на Нух, които след като са умрели шейтана нашепнал на народа им да им направят подобия и да ги именуват с имената им, подобия, които да са при тях по време на сбирките им. Тези подобия [от статуи и изображения] били направени от тях, но не били обожавани, докато не измрели тези хора и знанието [за Аллах] не било забравено [от хората]. [А когато се случило това,] тогава тези статуи били обожавани!“^[28]
 

Втора: Това е призива му към нововъведенията:

И хвърлянето на съмнения в сърцата на хората с болни сърца. Шейтана не прибягва до тази степен, докато не изгуби надежда за първата. Нововъведенията са пощата на неверието и пътят водещ към него. Ако неверието е причина за опропастяване на делата, то нововъведението е причина за отхвърлянето им и неприемането им [от Аллах]. Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: „Който въведе в тази наша повеля [Исляма], нещо което не е от нея, то ще бъде отхвърлено.“ Т.е. ще бъде отхвърлено и върнато към собственика му.Следователно, когато шейтана намери при мюсюлманина силно желание при служенето му на Аллах и полагане на големи усилия в богослуженията и загуби надежда да го отслаби , тогава той го тласка и зове към добавянето на неща в религията и следването на пътя на новаторите в религията.

Трета: Подбуждането към големите грехове и скверностите:

Извършването на скверност е голям г лис по- малка тежест от нововъведенията в религията^[29]. Затова шейтана не преминава към тази степен, докато не загуби надежда и не се провали при изпитването на мюсюлманина с нововъведенията и заблудите.

Четвърта: Подбуждането към малките грехове и позволените неща:

Когато шейтана загуби надежда да вкара мюсюлманина в големите грехове, той застава при отбивката на малките и незначителни грехове. Така той му улеснява този път, разкрасява го за него и го прави да изглежда хубав, докато човека не си помисли, че това^[30] е от позволените неща [мубах]. И когато тук шейтана изнамери у човека покорство и послушание изчаква удобен момент и го вкарва в голям грях, а след това го сплашва, съблазнява и го кара да загуби надежда за приемането на покаянието му от Аллах и Неговата милост. И ето, човекът е поразен.

Пета: Ангажирането на човека с маловажни неща, за да пропусне нещата, които са от голямо значение:

Това се случва, когато шейтана загуби надежда да отклони раба от повелите на Аллах и да го вкара в забраните, и когато намери при него сила и устойчивост върху истината. Тогава шейтана влиза при него през портата на богослуженията като му преиначава истината и му разкрасява погрешното разбиране, за да го отклони от нещата с голяма важност и да погуби наградата му от тях. Пример за това е да разкрасява на човека четенето на Коран по време на изпълнението на груповата задължителна молитва, за да го лиши от огромната награда за груповото ѝ изпълнение. Всичко това е от вратите на шейтана и неговите стъпки, от които Аллах ни подтиква да се пазим, казвайки ни: „и не следвайте стъпките на шейтана! Той е ваш явен враг.“^[31]

Измамата с надеждите

Всевишният Аллах казва: „И ще рече шейтана, щом делото бъде отсъдено: “Аллах ви даде истинното обещание. И аз ви обещах, но ви измамих. И нямах власт над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не упреквайте мен, а упреквайте себе си! Нито аз ще ви помогна, нито вие ще ми помогнете. Аз отхвърлях това, че ме съдружавахте с Аллах преди.” За угнетителите има болезнено мъчение.“^[32]

Това знамение показва, че един от похватите на шейтана  при съблазняването на човека е да му нашепва лъжливи обещания и измамни стремежи. Една от интригите му в тази връзка е измамата му към човека с дълъг живот, с прелестите на земния живот, разкрасяването му и подтикването на човека към силни стремежи за него. Шейтана напълно осъзнава любовта на човека към парите, склонността му към сладострастията и желанието му да се наслади на земните наслади, както казва Всевишният Аллах: „И е силна любовта му към благата.“^[33], и на друго място Аллах казва: „Разкрасена е за хората любовта към страстите ­ към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах.“^[34]

Ето затова Иблис прави така, че разкрасява земния живот, мами човека с продължителност и дълготрайност, за да отвори вратата на съблазните и да засее в сърцето му надеждите, копнежите, забравата за смъртта, пренебрегването на мисълта за равносметка и цялостното забравяне на отвъдното и блаженството и наказанието, които са там!... Пояснявайки коварството и измамата му, Аллах казва: „Обещава им и ги подбужда към копнежи. Ала шейтана им обещава само измамност.“^[35]

Също така от капаните и похватите му е, че когато намери при мюсюлманина силен страх от Аллах, страхопочитание и надежда, които са на ниво [и са балансирани], той се стреми да засили надеждата в сърцето му^[36] [и да отслаби страха]. Така той изпълва сърцето му с надежда и разчитане на милостта, състраданието и опрощението на Аллах… По този начин шейтана не престава да кара човека да забравя за страха от Аллах и да му нашепва за опрощението на Аллах, докато не го вкара в големите грехове и огромните изпитания. Шейтана все едно му казва: 

„Върши колкото можеш от греховете,

      ти ще се изправиш пред Прещедрия^[37].“

По този смъртоносен и пагубен начин Иблис е измамил Адем /мир нему/. Аллах казва: „Но им подшушна шейтана, за да им покаже техните срамотии, които бяха скрити за тях, и рече: “Вашият Господ ви възбрани онова дърво само за да не станете меляйкета или да не станете безсмъртни.” И им се закле: “Наистина за вас съм от доброжелателите.” И ги принизи с измама.“^[38]

Врагът на Аллах [Иблис] накарал Адем да помирише и усети сладостта на меляйкетата и на вечното пребиваване в блаженството на Дженнета [Рая], така той влиза при него през тази врата.Вратата на тези неща, които Адем имал за велики, а именно да бъде от меляйкетата или да бъде безсмъртен и вечно пребиваващ в Дженнета. Шейтана тук се появява като творение на Аллах, което заявява, че желае доброто и е техен доверен приближен, за да може да ги измами с лъжата и омразата си и да пожъне успех.

Ибн Ел- Каййим Ел- Джеузиййе казва:

„Врагът на Аллах ги е измамил, излъгал и изкушил, като нарекъл това дърво „дървото на безсмъртието“. Това е първата хитра измама и първото коварство. От тук последователите на шейтана наследяват преиначаването на имената на забранените неща с имена, които се приемат лесно от душите. И така, наблюдава се, че на места виното се нарича „майката на щастието“, лихварството се нарича „взаимоотношения“, подбиването на цената се нарича „от правата на управника“, най- пагубния и голям гнет [подкупните съдилища и съдии] се нарича „закона на съда“, най- голямото неверие да се оспорват и отхвърлят качества на Аллах се нарича „пречистване [от оприличаване]“, а сбирките на злините и разврата се наричат „сбирки на добротата"….

Когато Иблис именува това дърво „дървото на безсмъртието“, той им казва: „Той [Аллах] ви възбрани от това дърво, защото не желае за вас да ядете от него и да станете безсмъртни, вечно пребиваващи в Дженнета, и да не бъдете като меляйкетата, които не умират.“ Адем /алейхисселяям^[39]/ все още не е бил узнал, че ще умре, но е възжелал силно да пребивава вечно в Дженнета. По този начин съмнението и нашепването било отправено от врага, и за да бъде убедителен, той им се заклел демонстрирайки най- силната си вяра, че е добронамерен и им желае доброто. Ето така силното желание и съмнението се събрали на едно място.“^[40]

По този начин врагът на Аллах насочва оръжието си на надежди и измами срещу мюсюлманина. Нашепва с измама да се консумира алкохол, за да се забравят проблемите и тревогите, нашепва с измама да се употребяват цигари и наркотици, за да намалеят притесненията, дискомфорта и безпокойството, нашепва с измама да се прибягва до лихвата и лихварството, за да се забогатее бързо, нашепва на жените да не се покриват [както Аллах е предписал], за да може да се оженят [или да се харесат на останалите хора], нашепва с измама да се прибягва към маменето, за да се препечели препитание… За всеки един грях ще намериш, че има нашепвания и измами [от шейтана], които са съобразно страстите и влеченията на определения човек. За всеки човек [шейтана приготвя от сладострастия, нашепвания и измамни заблуди, които са] подходящи за него.

„А ти приемаш надеждите като наслаждение и сладост,

но всъщност са смърт,

подобно на човека пиещ отрова смесена с мед.“

Ако Иблис почувства, че мюсюлманина е упорит в покорството си на Аллах и няма да може да го измами и заблуди, тогава врагът на Аллах отива при него през вратата на „отлагането“. Така той кара човека, който се покайва да отлага покаянието си и кара човека отслужващ много допълнителна молитва [намаз] да отлага отслужването ѝ. Не престава този враг да разкрасява оправданията и извиненията, докато накрая не заложи в сърцето на набожния покорен човек „отлагането“. А заложи ли в сърцето му отлагането, тогава го кара да забрави за стойностни богослужения и да загуби наградата при Аллах от тях.

Ибн Ел- Каййим Ел- Джеузиййе казва:

„Колко са много решителните хора, които сериозно са пристъпили към сериозно дело, но шейтана ги е накарал да отлагат и да казват: „по- късно“! Колко са много хората устремили се към превъзходно дело, но той ги е обезкуражил! Може би ученият по фикх [-ислямска теология] да е решил да повтори определена лекция, но шейтана да му каже: „Почини си, поне за час!“. По този начин шейтана не престава да кара човека да заобичва мързела и отлагането на делата.“

Измамата с разкрасяването

Разкрасяването към което прибягва шейтана, за да заблуди човека е два вида:

Първи: Разкрасяване на лошите постъпки, забраненото и порицаното.

Втори: Разкрасяване, което кара човека да вижда доброто като зло и нещо ненормално.

Що се отнася до разкрасяването на забраненото и порицаното, довода за него са словата на Всевишния Аллах: „И разкраси пред тях делата им шейтана, и рече: “Няма кой да ви надвие днес сред хората, щом съм аз до вас.”^[41]

            На друго място Всевишният Аллах казва: „и шейтана е разкрасил за тях делата им, и така ги е заблудил, и те не са напътени“^[42]

            Когато шейтана види, че човека е попаднал в грях, той му го разкрасява и прави така, че да изглежда добро използвайки подходящи средства и методи за това,чрез които да насърчи съгрешилия и да го накара да упорства в греха си. Това се случва като изявява на човека ползите и предимствата на определения грях и прикрива скръбта и неприятностите от него. Ще видиш как шейтана разкрасява трупането на богатство и подтиква човека към това, нашепвайки му, че той е мъдър в постъпките си и действа с прозрение, така този враг няма да престане да му нашепва, докато не го докара до алчността, скъперничеството, измяната и измамата. А до тях се стига по причина на разкрасяването от страна на шейтана на тези грехове, а именно, че човека е достоен, умен, интелигентен, изтънчен, разумен, проницателен и зрял, за да се разпорежда с богатството си както пожелае [т.е. няма нужда да се съобразява с повелите и забраните на Аллах]!

            Ибн Ел- Каййим Ел- Джеузиййе казва:

„От видовете интриги и коварни измами на шейтана е да призовава раба чрез доброто поведение и приветливо лице към разврата и различните грехове. Така този раб се среща с човек, от злото на който не може да се предпази, докато не се намръщи в лицето му и не си тръгне начумерен, отвръщайки се от него. Но врага [шейтана] отива при раба и го кара да се изправи пред този човек с усмихнато лице и хубави думи, така той постепенно се привързва към него и след това не може да се избави от злините му, защото вече е неспособен. И врага наречен шейтан не престава да бъде между двамата, докато не постигне целта си.

От интригите и коварните му измами е:

Това, че той повелява да посрещаш нуждаещите се и бедни хорица с намусено лице, да не им се усмихваш и да не се изправяш пред тях с приветливо лице, за да не искат от теб и да не смеят да те помолят. Така той цели да опропасти достойното ти положение в сърцата им и да те отдалечи от праведните им призиви, отклонявайки сърцата и обичта им от теб. Повелява ти да се държиш с лоши обноски, забранява ти да си с приветливо и сияйно лице пред тях, а в същото време той се държи добре с тях, за да може да разтвори за теб вратите на злините и да затвори за теб вратите на добрините.“^[43]

От видовете разкрасяване на лошите постъпки забраненото и порицаното:

Разкрасяване на погрешните мисли и идеи, позорните страсти и измислянето на оправдания за тях, а след това хвърлянето им в болните сърца. От примерите за това е разкрасяването на търсенето на помощ от мъртви хора, отправянето на молитва [дуа] към тях, коленето на курбан заради тях, даването на обет в тяхно име и възвеличаването им. Друг пример е разкрасяването да се служи на Аллах по начини или чрез неща, които не са позволени от Аллах, независимо дали е по време на молитвата намаз, при говеенето или при нещо, което е истина [, предписана от Аллах]. Ще намериш, че той разкрасява на човека, че отслужването на молитвата намаз в гробища е нещо хубаво; ще намериш, че той разкрасява на човека, че непрекъснатото говеене, всеки ден, е нещо хубаво; ще намериш, че той разкрасява, че отлагането на задължителното поклонение хадж е нещо добро [в определения случай]. Ще намериш, че при всичките тези неща шейтана хвърля в сърцето на човека измамни мисли и нереални оправдания, които го карат да си мисли, че това, което върши е добро, въпреки, че е порицано и отхвърлено. Както казва Всевишният Аллах: „Един другиму си нашепват с измама разкрасената реч.“^[44]

Добре известно, е, че нашепванията на шейтана се изразяват в подхвърлянето на мисли в сърцето на човека и вдъхването им в душата му.

Що се отнася до разкрасяването, което кара човека да вижда доброто като зло и нещо ненормално, тук шейтана цели да отклони човека от задълженията му към Аллах и предписаните му неща. Ако не успее със задължителните неща, тогава прави опит да го отклони от допълнителните неща и делата, в които има превъзходство да се извършват. Нещото, към което най- много се стреми тук шейтана е да накара раба да пропусне молитвата намаз^[45]. За това ни съобщава Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Шейтана връзва на главата на всеки един от вас, когато заспите три възела. На всеки възел той ти казва: „Нощта е дълга!“. Когато [човека] се събуди и спомене Всемогъщия и Превелик Аллах, тогава се развързва един възел; когато извърши абдест^[46] се развързват два възела; и когато изпълни молитва намаз, тогава се развързват възлите и той става жизнен и с добра душа. В противен случай, той става с омърсена душа и мързелив.“^[47]

Ето така шейтана отклонява спящия човек от молитвата намаз. Що се отнася до будния, на него му разкрасява бизнеса, търговията и припечелването, сплашвайки го, че ще претърпи загуба и фалит ако постави молитвата намаз пред работата си. Също така може да го отклонява от нея чрез най- различни изкушения, забави и страсти, като например музика, филми и т.н.

Не се възпира богатия от раздаването, нито добротворстващия  от добротворството, без да е разкрасено това от шейтана и без да е накарал човека да гледа на тези добрини като на нещо лошо и порицано. Отива при богатия и го заплашва, че ще обеднее и ще загуби славата и почетното си място и отива при добротворстващия и го сплашва, че хората ще се големеят над него, ще постъпват подло възползвайки се от него и ще отричат добротворството му.

Всевишният Аллах казва: „Шейтана ви заплашва [ви обещава]^[48] с бедност и ви повелява поквара, а Аллах ви обещава от Себе Си опрощение и благодат. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.“^[49]

Споменава се за: „ви обещава“, че означава: „ви заплашва“. Той казва: „Ако раздавате от богатството си ще обеднеете!“

„и ви повелява покварата“ [учените тълкователи] казват: „Тук, точно на това място означава „скъперничеството“

[Учените] казват: „Той казва на човека: „Ако оставиш тази работа, ти къде ще намериш друга? Ще станеш бедняк!...“ Така човека се страхува от недоимък и бедност и продължава да се препитава работейки непозволена според законите на Аллах работа.“^[50]

Тук е примера за този, който си позволява да продава алкохол, въпреки, че е мюсюлманин; тук е примера за този, който лъже, за да продаде стоката си; тук е примера за този, който се кълне с погрешна и лъжлива клетва, за да върви бизнеса му.

Завладяването на езика и ушите

От най- опасните похвати на шейтана при заблуждаването на човека е да придобие власт над езика и слуха му, подчинявайки ги на всяка заблуда и всеки грях. 

Що се отнася до езика, той е главнокомандващият командир, на който са подчинени всички останали войни, затова шейтана го дебне непрекъснато и непрестанно се опитва да надделее над него по два начина:

Първи: Да го накара да говори празни приказки, непристойни неща и да клевети.

Втори: Да го възпре от това, в което има полза.

Що се отнася до това да го накара да говори празни приказки, непристойни неща и клевети- тук шейтана му разкрасява порицаните думи и слова, като: одумването; клеветата; лъжесвидетелстването; лъжата; скверните слова, неприличните думи, псувните, нагрубяванията и всичко, което е вредно за него и го насочва към пропастта на гибелта….Врагът на Аллах много добре разбира вредите, които може да нанесе езика и опасните и пагубни последици предизвикани от него. Предава се от Ебу Хурейра /радийеллаху анху/, че Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: 

„Рабът може да изрече една дума, без да осъзнава какво е изрекъл и да се подхлъзне заради нея в огъня,  по- дълбоко отколкото е разстоянието между изтока и запада.“^[51]

Също така врагът на Аллах много добре знае, че успеха във всичките му форми се съдържа във въздържането на езика и опазването на тялото и органите му, както казва Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/, когато Укбе ибн Амир /радийеллаху анху/ го попитал… [Укбе] разказва: „Аз попитах: „О, Пратенико на Аллах, какво е спасението?“, а той отговори: „Въздържай езика си, остани си вкъщи^[52] и плачи за греховете си!“^[53]

Именно заради това шейтана полага всевъзможни усилия да опропасти главнокомандващия командир- езика, разкрасявайки на собственика му използването на този орган за празнословие, лъжа и забранени неща. Когато шейтана придобие власт над този орган, той вече си е подсигурил властта и над всички останали части от тялото. Или както казва Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Когато осъмне сина на Адем, всички органи се подчиняват на езика с думите: „Бой се от Аллах заради нас, защото ние сме зависими от теб, ако си правдив и ние ще сме правдиви, а кривнеш ли и ние ще кривнем.“^[54]

Що се отнася до възпирането му от това, в което има полза, това се изразява във възпирането на езика от споменаването на Всевишния Аллах, от търсенето на опрощение, от четенето на Коран, от наставленията отправяни към рабите, от говоренето с полезно знание и от добрите думи. Врагът на Аллах много добре знае, че при споменаването на Аллах той ще бъде поразен, затова всячески се опитва да отдалечи раба от споменаването на Аллах и да го кара да се ангажира с друго. Той непрестанно нашепва, съблазнява, разкрасява и заблуждава, за да може да отдръпне споменаващия Аллах от споменаването му, благодарящия на Аллах от благодарността му, четящия Корана от четенето му и наставляващия хората от наставленията му. Следователно, това което подобава на мюсюлманина е да се грижи добре за езика си и да го предпазва от покварени слова и празнословие, пречиствайки го от лъжата и всяко нещо, което е във вреда на братята и сестрите му.

Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ е предупредил за опасностите на езика и злините му, както и че той е нещото, което най- много може да вкара човека както в Дженнета [Рая], така и в Джехеннема [Ада]. В следния хадис^[55] той е казал [на Муаз]: „Да те известя ли за главното нещо, за опората му и за върха му?“ [Муаз разказва: ] „Аз казах: „Разбира се о, Пратенико на Аллах!““ Каза: „Главното е Ислямът, опората му е молитвата намаз, а върхът му е свещената война!“

След това попита: „Да те известя ли какво лежи в основата на всичко това?“  Казах: „Разбира се о, Пратенико на Аллах!“ Той хвана езика си и каза: Въздържай това!“ Аз попитах: „О, Пратенико на Аллах, нима ще бъдем наказвани за това, което изричаме?“, а той отговори: „Секилетке уммуке!^[56] Нима хората биват поваляни по лице в огъня за друго освен заради плодовете на езика си!“^[57]

Що се отнася до завладяването на ушите [от страна на шейтана], то се изразява във възпирането на човека от чуването на полезните думи и разкрасяването на слушането на неприличните и празнословни думи и фрази, както Всевишния Аллах казва: „И така сторихме враг на всеки пророк ­ шейтаните от хората и от джиновете. Един другиму си нашепват с измама разкрасената реч.“^[58]

Ибн Ел- Каййим Ел- Джеузиййе е казал: „Нарича я „разкрасената“ , защото този, който я изрича или нашепва я разкрасява и разхубавява доколкото може. Така той я подхвърля на слуха на подмамвания и той бива подмамен с тази реч.

Това, което се има предвид, е, че шейтана се е привързал към отвора на ухото, за да вмъкне в него това, което вреди на раба и не му носи полза, и да пречи да влезе в него това, което му е от полза. И ако влезе, [в ухото това, в което има полза за човека] без неговото желание, тогава той [шейтана] се опитва да го поквари и развали.“^[59]

Един от похватите му в тази насока е да вкара човека в капана на шпионажа и да му го разкраси под предлог, че иска да му бъде от полза и иска да разобличи вредата на другите към него, за да бъде в безопасност от тяхната хитрост и коварство. Всемогъщия и Всевишен Аллах категорично и напълно ясно забранява това, като казва: „И не се дебнете,…“^[60]. Също така Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: „Не си завиждайте, не се мразете, не се шпионирайте^[61], не се дебнете^[62], не повишавайте неправомерно цените помежду си^[63], а бъдете братя о, раби на Аллах!“^[64]

Предава се от Муауие /радийеллаху анху/, че е казал :“Чух Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ да казва: „Ако ти придиряш недостатъците на мюсюлманите, ти ще ги поквариш или почти ще ги поквариш^[65].“^[66]

Също така шейтана подстрекава към шепненето и потайните разговори, какво Всевишният Аллах пояснява: „Тайният разговор е само от шейтана, за да наскърбява вярващите.“^[67]

От най- опасните неща, с които шейтана завладява ушите и слуха, това са песните [и музиката]. Всевишният Аллах казва: „И подбуждай с твоя глас когото можеш от тях, и ги призовавай с конниците и пехотинците си, и поделяй с тях имотите и децата, и им обещавай!” Но сатаната им обещава само измама.“^[68]

Ибн Кесир е казал /рахимехуллах/: „Споменава се: „Пеенето!“

И Ел- Муджахид е казал: „[Подбуждай ги] със забавата и пеенето.- т.е. той ги унижава с това.“

Завладяването на зрението

Отровният поглед е от най- опасните стрели на шейтана и най- смъртоносното му оръжие срещу вярата на раба, мюсюлманина. Именно заради това, той най- много се стреми към него, отколкото към другите неща. Така е защото изпитанието на погледа е най- опасното, а именно изпитанието от това, към което се гледа, още повече ако погледа е отправен към жени [от страна на мъжете]. Те са голямо изпитание за раба, и погледа към тях е от най- 

опасните неща за него, затова шейтана се стреми да съблазни и измами мюсюлманина чрез него. Точно затова Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: „Наистина земята е сладка и зелена^[69]! Аллах ви прави наместници на нея и гледа какво вършите, затова се предпазвайте от земното и от жените. Наистина първото изпитание при Бену Исраил [Израилевия род] са били жените.“^[70]

Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: „Не съм оставил след себе си сред хората по- голямо изпитание за мъжете от жените.“^[71]

Ето защо Всевишния и Всемогъщ Аллах съпоставя опазването на целомъдрието със свеждането на погледа в следното знамение: „Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела.“^[72]

При завладяването на зрението шейтана следва два пътя:

Първи: Отклоняване на окото от полезните и поучителни неща.

Втори: Насочването му към забранените [харам] неща.

Що се отнася до първия път:

Шейтана се насочва към това да отклони окото от всяко нещо, което усилва вярата на мюсюлманина, прави го решителен в намеренията му и го насочва към напътствие и сполука. Шейтана полага всевъзможни усилия да отклони зрението на човека от религиозните текстове и природните знамения на Аллах.

И всеки път, когато човека се подготви да чете Корана, шейтана започва да му нашепва за грижи и изкушения. Акоо не успее да отклони погледа му от Корана, тогава полага усилия да го отклони от размишлението му върху него и разбирането на значенията му. Така той го кара да чете бързо и да претупва нещата, без да проумява и преосмисля това, което изисква Корана от единобожие и богослужения, и без да се повлиява самия човек от обещаните награди [за вярващите] и предупреждаващите наказания [за невярващите].

И всеки път, когато мюсюлманина се насочи към изучаване на религията си и по- задълбочено разбиране на божествените закони, шейтана го кара да се заеме с вършенето на други неща.Започва да го  разсейва и да отклонява чрез насочването на погледа му към другите неща, разкрасявайки ги, карайки в неговите очи религията да изглежда грозна, осъдителна, [неподходяща]. Всеки път, когато шейтана види у човек дори малко размишление върху природните знамения заложени в тази вселена от Аллах и неоспоримите доводи в нея, той се опитва чрез нашепванията си да го накара да отвърне поглед от тях.Кара човека да ги омаловажава, за да може да не се поучи и да не се обръща към вярата в Създателя си и подчинението на Всевластващия Творец.

По този начин шейтана непрестанно полага усилия при всеки ползотворен поглед от страна на човека към доброто и напътствието, да го отклони и да го насочи към други неща.Като му ги разкрасява за хубави и добри, за да може да възпрепятства положителното влияние на погледа върху сърцето [и вярата].

Що се отнася до втория път:

Шейтана го използва, за да въведе мюсюлманина в лапите на прелюбодеянието и покварата, а няма друго нещо освен погледа, което да накара семената на страстта да поникнат толкова бързо в сърцето. Следователно шейтана използва най -важния от своите входове към сърцето, за да посее семето на страстта в него. След това го полива с водата на надеждите и мечтите и продължава със съблазните, желанията и обещанията, докато не засили решимостта на гледащия [към забранени неща] и не разпали неговите желание и воля. Изпращайки го повален в бездната на неподчинението.Именно поради това има много религиозни текстове, които забраняват греховния поглед и поясняват опасностите и вредите от него. Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: „Погледът е отровна стрела от стрелите на шейтана. Който заради Аллах сведе погледа си от хубостите на жена, то Аллах ще заложи сладостта в сърцето му до деня, в който ще Го срещне. ”^[73]

Също така /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: „Не следвай погледа с друг, ти си извинен за първия [неволен, кратък поглед], но не си извинен за следващия.“^[74]

Всяко случващо се нещо започва с погледа,

големия огън се разпалва от най- малките искри!

Колко погледи произлизащи от сърцето на отправилия ги

Достигат до това, до което достига стрелата изстреляна от лъка или тетивата^[75]!

И щом раба има любопитство, преобръщащо го^[76],

                        в дълбините на очите си, той е в опасност!

Радва го речта му, когато наранява тона му,

                        не е добре дошла онази радост, която се завръща със злина.

            Ибн Ел- Каййим Ел- Джеузийе /Аллах да се смили над него/ казва: „Погледа е в основата на много от нещата, които сполетяват човека! Наистина погледа поражда идеята, след това идеята поражда мисълта, след това мисълта поражда сладострастието, след това сладострастието поражда желанието, след това то се засилва и става решително, непоколебимо решение. И накрая  несъмнено се случва определеното нещо, освен ако не се появи друго нещо, което да попречи…Затова се казва: „Търпението при свеждането на погледа е по- лесно отколкото търпението при болката, която е след него!“^[77]

            Ето така! Когато шейтана завладее зрението на човека, тогава той може много по- лесно да завладее самия човек и да го накара да се потопи в един от най- големите и гнусни грехове: Прелюбодеянието! Но, ако човек от самото начало внимава и свежда погледа си от непозволените неща, тогава Аллах ще му даде много по- хубаво от това. Сърцето му ще бъде спокойно от това да възжелава неща, които вижда;ще бъде премахнато от него нещастието на прищевките; ще се изчерпат при шейтана ресурсите на злото!

И когато отправиш погледа си с желание,

                        при твоето сърце един ден ще те последват погледите!

Ще видиш, че не за всичко това имаш възможности, 

но и да се въздържиш от част от него, ти търпение няма да имаш!

            Стрелата на погледа е от най- опасните стрели чрез които шейтана разклаща вярата на мюсюлманина и го отблъсква от огромни ползи и награди, с които е  щял да бъде възнаграден, ако е свеждал погледа си и е бил победил влечението си.

            Всевишният Аллах казва: „Знае Той скришните погледи и онова, което гърдите спотайват.“^[78]

            Шейх Еш- Шенкити /Аллах да се смили над него/ е казал: „В този айет се съдържа предупреждение за този, който крие погледа си гледайки към онова, което не му е позволено.“

            Именно по причина на тази опасна стрела са се разпространили покварата, нечестивостта, големите грехове, болестите и пандемиите по целия свят! Аллах да помага!

Завладяването на сърцето

            Сърцето е предмет на праведност и успех, то е източник на спасение и избавление, ако то е праведно, тогава раба е добре и в земния и в отвъдния свят, но ако то е покварено, тогава  е загубил и в земния и в отвъдния свят. Ето затова Всевишния Аллах казва: „…в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”^[79]

             Имайки впредвид, че праведноста, благочестивостта и чистотата на сърцето са в основата на успеха в земния и отвъдния живот, то непременно това сърце ще бъде най- голямата цел на шейтана. Той непрестанно и изкусно го подмамва по най- различни начини и методи, за да го разболее и убие. А сърцата според това доколко шейтана е проникнал в тях, се делят на три групи:

Първа- Мъртво сърце:

            Това е сърцето, до което шейтана е проникнал изцяло и го е завладял напълно, то е изпълнено с неверие [към Аллах] и съдружаване.Човек с такова сърце не познава своя Господ и не Му служи спазвайки Неговите повели.Нещо повече, този човек върви заедно със сладострастията и насладите си, въпреки, че те разгневяват и ядосват неговия Господ. Така този човек ако обича, той обича според прищевките и страстите си; ако мрази, той мрази според прищевките и страстите си; ако раздава, той раздава според прищевките и страстите си. Прищевките му са неговият водач, страстите му са неговият капитан, невежеството му е неговият шофьор и небрежността му е неговото превозно средство.

            Втора- Болно сърце:

            Това е сърцето, до което шейтана е достигнал частично, но не го е завладял изцяло. Завладяването на това сърце от шейтана се определя според небрежността и надделяването на прищевките и страстите при човека. Това сърце е живо със вярата, но е болно чрез нашепванията на шейтана, така то се явява между две зовящи го неща: Вярата, която го зове от една страна и шейтана, който го зове от друга.

            Трето- Здраво и живо сърце:

             Това е сърцето, което се е избавило от властта на шейтана над него и по- голямата част от състоянието му е избавление от завладяването и покоряването на шейтана. Това е сърцето, което единствено и искрено обожава само Аллах, то се е спасило чрез искреността си към неговия Покровител  от тиранията и враждебността на Иблис.

            По какъв начин шейтана завладява сърцата?

            След като сърцето е източник на праведноста, то врага на Аллах наречен Иблис ще следва два взаимносвързани подхода, за да го разболее и унищожи:

Първи: Вкарването в него на неща, които са покварени и вредни за него.

Втори:  Възпирането му от неща, които са добри за него и го успокояват.

            Вкарване в сърцето на неща, които са покварени и вредни за него:

            Всевишният Аллах казва: „И не оневинявам себе си. Наистина душата повелява злото, освен онази, която моят Господ помилва. Моят Господ е опрощаващ, милосърден.”^[80]

            Душата повеляваща злото е най- добрият помощник на шейтана в съблазняването на човека. Всеки път, когато той намери в нея стремеж към разврата и отклоняването [от правия път], той ѝ помага в това и тя по този начин става негов помощник като той я кара да извърши това, към което се стреми. Нещо повече, шейтана извлича от нея лоши неща, до които не би достигнал сам, без да има помощ от нея.

            Уважаеми братко, ако се размислиш добре върху словата на Всевишния Аллах: „Наистина душата много повелява злото,…“, ще откриеш, че думата „Еммаратун“ [ на арабски означава: „многоповеляваща злото“] е във форма, която доказва преувеличаване в повеляването ѝ. Това е от нейните навици, привички и практики. Ето затова Аллах казва: „Еммаратун“ [многоповеляваща зното], а не казва: „Аамиратун“ [повеляваща злото]. Извода от това, е, че шейтана намира в нея голям помощник за осъществяване на злите му планове, защото тя е изключително подходяща за засяване на посевите му и е един от острите мечове, които директно отсичат.“

            Всеки един, който предпазва себе си от злините на шейтата държи строга сметка на душата си за всяко нещо и винаги премисля добре това, което тя му повелява. Всевишният Аллах казва: „За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта, обиталището е Дженнета [Раят].“^[81]

            Един от праведните предци е казал: „Пътешествието на търсещите истината завършва с постигане на собствената им победа над себе си, така, че който победи душата си ще успее и ще сполучи, а който бива победен от душата си ще загуби и ще се погуби.

            Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казвал по време на хутбетата си [проповедите си]: „Слава на Аллах, Него за помощ зовем, Него за напътствие зовем, Него за опрощение молим, при Него търсим убежище от злините на нашите души и лошите ни дела…“

            Хадисите в суннета по отношение на търсенето на закрила при Аллах от злото на душата са много!

Възпирането от неща, които са добри за него и го успокояват:

Това се осъществява посредством възпрепятстване на пътя водещ към всяко нещо, което подсилва сърцето и го прави здраво [в пряк и преносен смисъл]. В това отношение шейтана се стреми към две неща:

Първо: Небрежността.

Второ: Сладострастията.

1. Небрежността:

Всевишния Аллах казва: „Завладя ги шейтана и ги накара да забравят споменаването на Аллах. Тези са привържениците на шейтана.“^[82]

Също така казва: „Само шейтана ме накара да забравя за това и да не се сетя.“^[83]

И казва по отношение на Адем /Аллах с мир да го дари/: „И вече повелихме на Адем преди, а той забрави. И не открихме у него решимост.“^[84] Шейтана го накарал да забрави чрез заблуждаването и отвличането му.

В тези айети се съдържа довод, че небрежността е смъртоносно оръжие, което се използва от шейтана, за да отдалечи човек от споменаването на Всемилостивия. Така шейтана прави да бъде в тежест за човека изпълнението на молитвите, обезкуражава го от това да посещава религиозни сбирки и лекции, нашепва му  да се страхува и му разкрасява уединението и отдалечеността, за да може да надделее над него и да го държи далеч от  събиранията с праведни хора и присъствието на семинари, лекции и каквито и да било мероприятия свързани с религията на Аллах. Така всеки път, когато човек предприеме стъпка към добро, шейтана му се изпречва и му разкрасява това добро като нещо грозно, омразно и отблъскващо.

2. Сладострастията:

От природно заложените качества в душата е склонността ѝ към сладострастията и обичта ѝ към тях. Точно поради тази причина, когато шейтана намери при човека склонност към тях, той ги разкрасява, доближава ги до него, полага усилия да ги направи да изглеждат добро за него.Опитва се да накара сърцето да ги заобича, за да може да попадне в тях още повече, когато в основата си сърцето на раба е склонно към удоволствията и изкушенията на този земен свят. Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: „Огъня е заобиколен със сладострастия, а Дженнета е заобиколен с неприятни неща.“ Врагът на Аллах няма да престане да подтиква човека да помирисва и приближава това, което желае от сладострастия, докато накрая не го вкара в клопката си. Ако раба е най- слаб към жените, тогава му разкрасява забранения поглед, усамотяването с чужди жени, неспазването на границите и смесването с чужди жени. А ако раба е най- слаб към жаждата за пари и имущество, тогава му разкрасява да трупа от тях, докато не го вкара в капана на измамата, съмнителните неща, лъжата, лъжесвидетелството, лихварството, хитростта и измяната при търговията и бизнеса.

Така шейтана не престава да си помага с душата, която е многоповеляваща злото, небрежността, сладострастията и изкушенията, и не престава да възпира от това, което е полезно, докато накрая не съсипе сърцето на раба или не го въвлече в огромна гибел… Молим Аллах за спасение!

Избавлението от изпитанията на шейтана

Няма друг път за избавление от изпитанията на шейтана, освен чрез следването на правия път и неотлъчното вървене по него. Всевишният Аллах казва: „Това е Моят път ­ правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път!“^[85]

Разяснявайки този айет Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ начертал една линия с ръката си и след това казал: „Това е правият път на Аллах!“ После начертал линии от дясната и лявата ѝ страна, след което казал: „Тези пътища, на всеки един от тях има шейтан, който зове към него.“ След това прочел този айет.^[86]

Шейтана надделява само над онзи, който се е отделил от покорството на Всевишния и Всемогъщ Аллах и Неговият път. Що се отнася до този, който се придържа към пътя на напътствието и се противопоставя на нашепванията и желанията, бори се с душата си чрез предпазливост, над него шейтана няма нито власт, нито път, по който да достигне.

Какви ли са отличителните черти на този прав път?

Първо: Единобожието^[87] във Всемогъщия и Превелик Аллах:

По- горе споменахме, че главната цел на шейтана при заблуждаването на човека е да го накара да попадне в лапите на съдружаването^[88], калта на неверието и нещата, които са причина човек вечно да пребивава в огъня на Джехеннем. Това е най- висшата цел на желанията и исканията му. Когато шейтана загуби надежда, че ще го съблазни с него и се е отчаял, че ще го омърси с мръсотиите и гибелта, които носи със себе си, тогава той се опитва да накара човека да върши други грехове, които са по- леки от съдружаването [и не го изкарват от вярата]. Наистина притежателя на чистото единобожие е най- далечния човек от клопките на шейтана и замислите му, защото без значение колко грехове е извършил и в колко големи грешки и забранени неща е попаднал, то Всемогъщия и Всевишен Аллах ще приеме покаянието му и ще му  опрости^[89], след като той се яви пред Аллах с чисто единобожие, без да е съдружавал нищо с Него. Всевишният Аллах казва: „Аллах не прощава да се съдружава с Него^[90], но освен това прощава на когото пожелае.“^[91]

Предава се от Ебу Хурейра /радийеллаху анху/, че е казал: „Чух Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ да казва: „Всевишния Аллах каза: „Аз съм Пребогат от това да се съдружава с Мен, който извърши дело, в което е съдружил друг с мен, Аз ще го изоставя него и съдружаването му.“^[92]

Изхождайки от казаното ни става ясно, че от благодатта на единобожието, е че предпазва мюсюлманина, който го спазва от нещастията и нашепванията на шейтана, избавяйки го от заблудите и клопките му. 

Всевишният Аллах казва: „И знай [о, Мухаммед], че няма друг [истински] Бог [заслужаващ да се обожава с искреност] освен Аллах! И моли опрощение за своя грях…“^[93]

Така Пречистия Аллах повелява човек да има знание за думите на единобожието^[94]. Човек е задължен да положи нужните усилия, за да изучи и разбере правилните убеждения и вярата, и това не е тайна за никой... От невидимите неща за нас, е че чистото единобожие е преградата между мюсюлманина и нашепванията на шейтана. Единобожието е светлина в сърцето на мюсюлманина, а шейтана не може да намери място за престой в сърце изпълнено със светлината на вярата.

Второ: Знанието:

В обятията на шейтана попада една от двете групи хора:

Първа: Учен, знаещ човек, който не прилага знанието си.

Втора: Невежия в религията, който служи на своя Господар без знание и прозрение.

            Що се отнася до учения, който прилага знанието си, при него шейтана навлиза чрез страстите и небрежността, както и разновидностите им, като гняв и т.н.

            Що се отнася до невежия в религията, при него шейтана навлиза чрез разкрасяването на неузаконени и неприети богослужения въвеждайки го в нововъведенията и заблудата., или навлиза чрез възпирането му от  изучаване на религията и следване примера на най- достойния от Пратениците. При първото положение входа на шейтана е „нововъведението“, а при второто „отдръпването от религията на Аллах“- човека нито я изучава, нито я прилага.

            Следователно, оръжието на знанието е по- смъртоносно за шейтана, отколкото просто бездействие, без знание. Именно поради това има много религиозни текстове в Книгата на Аллах и суннета на Неговия Пратеник /саллеллаху алейхи уе селлем/, по отношение на превъзходството на религиозното знание. Всевишният Аллах казва: „Кажи: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят?...““^[95]

            Също така Всевишния казва: „Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби.“^[96]

            Пратеникът на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: „Когато Аллах пожелае добро за някой, Той му дава разбиране в религията.“^[97]

            Също така /саллеллаху алейхи уе селлем/ е казал: „Превъзходството на знаещия над обикновения раб е като моето превъзходство над най- низшия от вас!“^[98]

            Тайната се крие в това, че науката потушава шейтана и обхваща всички възможни начини и средства водещи до успех и спасение от хитростите  и похватите му. Знанието обхваща изцяло неговите входове и методи, обхваща и нещата, които засилват вярата, доказателствата за единобожието,и знаменията за непоколебимост и решителност в религията.

            Трето: Искреност:

            Самият враг на Аллах – Иблис – споменава, че искреността е в основата на избавлението от заблужденията и съблазните му. Всевишният Аллах казва за него: „Рече [Иблис]: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички, освен Твоите предани раби сред тях.”^[99]

            И казва Всевишния: „Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,  освен Твоите предани раби сред тях.” Рече: “Това е правият път към Мен. Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.”^[100]

            И казва Всевишния: „Няма той власт над онези, които вярват и на своя Господ се уповават. Властта му е само над онези, които се сближават с него и които съдружават с Аллах.“^[101]

            Ибн Ел- Каййим /Аллах да се смили над него/ е казал: „Това съдържа две неща:

Едното е: Липсата на власт от негова страна над спазващите единобожието и искрените.

Второто е: Потвърждаване на властването му над съдружаващите^[102] и онези, които го приемат за свой покровител и ближен.

След като врага на Аллах узнал, че Всевишния Аллах не му дава да има власт над спазващите единобожието и искрените, той казал: „Рече [Иблис]: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички, освен Твоите предани раби сред тях.”^[103]

Врагът на Аллах узнал, че този, който се придържа здраво за Всемогъщия и Превелик Аллах, искрен е Нему и се уповава в Него, няма да може да го прелъсти и заблуди. Разбрал, че ще има власт само над тези, които го приемат за свой покровител, ближен и съдружават с Аллах. Те са неговото стадо и той е техния приближен, техния властник и този, който следват.

Четвърто: Пази Аллах, за да те пази:

Причините, предпоставките и средствата за предпазването от Иблис, сами по себе си са богослужение на Всевишния и Всемогъщия Аллах, по начина, по който е повелил.А също така са борба с душата при покорството на Аллах. Те са споменати на много места в Книгата на Аллах и суннета на Неговия Пратеник, затова е трудно да обхванем всички тях. Мюсюлманина най- вече трябва да следва пътя на самозапазването си, като се придържа към пътя на спазващите задълженията си и страни от това, което Всемогъщия и Всевишен Аллах е възбранил: от пагубни грехове и по- малки прегрешения и се стреми колкото се може повече да извършва от одобрените допълнителни неща, който са добри за него.

Когато Всемогъщия и Всевишен Аллах види, че раба е искрен в богослуженията си и следва правия път за да се опази, тогава Той прави човека да бъде организиран, подрежда му делата и го напътва към всички начини, чрез които да се предпази и да се лекува от злините и заблудите на шейтана.

И от най- важните неща, с които бива наставляван мюсюлманина по отношение на предпазването му от Иблис е навременното изпълнение на задължителната петкратна молитва, с джемаат^[104]. Всевишния Аллах казва: „И искайте помощта [на Аллах] с търпение и молитва! Тя наистина е трудна, ала не и за смирените,…“^[105]

И Аллах знае най- добре.

Нека саляту селяма да е над Мухаммед, неговото семейство и всичките му сподвижници.